Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260319
гр.
Пловдив, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VІII граждански състав в публичното заседание на 30.09.2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 1627 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 21597/30.07.2020г.
от „В С ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. И.Н. от ПАК
против решение № 1615 от 13.05.2020г., постановено по гр. д. № 6921 по описа за
2019г. на Пловдивски районен съд, с което се осъжда ответното дружество да
плати на Й.С.А., ЕГН ********** следните суми: 8668, 18 лева главница,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор от 20.06.2017г.,
ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 02.05.2019г.
до окончателното погасяване, както и общо 1431, 72 лева – разноски за
настоящето производство.
В жалбата се
излагат съображения за неправилност на решението, поради нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.Правят се оплаквания, че не са
обсъдени в цялост показанията на разпитания свидетел Г., което довело до
формиране на неправилни изводи.Също така не били изложени мотиви досежно
обстоятелствата, свързани с отговорността за недостатъците на дефектиралата
камина и изпълнението на поетото задължение за гаранционно обслужване от
третото лице „Мирев“ ЕООД.Моли се да бъде постановено решение, с което да се
отмени първоинстанционното решение като неправилно, поради нарушение на
съдопроизводстветните правила и необоснованост.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на решението.Претендира разноски.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.То е и правилно, като същевременно въззивният съд
при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално
правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 258 във вр. с чл.
265, ал. 1, пр. 2 и сл. от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 8150, 15 лева, представляваща обезщетение за нанесени вреди от
неизпълнение на задължението по договор от 20.06.2017г. за изграждане на
отоплителна инсталация, включващи стойността на нова камина, годна да се
използва по предназначение, както и разноските за демонтаж на старата камина и
монтаж на нова, ведно със законната лихва върху общата сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Районният съд е приел след подробен анализ на
събраните в производството доказателства, че е доказано неизпълнение на договорните
задължения на ответника, да изгради система с работеща камина, която да
отоплява, както и че същият е надлежна материално-правно легитимирана страна да
отговоря за възникналите вреди.Тази цялостна инсталация е имала едно-единствено
предназначение – да отоплява имота на ищеца, което не е изпълнено от сключване
на договора до момента.Фактическата обстановка е правилно установена от
районния съд, поради което настоящата инстанция препраща към мотивите на
обжалваното решение в тази част на основание чл. 272 от ГПК.
От правна
страна решаващият съд е приел, че ответникът носи отговорност за точно и
качествено изпълнение на всички описани в КСС СМР.Посочил е, че именно
ответникът е получил описаната в КСС цена за монтираната камина.Тя не е платена
на вносителя или трето лице, поради което с получаването на стойността й, той е
поел и задължението да отговаря за възникнали недостатъци.Ищецът няма договорни
отношения с вносителя, нито му е предавал парични средства за закупуване на
вещта, за да се коментира изобщо възможност да търси отговорност от трето
лице.След като ответникът чрез подписване на договора е поел ангажимент да
продаде, монтира камината и да изгради съответни елементи, като е получил
нейната цена и възнаграждението за извършената работа, следва да отговаря за
възникналите недостатъци както на изработеното, така и на вещта.С тези
съображения решаващият съд е приел, че всички елементи от ФС на претенцията са
доказани – имало е валиден договор, във връзка с който ищецът е закупил с цел
монтаж от ответника дефектиралата нееднократно камина; налице е договорно
неизпълнение, т. к. системата така и не е започнала да функционира по
предназначение, вкл. към момента на проверката на ВЛ, при което явно целеният с
договора резултат така и не е постигнат; за ищеца са настъпили вреди като
непосредствен резултат в причинна връзка с неизпълнението, което налага
ангажиране на отговорността на ответника за плащане на обезщетение.То е в
размер на стойността на СМР, свързани с демонтажа на старата камина и монтажа
на нова, които според ВЛ при средни пазарни цени възлизат на претендираната
сума.
Изложените
доводи се споделят изцяло и от настоящия състав на съда.Предмет на сключения
договор на 20.06.2017г. между страните по делото, е изпълнението на част ОВКИ
за обект: Изграждане на отоплителна инсталация съгласно направена
количествено-стойностна сметка от изпълнителя, въз основа на архитектурна
документация, предоставена от възложителя, а съгласно т. V.2
от договора собствеността на инсталацията се прехвърля от изпълнителя на
възложителя след приключване на всички разплащания по договора.В изготвената
количествено-стойностна сметка е включена и стойността на камината.Следователно
задължението за изграждане на отоплителната инсталация и прехвърляне на
собствеността, вкл. на монтираната камина, е поето именно от изпълнителя по
договора, жалбоподател в настоящето производство.Съгласно чл. 261, ал. 2 от ЗЗД
изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто
качество.Предмет на настоящия спор е договорната отговорност на изпълнителя по
сключения договор за изработка, за претърпените от възложителя вреди поради
неточно изпълнение на поетото задължение от другата страна, поради което
районният съд правилно е приел, че предпоставките за ангажиране на тази
отговорност са налице.Обстоятелството, че камината е въведена в експлоатация от
трето лице – дистрибутор, не изключва отговорността на изпълнителя по договора
за изработка.Гаранционната отговорност на производителя или дистрибутора е
различна и независима от отговорността за недостатъци по см. на чл. 265, ал. 1
от ЗЗД, на която възложителят в случая има основание да се позове.От своя
страна по веригата на договорните връзки изпълнителят може да търси обезщетение
за собствените си вреди от дружеството – дистрибутор, с което се намира в
договорни отношения.
По
изложените съображения първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, а жалбата против него е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
При този изход на делото и претенцията за
това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 801 лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1615 от 13.05.2020г.,
постановено по гр. д. № 6921 по описа за 2019г. на РС – Пловдив, ХХI гр. състав.
ОСЪЖДА „В С Инженеринг“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“
№ 58, ап. 22 да заплати на Й.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 801 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: