№ 402
гр. Благоевград, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500125 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба
подадена от адвокат С.Б., в качеството й на пълномощник на В.Й. Т., Частен съдебен
изпълнител, с рег.№ 795, с район на действие Окръжен съд Благоевград, с Булстат
**********, с адрес на кантората Благоевград, ул. “Т.А., ет.3, офис 15-17, с адрес за
призоваване и съобщения гр. Благоевград, ул. “Т.А., ет.2 срещу Решение № 2/04.01.2022г.,
постановено по гражданско дело № 1710/2021г. по описа на РС Благоевград.
Посочва се в жалбата, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно и
необосновано, тъй като изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на
предявения иск са формирани при неправилен анализ на събраните по делото доказателства
и в противоречие на материалния закон. На първо място се твърди, че изцяло неправилно и
в пълно противоречие на доказателствата по делото първоинстанционния съд е приел, че
взискателя е заплатил авансово таксите на ЧСИ предмет на настоящото дело, позовавайки се
на сметка № 3204/26.07.2010г. и фактура в размер на 170,89 лв., заплатени с платежно
нареждане № 128196 от 26.07.2010г. Излага се, че този извод на първоинстанционния съд е
неправилен, тъй като цитираните доказателства представляват доказателства за плащане на
таксите към ЧСИ, предмет на сметка № 3204/26.07.2010г., както е посочил и
първоинстанционния съд, а не таксите предмет на процесната Сметка № 26237/21.09.2017г.
Поддържа се, че видно от материалите по изпълнителното дело е, че взискателя е заплатил
авансово единствено първоначалните такси към ЧСИ. Впоследствие са извършени други
действия по изп. дело, именно за които взискателя не е заплатил авансово таксите и които са
описани в процесната сметка № 26237/21.09.2017г. и са предмет на настоящото дело. Излага
се, че по делото няма никакви доказателства нито взискателя, нито длъжника да са
заплатили таксите предмет именно на процесната сметка, поради което изводите на съда, че
взискателя е заплатил авансово таксите към ЧСИ, са неправилни и в противоречие на
доказателствата по делото.
На следващо място в жалбата се излага, че са неправилни и необосновани изводите на
1
първоинстанционния съд относно момента на прекратяване на изпълнителното дело и
съответно извода, че след дата 04.08.2011г. всички начислени разноски са недължими от
страна на длъжника. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с
настъпване на някое от основанията визирани в разпоредбата на чл.433 от ГПК
изпълнителното дело се прекратява ex lege, по силата на закона, а постановлението на
съдебния изпълнител само констатира настъпилото прекратяване, като в случая
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като
взискателя е поискал това писмено с молба от 04.08.2011г. Посочва се, че прекратяване и
спиране на изпълнителното производство е възможно както по силата на закона, така и по
изявление на органа, който ръководи производството. Изводът на съда, че е изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона с депозираната от взискателя молба е неправилен, тъй
като изявлението на взискателя, че е получил плащане на вземането си не води до
автоматично прекратяване на изпълнението. Напротив – в този случай за прекратяване на
изпълнителното дело е необходимо изрично постановление на ЧСИ. Отделно от това се
излага, че с депозираната от взискателя молба от 04.08.2011г. е направено искане за
прекратяване на производството на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, но след като бъдат
събрани дължимите такси и разноски към ЧСИ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.433,
ал.2 ГПК, а именно, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението. С оглед на това се посочва, че е
неправилен и необоснован изводът на съда, че след дата 04.08.2011г. всички начислени
разноски са недължими от страна на длъжника, тъй като това не е датата на прекратяване на
изпълнителното дело. Този извод се сочи, че е изцяло неправилен и поради обстоятелството,
че таксите към ЧСИ предмет на процесната фактура/сметка № 26237/21.09.2017г. не са
начислени след 04.08.2011г. Поддържа се, че видно от материалите по изпълнителното дело
е че всички изпълнителни действия за които са начислени таксите по ТТЗЧСИ предмет на
сметката от 2017г. са извършени преди сочената от съда дата на прекратяване на
производството – 04.08.2011г. След като действията са извършени в хода на изпълнението и
преди неговото прекратяване, то същите са дължими от длъжника независимо от момента на
оформяне на документа по чл.79 от ЗЧСИ. В жалбата се поддържа, че по безспорен начин от
материалите по приобщеното изпълнително дело е установено, че ЧСИ е извършил действия
във връзка с образуваното пред него производство по принудително изпълнение, за което
съответно са начислени такси и разноски, които не са внесени авансово от взискателя.
