Мотиви към присъда N63/25.05.2011 година по нохд N 394/2011г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна
прокуратура е обвинила подсъдимия А.Н.М. за извършено
престъпление по чл.255
ал.1 пр.2, вр. с чл.26 ал.1, вр. чл.2 ал.1 и ал.2 от НК, за това че в периода **** год. – **** год. в гр. П. като пълномощник на Н.А.М. – едноличен собственик на
капитала на „***” ЕООД – при условията на
продължавано престъпление като за престъплението се прилага действащия закон,
който е бил в сила по време на извършването му и който закон е по-благоприятен
за дееца, е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – ***** лева, като е потвърдил неистина в
подадена справка-декларация за разчитане по ЗДДС, съгласно чл. 100 ал.1, ал.2 и
ал.3 от ЗДДС и чл. 89 ал.1 от ППЗДДС, за удостоверяване на определена
информация, както следва:
На **** год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер
на 564,00 лева, като в справка декларация, вх. № ****/**** год. за данъчен период ***** год. – **** год., подадена пред ТДД – П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията
като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на ***лева, а действителния размер е 0 лева и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за възстановяване в размер на *** лева при действително установен ДДС за внасяне в
размер на *** лева.
На **** год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер
на **** лева, като в
справка-декларация, вх.№ ***/**** год. за данъчен период *** год. – **** год., подадена пред ТДД – П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията
като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на *** лева, а действителния размер е 0 лева и е намалил данъчния резултат
с деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на *** лева при действително установен ДДС за внасяне в
размер на **** лева.
На ***** год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер
на *** лева, като в справка-декларация, вх. № ****/**** год. за данъчен период **** год. – **** год., поддадена пред ТДД – П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията
като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на **** лева, а действителния размер е 0 лева и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на *** лева при действително установен ДДС за внасяне в
размер на **** лева.
На **** год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер
на *** лева като в справка-декларация, вх.№ ****/**** год. за данъчен период **** год. – ***** год., подадена пред ТДД – П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията
като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на *** лева, а действителния размер е 0 лева и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 00,00
лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на *** лева.
На
*****год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – **** лева, като в
справка-декларация, вх. № ****/**** год. за данъчен
период ****
год. – ***
год., подадена пред ТДД – П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията като е декларирал
данъчен кредит за приспадане в размер на ***** лева, а действителния размер е 0 лева и е
намалил данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на *** лева при действително
установен ДДС за внасяне в размер на **** лева.
По делото е приет за
съвместно разглеждане и гражданския иск предявен от Държавата, представлявана от Министъра на
финансиите срещу подс.А.М. за сумата от **** лева за имуществени вреди от
престъплението, ведно с дължимите лихви.
Подсъдимият А.Н.М. се признава за
виновен и производството по делото протича по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Защитникът на подсъдимия иска отхвърляне на
предявения граждански иск като неоснователен.
Прокурорът поддържа обвинението и иска
налагане на наказание пробация.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Н.М. е на **
години, българин, български гражданин, с полувисше образование, женен, не
работи и в момента се намира в затвора гр.П., осъждан към
настоящия момент.
С решение № ****/****г. постановено по ф.д. № ***/****г.
по описа на ОС Пловдив в търговския регистър било вписано търговското дружество
“****” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Ж., обл.П. Като едноличен
собственик на капитала бил вписан Н.А.М.. Дружеството било регистрирано данъчно
на ****г. в Данъчно подразделение “***” в Териториалната данъчна дирекция П.,
понастоящем ТД на НАП П., за което получило номер ****. След четири години,
когато оборотите на дружеството нараснали, то получило и регистрация по тогава
действащия ЗДДС на ****г. с уведомително писмо изх. №**/****г.
На ****г. Н.М., в качеството си на едноличен собственик на
капитала на “****” ЕООД издал пълномощно на сина си – подс.А.Н.М., да
представлява фирмата в отношенията й с други търговци, държавни органи и
учреждения, да подписва от името и за сметката на фирмата всякакъв вид договори
във връзка с търговската й дейност, да ръководи цялата дейност на фирмата и др.
