№ 564
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110204421 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по жалба на В. Н. Х., с ЕГН ********** от гр. Варна, против
Наказателно постановление № 24-0436-000615/01.10.2024 год. на Началника на сектор 02
РУП към ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл. 103 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, като се твърди, че жалбоподателят
не е възприел подаден му сигнал за спиране от страна на полицейските служители.
Възразява на обстоятелството, че не са били положени усилия от страна на наказващите
органи за установяване на свидетели-очевидци на твърдяното нарушение, като наред с това
обстоятелствената част на издаденото НП не съдържала подробно описание на всички
релевантни към твърдяното нарушение фактически положения. В конкретния случай не
било изяснено по изискуемия за това начин дали е бил подаден ясен и своевременен сигнал
за спиране, като не е описано къде се е намирал автомобилът при подаването на сигнала, ако
се е движил в коя пътна лента, на какво разстояние е бил при подаване на сигнала, имало ли
е други автомобили пред или зад него, които да са повлияли по някакъв начин на видимостта
му и др. Не били посочените и причините поради които водачът е следвало да бъде спрян за
проверка, като наред с това не ставало ясно и кое от трите предвидени в разпоредбата
задължения не е изпълнил жалбоподателят. Наред с това не са изложени мотиви досежно
индивидуализацията на наложените наказания, като наред с това би могло да се разсъждава
и за приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от упълномощен процесуален представител, който пледира за отмяна на издаденото НП на
1
посочените в жалбата основания, като пледира за присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител,
ангажира единствено писмено становище, в което посочва, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 12.09.2024 г. въззивникът В. Х. управлявал л.а. Мерцедес „350 ЦДИ“ с рег. № В 8360
ТК по ул. Карамфил в посока № 18 в гр. Варна, когато до № 15, бил забелязан от
полицейски екип със служебен автомобил в състав - полицейски свид. Г. Г., на длъжност
„командир на отделение“ във Второ РУ при ОД на МВР-Варна и свид. А. И. на длъжност
„старши полицай“ във Второ РУ при ОД на МВР-Варна.
Полицейският екип решил да извърши проверка на въззивника, като за целта подал
светлинен и звуков сигнал на същия.
Жалбоподателят не се отзовал на подадения сигнал, а ускорил движението си по ул.
Карамфил и преследван от полицейския автомобил преминал последователно по бул. Христо
Смирненски, бул. Цар Освободител, ел. Подвис , ул. Братя Бъкстон, ул. Гладстон, ул.
Царевец, бул. Генерал Колев, ул. Клокотница, ул. Ян Палах и ул. Хризантема, като
впоследствие е спрян и установен от полицейските служители на ул. Карамфил до №
34. След установяването и спирането на водача, свид. Г. извършил проверка на
автомобила и му било съобщено, че не е спрял защото нямал СУМПС, поради което и не
искал да бъде проверяван.
С оглед на така установените факти, свид. Г. съставил на въззивника АУАН за
нарушение на чл.103 ЗДвП, който му бил връчен лично, като впоследствие на 01.10.2024г.
въз основа на него му било издадено и процесното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелските показания на
актосъставителя Г., както и тези на свидетеля А. И., които бяха последователни,
еднопосочни и в значителна степен конкретни с оглед обстоятелството, че жалбоподателят
им е принципно известен. Писмените материали - преписката по АНП, съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок /на 11.11.2024
г./ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
2
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в 02
РУП ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи и заповед № 365з-958/16.02.2022г.. АУАН също е съставен от компетентен орган –
полицай, оправомощен съгласно същите заповеди.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3
от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на свидетел. Действително АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел (полицейски служител) и в него не фигурира ЕГН на
последния. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на
защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено, като предвид характера
на създалата се и развила ситуация е повече от житейски обосновано този свидетел да е
именно полицейски служител.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е
направено пълно и детайлно описание на същото - на датата и на мястото на извършването
му, като дори са изброени всички десет улици по които се е състояло преследването, като е
указана конкретно и онази на която в крайна сметка водачът е преустановил движение на
автомобила. Посочена е и законовата разпоредба, която е била нарушена. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, въпреки наведените в
жалбата твърдения в обратния смисъл.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал
нарушение по чл.103 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Видно материалите по АНП и показанията на свид. Г. и И., които потвърждават отразеното в
АУАН, жалбоподателят не спрял на подадения светлинен и звуков сигнал от страна на
полицейския автомобил, а е продължил самоволно в избраната от него посока
принуждавайки полицейските служители да започнат преследване, което несъмнено е
затруднило и поставило в опасност движението.
Обяснениято в жалбата, че водачът не бил възприел подадения сигнал се опровергават
по категоричен начин от показанията на свидетелите, които са категорични, че водачът дори
в един момент се е изравнил с полицейския автомобил,било му е разпоредено устно да
преустанови движение, но той категорично е отказал да стори това.
Що се отнася до възражението, че не ставало ясно коя от двете форми на изпълнително
деяние, предвидени в чл. 103 ЗДвП е била нарушена, то съдът намира, че в случая това
обстоятелство е фактически ирелевантно, тъй като са на практика нарушени и двете и във
всички случаи жалбоподателят следва да понесе административна отговорност за своето
3
поведение, което е застрашило сигурността на движението.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание,
наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на
извършеното нарушение. По делото има и доказателства (справка за нарушител), че
въззивникът има множество други нарушения в стажа си на водач на МПС. В тази връзка
съдът намира, че определеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното
нарушение и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се
обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество,
за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като те по нищо не се отличава от останалите от същия
вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване
на принципите на ЗДвП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното
нарушение не следва да се приемат като маловажни.
Поради всичко гореизложено НП следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона
за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по делото протече в едно съдебно заседание, в рамките на което
юрисконсултът не се яви (а депозира единствено писмено становище) , не се отличава с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер на предвидения в закона минимум от 80лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0436-000615/01.10.2024 год. на
Началника на сектор 02 РУП към ОД МВР - Варна, с което на В. Н. Х. е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП.
4
ОСЪЖДА В. Н. Х., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5