Р Е Ш Е Н И Е
№
V- 76 9.08.2019г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На осми юли две
хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
Секретар: Т. Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 799 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение №601 от 18.03.2019г. по гр.д.№5358/18г. на РС- Бургас са уважени частично исковете на Г.К.К. *** против „Премио Травел България“ ЕООД, като ответното дружество е осъдено да ѝ заплати сумата от 350 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение на туристически услуги по договор за организирано туристическо пътуване с обща цена, сключен на 20.02.2018г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 16.07.2018г. до окончателното изплащане, като иска за главницата е отхвърлен за разликата до предявения размер от 1250 лв. Съобразно изхода на делото е разпределена отговорността за разноски, като ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 274,32 лв., а ответника е осъден да ѝ заплати разноски в размер на 126 лв.
Против решението са постъпили две въззивни жалби.
Първата е подадена от ищцата Г.К.К.. С нея решението е обжалвано в частта, с която иска е отхвърлен и въззивницата е осъдена да заплати разноски на въззиваемото дружество. Ищцата счита, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. На първо място са изложени оплаквания, че постановеното от съда обезщетение от 350 лв. е в по-нисък размер от предложения по споразумението от страна на въззиваемия- 463,75 лв., което с присъдените в полза на въззиваемия разноски напрактика се обезсмисляло. Така, въпреки констатираните нарушения на договора за туристическа услуга, се благоприятствало положението на ответника. На второ място, въпреки оспорването на представения от въззиваемата страна документ за гид, вместо за екскурзовод, районният съд приел, че последният е лицензиран, с което некоректно на ответника били дадени неоснователни предимства, довели до затрудняване правото на ищеца да бъде установено в пълен обем неизпълнението по договора за туристическа услуга, рефлектирало върху определения изключително нисък размер на обезщетение. На трето място, от преписката от КЗП се установявало, че и други туристи от групата са подали жалби, по които са установени и други нарушения на договора, касаещи същата почивка, от които щяло да се установят в по-пълен обем твърдените нарушения. Така било препятствано установяването на твърдените и други нарушения на ответника, което сочело трайно несъобразяване с правата и законните интереси на клиентите на туроператора. Видно било от застрахователната полица, че последната била недействителна, понеже важала само за страните от Европейския съюз, но не и за Северно- кипърската турска република /непризната от международната общност/, която не се намирала в ЕС. Относно това нарушение не било взето отношение дори от компетентните органи- КЗП. Четвърто- съдебният състав приел, че обезщетението за установените вреди следва да бъде в размер на 1/3 от заплатената цена от туристическия пакет- 926, 80 лв., без да изложи обосновани доводи относно начина на определяне на този размер, приет от него за справедлив. Съдът не съобразил най-същественото- че в хода на рекламационното производство между туриста С.К.и туроператора било признато допуснато нарушение и било предложено обезщетение в размер на 423 лв., като в същото време били предложени крайно неизгодни и дискриминиращи условия за спазване на конфиденциалност, да което правоимащият възразил и предложил различно разрешение на въпроса, неуважено от туроператора, поради което се стигнало до сезиране на КЗП и съда. Изложени са съображения, основани на тълкуването му на разпоредбата на чл.91, ал.5 от ЗТ, че размерът на отговорност на туроператора не може да е по-малък от трикратния размер на цената на туристическия пакет, т.е. 2780 лв. Моли решението да бъде отменено в обжалваната от ищцата част, като вместо него се постанови ново, с което иска бъде уважен изцяло или бъде определено обезщетение в по-голям размер, а на жалбоподателката се присъдят разноските за двете инстанции.
Ответното дружество не е подало отговор на тази жалба, въпреки че същата му е връчена редовно.