Счетоводното обслужване на дружеството подс.М. възложил на счетоводната къща “****”
СД. Дружеството било специализирано в предоставянето на такива услуги и
работата по счетоводството на “***” ЕООД била поета от св.П.Г., която изготвяла
дневниците за покупки и продажби и справките декларации по ЗДДС. Регистрите и
СД били изготвяни винаги в последния момент – на 13-то или 14-то число от св.Г.,
когато е крайния срок за подаването на документите, тъй като подс.М. й диктувал
данните от данъчните фактури по телефона, а по-късно й ги изпращал по факса.
Всички платежни документи в оригинали й били предоставяни месеци по-късно. След
обобщаване на информацията и изготвянето на СД, същите били поднасяни за подпис
на подс.М., който ги подписвал в присъствието на св.Г., след което същите били
предавани на св.Ч. ***. Въз основа на правата произтичащи от нотариално
завереното пълномощно подс.М. подавал от името на “****” ЕООД редовно и в срок
справки-декларации в съответствие с изискванията на чл. 100 ал.1, ал.2 и ал. 3 от ЗДДС и чл. 89 ал. 1 от
ППЗДДС пред данъчната служба по месторегистрация.
Съгласно
чл.100 ал.1 от ЗДДС – справката декларация е документ в който регистрираното
лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация свързана
с неговата дейност, което е основание за възникване на права и задължения. СД
се съставя по образец определен с Правилника за прилагане на ЗДДС. Като за
всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде СД в съответната
ТДД до 14-то число, включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнася. Справките декларации били предавани от св.М.Ч., която била упълномощена
от подс.М. ***.
Дейността на дружеството “***” ЕООД по ЗДДС за времето от ****г.
до ****г. станала предмет на данъчна ревизия, извършена от данъчните инспектори
Н. и Г. на длъжност инспектори по приходите към ТДД гр.П. Данъчната ревизия
била възложена със заповед № ***/***г. изменена със заповед № ***/****г. и
приключила с издаването на Ревизионен доклад № ***/****г., който бил връчен на ****г.
на подс.М. в качеството му на упълномощено лице на “****” ЕООД от св.Н.. Поради
непостъпили възражения срещу констатациите на този доклад бил издаден
Ревизионен акт №***/****г. и връчен на ****г. на едноличния собственик на
капитала св.Н.М.. В резултат на непризнаване на претендиран данъчен кредит били
устонвени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на **** лв., ведно с
лихвите.
Въз основа на правата произтичащи от издаденото му
пълномощно подс.А.М. сключвал от името на “****” ЕООД облагаеми сделки и бил
длъжен да отчита резултатите им пред фиска. За търговските обороти на
дружеството като продавач подс.М. издавал данъчни фактури и начислявал ДДС,
който подлежал на внасяне в бюджета, след приспадане на данъчен кредит по
облагаемите доставки, по които “****” ЕООД се явявало купувач. За проверявания
период дружеството формирало окончателните си задължения с подаване на
справки-декларации по ЗДДС, основани на аналитични регистри – дневници за
покупки и продажби. Съдържанието на тези дневници било определяно само от подс.М.,
който диктувал данни от данъчни фактури или изпращал такива по факса на св.Г.,
която изготвяла аналитичните регистри и справките декларции, които предоставяла
на подсъдимия за подпис. Всеки път подс.М. подписвал изготвените от св.Г. СД по
ЗДДС за едномесечните периоди през *** – ****г., въз осонва на издаденото му
пълномощно. Данните от дневниците за покупки и продажби били предавани на
магнитен носител в присъствието на служител от ТДД П. При описаните условия за
ревизирания период такива справки декларации, дневници за покупки и продажби
били подавани в срок пред ТДД П. В дневнците за продажби и подадените
декларации винаги били отразявани реални продажби на “****” ЕООД. Съответно
върху тези облагаеми продажби като регистрирано по ЗДДС дружеството начислявало
и събирало косвен данък – ДДС. За да минимизира данъчния резултат в подаваните
справки декларации с цел редуциране на дължимия косвен данък и от там избягване
на плащането на данъчни задължения, посредством ползването на данъчен кредит по
“безстокови” данъчни фактури, от които реално “****” ЕООД не е получавало
доставки и от които не е получавал плащане подс.М. се сдобивал с такива фактури
от неустановени по делото лица, което водело до промяна на данъчния резултат,
което било и неговата цел. Това било извършвано систематично, с цел привидно да
се увеличи размера на внесения ДДС по доставките към дружеството и така
завишената сума да се извади от начисления ДДС по продажбите под формата на
приспадане на данъчен кредит.
За данъчния период месец ***г. подс.М. е избегнал плащането
на данъчни задължения в размер на *** лв., като в подадената СД № ***/***г.
пред ТДД П. е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларация, като е декларирал
данъчен кредит за приспадане в размер на *** лв., произтичащ от включена в
дневника за покупки данъчна фактура № ***/***г. с посочен издател ЕТ “***”*** и
с предмет на сделката – покупка с начислен ДДС в размер на *** лв. Приспадайки
декларирания данъчен кредит /ДК/ подс.М. е целял да редуцира дължимия ДДС,
начислен по доставките, по които “****” ЕООД се е явявало продавач, което
довело до минимизиране на данъчния резултат в раздел “В” от декларация, в която
е посочил ДДС за възстановяване в размер на ** лв. ЕТ “****” е бил вписан в
търговския регистър с решение № ****/****г. по фирмено дело №***/**г. на
Окръжен съд В. Като собственик и управляващ търговеца бил вписан св.Р.А..
Същият бил вписан в търговския регистър като ЕТ, по предложение на лице с име ***
с неустановена по делото самоличност срещу сумата от ** лв. Св.А. никога не е
развивал търговска дейност, не е притежавал документи, не е упълномощавал други
лица да развиват дейност от името на регистрирания му ЕТ. Същият не е издавал и
посочената в дневника за покупки данъчна фактура на “****” ЕООД. Подс.М., макар
и да знаел, че зад така посочената данъчна фактура не стои реална стопанска
операция и разплащане я включил в дневника за покупки, като същата намерила
отражение и в подадената справка декларация за данъчния период м.****г., с
което избегнал плащането на данъчно задължение в размер на **** лв.
За данъчния период /месец ****г. подс.М. е
избегнал плащането на данъчни задължения в размер на **** лв., като в
подадената СД № ****/****г. пред ТДД П. е потвърдил неистина в раздел “Б” от
декларация, като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на ****
лв., произтичащ от включена в дневника за покупки данъчна фактура № *****/****г.
с посочен издател “****” ЕООД гр.С. и с предмет на сделката – услуга с начислен
ДДС в размер на *** лв. Приспадайки декларирания данъчен кредит /ДК/ подс.М. е
целял да редуцира дължимия ДДС, начислен по доставките, по които “****” ЕООД се
е явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат в раздел
“В” от декларацията, в която е посочил ДДС за внасяне в размер на **** лева при
действително установен ДДС за внасяне в размер на *** лв. “****” ЕООД гр.С. е
било вписано в търговския регистър с решение от ***г. по ф.д. № **** на С. окръжен съд. Като
собственик и управляващ дружеството е била вписана св.И.К.Б.. Свидетелката Б. е
била вписана в търговския регистър като собственик и управител на дружеството
по предложение на лице с име “***” с неустановена по делото самоличност срещу
сумата от *** лв. Св.Б. никога не е развивала търговска дейност, не е
притежавала документи, не е упълномощавала други лица да развиват дейност от
името на представляваната от нея фирма. Същата не е издавала и посочената в
дневника за покупки данъчна фактура на “****” ЕООД. Подс.М. макар и да знаел,
че зад така посочената данъчна фактура не стои реална стопанска операция и
разплащане я включил в дневника за покупки, като същата намерила отражение и в
подадената справка декларация за данъчния период м.****г., с което избегнал
плащането на данъчно задължение в размер на **** лв.
