№ 284
гр. Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100502479 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. А. Ц., с ЕГН **********, с адрес: *****,
действаща чрез адв.Й. А., против Решение №2447 от 28.06.2024г., постановено по гр.д.
№14684/2023г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на
жалбоподателката за осъждане на ЗК “Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, да й заплати разликата над
присъдените 1496.19лв. до претендираните 2325.36лв., представляваща застрахователно
обезщетение по Щета №0003-5000-22-001869, настъпила на 24.11.2022г. по време на
действието на застраховка “Гражданска отговорност“, сключена между ответника и трето
лице, което е причинило застрахователното събитие с л.а.“Мицубиши Паджеро“, с
рег.******, изразяващо се в увреждане на облицовка задна броня, заден капак, преден капак,
облицовка предна броня, стъкло десен фар, решетка радиатор комплект, предна емблема
“Ауди“, рамка радиатор, ляв калник, десен калник, задна маска, основа предна броня,
кондензатор и воден радиатор на собствения на ищцата л.а.“Ауди А3“, с рег.*****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-13.11.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се от въззивницата, че решението на Районен съд Варна, в обжалваната му
част е постановено в нарушение на материалния закон, като е необосновано и неправилно.
Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е определил, че релевантен е размера
1
на застрахователното обезщетението, определен със заключение на съдебна-автотехническа
експертиза при условията на Наредба №24/08.03.2006г. и методиката за уреждане на
претенции за обезщетяване, а имено сумата от 2915.08лв. Сочи се, че относим е размера
обезщетението визиран в заключението на САТЕ, който е определен на база средни пазарни
цени за части и труд, като така застрахователното обезщетение възлиза на 5663.88лв. Излага
се, че в случая безспорно е налице “тотална щета“, поради което съдът е следвало да
определи застрахователно обезщетение на база действителната стойност на веща чиито
размер е 4162.50лв., от които да се приспаднат извънсъдебно платените 1418.89лв. и сумата
от 285.75лв., явяваща се пазарна цена на останките от автомобила. С оглед изложеното се
поддържа, че искът се явява доказан в пълния си претендиран размер от 2325.36лв.
Поддържа се още, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл.386, ал.2
от КЗ и константната съдебна практика при определяне размера на застрахователното
обезщетение и поради това е постановил необосновано и неправилно решение. С оглед на
това се моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск в пълен
размер, както и претендира и присъждане на законна лихва от датата на подаване на
исковата молба и сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от ответникът е депозиран писмен отговор, с който се
поддържа, че въззивната жалбата е неоснователна и се изразява становище за
законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Твърди се в отговора, че съгласно
съдебната практика по сходни случаи, при определяне на застрахователно обезщетение при
установена “тотална щета“ по смисъла на КЗ, в случай че не са представени доказателства за
дерегистрация на автомобила, се приема, че платената извънсъдебно сума е била достатъчна
за неговия ремонт и въвеждане в експлоатация. Сочи се, че първоинстанционният съд
правилно е взел предвид реалната стойност на вредата в размер на 2915.08лв., според която
е определил и размера на дължимото обезщетение. Сочи се, че тъй като са ангажирани
доказателства за дерегистрация на процесния автомобил, то не следва да се определя
обезщетение при условията на “тотална щета“. Въз основа на това се моли за потвърждаване
на решението на Районен съд Варна и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпила е и частна жалба от Г. А. Ц., против Определение №9696/28.08.2024г.,
постановено по гр.д.№14684/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставена без
уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, като в полза на ЗК “Лев Инс“ АД не се присъждат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди се в частната жалба, че необосновано първоинстанционният съд е присъдил
юрисконсултско възнаграждение на ответната страна без да изложи мотиви за това. Излага
се, че претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение е своевременно
оспорено, тъй като последният е бил представляван в хода на делото от адвокат, а не от
юрисконсулт, като по делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение. Сочи се, че процесуалното представителство на ответника, се е изразило
