№ 3211
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110111120 по описа за 2022 година
Ищецът „К. Г...“ ООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. Плевен, ...., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът С. П. Н., ЕГН **********, гр.
София, ...., дължи сумите: 161.21 лв. главница по договор за к.т /заем/ № ..../08.11.2018 г.
сключен с Т. к.т ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, ведно със законна
лихва от 06.07.2021г. до изплащане на вземането, 5.67 лв. договорна лихва от 29.11.2018 г.
до 17.01.2019г., 34.98 лв. лихва за забава от 17.01.2019г. до 06.07.2021 г., 24.00 лв. такса
уведомяване, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 39599/21 г. на СРС /неправилно в определението за насрочване е посочено,
че предмет на иска е и вземане за 44.40 лв. неустойка за забава, тъй като иск за него не е
предявен/. Твърди се в исковата молба, че ответникът сключил договор за потребителски к.т
с „Т. к.т“ ЕООД, съгласно който получил в заем сумата от 200 лв., която следвало да върне
на 10 седмични погасителни вноски до 17.1.2019 г., включващи и договорна лихва. Общият
размер на дължимите плащания е 264.10 лв., които ответникът не платил в цялост. С
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 6.08.2020 г., вземанията по договора за
заем с ответника са прехвърлени на ищеца. За извършената цесия ответникът е уведомен с
връчено уведомление от ЧСИ, за което са направени разходите от 24 лв. Тъй като
ответникът не изплатил задълженията си, ищецът претендира да се установят вземанията
му, както и да му се присъдят разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Твърди нищожност на договора за к.т поради неспазване на задължителните чл.
10, чл.11, чл. 12 ЗПК. Твърди и неравноправност на клаузите на договора по смисъла на чл.
143 и сл. ЗПК. Навежда доводи за нищожност на отделни клаузи поради противоречие с чл.
19 и чл. 33 ЗПК. Твърди нищожност поради противоречие с добрите нрави. Моли за
1
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, вр. чл.
79 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, които са предявени в срок и са процесуално допустими.
Основателността им е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно сключен договор за потребителски к.т, предоставяне на заема, изискуемост на
вземането, придобиването му от ищеца, уведомяване на ответника за цесията.
Установява се от представения договор за к.т, че на 08.11.2018 г. между „Т. к.т“ ООД и
ответника е сключен договор № .... за отпускане на заем в размер на 200 лв. Уговореният
ГПР е 49.40 %, а договорната лихва - 40%. Предвидено е заемът да се погаси на десет
седмични вноски по 26.41 лв. всяка, платими на посочените в погасителния план падежни
дати, първата с падеж 15.11.2018 г., последната – на 17.1.2019 г. Общият размер на к.та,
формиран от главница и договорна лихва, възлиза на 208.60 лв. Сумата от 264.10 лв. се
получава с прибавяне на неустойка от 55.50 лв., която не се претендира. К.тополучателят се
е запознал и с приложимите към договора общи условия, което е удостоверил с подписа си.
Видно от приложения РКО, сумата от 200 лв. е получена от ответника.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.08.2020 г. „Т. к.т“ ЕООД
прехвърлил на „К. г...“ ООД вземанията по договора за к.т с ответника, видно от
Приложение 1, възлизащи на 700.36 лв. С договора цедентът упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците по всички прехвърлени вземания на дружеството. По принцип
уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия к.тор, поради
което и съобщението от новия к.тор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД
действие. Няма пречка обаче п.шният к.тор да упълномощи новия да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник, което в случая е сторено с лично връчване на
ответника на уведомление за цесията, видно от приложената разписка /чрез ЧСИ/. Т.е.
вземанията на заемодателя по процесния договор за паричен заем с ответника са
прехвърлени на ищеца и след уведомяването на длъжника, той е материалноправно
легитимиран да търси изпълнението им от него.