За данъчния период месец ****г. подс.М. е избегнал
плащането на данъчни задължения в размер на *** лв., като в подадената СД № ***/*****г.
пред ТДД П. е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларация, като е декларирал
данъчен кредит за приспадане в размер на **** лв., произтичащ от включена в
дневника за покупки данъчна фактура № ****/****г. с посочен издател “*****”
ЕООД гр.П. и с предмет на сделката – услуга с начислен ДДС в размер на **** лв.
Приспадайки декларирания данъчен кредит подс.М. е целял да редуцира дължимия
ДДС, начислен от доставките, по които “****” ЕООД се е явявало продавач, което
довело до минимизиране на данъчния резултат в раздел “В” от декларацията, в
която е посочил ДДС за внасяне в размер на ***** лева при действително
установен ДДС за внасяне в размер на **** лв.
Св.Л.П. никога не е издавала от името “****” ЕООД гр.П. данъчни фактури
на “****” ЕООД и не е притежавала документи за тази фирма. Подс.М., макар и да
знаел, че зад така посочената данъчна фактура не стои реална стопанска операция
и разплащане я включил в дневника за покупки, като същата намерила отражение и
в подадената справка декларация за данъчния период м.*****г., с което избегнал
плащането на данъчно задължение в размер на **** лв.
За данъчния период месец ****г. подс.М. е избегнал
плащането на данъчни задължения в размер на **** лв., като в подадената СД № ****/****г.
пред ТДД П. е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларация, като е декларирал
данъчен кредит за приспадане в размер на **** лв., произтичащ от включена в
дневника за покупки данъчна фактура № ***/****г. с посочен издател “****” ЕООД
гр.П. и с предмет на сделката – покупка с начислен ДДС в размер на *** лв.
Приспадайки декларирания данъчен кредит подс.М. е целял да редуцира дължимия
ДДС, начислен от доставките, по които “***” ЕООД се е явявало продавач, което
довело до минимизиране на данъчния резултат в раздел “В” от декларацията, в
която е посочил ДДС за внасяне в размер на 00 лева при действително установен
ДДС за внасяне в размер на *** лв. Св.Л.П.
никога не е издавала от името “****” ЕООД гр.П. данъчни фактури на “****” ЕООД
и не е притежавала документи за тази фирма. Подс.М., макар и да знаел, че зад
така посочената данъчна фактура не стои реална стопанска операция и разплащане
я включил в дневника за покупки, като същата намерила отражение и в подадената
справка декларация за данъчния период м.****г., с което избегнал плащането на
данъчно задължение в размер на *** лв.
За данъчния период месец ****г. подс.М. е избегнал
плащането на данъчни задължения в размер на **** лв., като в подадената СД № ***/****г.
пред ТДД П. е потвърдил неистина в раздел “Б” от декларация, като е декларирал
данъчен кредит за приспадане в размер на **** лв., произтичащ от включени в
дневника за покупки данъчни фактури с № ***/****г., №***/***г., №**/****г., №***/****г.,
№***/*****г., №**/***г., №***/*****г., №***/****г., с посочен издател “***”
ЕООД гр.В. и с предмет на сделките – покупки на стоки с начислен по всички
фактури ДДС в размер на *** лв. Приспадайки декларирания данъчен кредит подс.М.
е целял да редуцира дължимия ДДС, начислен от доставките, по които “***” ЕООД
се е явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат в
раздел “В” от декларацията, в която е посочил ДДС за внасяне в размер на ****
лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на **** лв. Св.В.Б. за първи път разбрал, че е собственик
на “****” ЕООД през ***г. по повод получена призовка от ОДП В. за разпит като
свидетел. С оглед на това обстоятелство няма представа за предмета на дейността
на това дружество, а оттук и да е издавал каквито и да е данъчни фактури на “****”
ЕООД. Подс.М., макар и да знаел, че зад така посочените данъчни фактури не
стоят реални стопански операции и разплащане ги включил в дневника за покупки,
като същите намерили отражение и в подадената справка декларация за данъчния
период м.***г., с което избегнал плащането на данъчно задължение в размер на *****
лв.
