№ 1057
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501123 по описа за 2022 година
Производство по чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по жалба на „ Йеттел България„
ЕАД, ЕИК130460283 срещу Разпореждане от 17.03.2022 г., обективирано в Заповед №
1982/17.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 1948/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от дружество
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжник
Х.И.Т., ЕГН - ********** за следните суми:
Неустойка в размер на 459, 04 лв. – за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 21.06.2017 г., изм. с Допълнително споразумение №
********* от 23.08.2019 г.с предоставен мобилен номер + *********, ненадвишаваща сбора
от три месечни абонаментни такси;
Неустойка в размер на 166, 98 лв. - за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 06.02.2019 г. с предоставен мобилен номер + *********,
ненадвишаваща сбора от три месечни абонаментни такси;
Неустойка в размер на 95, 68 лв. - за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 23.08.2019 г. с предоставен мобилен номер +*********,
ненадвишаваща сбора от три месечни абонаментни такси.
Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на
обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и уважаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК с предмет горепосочените негови парични вземания за неустойки към
длъжника чрез издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за тях.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, процедурата по чл. 276 от ГПК в случая не
се изпълнява. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.
Претендираните неустойки се основават на клауза от сключените между страните
договори за мобилни услуги, предвиждаща че в случай на прекратяване на облигациите
преди изтичането на срока им по вина или по искане на потребителя той дължи неустойка в
1
размер на оставащите до изтичането на уговорения срок месечни абонаменти по техния
стандартен размер, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти.
За да отхвърли заявлението и за двете казани по горе неустойки районният съд с
подробно изложени мотиви е приел че така договорени същите се явяват нищожни като
противоречащи на закона и добрите нрави, като излизат извън присъщите им
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, като и правопораждащите ги клаузи
са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП.
Обжалваното разпореждане е правилно по изложените в него мотиви, които
настоящата инстанция напълно споделя и към които препраща.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже
издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или добрите
нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за
неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради
противоречие със закона или добрите нрави.
Споделят се доводите на първостепенния съд че процесната клауза за неустойка е
нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави поради това, че така уговорена
неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а се
явява средство за неоснователно обогатяване на оператора, който получава правото да
претендира три месечни абонаментни такси по техния т.нар. „ стандартен „ размер - който е
по висок от уговорения с облигацията, без същевременно да предоставя насрещната услуга
за тях. Тоест чрез тях мобилния оператор би реализирал част от уговорена печалба без да
предоставя насрещната своя престация – предоставяне на услугата до изтичането на срока
на договора.Освен това, според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност
посочените клаузи да са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 вр. ал. 2 т. 5 от ЗЗП.
Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни
абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните
вреди, които операторът би претърпял. Тези вреди не следва да се съизмеряват с
пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е
свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителя-абонат, които
услуги след прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни, като не е
налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител. Отделно от това в случая
размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни
абонаменти, а с т.нар. „ стандартни „ месечни абонаменти, които са в по висок размер. При
това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, като
в ситуация, при която до изтичането на срока остават три и по малко месеца той ще има
право да получи от потребителя обезщетение, надхвърлящо сумата, която би получил при
изпълнение на договора.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно, съответно частната жалба
срещу него е неоснователна.
И съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане от 17.03.2022 г., обективирано в Заповед №
1982/17.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
2
ч.гр.д. № 1948/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено подаденото от „ Йеттел
България„ ЕАД, ЕИК130460283 заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжник Х.И.Т., ЕГН - ********** за следните суми:
Неустойка в размер на 459, 04 лв. – за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 21.06.2017 г., изм. С Допълнително споразумение №
********* от 23.08.2019 г.с предоставен мобилен номер + *********, ненадвишаваща сбора
от три месечни абонаментни такси;
Неустойка в размер на 166, 98 лв. - за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 06.02.2019 г. с предоставен мобилен номер + *********,
ненадвишаваща сбора от три месечни абонаментни такси;
Неустойка в размер на 95, 68 лв. - за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 23.08.2019 г. с предоставен мобилен номер +*********,
ненадвишаваща сбора от три месечни абонаментни такси.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3