РЕШЕНИЕ
№ 3943
гр. Варна, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110102723 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: * срещу Н. П. М., ЕГН **********, с адрес: *, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 670.45 лева, представляваща главница дължима
за периода от 06.01.2021 г. до 07.03.2022 г., за ползвани и неплатени В и К – услуги по
партида с абонатен № *, за обект – имот, находящ се в * и сумата от 48.49 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 17.03.2021 г. до
20.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.06.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 3866/27.06.2022 г. по ч. гр. д. № 8055 по описа за
2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск.
Сочи се, че ищецът като оператор на В и К услуги реално е доставил на ответника в
качеството му на потребител, имайки предвид, че е собственик на процесния водоснабден
недвижим имот, такива в посоченото отчетено количество. Моли се за уважаване на
предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото и
1
заповедното производство разноски.
Направени са и доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за неоснователност на предявените искове както по основание, така и
по размер.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, които могат да бъдат обобщени, както
следва: 1./ оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги; 2./ оспорва твърдението на
ищеца, че между последния и ответника е учредено облигационно правоотношение; 3./
оспорва реалността на доставеното количество ВиК услуги, както и техния обем; 4./ оспорва
изискуемостта на задълженията и изпадането му в забава; 5./ оспорва исковете и по размер.
По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
юрк. П. В. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично, като
чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител - адв. Е. С. поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
На 24.06.2022 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. №
8055 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО. С разпореждане на съда такава е издадена с №
3866/27.06.2022 г. за процесните вземания. Изпълнителното основание е редовно връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът в преклузивния едномесечен срок в
изпълнение на съдебните указания е упражнил правото си на иск, като е сезирал настоящия
съдебен състав с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че е
титуляр на накърненото субективно материално притезателно право на парично вземане
спрямо ответника, обективирано в заповедта по чл. 410 от ГПК.
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя-ответник, кредиторът-ищец
следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./
валидно учреденото облигационно правоотношение между него и последния по силата на
договор за предоставяне на В и К услуги; 2./ изпълнение на собствените си задължения –
предоставяне на договорената услуга в заявените количества; 3./ изискуемостта на главното
вземане и изпадането на длъжника в забава, както и 4./ размера на претендираната цена на
предоставените В и К услуги.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
2
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е изпълнил договорните си задължения и погасил претендираната сума.
Относно твърдението за липса на облигационна връзка между ищеца и ответника,
настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт, който регулира обществените
отношения във връзка с възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната
връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на
оператора. Последните са задължителни за ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от
посочената наредба, същите са обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния
срок от обнародването им и не са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил
правото си по ал. 4 от цитираната разпоредба, а именно – да направи пред съответния
оператор заявление, в което да предложи различни условия, които се отразяват в писмени
споразумения.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. Не се спори и относно, това че
ищецът е оператор на ВиК услуги. От представения ел. карнет /л. 62/, справка за недобора
по партида с абонатен номер * /л. 17/ и справка по лице от СВ-гр. В. за периода от
01.01.1993 г. до 06.11.2023 г. /л. 61/ се установява, че в качеството си на ползвател,
ответникът е бил посочен, като потребител. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са позлвателите на
водоснабдявани имоти.
Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че простото отричане на
факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на
пасивната материална легитимация. От страна на ответника не са наведени твърдения и
съответно ангажирани доказателства за закриване на откритата на негово име партида за
този имот, за отчуждаване на правото на ползване върху него или за учредяване на право на
ползване в позла на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията
на ищеца. В конкретния случай през процесния отчетен период от м. януари 2021 г. до м.
март 2022 г. ползвател на имота е бил именно ответника /считано от 2018 г./.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е нефорамален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В
конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите
правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са
инкорпорирани и в Общите условия на оператора.
Ето защо съдът приема, че между страните е учредено валидно облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги срещу съответната цена.
3
Изправността на ищцовото дружество се констатира от представения ел. карнет за
абонатен № *. В същия са вписани показания на водомера за периода от м. януари 2020 г. до
м. октомври 2023 г.
Карнетният лист и електронният карнет са частни свидетелстващи документи, които
в конкретния случай се ползва освен с формална и с материална доказателствена сила,
доколкото материализират неизгодни за издателя му факти – потребеното количество ВиК
услуги. От своя страна, частните свидетелстващи документи нямат обвързваща съда
материалнодоказателствена сила, но в настоящия казус операторът в подкрепа на своите
твърдения за предоставените ВиК услуги в заявените количества е представил и справка за
недобора на частен абонат № *, чието съдържание кореспондира със отбелязванията в
електронния карнет.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството-ищец е предоставило
ВиК услуги по фактури за периода от 06.01.2021 г. до 07.03.2022 г. в претендираните
количества, като за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
За доказване размера на исковата претенция по искане на оператора е назначена и
изслушана Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно, обективно, компетентно дадено и неоспорено
от страните. Видно от заключението общият размер на дължимата сума за периода от
06.01.2021 г. до 07.03.2022 г. по издадените фактури за периода от 15.02.2021 г. до
08.03.2022 г. е 670.45 лева, като към датата на приключване на устните състезания пред
настоящия съдебен състав ответникът не е удовлетворил предявеното гражданско
притезание. Общият размер на мораторната лихва, начислена върху всяко едно от
установените месечни задължения за ползвани ВиК услуги, считано от съответния им падеж
до 20.06.2022 г., възлиза на 48.50 лева.
Крайният извод на съда е за основателност на предявените искове за главница и
мораторна лихва. Следва да се присъди и обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2022 г.
до окончателното погасяване на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
предявените искове, чийто общ размер възлиза на 950.00 лева, от които – 875.00 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото исково
произовдство, включващи държавна такса /75.00 лева/, депозит за вещо лице /300.00 лева/ и
особен представител /400.00 лева/, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ /100.00 лева/ и 75.00 лева разноски сторени в заповедното производство,
съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че Н. П. М., ЕГН
********** дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, сумите, както следва: сумата в размер на
670.45 лева, представляваща главница дължима за периода от 06.01.2021 г. до 07.03.2022 г.,
за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен № *, за обект – имот,
находящ се в * и сумата от 48.49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата,
дължима за периода от 17.03.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№ 3866/27.06.2022 г. по ч. гр. д. № 8055 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, Н. П. М., ЕГН ********** да заплати на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК * сумата
в общ размер от 950.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, от които:
- 875.00 лева разноски сторени в хода на настоящото исково произовдство,
включващи държавна такса /75.00 лева/, депозит за вещо лице /300.00 лева/, депозит за
особен представител /400.00 лева/, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ /100.00 лева/ и
- 75.00 лева разноски сторени в производството по ч. гр. д. № 8055 по описа за 2022 г.
на РС-Варна, ГО, 53-ти съдебен състав, включващи държавна такса /25.00 лева/ и
юрисконсултско възнаграждение /50.00 лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5