Втората въззивна жалба е подадена от адв.Петя Николова в качеството на пълномощник на „Премио Травел България“ ЕООД. С нея решението е обжалвано в частта, с която искът против дружеството е уважен частично. Изложени са оплаквания, че в обжалваната от ответника част решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК. Неправилно съдът приел, че са налице доказани обстоятелства, които следва да ангажират договорната отговорност на дружеството за неимуществени вреди по смисъла на чл.79 ЗЗД вр. чл.91, ал.2 от ТЗ. В първа точка от изложението са развити теоретични съображения относно фактическия състав на отговорността за вреди по чл.91 ЗТ, подкрепени със съдебна практика. Акцентира се, че нито съдебната практика, нито законовата рамка отричат задължението на увредената страна да докаже наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото увреждане и действията на виновната страна. В т.2 от изложението е посочено, че според въззивника- ответник не са налице всички предпоставки на фактическия състав на увреждането, за ангажиране договорната отговорност на туроператора по сключения с ищцата договор за туристическа услуга. Не било доказано по безспорен начин договорно неизпълнение на ответника, в резултат на което ищцата да е претърпяла увреждане под формата на неимуществени вреди, изразяващи се в изживян дискомфорт и неприятни емоционални състояния. Въпреки множеството уточнения на исковата молба, аргументите за претърпените вреди се свеждали до неуведомяване на ищцата за точната дестинация и необходимостта от задграничен паспорт за пътуването; че мястото не отговаряло на очакванията на ищцата и че същата била недоволна от осигурения от туроператора екскурзовод. При постановяване на решението си съдът не взел предвид обстоятелството, че цялата информация за избраната дестинация била предоставена на ищцата още с договора за туристическа услуга, а ищцата е разполагала предварително с възможност да се запознае със съдържанието на договора и да го откаже, ако установи несъответствие с нейните желания и предпочитания. Предварително, посредством водената кореспонденция ищцата била уведомена не само за конкретната дестинация, но и за необходимостта за носи задграничен паспорт при пътуването. Затова намира, че с поведението си ответникът не е пропуснал умишлено или целенасочено да предостави на ищцата достатъчно информация, за да е станал причина за формираната у нея грешна представа, че пътуването е до Северен Кипър, а не до Южен Кипър, както и за условията за пътуването. Пропускът на ищцата да прегледа обстоятелствено предложената оферта, както и изпратения договор, не следвало да бъде вменен във вина на ответника, респективно- за ангажиране на договорната му отговорност за вреди, още повече, че ищцата разполагала с възможност да прекрати договора. Затова неправилно съдът приел, че е налице договорно неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в липсата на предоставяне на достатъчно информация относно предстоящото пътуване. Неправилно и в противоречие със събраните доказателства съдът приел, че е налице несъответствие между договорено и изпълнено по процесния договор, тъй като в него не било посочено по ясен и разбираем начин местонахождението на обектите за настаняване и всички съществени условия, при които туристът ще бъде настанен. От доказателствата се установявало, че настаняването било в хотели категория 4 или 5 звезди, съгласно местната класификация на приемащата държава, което било в съответствие с уговореното. Не било взето предвид и обстоятелството, че след оплакването на туриста туроператорът осигурил преместването му в друг обект от същата категория. Не било взето предвид и обстоятелството, че във всяко едно от местата за настаняване, в които пребивавал ищецът, съществувал осигурен в самия хотел безплатен транспорт /шатъл/ за гостите на хотела до близките населени места, както и че ответникът е осигурил отделно транспортно средство- автобус, което било на разположение на групата във връзка с провежданата екскурзионна програма. Неправилно съдът преценил като основателни твърденията на ищцата за липса на адекватна екскурзионна поддръжка. От писмените доказателства било видно, че ангажираният екскурзовод бил лицензиран за извършване на екскурзионна дейност именно с български език за територията на Република Северен Кипър, както и че нямало пропуски в обещаната в договора екскурзионна програма. Доколко екскурзоводът бил трудноразбираем за групата туристи, това било субективно възприятие, което също останало недоказано. Понятието за ясна и разбираема информация също било субективно и в зависимост от възприятията на дадено лице. В решението липсвали мотиви в подкрепа на извода на съда, че на туриста не била предоставена ясна и разбираема информация във връзка с предстоящото пътуване. Моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част, като вместо това се постанови ново, с което иска бъде отхвърлен изцяло. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.
Срещу тази въззивна жалба е постъпил своевременно отговор от Г.К. Гарова, представлявана от адв.Таня Тодорова. С нея въззивната жалба на ответника се оспорва като неоснователна. Развити са конкретни съображения. Моли жалбата да се остави без уважение, като ѝ се присъдят разноските за двете инстанции в пълен размер.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни, които имат правен интерес да го обжалват в съответните атакувани от тях части. Жалбата на въззивника- ответник е подадена от надлежно упълномощен адвокат. Двете жалби отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Г.К. Г.е предявила главен иск с правно основание чл.91, ал.2 от Закона за туризма, вр. чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД, вр. чл.82 от ЗЗД- за осъждане на „ПРЕМИО ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 1250 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие неизпълнение на договорни задължения- неосигуряване на адекватна защита на интересите на ищцата по време на организираното от ответника туристическо пътуване и своевременно разрешаване на възникнали проблеми. Предявен и е акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението.
Главният иск се основава на следните обстоятелства: Между страните бил сключен договор за организирано туристическо пътуване и почивка в Република Кипър, на стойност 1853 лв. /за двама туристи/, за периода от 9-16.04.2018г. Дни преди заминаването си, след като получили чрез куриер нужните документи ищцата и съпругът ѝ установили, че почивката не е за Кипър, а за Северно-кипърската република, поради което следвало да си носят паспортите. Били подведени от неточното наименование на дестинацията в рекламните брошури на дружеството, като научили за него едва непосредствено преди пътуването, когато вече нямали право да се откажат от пътуването без санкции. Подведени били и относно местата за настаняване, посочени в рекламите като 4 и 5 – звездни топ хотели, на топ локации, в близост до транспортни комуникации. След сключването на договора получили писмо от регионалния мениджър на ответното дружество – Е.А., с който били информирани, че нямало да бъдат настанени в хотел, а в бунгала. Дружеството било уведомено незабавно, че очакват да бъдат спазвани условията по офертата, вместо да променят съществени характеристики на договора. Въпреки това на първото място били настанени в бунгало в една база от вили, след гробището на града, извън транспортни комуникации, а тяхното бунгало №102 представлявало коптор. След сериозен скандал на рецепцията били преместени в друга подходяща стая. На следващото място били настанени в приличен хотел, но отново далеч от града, където можело да отидеш с бус на хотела два пъти през деня срещу 3 евро или с такси срещу 10 евро. На следващо място се сочи, че липсвала адекватна екскурзоводска поддръжка, доколкото придружавалото групата лице- Неджми, бил изселник от България, говорещ завалено български език, без каквато и да е специфична подготовка, поради което не могъл да осигури дължима информация по предмета на екскурзоводската задача и беседа, частична и навременна помощ при разрешаване на възникнали проблеми, а в последните дни изобщо отсъствал като заявил, че бил ангажиран, при което бил заместван от колега с група, настанена в другия край на града. При завръщането си в България поискали да бъдат обезщетени от туроператора, като месец по-късно получили оферта, в която частично признавали претенциите им за основателни, но в предложеното споразумение вписали задължение за пълна конфиденциалност относно договореностите по споразумението, с което ищцата и съпругът ѝ не били съгласни. Сезирали и КЗП, която при извършената проверка констатирала нарушения на ответното дружество по ЗТ. В уточняваща молба по повод възраженията на ответника и във връзка с дадени от съда указания ищцата е заявила, че претърпените вреди се изразяват в създадения дискомфорт от недостатъците в организацията по настаняването в обекти с качество и състояние далеч от заявеното и посочено в рекламните материали, в места за настаняване далеч от населени места и без достъп до обществен транспорт в разрез с обещанията за настаняване в топ хотели и на топ локации, в липса на адекватно екскурзоводско обслужване и придружител по време на екскурзиите, непозволяващо да се получи елементарна информация за посетените обекти. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В своевременно подадения отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило исковете като неоснователен, недоказан и необоснован. Твърди, че не са налице каквито и да било действия или бездействие от страна на „Премио Травел България“ ЕООД, които биха могли да доведат до твърдените в исковата молба неимуществени вреди и да се квалифицират като противоправно увреждащо деяние. Ответникът предоставил на ищцата ясна и точна информация за дестинацията на пътуването и за изискуемите лични документи за самоличност още в договора, с който била запозната преди сключването му. Независимо от дадената в договора възможност да се откаже от пътуването в рамките на два дни от заплащането на депозита, ищцата все пак предприела пътуването като приела предложените условия. Затова необосновано било твърдението, че същата не била информирана относно горните обстоятелства. По повод местата за настаняване се сочи, че всяка държава има собствена категоризация на хотелите, а възможностите на ответника във връзка с избора на места за настаняване извън активния туристически сезон били силно ограничени. Затова и не можело при сключването на договора да се посочи конкретно място на настаняване. Възможността за смяна на мястото за настаняване била изрично указана в чл.9.1 от ОУ на „Премио Травел България“ ЕООД, които били предоставени на ищцата и представляват неразделна част от договора. Осигурените хотели в действителност били 4 и 5- звездни, като категоризацията им не зависела от вида на предлаганите помещения за настаняване- хотелски стаи или бунгала. При ответника не били постъпвали конкретни изисквания относно местата за настаняване от страна на ищеца преди сключването на договора. Затова нямало несъответствие между договора