№ 11822
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110162768 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца А. Д. В., ЕГН **********
срещу /ЮЛ/, ЕИК ., с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 200 лв.
предявен като частичен от 1000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по Щета
№ ./27.01.2021 г. за претърпените от ищеца имуществени вреди по л.а. „.“, модел „.“, рег. №
..., от настъпило в срока на действие на застраховка „Каско“ пътно-транспортно
произшествие на 20.07.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
03.11.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба, до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски.
Ищецът А. Д. В. твърди, че на 27.05.2021 г. между „/ЮЛ/ и /ЮЛ/ е сключена
застраховка „Каско“ за лек автомобил „.“, модел „.“, рег. № ..., обективиран в
застрахователна полица № ..., със срок на действие от 28.05.2021 г. до 27.05.2022 г. Твърди,
че първата дължима вноска е била платена със сключването на договора, като впоследствие
на 11.06.2021 г. ищецът е закупил застрахования автомобил и е било изготвено
допълнително споразумение /Добавък № 2/ с ответника във връзка с промяната на
собствеността върху процесното МПС. В срока на действие на договора, на 20.07.2021 г.,
застрахованият автомобил, в паркирано състояние в /АДРЕС/, е бил ударен, в резултат на
което са му нанесени вреди на левия габарит, за което била образувана щета № ./27.01.2021
при ответника. Посочва, че на 21.07.2021 г. бил извършен първоначален оглед на
увреденото МПС от представител на ответника, като бил съставен опис-заключение, в който
били посочени уврежданията и били изготвени и фотоснимки. Поддържа, че ответното
дружество е отказало плащане на застрахователно обезщетение, за което ищецът бил
уведомен с имейл на 31.07.2021 г. Като причина за това ответникът бил посочил, че не
отговаря за вреди, установени при сключване на застраховката. С оглед извършения отказ
ищецът е подал възражение на 12.08.2021 г., с което посочил, че в протокола за извършен
преглед при сключване на договора не са били констатирани никакви увреждания на
1
процесния автомобил. С писмо-отговор ответното дружество потвърдило отказа си,
поддържайки че в изготвения снимков материал от 02.06.2021 г. в габарита е имало
образуван конденз. Ищецът е ангажирал относими доказателства. С предприето в хода на
производството по реда на чл.214, ал. 1 от ГПК изменение на иска, ищецът е увеличил
размера на претенцията си до 406, 42 лв., отново като частичен от общо претендираните
1000 лв. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът /ЮЛ/, ЕИК ., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по отношение на л.а. „.“, модел „.“, рег. № ...,
обективирано в застрахователна полица № ... от 27.05.2021 г. Поддържа обаче, че
процесното събитие не представлява покрит застрахователен риск, тъй като се касае за старо
увреждане, установено по време на огледа на МПС още при сключване на застраховката,
поради което било налице изключение от застрахователното покритие. Твърди, че при
първоначалния преглед на автомобила било констатирано наличието на влага на преден ляв
габарит, поради което още тогава било необходимо да се извърши подмяната му. В този
смисъл поддържа, че процесното увреждане се счита за „невъзстановена щета“ по смисъла
на т. 16 вр. с т. 16.17. от ОУ към застрахователния договор. В условията на евентуалност
оспорва иска с твърденията, че ищецът ще се обогати неоснователно, ако бъде уважена
исковата претенция, тъй като ще се обезщети вреда, настъпила и съществувала преди
сключването на застраховката и увреденият детайл ще бъде сменен с нов, тоест ще бъде в
по-добро състояние и качество отколкото отпреди настъпилото събитие. В тази връзка прави
искане за намаляване размера на обезщетението. Оспорва размера на исковата претенция
като завишена и неотговаряща на реално претърпените вреди. Поддържа, че стойността на
материалите и ремонтните дейности не съответстват на обичайните пазарни такива.
Оспорва методиката, която е използвана за изчисляване на стойността на претендираното
обезщетение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Прилага писмени доказателства и фотоснимки.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след съвкупна
преценка на приетите по делото доказателства и на разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по фактическата обстановка, като съдът с доклада по делото е
обявил за безспорни обстоятелства, че между страните е налице валидно застрахователно
правоотношение към момента на ПТП по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по
отношение на л.а. „.“, модел „.“, рег. № ..., обективирано в застрахователна полица № ... от
27.05.2021 г., по който застраховател е ответното дружество.
Видно от приетите по делото доказателства, на 20.07.2021 г. в паркирано състояние,
застрахования лек автомобил, собственост на ищеца е претърпял инцидент, по неясен за
последния начин, в резултат на който са произтекли имуществени вреди, заявени за
обезщетяване с Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 21.07.2021 г.
