Решение по дело №1316/2016 на Районен съд - Търговище

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 51                                            13.02.2017 година                                  град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Търговищкият районен съд                                                                       единадесети състав

На деветнадесети януари                                               две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

                         Съдия:Йоханна Антонова

 

Секретар:Я.Т.

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1316 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по предявени искове с пр. осн.чл. 26,ал.2,пр. трето от ЗЗД за прогласяване нищожност на аренден договор и чл. 55,ал.1,пр. първо от ЗЗД за връщане на платеното по него.

          Ищецът Р.Ш.А. ***, действащ чрез процесуалния си представител а..П.Д.-САК, твърди в исковата молба, че на 05.07.2011г. сключил с Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните - София, съгл. чл. 31, ал. 2 от ГПК, вр.  чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ, действащ чрез пълномощника си Т.Т.-директор на ОблСЗ Търговище Договор за аренда № № ПС-02-13 от 05.07.2011г., на земеделски земи от държавния поземлен фонд с площ общо 491,883дка, находящи се в землищата на с.Тръстика, с.Еленово и с.Кардам, всички в Община Попово със срок пет стопански години и арендна вноска в размер на 2951,29лв., като на 14.07.2011г. изпълнил задължението си по т.5.2.1 от договора и внесъл по сметка на ответника сумата от 1 475,65лв., дължимо авансово арендно плащане за 2011/2012стоп. година. Твърди още, че при сключването на договора не била извършена нотариална заверка на подписите, изискуема съгл. чл. 3,ал.1 от ЗАрЗ, обуславящо извод за нищожност на договора поради липса на предписаната от закона форма. Излага, че са останали неизпълнени и условия на самия договора, а именно-липсва протокол-опис на арендуваните обекти, съобр. т.2.1 от договора; липсва и издаден запис на заповед в полза на арендодателя съобр. т.5.2.2 от същия.Поради изложеното, ищецът  приема, че за него е налице правен интерес да предяви пред съда иск за прогласяване нищожността на процесния аренден договор поради липса на предписаната от закона форма- писмена с нотариално заверени подписи на страните; предявява и иск за връщане на платеното от него по този договор, а именно сумата от 1 475,65лв.-авансово платени 50% от годишното арендно плащане; претендира законната лихва върху посочената сума и разноските по делото. В хода на устните състезания процесуалния представител на ищеца а.. Й.П.-САК пледира за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици, а в писмени бележки процесуалните представители на ищеца а.. Д. и а..П., двамата от САК излагат доводи за неспазване на императивните изисквания на ЗАрЗ относно формата на арендния договор, за неприложимост на разпоредбите на ЗС, ПВп и ЗДС с оглед специфичния характер на договора, както и за липса на основания за конвертиране на процесния договор в наемен, доколкото страните са се съгласили да сключат именно аренден договор; сочат задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, съобразно която наличието на специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обектите, посочени в чл. 1,ал.3 от ЗАрЗ изключва възможността за сключване на друг вид договор, освен аренден. На следващо място се излага, че доколкото е налице нищожен аренден договор, то същият не е породил целените с него правни последици, а даденото по него подлежи на връщане, като дадено без основание, при което се иска уважаване и на паричната претенция; претендират разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. 