и действително предоставената услуга по настаняване. След като се уверило, че локацията на местата за настаняване действително била извън населените места, на страните било предложено споразумение за сключване на споразумение за изплащане на обезщетение в размер на 463,75 лв. По оплакванията за липса на адекватна защита на интересите на туристите се сочи, че преди началото на пътуването клиентите били уведомени за начина на комуникация с туроператора, като в случая им бил предоставен телефонен номер за връзка. Имало и местен представител на територията на Северен Кипър, който осигурявал транспорт, екскурзовод и съдействие на територията на Северен Кипър. В конкретния случай бил наличен и осъществен както обещания транспорт с трансфери от и до летища, така и екскурзовод на български език. Поради това твърденията на ищцата в тази насока били необосновани, както и оплакванията за липса на директни полети. Счита, че искът е прекомерен и необоснован с оглед на представените доказателства. Моли искът да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
С обжалваното решение Бургаският районен съд е приел, че за доказана твърдяната в исковата молба договорна връзка между страните по делото. Приел е че е налице несъответствие между уговореното и изпълнено по договора по отношение на местонахождението на хотелските комплекси, в които била настанена ищцата. Доказано било неизпълнение от страна на туроператора да информира предварително потребителите на туристически услуги за съществените условия на предлагания туристически пакет. Макар в договора да пишело като дестинация Северен Кипър и предвидените за посещения населени места да се намирали на територията на Севернокипърската турска република, туроператорът имал задължение да укаже лично това обстоятелство на ищцата, доколкото в рекламните материали било посочено общо остров Кипър, а видно от водената от съпруга на ищцата кореспонденция двамата не били наясно за това обстоятелство и след сключването на договора. Отбелязано е, че договорът е със ситен шрифт, което в комбинация с непосочването на коректното наименование на дестинацията в рекламните материали довело до объркването и на други туристи от групата. Задължение на туроператора било да посочи по ясен и разбираем начин освен категорията на обекта, местонахождението му и всички съществени условия, при които туристът ще бъде настанен. Установено било, че настаняването и на двете места не е било в близост до транспортни комуникации и без достъп до обществен транспорт. В тази връзка при представяне на рекламна информация на интернет сайт на туроператора или по друг начин следвало да бъде посочено, че същата не отразява условията, при които ще се изпълни договорът, а има единствено рекламна цел. Установено било, че ангажираният екскурзовод, макар и лицензиран, не осигурил адекватна екскурзоводска поддръжка, бил трудноразбираем от групата и не съумял да изложи дължимата информация по предмета на екскурзоводската беседа. Последният не бил на разположение на групата последните два дни от екскурзията, което създало неудобство. Затова районният съд е счел, че е налице неизпълнение от страна на туроператора, респективно- право на обезщетение за съконтрагента-потребител, за претърпените неимуществени вреди, съобразно ЗТ. Приел е, че на основание чл.52 ЗЗД адекватното обезщетение възлиза на 350 лева, като е посочил, че при определянето му са съобразени от една страна преживения дискомфорт и неудобство на ищцата от констатираните недостатъци в организацията на екскурзията, а от друга цената на туристическата услуга /926,80 лв. на човек/, поради което е счел, че равняващото се приблизително на 1/3 от цената на индивидуалния туристически пакет обезщетение се явява адекватно и справедливо.
При проверката на обжалваното решение Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо, тъй като е постановено по допустими искове, от законен съдебен състав, в предписаната от закона форма, със съдебен акт, който отговаря на изискванията за съдържание на чл.236 ГПК.
Не са налице твърдените от ищцата процесуални нарушения на районния съд във връзка със събирането на доказателствата. Вярно е, че първоинстанционният съд не е уважил искането да бъде задължено ответното дружество да посочи лицето, отговорило на имейла на св.К.от 14.03.2018г., но същото не е било и необходимо, доколкото като автор на писмото е посочен св.А., който е бил разпитан по делото.
Второто оплакване също е неоснователно, защото в протокола по делото липсва искане към съда да бъде задължена КЗП да представи преписките по жалби на други граждани. Освен това следва да се отбележи, че подобно искане би било неотносимо, доколкото в предмета на делото не се включва установяването на каквито и да било нарушения на българското законодателство от страна на ответното дружество, а единствено тези, посочени в исковата молба и имащи отношение към отговорността по чл.90-91 ТЗ спрямо ищцата.
По същество решението е правилно.