Същите са останали дължими, като с оглед извършеното плащане от длъжника към
взискателя е начислена и е дължима от него такса по т.26 от ТТЗЧСИ. Сочи се, че в
съответствие с изискванията на чл.79, ал.1 от ЗЧСИ по делото е изготвена процесната
сметка от 21.09.2017г., в която са посочени извършените действия по изпълнителното дело и
начислените такси по ТТЗЧСИ и която ведно със съобщение с изх.№ 1847/29.01.2019г.,
съдържащо срок за плащане и последиците от неплащане в срока са връчени надлежно на
длъжника на дата 05.04.2019г., като ответника не е оспорил размера на начислените такси и
разноски предмет на иска. С оглед на това по делото е доказано, както надлежното
извършване на изпълнителни действия от страна на ЧСИ в хода на висящото изпълнително
производство, претендирания размер, така и липсата на авансово плащане на таксите за тези
действия от страна на взискателя.
На трето място в жалбата се релевират доводи, че изцяло неправилно, необосновано и в
противоречие с доказателствата по делото и закона първоинстанционния съд е формирал
основния извод за неоснователност на исковата претенция, поради погасяване по давност на
вземането на ЧСИ. Сочи се, че неправилно е прието за основателно възражението за изтекла
погасителна давност от страна на длъжника по съображения, че давността за погасяване на
вземането на ЧСИ е започнала да тече от момента, в който взискателя е направил искане за
прекратяване на изпълнителното дело. Тези изводи се поддържа, че са неправилни, тъй като
момента, в който ЧСИ има право да събере вземането си от длъжника е обусловен именно от
момента на изготвяне и връчване на сметката по чл.79 от ЗЧСИ на длъжника или както и
съда е разсъждавал от момента на прекратяване на изпълнителното дело, а не от момента на
подаване на молба за прекратяване. Сочи се, че дължимите на ЧСИ такси за извършваните
от тях действия по изпълнението нямат характеристика на държавни такси, а са
възнаграждения на частни лица, упражняващи юридическа професия. Начислените от ЧСИ
такси по изпълнението или се внасят от взискателя авансово или остават за плащане от
2
длъжника. За събиране на таксите по изпълнението ЧСИ изготвя подписана от него сметка в
два или повече еднообразни екземпляра, единия от които се връчва на задълженото лице,
като в ЗЧСИ, ТТЗЧСИ или общите нормативни актове касаещи процесните вземания не е
уреден срок за изготвяне на сметка или за плащане на таксите към ЧСИ от страна на
длъжника, когато същите не са били заплатени авансово от взискателя. Изготвянето на
сметка за дълга и връчването й на длъжника е законова предпоставка за събирането на
таксите и разноските по изпълнението. Преди да бъде изготвена и връчена на длъжника
сметката по чл.79 от ЗЧСИ, за ЧСИ липсва основание за събиране на сумите. Предвид
липсата на срок за плащане на задължението, същото става изискуемо след изготвяне на
сметка и връчването й на длъжника, тъй като от този момент кредиторът има право да търси
принудително удовлетворение на вземането си, и от този момент вземането е изискуемо,
респективно започва да тече погасителна давност за него. Процесната сметка е връчена
надлежно на длъжника на 05.04.2019г. С връчване на сметката за ЧСИ е възникнала
възможност да предприеме събиране на дължимите към него такси чрез средствата на
държавната принуда, а именно по реда на чл.79, ал.3 от ЗЧСИ. Твърди се, че от връчване на
сметката до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
20.04.2021г. приложимата обща 5 годишна давност не е изтекла и изводите на първата
инстанция в обратна насока са изцяло неправилни.
Предвид изложеното в жалбата, е направено искане решението на първата инстанция да
бъде отменено изцяло и предявените искове да бъде уважени. Претендира се присъждане на
разноски в настоящото производство и в производствата пред РС Благоевград по исковото и
заповедното дело.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия В. Н.
К., с ЕГН **********, чрез адв. В.У., АК Благоевград, с адрес Благоевград, ул.“Д.Х.Т., ет.1.
В същия се излага, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното решение
е правилно и законосъобразно. Посочва се, че безспорно е доказано по делото, че през 2007г.
