Решение по дело №413/2019 на Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                   гр.Свиленград, 11.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Свиленградският  районен съд на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година   в публично заседание в следния състав:

 

                                                                          Председател : Добринка Кирева

 

секретар: Т.Т., прокурор:........... като разгледа докладваното от съдията  АНД № 413 по описа за 2019година

 

Р Е Ш И:

 

      І. ПРИЗНАВА обвиняемия А.С.Н., роден на ***г***, българин, български гражданин, постоянен адрес ***, с адрес за призоваване - *******************************************, неженен, с основно образование, не работи, с ЕГН: **********,  неосъждан.

                  за ВИНОВЕН, в това че:

                  от 16.02.2019 г. до 04.06.2019 година включително в село Чернодъб, общ. Свиленград (от 16.02.2019 г. до 24.02.2019 г.; от 04.03.2019 г. до 31.03.2019 г. и от 13.05.2019 г. до 30.05.2019 г.) и в *******************************************(от 25.02.2019 г. до 03.03.2019 г.; от 01.04.2019 г. до 12.05.2019 г. и от 31.05.2019 г. до 04.06.2019 г.), като пълнолетен, без да е сключил брак заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - М.Т.М., родена на *** година - престъпление по чл.191, ал.1 от  Наказателния Кодекс

         поради което и на основание чл. 191,ал. 1 от НК и чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), платима в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

        

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок пред Окръжен съд - Хасково, считано от обявяването му, по реда на глава ХХІ от НПК.

 

                                                                   Районен съдия:........................

                                     М О Т И В И

към Решение № .......... от  11.07.2019 година

по АНД № 413/2019 година на Районен съд – Свиленград

       

          Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава  28 от НПК.

          Бързото производство (БП) № 232/2019 година по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Стефка Стоянова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на А.С.Н., роден на ***г***, българин, български гражданин, постоянен адрес ***, с адрес за призоваване - *******************************************, неженен, с основно образование, не работи, с ЕГН: **********,  неосъждан, за това че от 16.02.2019 г. до 04.06.2019 година включително в село Чернодъб, общ. Свиленград (от 16.02.2019 г. до 24.02.2019 г.; от 04.03.2019 г. до 31.03.2019 г. и от 13.05.2019 г. до 30.05.2019 г.) и в *******************************************(от 25.02.2019 г. до 03.03.2019 г.; от 01.04.2019 г. до 12.05.2019 г. и от 31.05.2019 г. до 04.06.2019 г.), като пълнолетен, без да е сключил брак заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - М.Т.М., родена на *** година – престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.

              В съдебното заседание, Районна прокуратура Свиленград ,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище.  

             Явява се обвиняемият А.С.Н., заедно с адвокат Б. – служебен защитник от БП. Обвиняемият А.С.Н. се признава за виновен. Не оспорва фактическата обстановка, изложена от Прокуратурата, в този смисъл поддържа изрично изявление, с признание за верност на изложените факти и за виновността си. В личната си защита, не обяснява причините за поведението си ,но поддържа становище за освобождаването си от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, така както предлага Районна прокуратура - Свиленград, което моли да бъде в минималния размер.

Защитникът на обвиняемия – адвокат Б., излага процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на прокурора. Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните предпоставки за приложението на чл.78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъплението, което сочи и да е безспорно доказано от събраните доказателства. Поддържаните доводи, основно касаят  индивидуализацията на следващото наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на предвидената „Глоба”, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за каквито сочи - младата възраст на обвиняемия, фактът че е безработен,  семейния му (неформален) статус , включително и се позовава на  традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед етническата принадлежност на обвиняемия.

                 Съдът, след като прецени  поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

    Видно от приложената актуална Справка за съдимост, обвиняемият А.С.Н. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.

  От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград и приложена в кориците на ДП, става ясно, че А.С.Н. не е криминално проявен и респективно  няма криминалистическа регистрация, не се издирва от органите на МВР ,но има регистрирани противообществени прояви и нарушения.

 В кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият А.С.Н. е несемеен,непритежава недвижими имоти, не притежава движими вещи и МПС-во и не получава трудови доходи.