Съгласно заключението на извършената графологична
експертиза подписите след „управител” в горните справки декларации по ДДС на “****”
ЕООД са били изпълнени от подс.М.. Подписът след „предал” в протокол за
приемане на магнитни носители, съпътстващ СД №****/****г. е изпълнен от подс.М..
Подписът след „Упълномощител” в пълномощното от името на Н.М. е изпълнен от
подс.А.М.. Подписът в заявление за подаване на данъчни декларации по електронен
път е изпълнен от подс.М.. Съгласно заключението на извършената в досъдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза общия размер на избегнатия косвен
данък ДДС е **** лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
доказана от самопризнанията на подсъдимия А.Н.М., свидетелските показания на
свидетелите И.Б., В.Б., Р. Р., Г. Н., Ц.Г., Л.П., М.Ч., П.Г., Р.Г., К.К., М.К.,
Н.М., С.С., П.Д., Р.Ц., В.М., И.С., Р.Н., Т.Д., В.К., изготвените
съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-графологична експертиза, приложените
писмени доказателства по досъдебното производство и веществените доказателства
приложени към досъдебното производство - справки-декларации по ЗДДС, протоколи
за приемане на магнитен носител, пълномощно и заявление за подавен на данъчни
декларации по елктронен път. Горните
събрани доказателства по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата
от съда за установена фактическа обстановка. Събраните доказателства са взаимно
допълващи се и водят до един единствен извод за извършване на настоящото
престъпление от подс. М..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият А.Н.М. е годен
субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като
пълнолетен в състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият А.Н.М. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255 ал.1, пр.2, вр. с чл. 26 ал.1, вр. чл.2 ал.1 и ал. 2, защото в периода ***** год. – ***** год. в гр. П. като пълномощник на Н.А.М. – едноличен собственик на
капитала на „***” ЕООД – при условията на
продължавано престъпление като за престъплението се прилага действащия закон,
който е бил в сила по време на извършването му и който закон е по-благоприятен
за дееца, е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – **** лева, като е потвърдил неистина в
подадена справка-декларация за разчитане по ЗДДС, съгласно чл. 100, ал.1, ал.2
и ал. 3 от ЗДДС и чл. 89, ал. 1 от ППЗДДС, за удостоверяване на определена
информация, както следва:
На **** год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер
на **** лева, като в справка декларация, вх. № ****/*** год. за данъчен период **** год. – **** год., подадена пред ТДД – Пловдив е потвърдил
неистина в раздел „Б” от декларацията като е декларирал данъчен кредит за
приспадане в размер на **** лева, а действителния размер е
0 лева и е намалил данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за
възстановяване в размер на **** лева при действително установен
ДДС за внасяне в размер на **** лева.
На **** год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер
на **** лева, като в
справка-декларация, вх.№ ****/**** год. за данъчен период **** год. – **** год., подадена пред ТДД – П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията
като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на **** лева, а действителния размер е 0 лева и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на **** лева при действително установен ДДС за внасяне в
размер на **** лева.
На **** год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер
на **** лева, като в справка-декларация, вх. № ***/**** год. за данъчен период **** год. – **** год., поддадена пред ТДД – П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията
като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на **** лева, а действителния размер е 0 лева и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на *** лева при действително установен ДДС за внасяне в
размер на **** лева.
На **** год. в гр. П. е избегнал плащането на данъчни задължения в размер
на **** лева като в справка-декларация, вх.№ ****/**** год. за данъчен период ***** год. – ***** год., подадена пред ТДД – П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията
като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на **** лева, а действителния размер е 0 лева и е намалил
данъчния резултат с деклариран в раздел „В” ДДС за внасяне в размер на 00,00
лева при действително установен ДДС за внасяне в размер на **** лева.
