РЕШЕНИЕ
№ 4117
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330118000 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
С Определение от 21.02.2022 г. е съединено за съвместно разглеждане в настоящото
производство гр.д. № 1833/2022 г. по описа на ПРС.
Образувано е по искова молба от „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД срещу В. М. Л., с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер
на 365.46 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит № ***** от 21.09.2020 г.,
671.29 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2020 г. до 20.06.2021 г. и 35.18 лева –
лихва за забава за периода 21.10.2020 г. до 21.06.2021 г., ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 10417/2021 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски.
Твърди се, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит № *****
от 21.09.2020 г., с който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 2400 лева. По
договора ответницата не заплатила вноските за главница и възнаградителна лихва с
настъпил падеж за периода 20.10.2020 г. до 20.06.2021 г., поради което се предявява иска.
Търси се и обезщетение за забава върху непогасените падежирали вноски. За вземанията си
ищецът се е снабдил със заповед по чл.410 ГПК.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
валидността на договора за кредит. Счита, че същият е недействителен, доколкото шрифтът
на договора е под законовия минимум. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, предвид което се иска отхвърляне на иска,
доколкото е предявен на договорно основание.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 10417/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който в срок е подал
възражение срещу нея. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, и чл.86 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно
правоотношение – Договор за предоставяне на кредит № ***** от 21.09.2020 г.,
предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките
за заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите,
както и да установи вземанията си по размер. Ответникът носи насрещно доказване, както и
да установи възраженията си, че сключеният договор противоречи на изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК. При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът следва
да докаже, че задълженията са погасени.
С Определение от 26.01.2022 г. и Протоколно определение от 09.06.2022 г., като
безспорно между страните е отделено, че са сключили Договор за предоставяне на кредит №
***** от 21.09.2020 г., по който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 2400
лева, подлежащ на връщане на равни месечни вноски в размер на 115.46 лева, с изключение
на първата – 113.07 лева. Не се спори, че ответникът не е заплатил вноските за главница и
възнаградителна лихва с настъпил падеж за периода 20.10.2020 г. до 20.06.2021 г. в общ
размер на 365.46 лева. Не се спори, че падежът на вноските е такъв, посочен в представения
от ищеца погасителен план. Не се спори и по размера на обезщетението за забава, както и
че ответникът е в забава от 21.10.2020 г.
Спорно по делото е валидно ли е сключен договора за кредит и валидно ли е
постигната клаузата за възнаградителна лихва, като ответникът прави възражение за
нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК, доколкото шрифтът на текста в договора е под законовия
минимум, както и че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.
За установяване на първото възражение на ответника за неспазване на минималния
шрифт на текста в договора за кредит е назначена Съдебно-техническа експертиза /л.74/,
която установява, че навсякъде текста в договора е изписан с шрифт 12.8 pt, което е над
предвидения в закона минимум. Съдът кредитира експертизата като компетентно и
обективно изготвена, същата не е оспорена от страните и не е опровергана.
С оглед изложеното съдът приема, че не е налице нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК.
Съдът не открива неравноправен характер на клаузата за възнаградителна лихва.
Същата е уговорена в договора в общ размер на 1754.17 лева при лихвен процент от 40 %
годишно, при необезпечен кредит.
Съдът е запознат с практиката на ВКС, която указва в кои случаи възнаградителната
лихва по договори за потребителски кредит е недействителна, а именно когато надхвърля
два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени кредити.
Следва да се посочи, че тази практика е формирана преди изменението на чл.19, ал.4 ГПК /в
2
сила 23.07.2014 г./ и касае договори за кредит, сключени преди изменението.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г./ годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва, която единствено в случая
формира ГПР, доколкото разходите по пакет допълнителни услуги не са включени в ГПР.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма
от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. В процесния договор
възнаградителната лихва е уговорена, съобразно законовия максимум – чл.19, ал.4 ЗПК.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните
данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи
кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът
на договорната лихва за целия период на договора е в размер на 1754.17 лева, размерът на
отпуснатия кредит е 2400 лева, кредитът е отпуснат за срок от 3 години – не малък период от
време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на
насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова
институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност. Няма нарушение и на чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включена само възнаградителната лихва/ е в размер на
допустимия от закона.
Наред с това процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания, право да се откаже от договора. Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Към договора няма отделни
Общи условия, те са инкорпорирани в самия договор.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само посочените
от страна на ответника основания за недействителност на договора за заем, а и не са налице
3
нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК, водеща до недействителност
на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен, както валидно е
постигната и клаузата за възнаградителна лихва.
С оглед изложеното по делото се доказаха претендираните от ищеца вземания по
основание и размер.
С платежно нареждане от 19.10.2022 г. ответникът е извършил плащане към ищеца
по процесния договор за кредит на сума в размер на 900 лева.
С молба от 22.11.2022 г. ищецът заявява, че с посочената сума, доколкото сам
ответникът не е заявил кои вземания погасява с нея, е погасил възнаградителната лихва в
размер на 671.29 лева, обезщетението за забава в размер на 35.18 лева и главница до сума в
размер на 171.93 лева, като последната се търси по делото.
В открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2022 г. ответникът, чрез
пълномощника си, признава направеното плащане.
С оглед извършеното плащане в хода на процеса, иска за главница ще се уважи за
сума в размер на 171.93 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 365.46 лева, както
и иска за възнаградителна лихва в размер на 671.29 лева и обезщетение за забава в размер на
35.18 лева, исковете ще се отхвърлят, поради погасяването на вземанията чрез плащане в
хода на процеса.
Като законна последица от уважаване на иска за главница ще се уважи и претенцията
за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
24.06.2021 г. до окончателното плащане, като за периода 24.06.2021 г. до 18.10. 2022 г. се
начислява върху главница в размер на 365.46 лева, а за периода от 19.10.2022 г. до
окончателното плащане върху главница в размер на 171.93 лева.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа разноски в исковото производство в размер на 25 лева – държавна такса,
360 лева – адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени
доказателства /л.7/. Общо направени разноски за ищеца в производството в размер на 385
лева, които ще се присъдят изцяло.
В заповедното производство са направени разноски 25 лева – държавна такса и 360
лева - адвокатско възнаграждение. Общо направени разноски в заповедното производство в
размер на 385 лева, които ще се присъдят изцяло на основание чл.78, ал1. ГПК..
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
***** ДЪЛЖИ на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „София парк“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6
сумата в размер на 171.93 лева – главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит
4
№ ***** от 21.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главница в размер на
365.46 лева за периода от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.06.2021 г. до
18.10.2022 г. и върху главница в размер на 171.93 лева за периода от 19.10.2022 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. 10417/2021 г. по описа на ПдРС, като ОТХВЪРЛЯ положителните установителни
искове за главница за горницата над уважения размер от 171.93 лева до пълния предявен
размер от 365.46 лева, за 671.29 лева – възнаградителна лихва за периода 20.10.2020 г. до
20.06.2021 г. и за 35.18 лева – лихва за забава за периода 21.10.2020 г. до 21.06.2021 г.,
поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА В. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „София парк“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата в размер на 385 лева – разноски в исковото производство и сумата в
размер на 385 лева – разноски по ч.гр.д. № 10417/2021 г. на ПдРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5