РЕШЕНИЕ
№ 1991
гр.
Пловдив, 05.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на тринадесети октомври,
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Т.К.и с участието на
прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно
административно - наказателно дело № 2091 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател М.А.В. с ЕГН ********** ***
обжалва Решение № 1076 от 08.07.2020 г., постановено по АНД № 877/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, 20 наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление №16-95/31.12.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол - Южна България“ гр. Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 1500 лева
на основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ за
нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА.
В
касационната жалба, както и в съдебно заседание, лично и чрез процесуалния
представител на жалбоподателя адв. И., се прави искане за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Основно се акцентира върху неприлагането от страна на
Районния съд на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което се сочи да е неправилно.
Ответникът
по жалбата ИАРА е депозирал отговор по касационната жалба, с който я оспорва,
като сочи, че не са налице наведените в нея оплаквания. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призована, ответната Агенция не е изпратила представител.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив Д.Станкова моли да се остави в сила
обжалваното съдебно решение, като излага съображение относно това, че в случая
не са налице основанията на чл.28 от ЗАНН.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната подробно в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно
да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е
стигнал и до законосъобразния извод за наличие на осъществено от страна на жалбоподателя
нарушение по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, като е обсъдил в тази насока наличието на
установените обективни белези от състава на конкретното нарушение и е дал и
съответен на доказателствата отговор и по отношение на субективната му страна.
Правилни са разсъжденията на първоинстанционния съд относно това, че надлежното
оповестяване на заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите, с
която се забранява временно риболов в конкретни водни обекти, е извършено
именно с оглед на това, същата да достигне до знанието на неограничен брой
лица, които са потенциални нейни адресати, като наличието на публично
оповестяване на този забранителен акт, както е посочил и съдът в мотивите си,
има значение за задължителността на акта.
Законосъобразна
е преценката на районния съд и относно липсата на основания за прилагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. В тази връзка съдът е
обсъдил подробно всички обстоятелства относими към тази му преценка, като е
съобразил особеностите на този конкретен случай и е достигнал до извода, че
същият разкрива типичната за този вид нарушения степен на обществена опасност.
При това положение и съобразено с всички смекчаващи вината обстоятелства,
посочени и от жалбоподателя, му е била наложена минималната по размер глоба,
която не би могла да се определи като несъразмерна на осъщественото нарушение и
е била наложена при съобразяване и на разпоредбите на чл.27 от ЗАНН. Следва да се има предвид в допълнение към
изложеното от първоинстанционния съд и обстоятелството, че заповедта, цитирана
в наказателното постановление, е била приета още през месец януари 2019 г., а
нарушението е било извършено през месец октомври 2019 г. и следователно, ако е
проявил необходимата грижа, жалбоподателят е имал предостатъчно време да се
осведоми своевременно относно въведената с нея забрана конкретно по отношение
на езерото „Въча“, още повече, че публичното оповестяване на заповедта
предполага знанието на адресатите ѝ.
Не
са основателни иначе възведените едва с касационната жалба възражения относно
липсата на компетентност на издателя на акта за установяване на административно
нарушение. Видно е, че още към административната преписка, представена в
Районен съд Пловдив по АНД № 877/2020 г., са били приложени съответни заповеди
на МЗХ за оправомощаване, като относимата такава към момента на извършване на
нарушението от жалбоподателя и съставянето на АУАН е тази от 21.01.2014 г.,
предвиждаща, че служители на длъжност „главен специалист“, на каквато длъжност
е бил и актосъставителят, са определени да съставят актове за нарушения по ЗРА.
Не
е основателно и възражението относно липсата на надлежно описание в
наказателното постановление на изпълнителното деяние на нарушението, доколкото,
съгласно чл.70, ал.1 от ЗРА се наказва този, който лови риба или други водни
организми в периода на забраната по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, а в наказателното
постановление е описано именно такова поведение на жалбоподателя – че лови риба
с три броя въдици. Сиреч, налице е надлежно описание на изпълнителното деяние
на нарушението и липсва твърдяното съществено нарушение на процесуалните
правила при съставянето на наказателното постановление. Затова и като е
достигнал до извод за законосъобразност на наказателното постановление и го е
потвърдил, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт.
Предвид
изложеното и при извършената проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и касационните основания,
визирани в касационната жалба, следва решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
С оглед направеното искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно с нормата на чл.63,
ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за
правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът
намери, че следва да присъди в полза на ИАРА юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1076 от 08.07.2020 г., постановено по АНД № 877/2020 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА М.А.В., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.