На **** год. в гр. П. е избегнал
плащането на данъчни задължения в големи размери – ***** лева, като в
справка-декларация, вх. № ****/**** год. за данъчен период **** год. – **** год., подадена
пред ТДД – П. е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията
като е декларирал данъчен кредит за приспадане в размер на **** лева, а
действителния размер е 0 лева и е намалил данъчния резултат с деклариран в
раздел „В” ДДС за внасяне в размер на **** лева при действително
установен ДДС за внасяне в размер на **** лева.
Горните деяния в рамките на продължаваното престъпление осъществяват по отделно
един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващите от обективна и субективна страна се явяват
продължение на предхождащите ги. Факта, че за част от деянията данъчните
задължения са под установения в чл.93 т.14 от НК размер, с оглед на причинения
общ престъпен резултат, изпълняващ изискванията на закона за данъци в големи
размери, то това не се явява пречка за включването им в продължаваното
престъпление по силата на ТР №1 от 07.05.2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСНК на
ВКС.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. А.Н.М. е
извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал че потвърждава
неистина в подавани от него данъчни декларации - СД по ЗДДС и е целял да
осъществи горното с цел да избегне плащането на данъчни задължения в големи
размери.
При индивидуализацията на наказанието на подс. А.Н.М. съдът
на основание чл.2 ал.2 от НК индивидуализира наказанието съобразно
по-благоприятната санкционна норма на закона в редакцията му действала към
момента на деянието – Д.В. бр.62/1997г. При индивидуализацията на наказанието
на подс. А.Н.М. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – липса на минали осъждания преди настоящото престъление,
критично отношение към деянието. Отегчаващи отговорността обстоятелства – много
деяния в рамките на продължаваното престъпление. Степента на обществена
опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до еднообразно престъпно
поведение на подсъдимия със значителни вредни последици. Подбудите за
извършване на престъплението са желание за избягване на данъчни задължения.
Съществува превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да се
определи наказание между минимума и средата на предвиденото, а именно една
година лишаване от свобода. Това наказание на основание чл.58а ал.1 от НК,
съобразно съкратената процедура, по която е протекло съдебното следствие следва
да се намали с една трета и да се наложи окончателно наказание в размер на осем
месеца лишаване от свобода. Съдът индивидуализира и предвиденото комулативно
наказание глоба при същите смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства в размер от 200 лв.
Съдебният състав не приема за законосъобразно
искането на прокурора за приложението на чл.2 ал.2 от НК по отношение на
нормата на чл.58а от НК и индивидуализиране на наказанието при условията на
чл.55 от НК, защото тази норма е била действаща към момента на деянието и е
по-благоприятна за дееца. Нормата на чл.2 от НК касае наказателния закон, който
инкриминира определено поведение, като престъпление, описва го и определя вида
и размера на наказанието за него. Това е безспорно нормата на чл.255 ал.1, пр.2, вр. с чл. 26 ал.1, от НК, по отношение на която промяната в
санкционната й част, вече бе везта предвид от съда при индивидуализиране на
наказанието на основание чл.2 ал.2 от НК. Нормата на чл.58а от НК намира
приложение по отношение на това престъпление само и единствено ако бъде
приложена процедурата на чл.371 т.2 от НПК в съдебната фаза на процеса. Тоест
касае се до намаление на наказанието резултат от приложението на процесуална
правна норма, а не до материална правна норма определяща наказанието за това
престъпление по принцип. Че законодателят схваща тази норма като процесуална е
видно и от §65 от ПЗР на НПК /Д.В. 27/09г./ където отново се приема от законодателя,
че чл.2 ал.2 от НК не намира приложение в подобни случаи на промяна на тази
правна норма.