единствено в подаване на писмен отговор на исковата молба, а съгласно чл.25а, ал.3 от
2
НЗПП, за изготвяне на жалби, възражения и писмени отговори без явяване в съдебно
заседание, възнаграждението е в размер от 50лв. до 150лв. Поддържа се, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и юрисконсултското възнаграждение следва да се
определи в минимален размер. С оглед на това се претендира отмяна на обжалваното
определение и постановяване на ново, с което да се допусне изменение на решението в
частта за разноските, като на ответника не се присъжда юрисконсултско възнаграждение,
или в евентуалност да се присъди такова в минимален размер по реда на чл.25а, ал.3 от
НЗПП.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от ответника по частната жалба, е депозиран писмен
отговор, с който се изразява становище за нейната неоснователност и за законосъобразност
на обжалваното определение. Излага се, че ответното дружество е представлявано от
юрисконсулт и неговото възнаграждение е следвало да се определи по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 и ал.2 от НЗПП, като същото се дължи без да е
необходимо да се представят доказателства за неговото заплащане. Сочи се, че при частично
отхвърляне на исковата претенция, в полза на юридическо лице се присъжда
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, определено по реда на
чл.37 от ЗПП в размер от 100лв. до 360лв., като водещи критерии са вида и количеството
извършена дейност, а не материалния интерес по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Поддържа се, че
съдът правилно е присъдил юрисконсултско възнаграждение в рамките на размера,
предвиден в чл.25, ал.1 от НЗПП. Ето защо се моли за оставяне без уважение на частната
жалба, съответно за потвърждаване на атакуваното определение.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат,
съответно оспорват въззивни жалби и молят за присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като след
допуснато изменение на иска, се претендира осъждане на
ЗК “Лев Инс“ АД да заплати на Г. А. Ц., сумата от 2325.36лв., представляващи
дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, нанесени по собственият на
ищцата л.а.“Ауди А3“, с рег.***** в резултат от ПТП, настъпило по вина на водача на
л.а.“Мицубиши Паджеро“, с рег.******, чиято отговорност към датата на инцидента, е била
застрахована при ответника по Договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й издължаване.
В исковата молба се твърди, че на 24.11.2022г., около 11:30ч., в гр.Варна, водача на
л.а.“Ауди А3“, с рег.***** се придвижвал по бул.“Цар Освободител“ като спрял на
кръстовището с ул.“Поп Димитър“ за да изчака разрешаващ движението сигнал на
светофарната уредба, при което автомобила бил блъснат отзад от л.а.“Мицубиши Паджеро“,
с рег.******. Сочи се, че в резултат от удара л.а.“Ауди А3“ се преместил напред и блъснал
спрелият пред него автомобил. Твърди се, че за настъпилото ПТП били уведомени
контролните органи, които след посещение на мястото на ПТП, изясняване на механизма на
3
произшествието и участниците в него, съставили Протокол за ПТП с №1786968, в който като
виновен за настъпване на произшествието е посочен водача на л.а.“Мицубиши Паджеро“.
Поддържа се, че по отношение на автомобила управляван от виновния водач, към момента
на инцидента е имало сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност“ със срок
на действие 24.07.2022г.-23.07.2023г. Твърди се, че на 25.11.2022г. ищцата уведомила
застрахователя за събитието, като служители на същият извършил оглед на л.а.“Ауди А3“,
изготвили снимков материал и съставили Опис-заключение по щета №0003-5000-22001869.
Твърди се, че изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 1418.89лв., е
недостатъчно и не покрива претърпените щети, както и че действително необходимата сума
за възстановяване на л.а.“Ауди А3“ е в размер на 3500лв.
С постъпилия от ответника отговор на исковата молба се поддържа становище за
неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва наличието на застрахователен договор, с
посочения от ищцата предмет, както и механизма на процесното ПТП. Поддържа се, че
застрахователят е изпълнил коректно задълженията по застрахователния договор, тъй като
експерти на ответното дружество са определили размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съгласно нормативните изисквания, чиято стойност е равна на причинените на
процесното превозно средство вреди към момента на реализиране на произшествието.
