№ 12009
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110173314 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба по чл. 422 ГПК след проведено заповедно
производство от „Т,, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.,, срещу Д. Ц. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. ,.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Налице са предпоставки за насрочване на делото в открито съдебно
заседание и изготвяне на проект за доклад в следния смисъл:
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на „Т,, тъй като e
собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. ,, аб.№, и е потребявалa
топлинна енергия като не е заплатилa начислените суми за процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на „,
следните суми: 1740,15 лева (хиляда седемстотин и четиридесет лева и 15
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 307,40
лева (триста и седем лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 20.05.2024 г., 54,93лева (петдесет и четири лева и 93
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 12,65 лева
(дванадесет лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 16.07.2021 г. до 20.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32065/2024 г. по опис на СРС, 78
състав.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва иска като
1
неоснователен. Оспорва да е собственик на имота и да е налице облигационно
отношение с ищеца. Не оспорва доставката на топлинна енергия и
доставеното количество до процесния имот. Оспорва иска за лихва, поради
липса на доказателства, че ищецът е публикувал фактурите в сайта си.
Оспорва настъпването на забава по отношение на задълженията за дялово
разпределение, поради липсата на отправена покана. Освен това счита, че
недължимата е и главницата за дялово разпределение, тъй като услугата е
извършвана от трето лице.
1.Правна квалификация
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 150,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422
ГПК чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2.Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
между страните не се спори, че ищецът е доставил до топлинна енергия до
процесния имот на ответницата в посоченото в исковата молба количество.
3. По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително
правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответницата 2.
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача, остойностено в размер на претендираната сума. Ответницата следва
да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил
топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди;
начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответницата за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответницата следва да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл.422 вр. чл. 86, ал. 1, предложение първо
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответницата за
главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответницата следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
2
4. Съдът обявява за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „, на потребители за битови нужди в гр.София, действали
от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
От представения по делото нотариален акт за учредяване на ипотека (л.
16) се установява, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот.
Няма данни и не се твърди последващо прехвърляне на собствеността
преди или през процесния период.
В качеството на титуляр на правото на собственост ответникът се явява
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Ответникът не оспорва доставката на топлинна енергия и доставеното
количество до процесния имот. Следователно иска за главницата неплатена
сума за ТЕ се явява основателен в предявения размер.
Спорно по делото е дали ответникът дължи мораторно лихва върху
главницата, суми за дялово разпределение и лихва върху последната.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение. Услугата е
извършвана в процесния период – от „, ,” ЕООД. Искът е основателен в
претендирания размер. Възраженията на ответника за недължимост на сумата
са неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
3
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година.
За периода от 15.09.2022 г. до 20.05.2024 г. се дължи лихва 307,40 лева
Възраженията на ответника за недължимост на сумата са
неоснователни.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство. Съдът определя
размер на юрк.възнаграждение 70 лв.
Проц.представител на ответника претендира възнаграждение за оказана
безплатна защита - 400 лв., размерът е не е прекомерен. Дължи се заплащане
съобразно отхвърления размер на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Ц. Х. с ЕГН: ********** дължи на „Т,, ЕИК , следните
суми:1740,15 лева представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за
недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. ,, аб.№,, ведно със законна лихва за
период от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 307,40 лева (триста
и седем лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 20.05.2024 г., 54,93лева (петдесет и четири лева и 93
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32065/2024 г. по
опис на СРС, 78 състав, ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 12,65 лева (дванадесет
лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 20.05.2024 г..
ОСЪЖДА Д. Ц. Х. с ЕГН: **********, да заплати на „,, ЕИК , на
4
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство-
юрк.възн.69,45 лв.,д.такса 41,97 лв., 4в заповедно производство - юрк.възн.
49,61 лв. и д.такса 41,97 лв.
ОСЪЖДА „Т,, ЕИК ,, да заплати на адвокат С. К. К., САК, -
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ответника в
размер на 3,15 лв.
Решението е постановено при участието на , ,” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5