Р Е Ш Е Н И Е № 260846
25.06.2021 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 12.05.2021 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Елена Димова
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.дело № 104 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет
на въззивен контрол е Решение № 573/21.11.2017 г., постановено по гр.д.№
1187/2017 г. на РС Смолян В ЧАСТТА,
с която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124, ал.1 ГПК по отношение на
„АЛЕКС-64“ ЕООД с ЕИК ********* гр.Чепеларе, че „БОБ-ТОНИ“ ООД с ЕИК *********,
гр.Асеновград, не е собственик на
сграда с идентификатор 69345.6.114.1 със застроена площ от 101 кв.м., на едно
ниво, с предназначение сграда за
обществено хранене, построена в ПИ с идентификатор 69345.6.114, м.Ардашлъ,
землище на с.Стойките, обл.Смолян с площ от 13 503 кв.м., с трайно
предназначение на територия- земеделска, начин на трайно ползване- пасище, при
граници на поземления имот: имот № 69345.6.115, имот № 69345.6.207, имот №
69345.6.233, имот № 69345.6.307, имот № 69345.6.80, имот № 69345.6.227, имот №
69345.6.1176, имот № 69345.6.208 и е ОТМЕНЕН на осн.чл.537, ал.2 ГПК Нотариален
акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот № 39, том ІІ,
рег.№ 3033, дело 216 от 2016 г. по описа на нотариус № 366 Анастасия Славкова с
район на действие РС Смолян, вписан в Служба по вписванията-Смолян с дв.вх.№
2539, вх.№ 2584 от 04.11.2016 г., акт № 196, том VІІ, дело № 988/2016 г.
Срещу
решението в описаната част е подадена въззивна жалба от ответника „ БОБ-ТОНИ“
ООД с възражения за неговата недопустимост, евентуално неправилност. Иска се
решението в обжалваната част да бъде обезсилено и производството по иска да
бъде прекратено като недопустимо, а евентуално да бъде отменено и постановено
друго решение, с което претенцията бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендират се разноски.
В
срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на жалбата от въззиваемия ищец „АЛЕКС-64“
ЕООД, в която се мотивира становище за допустимост, както и за правилност на
решението и се настоява то да бъде потвръдено. Също се претендират разноски.
Първоначално
по тази въззивна жалба / както и по постъпила въззивна жалба от другата страна
срещу решението в други негови части, по предявен насрещен отрицателен иск за
собственост/ е било образувано в.гр.д.№ 20/2018 г. по описа на ОС Смолян, по
което, с Решение № 112/23.03.2018 г.
въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, в т.ч. и
по отношение на тази негова част, обжалвана от първоначалния ответник
„БОБ-ТОНИ“ ООД.
Това
въззивно решение е обезсилено изцяло с Решение № 22 от 09.05.2019 г. по гр.д.№
2136/2018 г. на ВКС, ІІ г.о. и делото е било върнато на същия въззивен съд за
продължаване на процесуалните действия по отстраняване на нередовностите в
исковите молби / с излагане на фактически твърдения, обуславящи правен интерес
от предявените отрицателни установителни искове за собственост/ и произнасяне
от друг състав по предявените искове. Конкретно касационният съд е посочил, че
е необходимо всяка от страните да изложи твърдения за фактите, обуславящи
възникване на правото на собственост върху сградата, построена върху държавна
земя, като позоваването само на издаден нотариален акт за собственост по давностно
владение, е недостатъчно.
При
повторното разглеждане на делото от въззивния съд е било образувано в.гр.д.№
180/2019 г. по описа на ОС Смолян . След даване на указания на страните за
излагане на фактически твърдения съгласно указанията на ВКС, е постановено
въззивно решение № 347/06.08.2019 г., с което е било обезсилено
първоинстанционното решение изцяло и производството по делото е било прекратено
като недопустимо. За да постанови този резултат, ОС Смолян е приел, че страните
не са изпълнили в срок указанията за отстраняване на нередовностите на исковите
си молби- подадената от първоначалния ищец молба е просрочена, а ответникът и
ищец по насрещния иск изобщо не е подал такава в изпълнение на указанията.
Второто
въззивно решение е било обжалвано с касационна жалба само от „АЛЕКС-64“ ЕООД,
като с Решение № 79/30.11.2020 г. по гр.д.№ 4420/2019 г. на ВКС решението е
отменено в частта, с която е обезсилено решението на Смолянския районен съд по
гр.д.№ 1187/2016 г. по предявения от тази страна против „БОБ-ТОНИ“ ООД
отрицателен установителен иск, тъй като касационният съд е приел, че молбата,
подадена във връзка с указанията за отстраняване на нередовностите на ИМ, е
подадена в срок, като е изпратена по пощата. Делото е върнато на въззивния съд
за ново разглеждане на въззивната жалба на „БОБ-ТОНИ“ ООД от друг състав. След
отвод на всички съдии от състава на ОС Смолян и съгласно Определение по
ч.гр.д.№ 5/2021 г. на АС Пловдив , на осн.чл.23 ГПК Пловдивският окръжен съд е
определен да разгледа жалбата.
Пловдивският
окръжен съд, като разгледа въззивната жалба и в съотстветствие с правомощията
си по чл.269 ГПК, прие следното:
Обжалваното
решение е недопустимо като постановено при липса на правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск за собственост, по следните
съображения:
Всяка страна, независимо от
процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен
иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое
защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то
произтича. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на
самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес
от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз
основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването
им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
В разглеждания
случай, за да обснове правния си интерес от претенцията за отричане правата на
ответника „БОБ-ТОНИ“ ООД върху сграда с идентификатор 69345.6.114.1 със застроена площ от 101 кв.м., на
едно ниво, с предназначение сграда за
обществено хранене, построена в ПИ с идентификатор 69345.6.114, м.Ардашлъ,
землище на с.Стойките, обл.Смолян с площ от 13 503 кв.м., с трайно
предназначение на територия- земеделска, начин на трайно ползване- пасище,
ищецът „АЛЕКС-64“ ЕООД е изложил в исковата си молба твърдения за това, че
самият той е собственик на процесната сграда на основание строителство и давностно
владение, признато му с Констативен нотариален акт № 18, том І, рег.№ 515, дело
№ 17 от 2016 г. по описа на нотариус Анастасия Славкова с район на действие РС
Смолян. Посочил е, че от построяването на сградата още преди 2006 г. и
непрекъснато от тогава упражнява фактическа власт върху същата, осъществявайки
търговска дейност. Същевременно ответникът разполагал също с констативен
нотариален акт за собственост по давностно владение / КНА № 39, том ІІ, рег.№
3033, дело № 2016/2016 г. по описа на същия нотариус/ за сградата, което
обстоятелство смущавало правото на собственост на ищеца и съдзавало правна несигурност.
Според
дадените с Решение № 22 от 09.05.2019 г. по гр.д.№ 2136/2018 г. на ВКС, ІІ г.о.
указания, задължителни за настоящия съд, позоваването само на издаден
нотариален акт за собственост по давностно владение на процесната сграда е
недостатъчно да обуслови правен интерес от предявения иск. Необходимо е ищецът
да изложи твърдения за фактите, обуславящи възникване на правото на собственост
върху сградата, построена върху държавна земя. Такива твърдения по делото не са
посочени. Вместо това, с молба от 31.05.2019 г. / подадена по в.гр.д.№ 180/2019
г. на ОС Смолян във връзка с дадените в тази насока указания/, ищецът сочи, че
е построил процесната сграда въз основа на предварителен договор с трети лица,
притежаващи признати права за възстановяване правото на собственост върху имота
и предали му владението, с изрично съгласие да извършва действия на
разпореждане с имота, включващи и правото да извършва строителство в същия. Излага
също, че тъй като не се стигнало до сключване на окончателен договор за прехвърляне
на собствеността, ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна
давност. Тези твърдения, дори да бъдат установени по делото, не обуславят
възникване на правото на собственост на ищеца върху сградата, тъй като нямат
отношение към обстоятелството, че сградата е построена върху земя частна
държавна собственост. Това е така, защото предаването на владението върху имота
от лица, които не притежават правото на собственост / това имплицитно се твърди
от ищеца, доколкото същият признава, че продавачите по предварителния договор
са лица само с признато, но не възстановено право на собственост по реда на
ЗСПЗЗ/ и тяхното съгласие за извършване на строителство са факти без правно
значение за възникването на суперфициарна собственост върху държавна земя.