ОББ АД в качеството си на взискател е образувал изп.дело № 33/2007г. по описа на ЧСИ Т.,
изпратена била ПДИ на длъжника, който в срока за доброволно изпълнение не е погасил
дълга си. Това наложило ищцата да предприеме действия по принудително събиране на
дълга. Взискателя по делото е депозирал молба с вх.№ 04908 на дата 04.08.2011г., с която
уведомил ЧСИ Т., че длъжникът е погасил всички вземания предмет на изпълнителното
дело. Тъй като по делото дължимите авансови такси не били заплатени от страна на
взискателя, то същите останали за събиране от длъжника. Излага се, че правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че задължението е погасено по давност
във връзка с направените възражения в подадения отговор. Твърди се, че на дата
04.08.2011г. ЧСИ Т. е узнала, че всички вземания по делото са погасени и единствените
суми, които трябва да се събират са именно незаплатените авансови такси, като от този
момент за ЧСИ е възникнало правото да търси тези такси, тоест това е момента от който
задължението е станало изискуемо. Сочи се, че ЧСИ е изпратил покана и е уведомил
длъжника на дата 29.08.2011г., че се дължи сумата от 578,56 лева представляващи такси,
като с оглед на това е несъмнено ясно, че към този момент ЧСИ е знаел и е започнал да
предприема действия по събирането на това му вземане, което е било изискуемо. Посочва
се, че тези действия на ЧСИ изпращане на покана за доброволно изпълнение на вземането са
в пълно противоречие на направените възражения във въззивната жалба. Излага се, че са
неоснователни възраженията в жалбата, че давността започва да тече считано от изготвянето
на сметката, и че това е момента от който задължението става изискуемо. Посочва се, че РС
Благоевград правилно е приел, че срок залегнал в закона относно изготвянето на сметка не
съществува, но това в никакъв случай не може да означава, че вземането на ЧСИ за такси и
разноски може да виси неограничено във времето и да зависи изцяло и единствено от волята
на ЧСИ относно това, кога ще изготви сметка. Твърди се, че към завеждане на исковата
молба в съда е изминал много повече от максимално предвидения 5 годишен срок за
събиране на вземания съгласно чл.110 от ЗЗД. С оглед на това се излага становище, че
възраженията за неправилност на решението сторени с подадената въззивна жалба са
неоснователни, поради което се иска да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено в
цялост първоинстанционното решение.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателя не се явява, не се представлява. С
3
писмено становище подадено от пълномощник се поддържа подадената жалба, иска се
същата да бъде уважена, и да бъде отменено първоинстанционното решение като
неправилно, като бъдат уважени предявените искове. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата се представлява от процесуален представител, който оспорва
изцяло въззивната жалба като неоснователна по подробно изложените съображения в
представения писмен отговор, като прави искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определението си по реда
на чл.267, ал.1 ГПК. Повторната проверка при постановяване на решението не води до
различен от направения в това определение извод, че жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл.259 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу обжалваем съдебен
акт на първоинстанционен съд.
Съобразно правомощията си определени в чл.269 ГПК, при служебната проверка
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по съществото на
спора по наведените в жалбата доводи приема следното:
РС Благоевград е бил сезиран с искова молба от ЧСИ В.Й. Т., ЕГН **********, с рег. №
795, с адрес/седалище/ адрес на управление/: град Благоевград, ул. „Т.А., ет. 3, офис 15-17,
със съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „Т.А., ет. 2, чрез адвокат С.Б. против В. Н. К. с ЕГН
********** гр. Благоевград, ж.к. А.М., вх.А, ет.8, ап.23.
С исковата молба е направено искане да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника В. Н. К. с ЕГН ********** гр.
Благоевград, ж.к. А.М., вх.А, ет.8, ап.23, че дължи на ищеца В.Й. Т.-Частен Съдебен
Изпълнител с рег.№795, район на действие Окръжен съд - гр. Благоевград, Код по
БУЛСТАТ: **********, с адрес на кантората в гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров” №
41, ет.З, офис 15-17, сумата от 627,48 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и четиридесет и
осем стотинки/-главница, представляваща дължими и незаплатени такси и разноски с ДДС,
начислени по изпълнително дело №33/2007 год. по описа на ЧСИ В.Т., рег.№795, район на
действие Окръжен съд — гр. Благоевград, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението-20.04.2021год. до окончателното изплащане
на вземането за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1005/2021 год. по описа на Районен съд гр. Благоевград.
Претендират се сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Твърди се от ищцата в исковата молба, че упражнява дейност като частен съдебен
изпълнител, регистриран под № 795 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район
на действие - Окръжен съд - гр. Благоевград.