Свидетелката М.Т.М./пострадало лице/ била родена на *** *** и живеела със свои братя и сестри при родителите си – свидетелите Т.С.М.и Г.Е.Н.в село Капитан  Андрево, общ.Свиленград, в къща, находяща се на улица «Нов живот« № 9. Свидетелката М. била ученичка в 7-и клас и учела в Основно училище «Иван Вазов» в град Свиленград. Тя  била роднина на обвиняемия А.С.Н., тъй като същият бил първи братовчед на нейната майка - свидетелката Г.Е.Н.. През 2019 година обвин. А.С.Н.  бил  20-годишен и  жиеел в къща в село Чернодъб, общ.Свиленград със своето семейство – негови братя, сестри и родителите си – свидетелите С.Н.Г.и  П.М.Г..  

 През месец Юни, 2018 година между обвиняемия и свид. М. се породили близки приятелски отношения и на 16.07.2018 г. двамата решили да започнат да излизат заедно. По време на срещите и общуването помежду им възникнало желание да заживеят съвместен живот, без да сключват граждански брак, съгласно ромските обичаи. За около половин година взаимоотношенията помежду тях прерастнали в любовни и на 16.02.2019 г. двамата окончателно решили да заживеят на семейни начала без  сключен граждански брак и тогава именно осъществили първия си сексуален контакт. След това съобщили на своите родители за взетото от тях решение. Първоначално свидетелите Г.Н.и Т.М.били против заживяването на непълнолетната им дъщеря  - свид.М. М. с пълнолетния А.Н. – обвиняем по делото, но  в последствие се съгласили с решението на дъщеря си – свид.М., която към този момент била навършила 14-годишна възраст /14 години и 8 месеца/. Свидетелите П.М.Г. и С.Н.Г.Н., от своя страна, разбирайки за решението на сина си – обвин. А.С.Н., не се противопоставили. Обвин. А.С.Н. не бил принуждавал по никакъв начин  свид. М.  да живее  с него  на семейни  начала без  да имат  сключен брак. Към момента на заживяването им без граждански брак същият е знаел, че свид.М. е непълнолетна и че не е навършила 16-годишна  възраст.

След като  заявили решението си на своите родители, свид.М. и обвин. А.С.Н. заживели заедно на семейни начала в дома на обвиняемия в село Чернодъб, общ.Свиленград, без  да правят тържество съгласно ромските обичаи   т.н.“годеж“.  Там те обитавали отделна стая и пребивавали до 24.02.2019 г. На следващия ден отишли за известен период от време в дома на родителите на М., където останали до 03.03.2019 г., живеейки в отделна самостоятелна стая. Двамата били във фактическо съжителство, като често се местили заживявайки временно ту в дома на родителите на обвиняемия в село Чернодъб, ту в дома на родителите на свид.М. в село Капитан Андреево. По този начин след като поживели в село Капитан Андреево в дом № 9 на ул. „Нов живот“  до 03.03.2019 година, от 04.03.2019 година до 31.03.2019 г.отново заживели в дома на свид.Г. и свид.Г.а в село Чернодъб, а от 01.04.2019 г. до 12.05.2019 г. - в с.Капитан Андреево, при родителите на свид.М.. За период от около две седмици – от 13 до 30 Май, 2019 г. двамата пребивавали в къщата на родителите на обвиняемия А.С.Н. ***, след което на следващия ден – 31.05.2019 г. се преместили отново в дома в село Капитан Андрево, където били във фактическо съжителство до 04.06.2019 година включително.