          В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез пълномощника си С.Е., директор на Обл.Д“Земеделие“ гр.Търговище, предявените искове се оспорват, като неоснователни, излагат се доводи относно изискуемата се форма на арендния договор с оглед спецификата на предмета му, а именно-земеделска земя - държавна собственост,  съобр. чл. 18 от ЗС, чл. 48 от ЗДС и чл. 47м,ал.1 от ППЗСПЗЗ, при която писмената форма е достатъчна; излагат се и доводи за конвертиране на арендния договор в наемен; претенцията за връщане на платеното по договора се счита неоснователна, с оглед ползването на имотите, предмет на договора и получени субсидии от страна на ищеца за тях; иска се отхвърляне на исковете, като неоснователни.В хода на устните състезания възраженията се поддържат от процесуалния представител на ищеца ст. юрисконсулт Калин Димов, който излага доводи за липса на необходимост от нотариална заверка на подписите на договори, които имат за предмет земи от ДПФ; позовава се на задължителна съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК относно възможността за конвертиране на арендния договор в наемен; оспорва паричната претенция като неоснователна,  с оглед валидността на договора, сключен между страните; релевира и възражение за изтекла погасителна давност, което, като преклудирано, не следва да се обсъжда от съда; както и възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В писмени бележки възраженията се поддържат на изложените основания, като се излага още, че последиците от липсата на протокол-опис към договора е регламентирана в приложимата към датата на сключването му разпоредба на чл. 6,ал.5 от ЗАрЗ(отм. 2016г.), а възражението за липса на запис на заповед е неоснователно, доколкото такъв се издава в полза на арендодателя; в заключение се иска отхвърляне и на двата иска, като неоснователни.

          От представения по делото Договор за аренда № № ПС-02-13 от 05.07.2011г., на земеделски земи от държавния поземлен фонд(л.8-10) се установява, че между страните е сключен договор за аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд, въз основа на Заповед РД 46-41/11.02.2011г. на Министъра на земеделието и храните за откриване на процедура за провеждане на търг за отдаване под наем или аренда на земи от държавния поземлен фонд, Заповед № РД 05-835/09.05.2011г. на директора на ОблДЗ гр.Търговище за провеждане на първа тръжна сесия и протокол от 10.06.2011г. на комисията за класиране на кандидатите, като в съдебно заседание е прието за безспорно между страните обстоятелството, че в резултата на посочената тръжна процедура е сключен процесния аренден договор между страните, като ответникът не оспорва обстоятелството, че към договора липсват протокол-опис и запис на заповед. От същия се установява, че арендодателят е предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване земи с обща площ от 491,883дка, находящи се в землищата на с.Тръстика, с.Еленово и с.Кардам, всички в Община Попово-т.1, със срок пет стопански години-т.6 и арендна вноска в размер на 2951,29лв.-т.5.1, 50% от която дължими авансово 50%-т.5.2.1, а за останалите 50% е уговорено подписване на запис на заповед в полза на арендодателя-т.5.2.2 ; съгл. т.2.1 арендуваният обект се предава с прокол-опис; съгл. т.35 арендния договор се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписва в СВп при РС Попово в десетдневен срок от подписването му, като видно от самия документ, договорът е надлежно вписан, регистриран е и в ОблДЗ  ОЗС гр.Попово под рег.№ 26816-л.7, но липсва нотариална заверка на подписите, като последното не е спорно между страните. От преводно нареждане от 14.07.2011г.-л.6 е видно, че ищецът е изпълнил задължението си по т.5.2.1 от договора и внесъл по сметка на ответника сумата от 1 475,65лв., дължимо авансово арендно плащане за 2011/2012стоп. година.От представените по делото документи от третото, неучастващо в спора лице-ДФ Земеделие гр.София се установява, че в полза на ищеца са извършвани плащания, представляващи финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания  за кампания 2012г. и 2013г., но от същите е невъзможно да се установи дали и в какъв размер са получени плащания от ищеца именно във връзка с обработването на процесните земеделски земи.Представени са и скици на арендуваните имоти-л.64-67.