Сочи се, че на 19.01.2007 год. пред нея, в качеството й на частен съдебен изпълнител
постъпила молба от "О.Б.Б." АД за образуването на изпълнително дело срещу длъжника и
ответник в настоящето производство В. Н. К. с ЕГН ********** гр. Благоевград, ж.к. А.М.,
вх.А, ет.8, ап.23 за принудително събиране на суми съгласно изпълнителен лист от
12.09.2006 год., издаден по ч.гр.д. №1391/2006 год. по описа на Районен съд — Благоевград.
След извършена проверка и като констатирала, че отправеното искане е законосъобразно и
че са спазени законоустановените изисквания, разпоредила и образувала срещу длъжника В.
Н. К. изпълнително дело под номер №33 по описа ми за 2007 год.
Посочено е още, че на длъжника по изпълнителното дело е изпратена Призовка за
доброволно изпълнение с изх.№00793/19.03.2007 год., в която е указан размера на
задължението, включително и тези по изпълнителното дело. Същата е надлежно връчена на
19.03.2007 год. Тъй като длъжника не изпълнил задължението си в срока за доброволно
изпълнение в хода на изпълнителното производство ищцата сочи, че предприела действия за
установяване имущественото състояние на длъжника, действия по изпращане на книжа и
документи с оглед принудително събиране на вземането. За извършените действия
взискателят не е заплащал авансово дължимите такси и разноски.
Твърди се, че в последствие с Молба вх.№04908/04.08.2011 год. Взискателя "О.Б.Б."-АД
4
уведомил ищцата, че длъжника е погасил директно към банката всички вземания по
изпълнителното дело. Въз основа на платените към взискателя суми се сочи, че е начислила
и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Тъй като взискателят не е внесъл авансово дължимите към
ЧСИ такси и разноски, същите са останали неплатени и са за сметка на длъжника. Твърди се,
че в тази връзка и в съответствие с изискванията на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ по делото е
изготвена Фактура/Сметка №26237/21.09.2017 год., в която са посочени извършените
действия по изп.дело и начислените такси по ТТРЗЧСИ, а именно: такса за извършване на
справка за длъжника и неговото имущество — 2 бр. на обща стойност 10 лв. без ДДС, такса
за изпращане по пощата на призовка, преписи, уведомление и книжа - 1 бр. на обща
стойност 10 лв. без ДДС, такса за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов
служител на покана, призовка, жалба, уведомление или книжа - 4бр. на обща стойност 80 лв.
без ДДС, допълнителни разноски на стойност 10.81 лв., такса изпълнение на парично
вземане — 413 лв. без ДДС. С начисляването на 20% ДДС вземането се равнява на общата
сума от 627.48 лв.
Твърди се, че на длъжника е изпратено Съобщение с изх.№1847/29.01.2019 год. ведно с
издадената фактура за дължимите такси по изпълнителното дело, като е посочен срок за
плащане и уведомление, че при неплащане на задължението в дадения срок, ЧСИ ще поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Същото е редовно връчено на
длъжника на дата 05.04.2019 год. В указания срок длъжника В. Н. К. не заплатила
дължимите от нея такси по изпълнително дело №33/2007 год., като същите не са заплатени и
към момента.
Поддържа се, че съгласно изискванията на ГПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ дължимите такси и
разходи по образуване и движение на изпълнителното дело се заплащат авансово от
взискателя и в последствие биват възстановени от длъжника. В случай, че това не е сторено
дължимите такси остават за събиране направо от последния, като за дължимите неплатени
такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния
размер / чл. 79, ал.3 от ЗЧСИ/. Така и съгласно т.11 от ТР № 2/2013 г., ако взискателят не е
внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал.2 от ГПК,
когато длъжникът отговаря за тази такса. Твърди се, че делото е прекратено поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, т.е. разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника. Обстоятелството, че не са събрани авансово от взискателя не
освобождава длъжника от отговорност за тях. В случая не е налице нито едно от
изключенията от общия принцип /чл.79, ал.1 от ГПК/ и ЧСИ, който не е събрал авансово от
взискателя дължимите такси, има право да ги събере от длъжника по реда на чл.410 от ГПК.
Същевременно таксата по т.26 от Тарифата се дължи по всяко изпълнително дело за парични
притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на
взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител.
Твърди се от ищцата, че поради липсата на плащане на дължимите такси по
изпълнителното дело и предвид предоставената в чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ възможност е подала
срещу ответника пред Районен съд — гр. Благоевград Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2021 год. Съдът е уважил подаденото заявление, като
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 1005/2021
год. по описа на Районен съд - гр. Благоевград ответника е осъден да й заплати
претендираните суми.