При така събраните по делото доказателства се установява и, че между праводателя на
ищеца и ответника е сключен договор за потребителски к.т. Договорът е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, в който се съдържат разпоредби от
императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразени от съда. Приложими към
договора съгласно чл. 24 ЗПК са и разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите, което изисква проверка и за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. В случая договорът е сключен в изискуемата от чл. 9 ЗПК
писмена форма и съдържание за този вид договори съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, като в
договора се съдържат всички изискуеми от закона елементи. Уговореният годишен процент
на разходите /ГПР/ не противоречи на разпоредбата на ЗПК /чл.19, ал. 4/, тъй като не
2
надвишава петкратния размер на законната лихва. Клаузите относно основното съдържание
на договора съдържат ясна воля на страните и конкретен фиксиран размер на лихвата и
ГПР, като потребителят се е съгласил със същите при подписването на договора. С оглед
изложеното не са налице сочените от ответника основания за недействителност на договора
поради противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК или поради наличието на
неравноправни клаузи. Противно на възраженията на ответника уговорената годишна
възнаградителна лихва, като част от ГПР, не надвишава определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимален размер, нито е нищожна поради противоречието с добрите нрави /каквото се
приемаше в практиката ако надвишава многократно законната лихва/. Така или иначе,
доколкото не надвишава нормативно определения размер, ненужно е да се излагат подробни
мотиви относно нищожност на клаузата на осн. чл. 26 ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и за ответника е
възникнало задължение да върне заетата сума, заедно с договорната лихва, до 17.01.2019 г.,
когато е настъпил крайният падеж за връщане на заема. С изтичане срока на договора е
настъпила изискуемостта на всички вземания.
Тъй като ответникът не доказа положителния факт на плащане, исковете за главница и
договорна лихва следва да се уважат за претендираните размери /включващи трета-десета
вноски/, съответно за главница - 161.21 лв., и за договорна лихва – 5.67 лв. за периода от
29.11.2018 г. до 17.01.2019г.
Върху просрочените вноски за неплатена главница се дължи законна лихва за забава,
която за периода от 17.1.2019 г. до 06.07.2021 г. възлиза на 34.98 лв. /при изключване на
периода, за който не се начислява лихва/.
Следва да се присъди законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Неоснователно е претенцията за присъждане на направените разноски за изпращане на
уведомлението за цесията, тъй като то е елемент от възникване правото на цесионера да
претендира вземанията от длъжника и не се включва в дължимото от него задължение по
договора.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
основателна съразмерно с уважената част от исковете, като от разноски за държавна такса
25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., следва да се присъдят 111.72 лв. За
заповедното производство дължими са 67.03 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете
и съгласно чл. 38, ал.2 ЗА, за оказаната безплатна правна помощ, на адвокат М. В. М. от АК
Пловдив, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 31.88 лв. в исковото
производство /от 300 лв./ и 5.31 лв. в заповедното /от 50 лв., определени по аналогия с чл. 6,
т. 5 от НМРАВ, по арг. от § 1 от ДР към НМРАВ/.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „К. Г...“ ООД, ЕИК ....., седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ......, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и сл.
ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че С. П. Н., ЕГН **********, гр. София, ....,
дължи сумите: 161.21 лв. главница по договор за к.т /заем/ № ..../08.11.2018 г. сключен с „Т.
к.т“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца, ведно със законна лихва от
06.07.2021 г. до изплащане на вземането, 5.67 лв. договорна лихва от 29.11.2018 г. до
17.01.2019г., 34.98 лв. лихва за забава от 17.01.2019 г. до 06.07.2021 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39599/21 г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване дължимостта на сумата от 24.00 лв. такса
уведомяване.
ОСЪЖДА С. П. Н., ЕГН **********, гр. София, ...., да заплати на „К. Г...“ ООД, ЕИК
....., седалище и адрес на управление гр. Плевен, ......, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 111.72 лв. разноски в исковото производство и сумата от 67.03 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „К. Г...“ ООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. Плевен, ......, да
заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА, на адвокат М. В. М. от АК Пловдив, 31.88 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство и 5.31 лв. адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4