Р Е
Ш Е Н
И Е № 308
гр. Стара Загора, 28.10.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Зорница
Делчева
и с участието на
прокурора: Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 271 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Стара
Загора против Решение № 301/01.07.2020г., постановено по АНД №638/2020г. по
описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление
№ 20-1228-000203/07.02.2020г., издадено от Началник група в сектор Пътна
полиция към ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се сочи, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Счита се, че в санкционния акт
ясно са посочени действията на нарушителя, с които същият не използва пътя по
предназначение – рязко сменя предавките, форсира двигателя, с което си
поведение създава опасност за останалите участници в движението. Обосновава се,
че в наказателното постановление ясно са посочени и всички елементи, които
следва да бъдат осъществени от обективна страна, за да бъде квалифицирано
конкретното деяние като административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като
няма данни в конкретния случай настилката да е била мокра или други атмосферни
условия да са способствали за поднасянето на автомобила. Моли се съда да отмени
оспореното решение и да потвърди отмененото с него наказателно постановление.
Ответникът
по касация Д.М.А., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
решението на районния съд да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Д.М.А. против Наказателно
постановление №20-1228-000203/07.02.2020г., издадено от Началник група в сектор
ПП към ОД на МВР Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия „Д“, №282716/15.01.2020г.,
на А. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 3000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца, на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. От фактическа страна административното обвинение
се основава на това, че Д.А. на 15.01.2020г., около 07:50 часа, в с.Богомилово на **,
в посока изток-запад, управлява л.а.Мицубиши с рег.№**, собственост на В.А.,
като водачът рязко сменя предавките, форсира двигателя и създава опасност за
останалите участници в движението, като използва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. С това деяние се сочи за нарушена
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
С обжалваното
съдебно решение Районен съд Стара Загора е отменил изцяло посоченото наказателно
постановление. Посочено е, че описаната в санкционния акт
фактическа обстановка частично се установява от показанията на актосъставителя
и свидетелите Г. и Т.. Прието е, че обстоятелствата, посочени в наказателното
постановление – рязка смяна на предавките и форсиране на двигателя, които са
потвърдени от показанията на свидетелите, не дават основание да се направи
извод, че пътя не се използва по предназначение за превоз на хора и товари,
като тези факти сами по себе си не водят до извода за извършено деяние, което
да съставлява административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Според съда
посочената в тази разпоредба цел – използване на пътното платно не по
предназначение, а за други цели, непосочени в обстоятелствената част на
наказателното постановление, е съществен елемент от състава на вмененото
административно нарушение и след като такава цел не е осъществена, деянието е
несъставомерно. Обосновано е също, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление като фактическо обвинение е посочено, че с поведението си водачът
създава опасност за останалите участници в движението, като съставът на
вмененото административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, съответно
санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 от ЗДвП, не съдържа като елемент от
състава създаване на опасност за останалите участници в движението, с оглед на
което е прието, че е налице противоречие между фактическо и правно обвинение,
препятстващо правото на защита и представляващо право на защита и даващо
основание за отмяна на санкционния акт, поради нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и
6 от ЗАНН. С оглед тези съображения районният съд е отменил оспореното пред
него наказателно постановление.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
Ответникът по касация е обвинен
в нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което е предвиден конкретен състав на
административно-наказателна отговорност в чл.175а, ал.1, предл. трето от същия
закон, а именно: На водачите на МПС е забранено да използват пътищата отворени
за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, а за нарушаване на тази забрана е
предвидено кумулативно налагане на административни наказания – глоба в размер
на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца.
Според санкционния акт нарушението се изразява в рязко сменяне на предавките на
автомобила и форсиране на двигателя. Както правилно е приел районният съд с
това деяние не се нарушава забраната за използване на пътя за други цели, извън
предназначението им за превоз на хора и товари. Според свидетелските
показания на разпитаните по делото
свидетели Г. и Т. при управлението на автомобила А. също така е и „въртял
гуми“. Превъртането на колелата на автомобила на място намалява сцеплението на
гумите, предизвиква кратък или продължителен шум в резултат на триенето на
гумите в пътната настилка и представлява демонстративно управление на МПС по
пътя, което не съответства на използването му по предназначение – за превоз на
хора и товари. Но в случая данни за такова демонстративно управление на МПС от
страна на А. се съдържат едва в свидетелските показания, без същите да са
описани в обстоятелствената част на констативния и санкционния акт. Непълното
описание на нарушението опорочава акта и наказателното постановление, тъй като
възпрепятства лицето, срещу което са съставени, да се защитава адекватно
съобразно конкретните рамки на нарушението, което се твърди, че е извършило и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В такъв
случай се приема, че са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Тези законови
разпоредби изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като
се подведат под конкретната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав
на административно нарушение. В случая това не е направено нито от контролния,
нито от наказващия орган и като е констатирал това обстоятелство, районният съд
е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, което следва
да бъде оставено в сила.
Оплакванията
на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при
постановяване на решението не следва да бъдат обсъждани, тъй като такива не са
конкретизирани в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява
служебно съдебния акт в такава насока.
С оглед изложените съображения
съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№301/01.07.2020г., постановено по АНД № 638/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.