На 14.06.2021год. е връчено Разпореждане по ч.гр.д. №1005/2021 год. по описа на Районен
съд - гр. Благоевград, с което е уведомена, че срещу издадената заповед за изпълнение е
подадено в срок възражение от длъжника като и е указано, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението, може да предявя иск за установяване на вземането си, предмет
на заявлението.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в срок е постъпил писмен отговор от
ответника. Със същия се оспорва предявения иск като неоснователни по основание и
размер. Иска се отхвърлянето му, като е сторено възражение за погасяване на вземането по
давност. Претендират се сторените по делото разноски.
Не се оспорва твърдението, че срещу ответницата е било водено изп. д. № 33/2007 г. по
5
описа на ЧСИ Т., както и че на същата й е връчена надлежно ПДИ. Също и факта, че
ответницата е погасила изцяло директно към взискателя сумите предмет на изпълнителното
дело.
Възразява се по изготвената сметка/фактура № 26237/21.09.2017 г. Счита, че същата не
отговаря на изисквания залегнали в чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ, поради което се явява
незаконосъобразна. В същата не е посочен материалния интерес, въз основа на който се
начислява пропорционалната такса, както и последиците при неплащане.
Поддържа се в писмения отговор и че фактурата също така не е изготвена в срока визиран
в чл. 113, ал. 4 ЗДДС. Поддържа се, че съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Изготвянето на фактурата е именно момента,
от който сумите предмет на настоящето производство стават изискуеми. За съставянето на
фактура обаче също е предвиден срок, а именно визирания 5 дневен срок съгласно чл. 113,
ал. 4 33ДС. Същият срок тече считано от датата на възникване на данъчното събитие.
Твърди се, че в случая извършените услуги за образуване на дело, налагане на запори,
извършване на справки относно длъжника и т.н. са поискани от взискателя и таксите са били
дължими от същият с оглед, на което и фактура относно същите такси е трябвало да бъде
издадена най- късно до 5 дни считано от извършването им или още през 2007 г. Видно от
Молба с вх. № 04908/04.08.2011 г., е че с тази молба ищцата е била уведомена относно
факта, че длъжникът е погасил директно към взискателя цялата сума предмет на изп. д.
Изразява се становище, че именно на тази дата 04.08.2011 г. е момента, в който ЧСИ Т. е
установила, че сумите предмет на изп. д., които е трябвало да се събират принудително вече
не са изискуеми и делото следва да се прекрати. Също така това е и момента, от който за
ЧСИ Т. е стояла възможността да предприеме действия за събиране на дължимите авансови
такси директно от длъжницата, тъй като не са били заплатени авансово от взискателя, а
също така и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Счита, че до този момент ЧСИ-Т. вече е трябвало
да е издала фактура относно дължимите такси от взискателят, тъй като действията/услугите
вече са били извършени, тоест данъчното събитие съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС вече е било
настъпило, но въпреки това дори и да се счете, че същата не е издала фактура, то намира
тази дата за крайна такава, считано от която е трябвало да бъде издадена фактура относно
дължимите такси. Най-късно от този момент е трябвало и да започне да тече давността за
претендираните такси. На дата 21.09.2017 г. ЧСИ Т. е изготвила сметка/фактура, в която са
посочени дължимите таксите съгласно ТТРЗЧСИ, както и извършените действия. Сочи се в
писмения отговор, че тази сметка/фактура обаче е изготвена 6 години по-късно считано от
датата, от която твърди, че най- късно е трябвало да бъде издадена такава или 10 години по-
късно считано от датата на данъчното събитие. На дата 05.04.2019 г. е връчена именно тази
сметка/фактура на ответницата, а на дата 20.04.2021 г. е депозирано заявление по чл. 410
ГПК. Ответницата сочи, че не счита, че давността трябва да тече от изготвянето на
приложената сметка/фактура от 2017 г. с ИМ и/или от депозирането на заявлението по чл.
410 ГПК. Именно чл. 113 ЗДДС задължава данъчно задълженото лице да издаде фактура най
- късно до 5 дни считано от данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС. В противен случай
ако се счете, че няма срок за издаване на фактура, то това действие ще зависи изцяло от
волята на частния съдебен изпълнител и същият би могъл да го извърши след неопределен
период от време, а по този начин няма да бъде застрашен от погасяване на вземането си по
давност в случай, че бездейства. Навежда се, че депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК
пред PC Благоевград през 2021 г. намира за действие прекъсващо давността, но за
невалидно такова, тъй като е извършено много след изтичането на 5 годишния давностен
срок. Според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД всички вземанията, за които не е предвидено
друго се погасяват с изтичане на пет годишна давност.