Районният съд е обсъдил събраните по делото относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и твърденията на страните, при което е извел обосновани фактически и изводи, които съответстват на материалния закон. Въззивната инстанция възприема изцяло тези изводи и на основание чл.272 ГПК препраща към тях без да се налага да ги възпроизвежда.
Безспорно е /макар в договора да е посочена датата 21.02.2018г. от страна на потребителя/, че на 20.02.2018 г. Г.К. и съпруга ѝ С.К.са сключили с „Премио Травел България“ ЕООД договор за организирано туристическо пътуване и почивка с дестинация Северен Кипър за периода от 09.04.2018 г. до 16.04.2018 г., като са заплатили общо сумата от 1853,60 лв. В договора, неразделна част от който са Общи условия /приложени по делото/, е посочено, че транспорта е със самолет, като са изброени датите на заминаване и пристигане от съответните летища, както и включените в цената на туристическото пътуване полети София – Анталия – Никозия и обратно. Посочено е още, че цената включва общо седем нощувки със закуска в хотели на избраната база на изхранване, от които 3 или 4 нощувки в района на Фамагуста „Kaya Artemis Resort 4**“ или подобен, 4 или 3 нощувки в района на Кирения „Oscar Resort 4**“ или подобен, седем закуски и вечери на блок маса. Посочени са и включените в цената екскурзии, автобусния транспорт между туристическите забележителности, изпращане от представител на туроператора на летище София, обслужване на място от екскурзовод, говорещ български език, медицинска застраховка с покритие 10000 евро.
В договора е посочено още, че потребителят има право да се откаже от организираното пътуване преди неговото започване по собствена причина, без да дължи неустойка или обезщетение в срок от два дни след заплащането на депозита.
В договора е посочено, че дължимата цена е следвало да бъде заплатена до 1.03.2018г.
Безспорно е, че преди заминаването и по време на почивката между съпруга на ищцата и ответното дружество е осъществявана електронна кореспонденция чрез имейли, приети като доказателство по делото. След сключването на договора, на 14.03.2018г. ищцата и съпруга ѝ са били уведомени с имейл от Е.А. /л.48/, че дружеството е издействало допълнителни места за три от предлаганите екскурзии /включително избраната от тях с дата на отпътуване 9.04.2018г./ и конкретни хотели- Riverside Holiday Villige и Longbeach Cyprus, в които ще бъдат настанени, както и че настаняването им в първия от тях ще бъде в бунгало. В отговор от 14.03.2018г. съпругът на ищцата заявил /имейл на гърба на л.6, както и на л.49/, че това не ги касае, тъй като те са направили своя избор и са платили за екскурзия /почивка/ при други условия, като е подчертал посочените на сайта на туроператора обещани условия във връзка с настаняването. Изрично е посочено, че следва да се осигури това, което е обещано, в противен случай ще търси обезщетение.
На 15.03.2018г. Е.А. е изпратил до съпруга на ищцата отговорите си на поставените от последния проблеми /записани под думите на К., с по-дребен шрифт и по-светъл цвят/. В него е посочено, че предходния имейл от дружеството е изпратен автоматично до всички абонати на бюлетина, които са посочили имейл- адрес и за възможността за отписване. Подчертано е, че в случая ищцата и съпругът ѝ ще бъдат настанени в 4 и 5- звезден хотел : Riverside Holiday Villige и Arkin Palm Beach или подобни. Посочено е още, че в този случай са осигурили повече, отколкото следва да осигурят, както и че много от 5-звездните хотели имат само бунгала, тъй като вида на сградата няма общо с категоризацията. Изразено е неодобрение на заплахите и исканията за обезщетение.
Безспорно е и се установява от доказателствата по делото това, че въззивникът в периода 09.04. – 14.04.2018 г. е отправил няколко рекламации до ответника по електронната поща, свързани с условията в местата за настаняване и местонахождението им извън населените места /включително почистването и вентилацията/. На 17.04.2018г. К.– лично и като пълномощник на съпругата си е отправил покана към ответното дружество за заплащане на обезщетение в размер на 953 лева за двамата.
Безспорно е и обстоятелството, че дружеството е предложило обезщетение в размер на 463,75 лв. общо за двамата съпрузи, както и проект за извънсъдебна спогодба, но поради наличието на клаузи за конфиденциалност съпругът на ищцата /и неин пълномощник/ отказал да я подпише.
Представена е и преписката, заведена в Комисията за защита на потребителите /КЗП/ по жалбата на К., от която според въззивният съд не се установяват конкретни нарушения в дейността на дружеството, свързани с твърдяното от ищцата неизпълнение на процесния договор. Изрично в отговора на Директора на РД на КЗП до К.е посочено, че при проверката са установени нарушения на закона за туризма и на дружеството ще се състави АУАН.
Пред първата инстанция са разпитани двама свидетели.
Свидетелят К.- съпруг на ищцата, който е завел идентичен иск, поради което показанията му следва да бъдат ценени с оглед възможната пристрастност /чл.172 ГПК/ сочи, че още при сключването на договора били заблудени, че отиват в Република Кипър, а се оказало, че пътуването е до Севернокипърската турска република. Твърди, че на представения му преди сключването на договора проект за такъв пишело Република Кипър. Затова се учудил, че в договора и общите условия било записано изискване да се носи задграничен паспорт. Изпратил имейл / с дата 5.03.2018г., наличен на л.46 от делото на БРС/ относно необходимостта от паспорт, на който му отговорили /имейл от 8.03.2018г. – л.47/, че кацат в друго населено място, а не в Никозия. Твърди, че не му обяснили, че става въпрос за Северен Кипър. След това получил нов имейл от А., че са спечелили, защото успели да извоюват още 20 места и ще бъдат настанени в бунгала. К.му отговорил, че е платил за топ хотели на топ дестинация и не желае да се променят условията, на които се договорили. Няколко дни преди заминаването им получили по куриер пакет с документи и от тях разбрали, че пътуват за севернокипърска турска република, като ще кацнат междинно в Анталия. Те вече не можели да се откажат, защото щели да загубят цялата сума. И други от туристите били изненадани на летището от този факт, тъй като не си носели паспортите. Групата им била настанена в много малък микробус за около 20 човека, като куфарите били натрупани на седалките, а хората стояли прави. След скандал между друга от пътуващите, подкрепена от К., на следващия ден бил осигурен нормален автобус. Първото място, в което ги настанили било отдалечено на около 15 кв. от града. Настаняването там било в бунгала, на площ от около 5-6 дка, които били отдалечени от столовата за хранене. Първото бунгало, в което ги настанили- №102 било отвратително, имало клекало, което било мръсно и занемарено. Рецепцията била на около 700-800 м. от бунгалото. След вдигнатия от К.скандал двамата с ищцата били настанени в друго бунгало, което било поносимо. Три дни прекарали в него, а след това били преместени в 5-звезден хотел в друг град, но пак отдалечен на 15 км. от центъра. Нямало автобус, таксите струвало 10 евро. Свидетелят заявява, че те не са имали организирани пътувания до града. Макар в отговор на оплакванията му да му написали, че има осигурен шатъл, той не видял такъв и нямало подобни предложения. На рецепцията не говорели английски, нито руски език, а само турски. След като били настанени от екскурзовода последният си заминал и ги оставил сами три дни. Екскурзоводът им се казвал Неджми, изселник от България, който говорел завалено. Не се разбирало какво говори, не можел да опише нищо конкретно. Екскурзоводът си тръгнал единия ден по-рано, защото имал ангажимент, но туристите имали телефона на негов колега. След като изпратил имейлите с конкретните оплаквания за условията в двата хотела установил, че в сайта на дружеството е премахната рекламата за топ-локациите и за топ-хотелите. Признава, че е отказал предложеното обезщетение най-вече с оглед клаузата за конфиденциалност, защото вече обсъдил казуса с други хора, които очаквали развитието му. Не е спорно, че св.К.е адвокат /това обстоятелство е посочено изрично и в поканата за заплащане на обезщетение, отправена от неговото име да ответното дружество/.
От разпита на свидетеля Е.А.- регионален мениджър на ответното дружество се изяснява, че той лично проверява всяка дестинация и лично избира хотелите, в които настаняват клиентите. Заявява, че в случая е поето задължение за настаняване на туристите в 4 – звезден хотел, като първия от тях бил 4-звезден, а другия- пет. Първият от хотелите бил със структура от отделни къщички, вили и бунгала. Категоризацията касаела инфраструктурата, обзавеждането на стаята, големината ѝ и пр., а не дали хотелът се състои от една сграда или вили. Според свидетеля е било осигурено в повече от обещаното. Дружеството избирало хотела според категоризацията и това е включвало хладилник, квадратура на стаята и други изисквания, като свидетеля лично е посещавал всяка една от дестинациите. Сочи, че сам е избрал този хотел, защото има прекрасна градина и предоставя уют и спокойствие. Другият хотел бил на брега на морето и бил също изключително спокоен. Хотелите предлагали шатъли. В програмата като подарък имало 4 екскурзии, зве от които до близките населени места. Първият от хотелите бил отдалечен от населеното място на около 10 квм., а вторият- на 15 км. Сочи, че в самолет с 189 пътници същите са разделени на няколко групи, към всяка от които има отделен екскурзовод, лицензиран да превежда на български език. Твърди, че конкретният екскурзовод- Неджми, владее добре български език, макар всички екскурзоводи да имали диалект. Твърди още, че самият той разбира техния диалект. Признава, че при първоначалното настаняване на семейството на ищцата имало проблем, но стаята била сменена в рамките на половин час. Сочи, че дестинацията, както и изискването за паспорт са били посочени в договора. След сключването на договора получил имейл защо е необходим паспорта, поради което отговорил, че тази държава не е член на Европейския съюз и се изисква международен паспорт. Вяр Свидетелят сочи, че в брошурата и в договора е написан Северен Кипър, посочено е летището, както и хотелите. Не отрича, че осигуряването на топ локации в близост до градския транспорт е било заличено от брошурата след кореспонденция с въззивника К.. Признава, че действително е имало проблем с първото бунгало, в което въззивникът е настанен със съпругата си, но това е било изправено след смяна на бунгалото. Заявява, че не е имало проблем с транспорта, туристите били настанени в автобуси от 30 до 44 места. Заявява още, че на рецепцията има хора, които владеят английски език, а само почистващите стаите лица не владеят чужди езици. Подчертава, че за дружеството е важно да няма недоразумения, поради което били съкратени текстовете от рекламите за топ локации.
По делото е приложен рамков договор, сключен между Тисъл Травъл, ЕСА ТУРИЗМ ИНСААТ ВЕ ТИК.ЛТД.ШТИ и ответното дружество. От него се установява, че във връзка с организирането на пътувания в Турция първото дружество е предложило на второто за гости на Република България в периода от 19.03.-19.04.2018г. продукт Северен и Южен Кипър, за 189 човека , с четири дати на отпътуване от летище София и включени услуги: чартърен полет от София до Еркан /през Анталия/ и връщане, икономична класа, транспорт и екскурзии съгласно програмата в модерни пътнически автобуси с климатик, коктейл за добре дошли, квалифициран, специално обучен екскурзовод, 3 или 4 нощувки в 3 и 4 – звездни хотели в района на Фамагуста, 4 или 3 нощувки в 3 и 4 –звездни хотели в района на Кирения, закуска.
Приложена е и карта за самоличност на туристически водач /л.234/, от която е видно, че екскурзоводът Неджим Йозисмаил, с български език, притежава идентификационна карта за туристически водач, издадена от KITREB, с период на валидност 2017/2018г., удостоверяваща, че същия притежава сертификат с валидност до 31.10.2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи:
Съгласно чл.90 от Закона за туризма /ЗТ/, туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от това дали тези услуги се изпълняват от него или други доставчици на туристически услуги /в случая Тисъл Травъл, ЕСА ТУРИЗМ ИНСААТ ВЕ ТИК.ЛТД.ШТИ/. Според чл.91 ал.2 от ЗТ пътуващият има право да получи обезщетение от туроператора за всички имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на несъответствие с договора за туристически пакет, като обезщетението се извършва без необосновано забавяне от страна на туроператора. За туроператора възниква задължение да отстрани несъответствието, освен ако това е невъзможно или е свързано с непропорционално високи разходи. В случай, че туроператорът не отстрани несъответствието, пътуващия има право на намаление на цената за времето, през което е имало несъответствие с договора за туристическия пакет, освен ако не се докаже, че липсата на съответствие се дължи на пътуващия.
В настоящият казус е безспорно, че представителят на ищцата е отказал предложеното от ответното дружество обезщетение от 463,75 лв. общо за двамата съпрузи. Това обаче не го лишава от правото да потърси обезщетение по чл.91, ал.2 от ЗТ по общия исков ред.
В случая се търси договорна отговорност за причинени на ищцата неимуществени вреди от неизпълнение на процесния договор за организирано туристическо пътуване с обща цена. Доколкото в ЗТ няма специфични правила освен цитираните по-горе разпоредби на чл.90 и 91 от ЗТ, то за същата са валидни и общите правилата на чл.79, ал.1, предл.2 и чл.82 от ЗЗД. За да се приеме, че искът е основателен е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на конкретни договорни задължения от страна на туроператора, което предвид чл.90 ЗТ представлява несъответствието на туристическите услуги с договора; 2/ претърпени вреди от пътуващия, 3/ същите да се намират в пряка причино-следствена връзка с неизпълнението. Не е необходимо да се установи вина на туроператора /видно от чл.90/, като е достатъчно да е налице обективно несъответствие между договорените условия на туристическия пакет и предложеното на туриста.
Въззивната инстанция намира, че по делото се установява по безспорен начин твърдяното от ищцата несъответствие с договореното, и по-конкретно- настаняването за първите три дни от почивката в бунгало вместо в стандартна хотелска стая, въпреки изричното несъгласие с това, отправено от съпруга на ищцата месец преди отпътуването. Вярно е, че ищцата и съпругът ѝ са били настанени в хотели, които отговарят на местната категоризация за 4 и 5- звезден хотел, като първоначалното бунгало е било подменено с друго, но от договора и разменената между страните кореспонденция е видно, че същите не са били уведомени за възможността да бъдат настанени в бунгала, значително отдалечени помежду си, както и от рецепцията, а и от столовата. Установява се също така от показанията на св.К., а и се признава и от ответното дружество /в отговора на поканата за обезщетение/, твърдението на ищцата, че и двете места за настаняване били отдалечени значително /съответно на 10 и 15 км./ от съседните населени места, а не са се намирали на топ локации и в близост до удобен транспорт. Съдът не кредитира показанията на св.А., че бил осигурен транспорт чрез шатъли от хотела до града, тъй като същият, за разлика от св.К.не е очевидец на събитията. Видно и от доказателствата по делото, обслужването извън активния туристически сезон се различава от обичайното /например- по признание на ответника в един от имейлите до св.К.– през този сезон не се сервирало безплатно вода/, поради което това, че свидетелят А. е посещавал лично хотелите и има добри впечатления за обслужването, качеството на кадрите, чистотата в хотелите, добри транспортни връзки и пр., не означава непременно, че и през останалото време е така. Установява се също, че екскурзоводът на групата, към която се е числила ищцата не е изпълнил стриктно задълженията си- не присъствал през цялото време, докато траела екскурзията/ почивката, а беседите му били неясни и недостатъчно информативни за туристите. Всички тези несъответствия между договорените туристически услуги и действително получените от ищцата, макар да не дават основание да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на договора от страна на ответното дружество, водят до обоснован извод, че на ищцата несъмнено са били причинени неудобство и дискомфорт, представляващи неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани чрез подходящо парично обезщетение.
Въззивната инстанция напълно споделя доводите на районния съд, че обезщетение в размер на 350 лв., или приблизително 1/3 от цената на индивидуалния туристически пакет се явява справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД. В тази връзка съдът съобрази, че не се касае за пълно неизпълнение на договора, поради което основателно е становището на ответника, че заявената претенция от 1250 лв. се явява прекомерна за установения то съда интензитет на претърпените неудобства /не са доказани конкретни вреди над обичайните/.
Неоснователно е оплакването в жалбата на ищцата, че предложената ѝ от дружеството сума в споразумението е в по-голям размер, тъй като сумата от 463,75 лв. е предложена като обезщетение на двамата съпрузи.
Неоснователно е и оплакването в жалбата на ищцата, че на основание чл.91, ал.5 от ЗТ размера на обезщетението не може да бъде по-нисък от трикратния размер на цената на туристическия пакет, а именно- 2780 лв. Очевидно е, че цитираната норма урежда възможност за уговаряне между страните на горна граница на отговорността, какъвто не е настоящия казус. В договора, както и в закона няма предвидена минимална граница на отговорността на туроператора, която да задължава съда да не определя обезщетение под този размер.
Несъстоятелни са оплакванията в жалбата на ищцата, че присъденото обезщетение се обезсмисля от разходите, които страната трябва да заплати на ответната страна за отхвърлената част на иска. Преценката за това какво обезщетение да се претендира от съда е предоставена на волята на ищеца, поради което негова е и отговорността за настъпването на последиците по чл.78, ал.3 от ГПК, ако иска му не бъде уважен в заявения размер.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение на Бургаския районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото- жалбите на страните не са уважени, и като съобрази, че разноските им за адвокатско възнаграждение са приблизително в рамките на минималните размери съобразно обжалваемия интерес, съдът намира, че разноските за въззивната инстанция следва да останат за страните така, както са извършени.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№601 от 18.03.2019г. по гр.д.№5358/18г. на РС- Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, предл.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.