№ 18527
гр. София, 21.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110133738 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
В срока за обжалване на съдебното решение е постъпило искане от ищеца “. по
чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението, постановено по делото, в частта за
разноските. Излагат се съображения, че размерът на присъдените с Решение №
765/03.02.2022 г. по гр. д. № 33738/2021 г., по описа на Софийски районен съд, 41
състав, разноски за адвокатски хонорар за заповедното производство по ч. гр. д. №
48097/2020 г., по описа на СРС, 41 състав, е прекомерен. Заявеното искане е да измени
съдебното решение, постановено по делото в частта за разноските, като разноските за
адвокатски хонорар, присъдени на ответника за заповедното производство, се намалят
до сумата от 50 лв.
Ответникът по молбата, КР. В. Г., е подала отговор, с който заявява, че не са
налице основания за изменение на решението в тази му част. Поддържа, че ищецът не
е въвел възражение за прекомерност на разноските. Твърди, че ищецът не се е явил в
открито съдебно заседание, с което е проявил процесуално бездействие. Сочи, че
адвокатското възнаграждение е определено съгласно посочения минимум в Наредба №
1 за минималните адвокатски възнаграждения, респ. определянето на по-нисък размер,
би се оказало в противоречие с чл. 1 от същата
Молбата е подадена в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С Решение № 765/03.02.2022 г., постановено по делото, съдът е отхвърлил
предявените от „., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1463, ., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във
вр. чл. 415 и чл. 422 ГПК, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и
по чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 415 и чл. 422 ГПК, вр. чл. 280 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и на
осн. чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 415 и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено дължимостта на сумата от 2652,67 лв. главница по договор за кредит №
1158185/30.10.2018 г., сумата от 1046,15 лв. договорна възнаградителна лихва за
периода от 01.03.2019 г. до 31.10.2020 г., сумата от 171,69 лв. наказателна лихва за
периода от 01.04.2019 г. до 17.09.2020 г., 67,84 лв. административни разноски, както и
на сумата от 409,54 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
1
от 30.10.2018 г. и сумата от 126,88 лв. законна лихва за забава по договор за
поръчителство от 30.10.2018 г. за периода от 01.04.2019 г. до 17.09.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48097/2020 г. по
описа на СРС, 41 състав.
Възложил е на ищеца и направените от ответника деловодни разноски за
възнаграждение на адвокат в заповедното производство, в размер на 300 лв.
Основателни са възраженията на ответника, заявени в настоящото производство,
относно липсата на изрично възражение за прекомерност на присъдените разноски за
заповедното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може
по искане на насрещната страна да намали заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това
искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание,
но крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското
възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната
инстанция / в този смисъл Определение № 208 от 5.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. №
385/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 57 от 4.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
564/2020 г., II г. о., ГК, Определение № 486 от 5.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 282/2017
г., III г. о., ГК и др./. В конкретния случай от страна на ищеца не е заявено възражение
за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, заплатени от насрещната страна
за заповедното производство, до приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд. Ето защо и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение, заявено за първи път с молбата по чл. 248,
ал. 1 ГПК, е преклудирано, доколкото за страната е съществувала процесуалната
възможност да го заяви в откритото съдебно заседание, когато е бил представен
списъка по чл. 80 ГПК. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
765/03.02.2022 г., постановено по гр.д. № 33738/2021 г. по описа на СРС, 41 с-в, в
частта за присъдените в полза на КР. В. Г. разноски за производството по ч.гр.д. №
48097/2020 г. по описа на СРС, 41 с-в, заявено с молба, вх. № 24552/10.02.2022 г.,
подадена от „..
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2