Районния съд е установил правилно фактическата обстановка по спора на база събраните
пред него писмени доказателства.
Не се спори между страните, а и се установява от представеното копие на изпълнително
дело № 33/2007г. по описа на ЧСИ В.Т., рег. № 795, район на действие ОС- Благоевград, че
ищцата е частен съдебен изпълнител, пред който по молба на "О.Б.Б." АД от 19.01.2007 год.
е образувано срещу ответника в настоящето производство В. Н. К. изп.д. №33/2007 год. за
принудително събиране на суми съгласно изпълнителен лист от 12.09.2006 год., издаден по
ч.гр.д. №1391/2006 год. по описа на Районен съд - Благоевград, като в молбата е посочено,
6
че размера на дълга към момента на образуване на делото е общо 3419, 24 лв. Със същата
взискателят е посочил и способи за изпълнение.
От представеното изп.д. №33/2007 год. по описа на ЧСИ В.Т., се установява, че на
ответницата като длъжник в производството е изпратена Призовка за доброволно
изпълнение с изх. №00793/19.03.2007 год., в която е указан размера на задължението,
включително и тези по изпълнителното дело, същата е надлежно връчена на 19.03.2007 год.
Тъй като длъжника не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение в хода
на изпълнителното производство от ищцата са предприети действия за установяване
имущественото състояние на длъжника, действия по изпращане на книжа и документи с
оглед принудително събиране на вземането, като са изготвени справки от НОИ, НАП, АДВ,
КАТ. Видно от сметка № 66/25.01.2007г. ЧСИ е изготвил такава по чл. 79 от ЗЧСИ за
авансово дължими такси за образуване на дело 20, 00 лв., за ПДИ-20, 00 лв., запор 15, 00 лв.,
справки- 10, 00 лв. и разноски по т. 31- 4, 00 лв., в общ размер от 69, 00 лв., които видно от
отбелязването върху сметката и от преводно нареждане № 1873/842/19.01.2007г. са внесени
от взискателя.
В изпълнителното производство са предприети действия по прекъсване на давността в
производството чрез налагане на запор на трудовото правоотношение на ответницата, като
са внасяни суми, видно от отбелязванията върху изпълнителния лист.
С постановление от 19.01.2009г. изпълнителното производство е спряно на основание чл.
432, т. 2 ГПК по молба на взискателя, като са вдигнати временно наложените запори върху
трудовото възнаграждение.
С Постановление от 03.09.2009г. е възобновено производството по изпълнителното дело,
като на 03.09.2009г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата-
ответник в настоящото производство.
Видно от сметка № 3204/26.07.2010г. и фактура е изготвена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ за
такси към ЧСИ до този момент в общ размер от 170, 89 лв., които са платени по банков път
с пл. нареждане № 128196 от 26.07.2010г. от длъжника.
По изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя от 04.08.2011 г., с която е
посочил, че В.К. е внесла всички дължими съгласно подписано извънсъдебно споразумение
суми в размер на вноска от 700, 00 лв. при остатък по дълга от 1880, 46 лв., с които е
извършено погасяване на дълга по кредита. Направено е искане за прекратяване на
производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, след като се съберат
дължимите такси по тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ по делото, изчислени по
реално платената сума от 700, 00 лв. и се вдигнат наложените запори. Производството по
делото не е прекратено от съдебния изпълнител, като е продължило за събиране на
разноските в производството чрез изпращане на покани за доброволно погасяване на
задължението на длъжника за разноски.
ЧСИ е изпратила на 22.08.2011г. до длъжника и ответник в настоящото производство
уведомление, че дължи сумата от 578, 56 лв., представляваща такси от ТТР към ЗЧСИ в
полза на ЧСИ В.Т., ведно с ДДС, същото е редовно връчено на 29.08.2011г.
По изпълнителното дело ищцата е издала Постановление за разноски от 14.04.2016г., в
което е прието, че за извършените в хода на изпълнителното производство действия и за
прекратяване на изп. д. № 33/2007г. се дължат такси, както следва: такса за извършване на
справка за имущественото състояние на длъжника — т. 3 от ТТР към ЗЧСИ- 12 лв. с ДДС,
такса за изпращане по пощата на призовка, преписи, уведомление и книжа - т. 4 от ТТР към
ЗЧСИ- 12, 00 лв.с ДДС, такса за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов
служител на покана, призовка, жалба, уведомление или книжа - т. 5 от ТТР към ЗЧСИ- 96, 00
лв. с ДДС, допълнителни разноски- т. 31 от ТТР към ЗЧСИ -на стойност 10.81 лв. без ДДС и
такса изпълнение на парично вземане — т. 26 от ТТР към ЗЧСИ-496, 67 лв. с ДДС.
Постановлението е връчено на длъжника на 01.07.2016г., като е предупреден с
уведомлението, че в противен случай на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ ще бъде съставена
сметка и ще бъде поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
ЧСИ В.Т. е издала Фактура №26237/21.09.2017 год., в която са посочени извършените
действия по изп. дело и начислените такси по ТТРЗЧСИ, а именно: такса за извършване на
7
справка за длъжника и неговото имущество — 2 бр. на обща стойност 10 лв. без ДДС, такса
за изпращане по пощата на призовка, преписи, уведомление и книжа - 1 бр. на обща
стойност 10 лв. без ДДС, такса за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов
служител на покана, призовка, жалба, уведомление или книжа - 4бр. на обща стойност 80 лв.
без ДДС, допълнителни разноски на стойност 10.81 лв., такса изпълнение на парично
вземане — 413 лв. без ДДС. С начисляването на 20% ДДС вземането се равнява на общата
сума от 627.48 лв. Изготвена е и сметка към фактурата № 26238/21.09.2017г., в която са
посочени и разпоредбите от Тарифата, въз основа на които са начислени таксите. На
длъжника е изпратено Съобщение с изх.№1847/29.01.2019 год. ведно с издадената фактура
за дължимите такси по изпълнителното дело, като е посочен срок за плащане и уведомление,
че при неплащане на задължението в дадения срок, ЧСИ ще поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Същото е връчено на длъжника на дата 05.04.2019 год. Няма
спор по делото и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че длъжника В. Н. К. не е
заплатила дължимите от нея такси по изпълнително дело №33/2007 год., като същите не са
заплатени и към момента.
Предвид незаплащане на дължимите разноски, ЧСИ депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.д. №
1005/2021г. по описа на Районен съд Благоевград. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение № 93617/21.04.2021г. с която е разпоредено длъжникът В. Н. К., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Благоевград, ж.к. „Е., вх. Б, ет. 4, ап. 7, да
заплати на кредитора Частен съдебен изпълнител В.Й. Т. с ЕГН **********, с рег. № 795 в
КЧСИ, с район на действие - ОС Благоевград, с адрес гр. Благоевград, ул. „Т.А., ет. 3, офис
15-17, с адвокат С.М. Б., сумите предмет на исковата претенция.
Съобщението ведно с издадената заповед за изпълнение е връчено на длъжника на
10.05.2021г., като в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта за
изпълнение с възражение вх. № 902610/04.06.2021г., предвид на което в едномесечен срок е
депозиран искът, предмет на настоящото производство.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил предявеният иск, като е
приел, че вземането е погасено по давност.
При така установената фактическа обстановка, въззивния съд намира, че постановеното
решение е правилно и обосновано, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционното решение. По доводите изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
По делото не е спорно, че ответницата е била длъжник по изп. дело № 33/2007 г. по описа
на ЧСИ В.Т., че й е връчена надлежно ПДИ и че е погасила изцяло директно към взискателя
сумите, предмет на изпълнителното дело, не се оспорва от ответницата, като е обявено за
ненуждаещо се от доказване размера на таксите и разноските, претендирани от ищцата в
размер на 622, 48 лв., в които е включена и пропорционална такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ, както и че същите не са заплатени.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ за дължимите неплатени такси и разноски
частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,
ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.
В случая изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от
ГПК, тъй като взискателят, е поискал това писмено с молба от 04.08.2011г. От тук следва
изводът, че след дата 04.08.2011г. всички начислени разноски са недължими от страна на
длъжника. За преценка на това дали и какви разноски дължи ответникът, следва на първо
място да се даде отговор на въпроса кога изпълнителното производство е било прекратено.
С настъпване на някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 433 от ГПК същото
се прекратява ex lege, т.е по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител
само констатира настъпилото прекратяване.
След като изпълнителното производство е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от
8
ГПК - по писмено искане на взискателя, поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, следва изводът, че ответникът-длъжник дължи заплащането
на разноски.
Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато
длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от
взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва,
когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на
основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст
държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в
срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от
частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно
изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото
правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е
постъпила по изпълнителното дело. Константна е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 266/19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на IV г. о. и Решение
№ 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на IV г. о., в които е прието, че разноските по
принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1
ГПК случаи, в които не е включено плащане, направено след започване на изпълнителното
производство.
По възражението, че съдът неправилно е счел, че вземането е погасено по давност, съдът
намира следното: Вземането на ЧСИ за такси и разноски се погасява с изтичане на общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, като същото, независимо че
представлява възнаграждение за предоставените услуги от съдебния изпълнител, не може да
бъде определено като "възнаграждение за труд" по смисъла на чл. 111, б. А от ЗЗД, тъй като
между съдебния изпълнител и страните по изпълнителното дело не възникват трудови
правоотношения. Дължимите на ЧСИ такси за извършваните от тях действия по
изпълнението нямат характеристиката на държавни такси, а са възнаграждения на частни
лица, упражняващи юридическа професия. Начислените от ЧСИ такси по изпълнението или
се внасят от взискателя авансово или остават за плащане от длъжника. За събиране на
таксите по изпълнението ЧСИ изготвя подписана от него сметка в два или повече
еднообразни екземпляра, единият от които се връчва на задълженото лице. В ЗЧСИ,
ТТЗЧСИ или общите нормативни актове касаещи процесните вземания не е уреден срок за
изготвяне на сметка. Това обаче не означава, че при неизготвяне на сметка вземането на
ЧСИ за такси и разноски не е изискуемо. Молбата на взискателя, че длъжникът е погасил
задължението си и с която е поискал прекратяване на производството е от 04.08.2011г.
Последната дата е и датата, на която същото следва да се приеме за прекратено по силата на
закона. За настъпване на последиците на прекратяването не е необходимо произнасяне на
съдебния изпълнител, защото неговият акт само констатира настъпването на фактите,
уредени в закона, водещи до прекратяване. Поради това, длъжникът отговаря за разноските
по изпълнението, направени преди датата на прекратяването му. След прекратяването ЧСИ е
уведомил длъжника, че дължи сумата от 578, 56 лв., ведно с ДДС, представляваща такси от
ТТР към ЗЧСИ, връчено на 29.08.2011г. на ответницата. Т.е към този момент ЧСИ вече е
бил изчислил таксите и е уведомил за това длъжника. Именно с плащането и към този
момент в полза на съдебния изпълнител е възникнало и вземане за заплащане на разноските,
таксите и съответстващата на доброволно платената сума пропорционална такса по т. 26 от
тарифата. Следва да се приеме, че давността за погасяване на вземането на частния съдебен
изпълнител е започнала да тече към този момент, тъй като на основание чл. 79, ал. 2 ГПК
вземането на съдебния изпълнител към длъжника за разноските е възникнало в момента, в
който са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство,
поради удовлетворяване на взискателя, в който смисъл за съдебният изпълнител не е налице
възможност за събиране на таксите от взискателя, който внася последните авансово.
Обстоятелството, че след поканата на ЧСИ до длъжника да заплати таксите, връчена на
29.08.2011г. същия своевременно не е съставил сметка, а е съставил такава по-късно, която е
9
връчена на ответницата, не може да изключи обстоятелството, че вземането му е изискуемо
и не прекъсва вече започналата да тече погасителна давност. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което давността е прекъсната съгласно чл. 116,
б. Б от ЗЗД, е депозирано в съда на 20.04.2021 г., т. е. много след изтичане на петгодишния
давностен срок, поради което вземането в пълния му размер е погасено по давност.
Предвид съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
постановеното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото и съобразно чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски за въззивното
производство има само въззиваемата в размер на 300, 00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от
07.02.2022г., поради което следва да бъде осъдена въззивницата да заплати на В.К.
направените разноски за въззивното производство.
Воден от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2 от 04.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1710/2021 г. по
описа на РС Благоевград като правилно и обосновано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЧСИ В.Й. Т., ЕГН **********, с рег. № 795, с
адрес/седалище/ адрес на управление/: град Благоевград, ул. „Т.А., ет. 3, офис 15-17, със
съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „Т.А., ет. 2, чрез адвокат С.Б. да заплати на В. Н. К. с ЕГН
**********, с адрес гр. Благоевград, ж.к. А.М., вх.А, ет.8, ап.23 сумата от 300, 00 лв. /триста
лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10