Видно от приложената по досъдебното производство справка за
съдимост подс.М. е
извършил настоящото престъпление и престъплението по присъда № ***/**** год., по НОХД № ***/*** год., по описа на П.
окръжен съд, преди за кое и да е от тези две престъпления да е имало
влязла в сила присъда. Ето защо и на основание чл. 23, ал. 1, вр.чл. 25, ал. 1 от НК съдът следва да наложи на подсъдимия А.Н.М. едно, общо наказание от
наложените две наказания с настоящата присъда и с присъда № ***/*** год., по
НОХД ***/****
год., по описа на П. окръжен
съд, а именно най-тежкото наказание две
години лишаване от свобода. С оглед на продължителната и в значителна степен увредила държавния
фиск престъпна дейност на подсъдимия, както и с оглед утвърдените у него
престъпни навици, то по отношение на това наказание не следва да се прилага
института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК и подс.М. следва да си
изтърпи общото наказание ефективно. Като според настоящия съд само така би се
реализирала личната превенция по отношение на този конкретен подсъдим. Ето защо
и на основание чл. 59, ал.1, вр.чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС подс.М. следва да изтърпи общото си наказание две години лишаване от свобода при
първоначален общ режим, в затворническо общежитие от
„открит” тип.
С оглед на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и с оглед на реализация на
целите на наказанието към така определеното общо наказание на основание чл.25
вр. чл. 23 ал. 3 от НК съдът следва да присъедини и
наказанието глоба, в размер на
7 000,00 лева.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът
следва да приспадне
от така определеното общо наказание две
години лишаване от свобода
частично изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД № ***/*** год., по
описа на Пловдивски окръжен съд.
По гражданския иск. С престъпното си деяние подс.А.М. е
причинил имуществени вреди на държавата в размер на *** лв. Това е престъпния
резултат от това престъпление и той е осъществен в избегнатите плащания на
данъчни задължения в този размер. Доколкото подс. М. е осъществил престъпното
деяние лично, то той следва да носи и лична отговорност за това на основание на
нормата на чл.45 от ЗЗД. Тъй като по настоящото дело е установено, че подс.М.
виновно е извършил това престъпно деяние, то той следва да носи и гражданска
отговорност за това свое виновно поведение. Неоснователно е възражението
защитника на подсъдимия М., че в случая ще се дублират лицата дължащи тази сума
на държавата – от една страна търговското дружество, а от друга страна
физическото лице – подс.М.. Подс.М. е различен правен субект от юридическото
лице „****” ЕООД и носи
лична отговорност с личното си имущество за причинените от него имуществени
вреди, които горното търговско дружество не е възстановило на
държавата. Плащането на тези вреди, от който и да е от тези два правни субекта
ще погаси задължението и няма да е налице основание за двойно плащане на една и
съща сума. Че и законодателя държи и физическото лице автор на престъплението
за отговорно за плащането на имуществените вреди е видно и от
по-леконаказуемата норма на чл.255 ал.4 от НК, която предпоставя плащане на
имуществените вреди било от данъчнозадълженото лице, било от извършителя на
престъплението. Ето защо подсъдимият
А.М. следва да се осъди да заплати в полза на Държавата, представлявана от Министъра на
финансите сумата от **** лева,
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от крайната дата на продължаваното престъпление - *** год. до окончателното им изплащане.
Веществените
доказателства, приложени на листи от 108 до 117 том ІV от досъдебното производство
– справки-декларации по ЗДДС, ведно с протоколи за приемане на магнитен
носител, пълномощно, заявление за подаване на данъчни декларации и справки по
електронен път от „****” – ЕООД следва да се върнат,
след влизане на присъдата в сила, на ТД на НАП – гр. П.
Подс. А.Н.М. следва
на основание чл.189 ал.3 от НПК да плати направените разноски по досъдебното
производство и в съдебната фаза в размер на 170,10 лв. за експертизи и пътни
разноски на свидетелите, както и 381,74 лв. за държавна такса, върху уважения
граждански иск в полза на Висшия съдебен съвет.
Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: