Определение по дело №2255/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 289
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Ирина Стоева Стоева
Дело: 20211100602255
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289
гр. София , 16.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. XXII от НПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 21031517/25.05.2021 г., подадена от
служебния защитник на подсъдимия Г. АЛ. Ч. – адвокат Ю.Б.Б., срещу
протоколно определение от 20.05.2021 г., постановено по н.о.х.д. №
17297/2019 г. на Софийския районен съд, НО, 101-ви състав, с което на
основание чл. 66, ал. 1 от НПК е изменена взетата на подсъдимия мярката за
неотклонение „подписка“ в „задържане под стража“.
В жалбата се правят оплаквания, че изменението на мярката за
неотклонение е неоснователно, постановено в противоречие със закона и
наличната доказателствена съвкупност. Посочва се, че в процесния случай не
са налице предпоставките на чл. 63, ал. 2 от НПК, като подсъдимият е с чисто
съдебно минало, а повдигнатото обвинение не е за деяние, извършено в
условията на повторност или опасен рецидив. Сочи се, че привличането на
подсъдимия като обвиняем не е станало при условията на чл. 269, ал. 3 от
НПК. Излагат се съображения, че подсъдимият е с постоянна адресна
регистрация, известна по делото, като на дадения адрес е бил редовно
призоваван в досъдебното производство. Поддържа се, че не следва да бъдат
правени категорични изводи за недобросъвестността на подсъдимия за
неявяването му в съдебно заседание, за което същият е бил нередовно
призован. Подчертава се, че подсъдимият не е бил обявен за общодържавно
издирване, не са били направени необходимите справки за установяване на
друг негов адрес и не са били направени опити за уведомяването му чрез
пълнолетен член на семейството му. Прави се искане за отмяна на
обжалваното определение и изменение на мярката за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека такава.
1
Прокуратурата не е взела становище по постъпилата жалба.
Съдът, като обсъди направените оплаквания и доводи, както и
материалите по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г. АЛ. Ч. е привлечен към наказателна отговорност за
извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 1 от НК, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години.
Подсъдимият е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем с
постановление от 25.09.2019 г., предявено му на 10.10.2019 г. С
постановлението е била взета на подсъдимия мярка за неотклонение
„подписка“.
Съдебното производство е било образувано на 04.11.2019 г. с внасянето
на изготвения обвинителен акт в СРС. С разпореждане на съдията-докладчик
от 04.05.2020 делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание
на 02.07.2020 г., за което подсъдимият е бил уведомен лично на единствения
известен по делото негов адрес, а именно: гр. София, ж.к. *********.
Подсъдимият не се е явил на насроченото съдебно заседание, поради което
съдът е разпоредил принудителното му довеждане.
По делото са били насрочени и отложени още три заседание – на
21.10.2020 г., 11.03.2021 г., 20.05.2021 г., за които подсъдимият не е бил
открит от органите на Регионална дирекция „Охрана“ – гр. София с цел
принудителното му довеждане. Били са правени и неуспешни опити
подсъдимият да бъде призован и чрез изпращане на призовки до известния му
по делото адрес. Подсъдимият не е посочил извинителни или каквито и да е
причини за неявяването си.
От представените по делото материали се установява, че подсъдимият е
с чисто съдебно минало. От докладна записка, намираща се на л. 149 от ДП №
3384, ЗМК № 1815/2017 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 33623/2017 по
описа на СРП, се установява, че единственият известен в масивите на МВР
адрес на подсъдимия е този, посочен от него лично за призоваването му във
връзка с наказателното производство, а именно настоящият му адрес - гр.
София, ж.к. *********. На етап съдебна фаза подсъдимият е бил редовно
призован за насроченото за 02.07.2020 г. разпоредително заседание, като
подсъдимият е бил отрит на горепосочения адрес и призовката му е била
връчена лично. Въпреки редовната процедура по призоваване, подсъдимият
не се е явил в съдебна зала. Били са правени последващи опити за
призоваване на лицето, но същото не е било открито на адрес. Жилището
няколкократно е било посещавано от органите на Регионална дирекция
„Охрана“ – гр. София, които последователно са събрали сведения от двама
съседи и лице, живеещо на адреса с подсъдимия, че подсъдимият е живущ в
блока, но не е бил виждан от известно време и води скитнически начин на
живот.
2
В открито съдебно заседание от 20.03.2021 г. първоинстанционният съд
е изменил мярката му за неотклонение в „задържане под стража“ с мотива, че
подсъдимият е променил местоживеенето си, без да уведоми за това съда, с
което не е изпълнил задълженията си по взетата мярка за неотклонение
„подписка“.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При служебна проверка на жалбата се установява, че същата е редовна и
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по
делото, която има интерес да обжалва първоинстанционния акт, и в
преклузивния за това срок, при спазване на изискванията на НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предвид предмета на производството и във връзка с направените от
защитата възражения в жалбата, настоящият състав намира, че не се
релевират съображения, обуславящи различен от формирания от СРС извод.
Към настоящия момент са налице предпоставките, послужили като
основание за замяна на взетата мярка за неотклонение „подписка“ с мярка
„задържане под стража“. Престъплението, за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия, се явява тежко умишлено по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ от три до десет години. Същото обуславя
задължителното присъствие на подсъдимия в съдебните заседания
съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК, а неявяването му без наличието на уважителна
причина или нарушаването на взетата му вече мярка за неотклонение би
могло да бъде санкционирано от съда чрез изменение на мярката за
неотклонение в по-тежка.
Въззивният съд споделя изводите на първостепенния съд за
недобросъвестно процесуално поведение на подсъдимия, обуславящо
възможността за замяна на взетата му мярка за неотклонение с по-тежка. При
привличането на лицето в качеството му на обвиняем е била взета мярка за
неотклонение „подписка“, като в постановлението изрично е било посочено,
че обвиняемият се задължава да не нарушава взетата мярка, като не променя
местоживеенето си и се явява при призоваване. В постановлението са били
вписани и последиците при неизпълнение на тези задължения. По делото се
установява, че подсъдимият е търсен многократно на известния му по делото
адрес - гр. София, ж.к. *********, но същият не е намерен на място. От
свидетелството му за съдимост се установява, че този адрес се води като
настоящ адрес на лицето, а от данните в досъдебното производство се
установява, че не са известни други адреси за подсъдимия в масивите на
МВР. По сведения на съседи подсъдимият не е виждан скоро на адрес и
същият води скитнически начин на живот, от което следва, че подсъдимият
няма трайна уседналост на посочения адрес към настоящия момент.
3
Същевременно е налице редовна процедура по уведомяването на подсъдимия
за насроченото по делото открито съдебно заседание на 02.07.2020 г., на което
същият не се я явил, без да посочи уважителни причини за това.
Предвид установените по делото факти и наличието на данни, че
подсъдимият, въпреки положените усилия, не може да бъде установен като
пребиваващ на известния по делото адрес, следва да се приеме, че същият е
проявил недобросъвестно процесуално поведение, като е променил
местоживеенето си, без да уведоми за това съда. С тези действия и
неявявайки се пред съда при призоваване, подсъдимият е нарушил
ограниченията на взетата спрямо него мярка. По този начин подсъдимият
възпрепятства връчването на съдебните книжа и призовки за съдебните
заседания, което затруднява ритмичното развитие на съдебното производство.
Предвид данните за скитническия начин на живот на подсъдимия, не може да
се приеме, че е налице трайна връзка на уседналост на лицето на даден адрес,
на който да бъде намирано и призовавано по делото или на който да
изтърпява някоя от другите мерки за неотклонение с по-лек интензитет. С
оглед гореизложеното замяната на основание чл. 66, ал. 1 от НПК на мярката
за неотклонение „подписка“ с мярка „задържане под стража“ е правилна и
законосъобразна, а избраната мярка за неотклонение се явява необходима и
пропорционална намеса в правната сфера на подсъдимия, тъй като гарантира
постигането на легитимната цел да се осигури лично участие на подсъдимия в
производството. Отделно от това, въззивният съд смята, че е налице опасност
от укриване на подсъдимия, предвид събраните по делото данни, че същият
не пребивава на адреса си от известно време.
Въззивният съд счита за неоснователни, изложените в жалбата
възражения. Първоинстанционният съд е положил всички необходими усилия
за призоваване на лицето за съдебно заседание. Неоснователно е твърдението,
че съдът не е направил всички необходими справки за наличните адреси на
лицето, не го е обявил за общодържавно издирване и не се е опитал да го
призове чрез пълнолетен член на семейството му. Съгласно чл. 269, ал. 1 от
НПК явяването на подсъдимия е задължително, като предвид взетата му
мярка за неотклонение същият не е следвало неизвинително да не се явява
пред съда при призоваване и да се отклонява от местоживеенето си –
известния по делото и посочен дори от самия него адрес. Следователно в
настоящата хипотеза са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НПК и
обжалваното първоинстанционно определение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.05.2021 г.,
постановено по н.о.х.д. № 17297/2019 г. на Софийския районен съд, НО, 101-
ви състав, с което на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е изменена взетата
4
спрямо подсъдимия Г. АЛ. Ч. мярката за неотклонение „подписка“ в
„задържане под стража“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5