Решение по дело №2914/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1240
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120202914
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

1240                                               14.10.2019 г.                                    град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд - Бургас,                                                                  ХXІ наказателен състав

На 13.09.2019 г.

В публично заседание в следния състав:

                                                  Председател: Николай Гемеджиев

Секретар: Мария Милева  

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Гемеджиев НАХ дело № 2914 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от А.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***, булеварда „Симеон Велики“ №73, вход 1, етаж 7, ап.15 против Наказателно постановление №02-0200863/04.08.2010 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което за нарушение на чл.284, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.413, ал.1 КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. В жалбата се прави позоваване на абсолютна погасителна давност, изтекла в полза на жалбоподателя.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14 дневния срок за обжалване. Не е налице редовно връчване, като не е ясно защо на обжалваното НП е положена резолюция, че следва да се счита за редовно връчено.

 Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :

На 19.05.2010 година С.Ж.К., тогава младши инспектор в Д „ИТ“ – Бургас, а сега пенсионер, съставила против жалбоподателя Акт №02-0200863/19.05.2010 г. за установяване на административно нарушение (АУАН). На следващия ден и срещу подпис, на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН.

На 04.08.2010 г. директора на Д“ИТ“ – Бургас издал обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

При така установените факти съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Обжалваното НП следва да се отмени поради изтичане на давността за административнонаказателното преследване на нарушението. В чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания наред с другите въпроси е посочено, че за обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.  С Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС е прието, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване ЗАНН не се съдържа разпоредби, поради което приложение следва намерят съответните текстове на чл.80 и чл.81 НК, тъй като деянията, квалифицирани  като административни нарушение имат по-близко сходство с правната природа на престъплението предвид целите на административното наказване и реда, по който то се осъществява. Следователно по аргумент на чл.80, ал.1, т.5 НК, административнонаказателното преследване ще се изключи по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Съдът намира за необходимо да посочи, че макар това да не е изрично посочено в горецитираното тълкувателно постановление, в административнонаказателното производство следва да се прилагат и правилата на обикновената давност. Ако се приеме че се прилага единствено срокът на абсолютната давност по чл.81, ал.3 вр с чл.80, ал.1, т.5 НК /4 години и шест месеца/, то извършителят на административното нарушение ще да бъде третиран по-неблагоприятно в сравнение с извършителите на престъпления, по отношение на които намира приложе­ние институтите както на обикновената, така и на абсолютната  давност. За изтичането на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът е длъжен да следи служебно. При липса на датата на връчване на НП, следва да се приеме, че давността е започнала да тече от датата на деянието. От датата на извършване на нарушението /14.05.2010 г./ до датата на отбелязване, че следва да се счита за влязло в сила на 06.07.2017 г. са изминали повече от три години, които са изтекли на 14.05.2013 г. Липсват доказателства за нейното прекъсване или спиране. Изтичането на обикновената давност при преклудира възможността на АНО да реализира което и да било от правомощията си по административнонаказателното правоотношение, в което се включва и налагането на административно наказание, което от своя страна налага отмяна на издаденото НП.

 

 

 

 

 Мотивиран от изложеното, Районен съд – Бургас и на осн. чл. 63, ал. 1  ЗАНН,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №02-0200863/04.08.2010 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което за нарушение на чл.284, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.413, ал.1 КТ на А.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***, булеварда „Симеон Велики“ №73, вход 1, етаж 7, ап.15 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                   

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

ММ