Поддържа се, че заплатеното по банков път обезщетение на ищеца в размер на 1418.89лв. е
достатъчно да покрие вредите. Твърди се, че липсва основание за определяне на различен
размер на обезщетението, тъй като от пострадалата не са представяни разходни документи
за извършени ремонтни дейности по процесния автомобил или фактури за закупуване на
части. Твърди се още, че след изплащане на посоченото обезщетение до предявяване на
иска, ищцата не е отправила до застрахователя искане за извършване на друго плащане по
посочената застрахователна преписка или по какъвто и да е начин да е обективирала, че не е
удовлетворена от извършеното плащане. Ето защо се поддържа, че не са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника в размер, надхвърлящ този на
извънсъдебно определеното и изплатено обезщетение, респективно се моли за отхвърляне
на предявения иск. Поддържа се още, че доколкото искът за лихви е акцесорен, то
неоснователността на главния иск води до неоснователност на претенцията за лихви.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани във насрещните въззивни жалби, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
ВъзвИ.ата жалбата, инициирала настоящото произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
4
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай
оплакванията на въззивницата-ищца, в първоинстанционното производство, съставляват
оспорване на изводите на първоинстанционния съд относно метода /реда/ за определяне и
размерът на дължимото обезщетение. Така направените оспорвания не съставляват
новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
По делото не е налице спор и от събраните доказателства, се установява, че
собственият на ищцата л.а.“Ауди А3“, с рег.*****, е увреден при ПТП настъпило на
24.11.2022г., по вина на водача на л.а.“Мицубиши Паджеро“, с рег.******, чиято отговорност за
вреди към момента на инцидента е застрахована при ответника. В този смисъл по делото са
установени всички елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
ответният застраховател по реда на чл.432 от КЗ.
Няма спор и по отношение на вида и обема на уврежданията на процесният лек
автомобил, както и че ответникът е определил, съответно е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 1418.89лв. Спорът се свежда до това какъв е размера на вредите, в
това число при какви условия следва да се определи дължимото обезщетение.
Според заключението по назначената първоначална САТЕ, което е изготвено от вещо
лице И., сумата необходима за поправка на уврежданията по процесният лек автомобил по
средни пазарни цени на труда, материалите и на резервните части към датата на събитието
възлиза на 5663.88лв., а пазарната стойност на веща е в размер на 4162.50лв. Според
експерта не може да се определи цена на запазените части от увредения автомобил.
Вещото лице К., което е изготвило заключение по допуснатата повторна САТЕ, е
определило пазарна стойност на процесният лек автомобил към датата на ПТП в размер на
4030лв. и е посочило, че не може да определи коректна стойност на запазените части от
веща, тъй като това зависи от множество на брой променливи фактори. Посочило е обаче, че
при предаване на автомобила за скрап, би могла да се получи сумата от 287.75лв.
Въз основа на горното, въззивният съд, намира следното:
Както вече се посочи по-горе по делото са установени предпоставките за ангажиране
на отговорността на застрахователят за вредите претърпени от увреждането на собственият
на ищцата л.а.“Ауди А3“, с рег.*****, в резултат от процесното ПТП, като единствено спорен е
размера на дължимото обезщетение.
На първо място настоящия съдебен състав, намира че макар чл.499, ал.2 от КЗ да
предвижда обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка “Гражданска
отговорност“ да се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 от КЗ, то приложението на Наредба
№24 от 08.03.2006г. на КФН, съответно на установена с нея методиката за уреждане на
претенции за обезщетение, не е задължително. Въпросните наредба и методика, фиксират
минималните възможни размери на обезщетенията и са приложими само в случаите, в които
липсват други данни въз основа, на които да се определи обезщетението, какъвто не е
настоящият случай.
На следващо място съгласно чл.429, ал.1 от КЗ във вр. с чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ,
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към
5
датата на увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на
увреденото имущество. Тук е мястото да се посочи, че за пазарна следва да се приеме
стойността, която се определя на база цените на труда във всички сервизи и на всякакъв вид
годни за употреба части, тъй като изключването на определена категория на практика води
до изкривяване /ограничаване/ на пазара, т.е. на фиксирани по определен критерии
непазарни стойности.
Според горекоментираното заключение на първоначалната САТЕ, което съдът
кредитира като обосновано и компетентно дадено, пазарната стойност за поправяне на
щетите по процесният автомобил възлиза на 5663.88лв. Тази стойност /а не изчисленията по
Наредба №24/ е релевантната база за определяне на размера на застрахователното
обезщетение при частично унищожаване на имущество, тъй като обезщетението следва да се
равнява на средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без
да се приспадат суми за овехтяване.