Предвид
липсата на надлежни твърдения в молбата от 31.05.2019 г. , на ищеца е дадена
отново възможност да изложи такива, като с Разпореждане № 260461/18.01.2021 г.
по настоящото дело му е указано да поясни по какъв начин предоставянето на
владението върху имота от страна на трети лица / за които не се твърди да са
негови собственици/ и съгласието им за извършване на строителство в същия, се
отнасят към фактите, обуславящи възникване на правото на собственост на ищеца
върху сградата, построена в имот, частна държавна собственост.
С
молба вх.№ 264587 от 08.02.2021 г. ищецът
„АЛЕКС-64“ ЕООД е повторил твърденията си, съдържащи се в предходно подадената
молба от 31.05.2019 г. Допълнително е посочил, че след като процесната сграда е
построена през 2005 г., то същата представлява самостоятелен предмет на
гражданския оборот, отделен от земята, като по делото липсвали доказателства,
че сградата представлява държавна собственост- напротив, налице било обратното
удостоверяване / удостоверението с изх.№ АК-02-27-226/16.02.2016 г., издадено
от Областен управител на област Смолян/. Поддържа , че липсват доказателства
към момента на построяването на сградата същата да е построена върху земя,
представляваща частна държавна собственост, за да е приложима презумпцията по
чл.92 ЗС. Това било така, защото към датата на издаване на АДС от 07.12.2015 г.
сградата вече била построена и придобита по давностно владение от ищеца , а
предходен акт за държавна собственост , както и нарочен акт, въз основа на
който имотът да е придобит от страна на държавата, не се установявали. Вярно е,
че за първи път земята е актувана като частна държавна собственост на
07.12.2015 г., както и че актът за държавна собственост има констативно, не и
конститутивно действие. Това обаче не опровергава автоматично изводът, че както
към момента на строителството, така и понастоящем, имотът, върху който се
намира процесната сграда, е собственост на Държавата, още повече, че не се
излагат твърдения собствеността да е принадлежала на друг правен субект.
Напротив, представените от самия ищец писмени доказателства за отпочната и
незавършена процедура по възстановяване на собствеността върху земята по реда
на ЗСПЗЗ с подадено заявление с вх.№ 06203/26.02.1992 г. от наследниците на Т.С.М.
/ л.16 от в.гр.д.№ 180/2019 г. на ОС-Смолян/ потвърждават този извод.
Следователно
обсъдените дотук фактически твърдения не обуславят възникване на право на
собственост по давностно владение в полза на ищеца върху сградата, построена
върху държавна земя, която сграда по силата на приращението е станала също
държавна собственост / чл.92 ЗС/, поради забраната по чл.86 ЗС . Отделно,
строителство на сграда, само по себе си не съставлява придобивно основание по
смисъла на чл.77 ЗС, без надлежно учредено право на строеж, щом е извършено в
чужд имот.
На
следващо място ищецът заявява, че дори да се приеме, че държавата би могла да
има някакви права върху вещта, то в сегашния си вид въведеният мораториум върху
придобиване на държавни имоти единствено и само спирал сроковете на
придобивната давност, но вещите държавна собственост не били изведени от гражданския
оборот. Освен това, при наличието на издадени и в полза на двете страни КНА и
разрешаването на спора помежду им със СПН, дори при наличието на мораториум,
при премахването му страната, която разполагала с титул за собственост и
разполагала със СПН, можела да установи правата си спрямо държавата. Тези
доводи са несъстоятелни. На първо място, искът е недопустим не по причина, че
вещта е изведена от гражданския оборот, а защото е невъзможно в полза на ищеца
да е изтекла придобивната давност , дори да е упражнявал фактическа власт върху
нея с намерение да я свои в продължение на 10 или повече години. На следващо
място, отпадането на въведения мораториум би поставило начало на давностното
владение занапред, без да се зачита предишно такова. Поради това съставеният
през 2015 г. констативен нотариален акт не може да се противопостави на
Държавата. Непротивопоставимо би било и влязло в сила решение, постановено в
производство, в което Държавата не е участвала, по арг.от чл.298 ГПК.
По-нататък
ищецът е изложил, че правният му интерес се обуславял от обстоятелството, че
при успешно проведено производство, установяващо, че „БОБ-ТОНИ“ ООД не е
собственик на сградата, ищецът би могъл да стартира процедура по изкупуване на
прилежащия към нея терен от държавата или да издири наследниците , на които е
признато правото на възстановяване на земята, и да поиска от тях да реализират
процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Така
изложените твърдения също не обуславят наличие на правен интерес от предявения
иск. В
мотивите на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г.
на ВКС, ОСГТК, е изяснено, че преценката на съда относно допустимостта на
установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на
засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца.
Отрицателният установителен иск е допустим в случай, че ищецът защитава свое
право отричайки правото на ответника, което му пречи да осъществи собственото
си право върху същия обект. Предпоставка за изкпуване на прилежащ терен по реда на
ЗДС е притежанието на законно построена сграда / чл.44, ал.3 ЗДС/, за което
твърдения от ищеца изобщо не са излагани. Поради това няма как обосновано да се
приеме, че при отричане правата на ответника, ищецът ще може да придобие права,
което обуславя извод за липса на правен интерес. Такъв не е налице и предвид
хипотетичната възможност за възстановяване на собствеността в полза на трети
лица. Спорът между настоящите страни за собствеността на сградата не рефлектира
по никакъв начин на възможността наследниците , на които е признато правото на
възстановяване на земята, да реализират процедурата по възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
В
обобщение на изложеното, ищецът не обосновава наличие на правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск. Произнасянето на съда при липса на положителна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск е основание за обезсилване
на постановеното решение и прекратяване на производството, без съдът да
се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или
не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.Поради това обжалваното решение ще бъде обезсилено, а
производството-прекратено.
При
този изход на делото и на осн.чл.78, ал.4 ГПК на ответника- жалбоподател ще се
присъдят направените деловодни разноски пред всички инстанции общо в размер от
2381,30 лв., в т.ч.: сумата от 539,10 лв. разноски в първоинстанционното
производство, 106,10 лв. разноски за ДТ във въззивното производство при първото
разглеждане на делото, 736,10 лв. разноски за касационното производство по
гр.д.№ 2136/2018 г. на ВКС, както и сумата от 1000 лв. разноски за адвокат в настоящото
производство пре ПОС.
Мотивиран
от изложеното и на осн.чл.270, ал.3 ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение
№ 573/21.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 1187/2017 г. на РС Смолян В ЧАСТТА, с която е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО на осн.чл.124, ал.1 ГПК по отношение на „АЛЕКС-64“ ЕООД с ЕИК
********* гр.Чепеларе, че „БОБ-ТОНИ“ ООД с ЕИК *********, гр.Асеновград, не е собственик на сграда с
идентификатор 69345.6.114.1 със застроена площ от 101 кв.м., на едно ниво, с предназначение сграда за обществено
хранене, построена в ПИ с идентификатор 69345.6.114, м.Ардашлъ, землище на
с.Стойките, обл.Смолян с площ от 13 503 кв.м., с трайно предназначение на
територия- земеделска, начин на трайно ползване- пасище, при граници на
поземления имот: имот № 69345.6.115, имот № 69345.6.207, имот № 69345.6.233,
имот № 69345.6.307, имот № 69345.6.80, имот № 69345.6.227, имот № 69345.6.1176,
имот № 69345.6.208, както и В ЧАСТТА,
с която е ОТМЕНЕН на осн.чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за признаване на право
на собственост върху недвижим имот № 39, том ІІ, рег.№ 3033, дело 216 от 2016
г. по описа на нотариус № 366 Анастасия Славкова с район на действие РС Смолян,
вписан в Служба по вписванията-Смолян с дв.вх.№ 2539, вх.№ 2584 от 04.11.2016
г., акт № 196, том VІІ, дело № 988/2016 г. и ПРЕКРАТЯВА производството като
недопустимо.
ОСЪЖДА
„АЛЕКС-64“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Чепеларе, ул.Дружба
№ 1, представлявано от управителя и ЕСК С.С.Ч.
да заплати на „БОБ-ТОНИ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, ж.к.Запад, ул.Лозница № 8, бл.6/5, вх.Б, ап.6,
представлявано от управителя К.С.Т. сумата от 2381,30 лв. деловодни разноски за всички
инстанции.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.