Констатирани били увреждания по ляв габарит /опис-заключение за вреди на МПС/ като
било прието от експерти на ответника, че същия е за подмяна. След преглед на щетата,
ответника постановил отказ от изплащане на обезщетение, позовавайки се на т.79 вр. с
т.79.2 от ОУ по застраховка „Каско на МПС“ в сила от 01.04.2021 г., т.е. актуални към
датата на сключване на процесното застрахователно правоотношение, съгласно които
разпоредби застрахователят не дължи обезщетение за „невъзстановени щети“ записани в
застрахователната полици или предложението за застраховане или видни от снимков
2
материал, изготвен при сключване на полицата. Въпреки възражението на застрахования
собственик /на л.15/ застрахователят потвърдил отказа си от изплащане на обезщетение,
което обосновава и правния интерес на ищеца да търси същото по съдебен ред.
С оглед спорните между страните въпроси, съдът е разпределил и доказателствената
тежест между тях, като е указал на ищеца да докаже при пълно и главно доказване
твърденията си относно възникването на валидно застрахователно правоотношение, в срока
на застрахователното покритие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие,
за което застрахователят носи риска, вида и размера на причинените вреди. Съответно, в
тежест на ответника е възложил да докаже твърдените в отговора на исковата молба
правоизключващи обстоятелства, както и че е обезщетил застрахования при него собственик
на автомобила до размера на действително претърпените имуществени вреди.
Видно от представения по делото протокол за оглед от 02.06.2021 г., който е
неразделна част от застрахователна полица № ... и предложение за сключване на застраховка
„Каско на МПС“ /на л.7 от делото/ застрахователят е отбелязал на схемата, в дясно със знак
„Х“ увреждания в задната част на автомобила, като с думи е отбелязал „съгласно снимков
материал“. Не се установява на схемата в дясно да има отбелязано увреждане по
застрахования автомобил в предната част, в частност по габаритите. От изготвения снимков
материал на 02.06.2021 г. се установява, че по левия габарит на автомобила се забелязва
конденз, но няма видими увреждания по стъкления капак на габарита. При оглед на
автомобила след процесното събитие /снимка на л.18/ и изготвения снимков материал вече
са видими увреждания, изразяващи се в счупване на стъклото на габарита.
Видно от приетите по делото ОУ по застраховка „Каско на МПС“ на ответника, в
Раздел ІІІ „Какви рискове не застраховаме?“ в т.16.17. е посочено „ увреждания,
установени по време на огледа на МПС при сключване на застраховката и за които
застрахователят не е бил уведомен писмено за отстраняването им и не е извършил
оглед след отстраняването на щетата през срока на застраховката“.
По делото не се установява застрахователят /ответника/ да е установил вреди по левия
габарит при огледа при сключване на застраховката, нито да е изключил този детайл от
обхвата на застраховката. Няма данни да е указал на застрахованото лице да отстрани
констатирано увреждане по някакъв детайл, както и да представи автомобила за
допълнителен оглед след това, което задължение застрахования ищец да не е изпълнил. От
друга страна, вещото лице по приетата по делото /без възражения от страните/ САТЕ, който
е изследвал снимковия материал, както от огледа на автомобила при сключване на договора,
така и от огледа след процесното събитие е заключил, че при сключване на застраховката
няма данни за увреждания по левия габарит. Констатираният конденз от вътрешната страна
на стъкления корпус е възможно да се дължи на разхерметизация, но в.л. е категоричен, че
„има само конденз като по корпуса на предния ляв габарит няма счупвания“, т.е. към
датата на сключване на застраховката е имало проблем в херметизацията на габарита, но
няма данни за увреждания, на които да се дължи този конденз.
Предвид приетото заключение на експертизата и с оглед дадените обяснения от
вещото лице в съдебно заседание, съдът приема, че ответника не установи в производството
възражението си, че е налице предходно увреждане по преден ляв габарит, което не е било
отстранено своевременно от застрахования и което е основание за постановения отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение. След като не се установява по делото да е
имало старо увреждане, а полученото такова от 20.07.2021 г. е в причинно-следствена
връзка с установения от вещото лице механизъм на процесното събитие, то последното
съставлява покрит от застраховката „Каско“ риск, за което застрахователят дължи
обезщетение.
По размера на иска:
3
По другия спорен между страните по делото въпрос, до каква стойност на щетите
отговаря застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС” – до определената от
него такава или до претендираната от ищеца такава, която той определя като действителна
стойност на разходите за необходимия ремонт, заключението на приетата експертиза сочи,
че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „. .“ с рег. № .., изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 406, 42 лв., а стойността, необходима за
възстановяването му по експертна оценка, прилагайки Методиката на ответното дружество,
възлиза на сума от 270, 13 лв. Разликата в двете стойности, вещото лице обяснява в с.з., с
цената на сервизния час който е 16 лв./ч. по методиката на ответника и 18 лв./ч. по средни
цени на труда. Отделно от горното, застрахователят по Методиката си признава до 70 % от
цената на новите части, при автомобили над 10 години от първоначалната си регистрация и
със застрахователна сума между 15 и 20 000 лв., какъвто бил настоящия случай. Процесният
лек автомобил, видно от заключението на САТЕ е в експлоатация от 10 г., 7 м. и 24 дни към
датата на ПТП.
Съдът счита, че както и закона предвижда, дължимото обезщетение следва да е равно
на размера на вредата към настъпването на застрахователното събитие.
Според чл.HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=2022&ToPar=Art273_Al2_Pred1&Type=201/"386HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=2022&ToPar=Art273_Al2_Pred1&Type=201/", ал.2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя. При положение, че друго не е уговорено се приема,
че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност /чл.400, ал.3 от
КЗ/ и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност която е равна на действителната стойност на увреденото
имущество.
За действителна застрахователна стойност /възстановителна такава по см. на чл.400,
ал.2 от КЗ/ се смята стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се купи
друго със същото качество, т.е по пазарната му стойност /т.е. за привеждане на увреденото
МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение/. Макар и частите, които са
повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как
да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на
използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна
вреда/. Следва да се посочи също, че застрахователя дължи застрахователно обезщетение
независимо дали застрахования сам е извършил поправянето на щетата и е заплатил
ремонта, или не е извършил такова поправяне, като реалното плащане от страна на
застрахования, не е елемент от фактическия състав, обуславящ възникването на правото на
застрахования да получи плащане за застрахованото му и увредено имущество.
4
В подкрепа на изложеното е и константната практика на ВКС, изразена в редица
решения, като Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и
Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6
от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС
по т. д. № 156/2009 г., I т. о. Решение № 60135 от 15.11.2021 г. на ВКС по т. д. №
1821/2020 г., II т. о., ТК, всички те постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество към датата на увреждането, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е.
обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като то не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка / чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Според заключението на САТЕ, стойността необходима за възстановяване на
уврежданията по процесиня лек автомобил, по средни пазарни цени за части и труд, възлиза
на 406,42лв. до който размер и ищецът е увеличил размера на предявения иск.
Предвид горното размерът на обезщетението, който ищецът има право да получи от
ответника е именно претендираната от него /след увеличението на иска/ сума от 406,42 лв.,
до който размер следва да бъде уважен предявения иск по чл.405 от КЗ.
Акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху застрахователното
обезщетение, считано от предявяването на иска, като законна последица от уважаването на
главния иск, е дължима, предвид липсата на доказателства за плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение към датата на устните състезания. Ето защо, на
ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 406,42 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.11.2021 г. до окончателното й плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ищеца. Такива се претендират
като ищеца е представил и Списък по чл.80 от ГПК. Видно от същия, ищеца е направил
разноски в производството в размер на 500.00 лв., от която сума 50.00лв. – заплатена
държавна такса; 150. 00 лв. - депозит за вещо лице и 30,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед уважения размер на исковете, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК му се следват разноски в
пълен размер или сумата от 500.00 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, на осн. чл.235, ал.1 – 3 от ГПК, Софийския районен съд,
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА, на осн. чл.405 от КЗ, ЗД /ЮЛ/, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
/АДРЕС/, представлявано от Д. Д., Р. Д., Ю. К. и Ж. Д. – изпълнителни директори на
дружеството да заплати на А. Д. В., ЕГН **********, от /адрес/ сумата от 406, 42 лева
(Четиристотин и шест лева и четиридесет и две стотинки), представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по Щета № ./27.01.2021 г. за претърпените от ищеца
имуществени вреди по л.а. „.“, модел „.“, рег. № ..., от настъпило в срока на действие на
застраховка „Каско“ пътно-транспортно произшествие на 20.07.2021 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 03.11.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ЗД /ЮЛ/, ЕИК ., да заплати на А. Д. В., ЕГН
**********, сумата от 500.00 лв. представляваща сторените съдебни разноски в
производството пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6