Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично заседание проведено на втори юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 919/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 185/03.02.2020г., постановено по н.а.х.д.
№ 4995/2019г. на Районен съд гр. Варна, четиридесет и пети състав е изменено наказателно
постановление № 462804-F504845/10.09.2019г.
издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на “Б. ” ЕООД, ЕИК ***за
извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл.185, ал.2, във връзка с
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена
санкция в размер на 900 /деветстотин/ лева, като е намален размерът на
наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.
Срещу въззивното решение са постъпили касационни жалби
и от двете страни. В касационната жалба на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите гр. Варна се твърди, че наложената с процесното
наказателно постановление санкция е правилно определена, така че с нея да бъдат
постигнати целите заложени в чл.12 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на
въззивното решение и постановяване на
друго, с което да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба
и от “Б. ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано
от Р.Г.. Основните доводи са свързани с твърдението, че с оглед събраните и
приобщени по делото доказателства не е налице твърдяното административно
нарушение. Според касационния жалбоподател, дори и да е установено извършеното
нарушение, административнонаказващият орган е имал правната възможност да
предупреди нарушителя позовавайки се на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на изложеното е формулирано искане за
отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено
изцяло процесното наказателно постановление.
Като ответници по касацията не изразяват становище по
насрещната касационна жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура гр. Варна
дава заключение за неоснователност на касационните жалби, като сочи, че
преценявайки установените по делото факти, първоинстанционния съд е приложил
правилно закона, въззивното решение е правилно и не са налице основания за
отмяна.
Административен съд гр. Варна, след
като прецени допустимостта на жалбите и обсъди направените с тях оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване на
решението и са процесуално допустими.
С решението предмет на касационен контрол по
настоящото дело въззивният съд е изменил наказателно постановление № 462804-F504845/10.09.2019г. издадено от Началника на отдел
„Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на “Б. ” ЕООД, ЕИК ***за извършено нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин и на основание
чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е
наложена имуществена санкция в размер на 900 /деветстотин/ лева, като е намалил
размера на наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.
За да постанови своето решение, съдът е приел за
установено от фактическа страна следното: С АУАН № F 504845/20.08.2019г., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 12.08.2019г. и
съставен протокол № 0373447/12.08.2019г. в търговски обект – временна водна
база 2, находящ се в кк“Златни пясъци“ №17, хотел „Интернационал“, стопанисван
от “Б. ” ЕООД се установило следното: след легитимация от проверяващия екип е
изискан ДФО „Х“ № 0000564/12.08.2019г., от който е видно, че разчетената касова
наличност от ФУ е 1310.00 лева, от попълнения опис на касовата наличност от Б.В.Л.
на длъжност „инструктор“ в момента на проверката е видно, че фактическата
наличност е 3550.00 лева. Установената разлика е в плюс 2240.00 лева. Горното
било прието като неизпълнение от страна на търговеца на задължението му, извън
случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, с което е нарушил разпоредбите
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Въз основа на АУАН е издадено
процесното наказателно постановление.
При така установените факти, въззивната инстанция е
приела, че административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно. Правилно е била ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател чрез налагане на имуществена
санкция. Изложил е подробни мотиви защо
не възприема стореното за маловажен случай. По отношение на размера на
наложената имуществена санкция районния съд е приел, че административнонаказващият
орган необосновано е наложил размер на
санкцията над предвидения в закона минимален праг, поради което е намалил
размера на наложената имуществена санкция в предвидения законов минимум.
Установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. При обективно
възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи
за съставомерност на деянието по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
В настоящия случай по несъмнен начин е доказано извършеното нарушение и неговия
автор. Категорично по делото е установено, че е налице разлика от 2240.00 лева,
както и че няма данни удостоверяващи отразяване на настъпилата промяна в
касовата наличност. Дружеството не е изпълнило вмененото му с чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ задължение извън случаите на продажби да регистрира
във ФУ – начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата.
Изводът на районния съд за допуснато от “Б. ” ЕООД, ЕИК ***административно
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006т е правилен. Правилни и съответни на закона са и изводите на
районния съд относно неприложимостта на института на „маловажния“ случай. За да
се квалифицира едно нарушение като „маловажно“ следва да са налице
обстоятелства, анализът на които да налага извод, че деецът и поведението му
разкриват по-ниска обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от
този вид. Извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В тази
връзка изложените от касатора аргументи относно приложението на чл.28 от ЗАНН,
респ. наличието на предпоставки за цялостна отмяна на наказателното
постановление се явяват неоснователни.
Настоящият касационен състав преценява жалбата на Териториална
дирекция на НАП гр.Варна като основателна. Изложеното от районния съд относно
несправедливостта на наложеното административно наказание не се споделя от
касационния съд. Категорично установените факти, разкриващи разлика от 2240.00
лева, както и обстоятелството, че не са налице данни удостоверяващи отразяване
на настъпилата промяна в касовата наличност са мотивирали
административнонаказващия орган да наложи наказание над предвидения в закона
минимален размер. Освен това следва да се отбележи, че за да определи
административното наказание административнонаказващият орган е взел предвид
тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства съобразно
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Сами по себе си посочените по-горе факти
обосновават налагането на по-висока санкция от определения минимален размер за
този вид нарушения. Смисълът на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и
въведените с нея критерии за индивидуализацията на наказанието е
санкционирането да се извършва при отчитане на особеностите на всяко
административно нарушение, свързано с конкретно деяние и нарушител и тяхната
обществена опасност, определящи и тежестта на нарушението, с оглед налагането
на най-справедливото за всеки конкретен случай наказание. С оглед изложеното,
като е намалил размера на наложеното наказание, въззивния съд е постановил
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго,
с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 185 от 03.02.2020г. на
Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 4995/2019г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 462804-F504845/10.09.2019г. издадено от Началника на отдел „Оперативни
дейности“-Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на “Б. ” ЕООД, ЕИК ***за извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и на основание чл.185, ал.2 във връзка с ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в
размер на 900 /деветстотин/ лева,
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: