МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260021/29.01.2021г.,
постановена по НОХД № 5206/2020г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура
гр. Бургас, с който против подсъдимия подсъдимия И.П.М. - роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, неосъждан- реабилитиран, работи като строителен работник,
ЕГН: ********** е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Представителят на
РП – Бургас по време на съдебните прения поддържа обвинението така, както е
повдигнато с обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието са доказани по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Относно определяне вида и размера на наказанието, прокурорът излага
подробно доводите си, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК и подсъдимият да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева.
Защитникът на подсъдимия, в
лицето на адв. К. моли спрямо неговия подзащитен да бъде приложена разпоредбата
на чл.78а от НК и да бъде наложено наказание в предвидения в закона минимален
размер.
Подсъдимият признава изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.П.М. притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *********, което
било издадено на 13.10.2017г. от ОД на МВР- Бургас, валидно до 13.10.2027г.
В началото на 2018г. подс. И.М.
се намирал във Федерална Република Германия. На 14.02.2018г. И.М. бил спрян за
проверка от пътните власти на територията на Германия. В хода на проверката
било установено, че той е употребил алкохол. Поради това германските власти
отнели свидетелството му за управление на МПС.
На 04.05.2018г. подс. И.М. ***, в
сградата на сектор „ Пътна полиция“ при ОД МВР- Бургас, пред „системен
оператор“- св. Р.П.. Пред нея той заявил, че е изгубил свидетелството си за
управление на моторно превозно средство. Въз основа на направеното от подсъдимия
изявление, св. П. поискала лична карта от М.. След като св. П. се уверила, че
лицето пред нея е именно подс. М., тя му предоставила за попълване Декларация
по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи към
заявление № 7063/ 04.05.2018г., която последният попълнил собственоръчно пред
св. Ц. М. вписал в декларацията, че е изгубил свидетелството си за управление
на МПС и свидетелството му не е отнето от властите, въпреки че знаел, че така
заявените от него обстоятелства не отговарят на истината, тъй като
свидетелството му за управление на МПС не било изгубено, а било отнето от
германските власти. След попълване на декларацията, подс. М. я предал на св. П..
На база подадените документи, на подс. М. бил издаден дубликат на СУМПС с №
*********.
В хода на разследването била
назначена и изготвена съдебно- графическа експертиза. От заключението на вещото
лице е видно, че подписите в графа „ Декларатор” в декларацията и на гърба на
същата, както и ръкописният текст, изписан на лицето и гърба на декларацията са
изпълнени от подс. И.П.М..
Изложената фактическа обстановка
съдът установи от събраните по делото доказателствени материали и по специално
от дадените на досъдебното производство показания на свидетелите, от справката
за съдимост на подсъдимия, както и от обясненията на подсъдимия.
При така установената фактическа
обстановка съдът прие от правна страна следното:
Въз основа на обсъдените по-горе
доказателствени материали при установяване на фактическата обстановка по
делото, съдът приема от правна стана, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, а именно, че на 04.05.2018г. в
гр.Бургас в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР- Бургас, пред Р.П. П., на
длъжност „системен оператор" в група „АНД, отчет на ПТП, Профилактика и
ПОВ", потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17 ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи към заявление вх.№
7063/04.05.2018г. за издаване на дубликат на СУМПС, която по силата на чл.160,
ал.1 Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта - Началника
на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР- Бургас за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС № *********, издадено на
13.10.2017г. от ОД на МВР Бургас, е изгубено и не е взето от властите -
престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
Престъплението е извършено
виновно, при форма на вината „пряк умисъл”, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Съдът счита, че по отношение на
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия, в случая са
налице кумулативно предвидените условия на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно: за
престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години; подсъдимият е с необременено съдебно минало към момента
на извършване на деянието - реабилитиран, като видно от свидетелството му за
съдимост към датата на извършване на деянието не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава осма от НК и с деянието не
са причинени съставомерни имуществени вреди. Предвид това, настоящият състав намира,
че на основание чл. 78а, ал. 1 НК, подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание –
глоба.
При определяне размера на
наказанието глоба, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието, младата му
възраст, съдействието му за разкриване на обективната истина по делото.
Отегчаващи вината обстоятелства, не са налице.
Предвид гореизложените
съображения, настоящият състав като прецени степента на обществена опасност на
деянието и на подсъдимия като личност намира, че за постигане целите на
генералната и специалната превенции на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК, адекватно по вид и размер наказание се явява глоба в минималния,
предвиден в закона размер, а именно - 1000 лева, в полза на държавата.
С така определеното и наложено
наказание, настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати
целите на наказанието и подсъдимият ще се поправи и превъзпита.
Като причини за извършване на
деянието следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия, младата му
възраст и липсата на житейски опит.
Накрая съдът се занима с
вещественото доказателство по делото, които постанови да остане по делото и
след изтичане на сроковете по ПАС, да бъде унищожено и с разноските по делото,
които възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.