По отношение на действителната /пазарната/ стойност на увредената вещ, двете
експертизи дават близки стойности, съответно първоначалната в размер на 4162.50лв. и
повторната в размер на 4030лв. Съпоставката на заключенията на двете вещи лица и на
изходните данни, с които те са работили, води до извод, че вещото лице К. е извършило по-
задълбочен анализ и е ползвало по-балансиран подход при определяне на пазарната цена на
веща. Ето защо съдът приема за достоверна стойността, която се съдържа в последното
заключение или сумата от 4030лв.
В заключение настоящият състав на съдът приема, че визираният в чл.429, ал.1 от КЗ
във вр. с чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ стойностен еквивалент за репариране на претърпяната от
ищцата вреда в резултат от процесното събитие, възлиза на сумата от 4030лв., която е равна
на действителната пазарна стойност на веща.
От така определената стойност, с цел избягване на неоснователното обогатяване на
ищцата, следва да се приспадне вече заплатеното от застрахователя преди завеждане на иска
в размер на 1418.89лв. и сумата, която застрахованият може да получи при отчуждаване на
запазените части от автомобила-в случая за скрап, чиито размер определен от вещото лице
К. възлиза на 285.75лв.
Изчислено при посочените параметри застрахователното обезщетение, което подлежи
на доплащане, е в размер на 2325.36лв., която сума кореспондира напълно с претенцията на
ищцата, респективно иска се явява изцяло основателен.
С оглед горното въззивният състав на съдът приема, че въззивната жалба се явява
основателна, поради което решението на първоинстанционния съд, следва да отмени в
частта, с която иска е отхвърлен, вместо което да се постанови ново, с което да се уважи
претенцията.
При този изход на делото, решението и постановено по реда на чл.248 от ГПК
определение на районният съд, касаещи деловодните разноски, се явяват неправилни,
поради неправилно използваните изходни данни за определяне на разноските. Ето защо
въпросните съдебни актове, следва да бъдат отменени, вместо което в полза на
въззиваемата-ищца в първоинстанционното производство, се присъдят деловодни разноски
6
съобразно с доказателствата за направени такива, а именно за първата инстанция в размер на
949.74лв. и за въззивното производство в размер на 505лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2447 от 28.06.2024г., постановено по гр.д.№14684/2023г. по
описа на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на Г. А. Ц., с ЕГН
**********, за осъждане на “Застрахователна компания “Лев Инс““ АД, с ЕИК
*********, да заплати застрахователно обезщетение за нанесени вреди на собственият на
ищцата л.а.“Ауди А3“, с рег.*****, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на
24.11.2022г. по вина на водача на л.а.“Мицубиши Паджеро“, с рег.******, чиято отговорност
към датата на инцидента, е била застрахована при ответника по Договор “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, за разликата над 1496.19лв. до претендираните
2325.36лв., както и в частта за разноските, ведно с постановеното по реда на чл.248 от
ГПК Определение №9696/28.08.2024г. по гр.д.№14684/2023г. по описа на Районен съд
Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Застрахователна компания “Лев Инс““ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявана
заедно от В.В.И. и В.В.М., да заплати на Г. А. Ц., с ЕГН **********, с адрес: *****, сумата
от 829.17лв., представляваща разликата между присъдените от първоинстанционния съд
1496.19лв. и действителното дължимото застрахователно обезщетение в общ размер от
2325.36лв., за веди по л.а.“Ауди А3“, с рег.*****, настъпили в резултат от ПТП, реализирано
на 24.11.2022г. по вина на водача на л.а.“Мицубиши Паджеро“, с рег.******, чиято
отговорност към датата на инцидента, е била застрахована при ответника по договор
“Гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска-13.11.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “Застрахователна компания “Лев Инс““ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявана
заедно от В.В.И. и В.В.М., да заплати на Г. А. Ц., с ЕГН **********, с адрес: *****, сумата
от 1454.74лв., представляваща съдебно деловодни разноски, от които 949.74лв. за
първоинстанционното и 505лв. за въззивното производства.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7