През  този период на съвместното им  съжителство - на 29.04.2019 година, свидетелят  Т.М.се опитал да ги раздели,  желаейки дъщеря му – свид.М. да заживее отново с него и с майка си - свид. Н., но начинанието му не успяло. Поводът бил събиране между приятели и роднини, на което присъствала непълнолетната М. М. и обвиняемия. И тъй като било късно през нощта, а свид.М. не  желаела да се прибере вкъщи, се наложило свид. М. да сигнализира на спешния тел.№ 112 и да иска съдействието на полицията. По време на даваните от М. сведения в РУ-Свиленград,        същата понеже държала да остане да живее с обвиняемия А.С.Н. заявила, че иска закрила и дала невярна информация,  че баща й я бил продал за сума от 500.00 лева. В хода на разследването, съгласно дадените показания на свид.М., Н. и М., тези твърдения на М. М. били изцяло опровергани.  По повод  изложените от непълнолетната М. обстоятелства обаче, на 30.04.2019 г. в Отдел «Закрила на детето» в гр.Свиленград бил  изпратен сигнал за осъществено физическо насилие на дете – свид.М. М. от родителите му /л.37-38/. В хода на извършено проучване и разговори от страна на социалните работници с родителите и детето било установно, че между свид.М. и родителите й – свид.Н. и М. е възникнал скандал именно по повод фактическото съжителство на свид.М. с обвин. А.С.Н..  В тази връзка бил свикан мултидисциплинарен екип от специалисти за прилагането на координационния механизъм, като работата в ОЗД продължила. 

Въпреки противопоставянето на свидетелите Н. и М., дъщеря им държала да продължи да живее на семейни   начала с обвиняемия и в последствие те се примирили с този факт и добрите им взаимотношения се възстановили.

Видно от Социален доклад изготвен от свид.М.Я.Д.– социален работник в Отдел «ЗД» при ДСП-Свиленград, след като от 16.02.2019 година М. заживяла на семейни начала с обвиняемия А.С.Н. тя престанала да посещава учебни занятия и със Заповед на Директор на ПОУ „Иван Вазов“ – гр.Свиленград № РД03 740/495 от 08.04.2019 г., същата била отписана от списъка на учениците.

Към момента на заживяването на семейни начала с обвиняемия А.С.Н. свид.М. М., родена на *** г. била навършила 14 години и 8 месеца. ОЗД при ДСП Свиленград продължава и  понастоящем работата по случая с непълнолетната М. М. с цел осигуряване на нейното благополучие и най-добрия й интерес.     

Безспорно установено е по делото, че в периода от от 16.02.2019 г. до 04.06.2019 година включително в село Чернодъб, общ. Свиленград (от 16.02.2019 г. до 24.02.2019 г.; от 04.03.2019 г. до 31.03.2019 г. и от 13.05.2019 г. до 30.05.2019 г.) и в *******************************************(от 25.02.2019 г. до 03.03.2019 г.; от 01.04.2019 г. до 12.05.2019 г. и от 31.05.2019 г. до 04.06.2019 г.), А.С.Н. като пълнолетно лице без да е сключил граждански брак, заживял съпружески със М.Т.М., родена на *** година, която нямала навършени 16 години.

Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия и неговите признания, депозирани в съдебно заседание, както и тези от ДП, дадени пред разследващия орган, така също и от  останалите доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза – Докладна записка;  искане за предоставяне на полицейска закрила на дете,заповед за предоставяне на полицейска закрила на дете,приемно-предавателен протокол за предаване на дете,на което е предоставена полицейска закрила,уведомително писмо за предоставяне на полицейска закрила на дете,характеристика на М.Т.М., Социален доклад; удостоверение за раждане на непълнолетната свидетелка,; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост; Характеристика,така и от свидетелските показания от ДП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – М.Т.М.;Г.Е.Н.;Т.С.М.; Стефан Н. Г., П.М.Г. и Мирослава Янкова Димова, последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е  напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане.

В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на всички свидетели, поради липсата  на противоречия – вътрешни или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията на обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на самопризнания,  които не се опровергават от останалите доказателства. Обясненията му са логични, последователни, не съдържат противоречия, подкрепят се и от другите гласни и писмени доказателства по делото, поради което и Съдът изцяло ги възприема за достоверни. Ето защо, не се  намериха основания да не бъдат възприети същите с доверие, доколкото не могат да се определят за изцяло защитна позиция, респ. насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия ,  съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред,  в този смисъл същите са редовни и  годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими  и необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени  писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.

            При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия А.С.Н. е осъществил със­тава на престъплението по чл. 191,ал. 1 от НК.

          Обвиняемият А.С.Н. роден на ***г***, българин, български гражданин, постоянен адрес ***, с адрес за призоваване - *******************************************, неженен, с основно образование, не работи, с ЕГН: **********,  неосъждан.

Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него – свидетеля М.Т.М., както и тяхната възраст. Последната е родена на *** година, от женски пол е, според данните от приложените официални документи и Социалния доклад, които не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като официален документ – Удостоверение за раждане се ползват с обвързваща материална доказателствени сила за посочените факти. С оглед рождената й дата, несъмнено към инкриминирания период от време, 16.02.2019 г. до 04.06.2019 година включително в село Чернодъб, общ. Свиленград (от 16.02.2019 г. до 24.02.2019 г.; от 04.03.2019 г. до 31.03.2019 г. и от 13.05.2019 г. до 30.05.2019 г.) и в *******************************************(от 25.02.2019 г. до 03.03.2019 г.; от 01.04.2019 г. до 12.05.2019 г. и от 31.05.2019 г. до 04.06.2019 г.) ,тя е била непълнолетна, навършила 14 години, но не и 16 години.

 От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо съжителство между свидетеля М.Т.М.и  обвиняемия А.С.Н., във времето от 16.02.2019 г. до 04.06.2019 година включително в село Чернодъб, общ. Свиленград (от 16.02.2019 г. до 24.02.2019 г.; от 04.03.2019 г. до 31.03.2019 г. и от 13.05.2019 г. до 30.05.2019 г.) и в *******************************************(от 25.02.2019 г. до 03.03.2019 г.; от 01.04.2019 г. до 12.05.2019 г. и от 31.05.2019 г. до 04.06.2019 г.)  – крайният момент, визиран в Постановлението на Районна прокуратура, съвпадащ и съответстващ на момента, предният ден в който е повдигнато обвинението .

Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Пряко доказателство за последното, несъмнено е фактът , е че свидетелката е заживяла в дома на обвиняемия  и в дома на нейните родители ,заедно с обвиняемия/съгласно обясненията на обвиняемия / ,което обстоятелство не се оспорва както от свидетелката,така и от самият обвиняем,а и се установява от изготвения по делото социален доклад от проучването на непълнолетната свидетелка. И доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид възрастта на лицето от женски пол - ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява престъпно и законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид изложеното,  изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци. Касае се за продълженото престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

         От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия А.С.Н. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял, което е било очевидно  при конкретните обстоятелства, свързани с извършения ритуал по венчавка, според традициите им. Бил е наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не е знаел  е бил длъжен. Следователно е разбирал противоправния и общественоопасния характер на  деянието си и неговите последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.

          В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия А.С.Н. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от А.С.Н. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или с „Пробация”, и кумулативно с тях „Обществено порицание”; обвиняемият А.С.Н. не е осъждан за престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – периода на извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с брака и семейството, следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални отношения. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи  което е и да е от ограниченията,  указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и  при кумулативното наличие на посочените предпоставки А.С.Н. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.

            При индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на А.С.Н., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната истина по делото, изключително младата му възраст, чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение както на фазата на ДП, така и в съдебната фаза, сравнително добрите характеристични данни ( приложената по делото Характеристична справка разкрива сравнително положителна оценка за личността му), и чисто човешкия мотив, поради който е заживял на семейни начала с ненавършило 16-годишна възраст момиче. Не се констатираха отегчаващи вината обстоятелства.

      Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически данни по делото. 

       Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република България.

       При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия –неработи, не притежава парични средства в банки и евентуалната дължима парична издръжка за мамолетни или непълнолетни деца, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти, движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв. , ценни книги и дялове в дружества , и със семейното му такова – неженен. Отчете се също така и етническата принадлежност на А.С.Н., установена при снемане на самоличността му от Съда, изводима  и от писмените доказателства, към социална и етническа група с ноторно известни традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди пълнолетието, наред с това и непродължителното им съжителство – малко над няколко месеца според инкриминирания период от време.

         С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемия А.С.Н. за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв.

           Предвид изложеното индивидуализацията на наказанието се намери за съответна на целите на наказанието, т.е. определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели, а именно - да се поправи и превъзпита обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

             Относно разноските:

            По делото в хода на производството не са направени разноски, като при признаването на А.С.Н. за виновен по предявеното обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати единствено  дължимата държавна такса  в размер 5 лв, в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист за наложената глоба, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.     

           Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

 

 

                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ:............................