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

         Съдът е сезиран с иск за прогласяване нищожността на процесния аренден договор и обусловен от него иск за връщане на платеното по него. Основните спорни въпроси са дали договорът е нищожен поради липса на изискуемата се форма за валидност, а именно-писмен с нотариална заверка на подписите, възможно ли е конвертирането му в договор за наем и дължимо ли е връщане на платената авансово сума, като дадена без основание. Съдът приема, че сключването на аренден договор с предмет земеделски земи от ДПФ е регламентирано от сложен смесен фактически състав, включващ успешно проведена административна процедура по провеждане на търг, съобр. разпоредбата на чл. 47м,ал.1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на който да се определи лице, с което да се сключи договора, т.е административната процедура е предпоставка за определяне на арендатора(наемателя) по договора, но самото му сключване се подчинява на регламентацията по чл. 3,ал.1 ЗАрЗ, съобразно която арендния договор се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите, която форма е за валидност, поради което съдът приема за неоснователни доводите на ответната страна за приложимост по аналогия на правилата по чл. чл. 18 от ЗС, чл. 48 от ЗДС и чл. 47м,ал.1 от ППЗСПЗЗ относно формата на договора.С оглед на тези доводи съдът приема, че в случая арендния договор е сключен в нарушение на изискването по чл. 3,ал.1 от ЗАрЗ, поради което е нищожен, на осн. чл. 26,ал.2,предл. трето от ЗЗД. Доводите на ищцовата страна за липса на основания за конвертиране на процесния договор в наемен, както и относно наличието на специална законова регламентация за реда и начина на отдаване за възмездно ползване на обектите, посочени в чл. 1,ал.3 от ЗАрЗ изключваща възможността за сключване на друг вид договор, освен аренден, обаче, не се споделят от настоящия съдебен състав, поради следното: На първо място, възможността да се сключват и други договори, освен арендни за обекти, представляващи земеделска зея, е нормативно уредена в разпоредбите на чл. 24,ал.1 от ЗСПЗЗ, съобразно който Министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, както и чл. 24а, ал.1 от ЗСПЗЗ, съобразно който отдаването на земите от Държавния поземлен фонд под наем или аренда се извършва чрез търг или конкурс при условия, ред и цени, определени в правилника за прилагане на закона, като въз основа на резултатите от проведения търг или конкурс се сключва договор за наем или аренда.На следващо място, съдът приема, че възможността относно земеделски земи да се сключват договори, различни от арендните, съответства изцяло на принципа за свободата на договарянето по чл. 9 ЗЗД, а същевременно позволява и по-пълното и всеобхватно обслужване на конкретните потребности и интереси на контрагентите, както и съобразяване с тяхната действителна обща воля.На съда е известна противоречивата практика, обективирана в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на състави на ВКС(имащи характер на задължителна практика), както и обстоятелството, че въпросите, предмет на настоящия правен спор, са включени в обхвата на образуваното ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС, като в този смисъл и на осн. чл. 12 от ГПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя дадения  отговор на касационния въпрос в Решение № 703 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК за валидността на договора за наем на земеделска земя, съобразно което земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем, както и на договор за аренда, като формата за валидност на договора за аренда е писмена с нотариална заверка на подписите. Липсва ли изискваната от закона форма, сключеният договор се конвертира в договор за наем, като вписването на арендния договор в нотариалните книги не е елемент от фактическия състав на договора (няма конститутивно действие), а регистрирането му в ОСЗ няма правно значение за валидността и действието му. Договорът за аренда е възмезден и арендаторът дължи арендна цена. Ако договорът е конвертиран в такъв за наем и ползването е предоставено, уговорената насрещна престация се дължи като наемна цена (в този смисъл още и мотивите в Решение № 541 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 810/2010 г., IVг.о.,ГК и решение №269 от  03.10.2014г. на ВКС по гр.д.№ 5487/2013г., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). За неоснователни приема съдът доводите на ищцовата страна за невъзможност за конверсия, доколкото страните са се съгласили да сключат именно аренден договор, а не наемен, тъй като при конверсията не се касае за нов договор, за да е необходимо и двете страни да изразят допълнително съгласие за настъпването на ефекта, а е достатъчно при сключването му страните да са имали съгласие и то да е било в обема права и задължения, характеризиращи конвертирания договор, в случая договор за наем, по който земеделската земя е била предоставена за временно и възмездно ползване на ищеца, поради което и той дължи на ответника насрещна престация като наемна цена.За пълнота и с оглед служебното задължение на съда да отговори на всички доводи и възражения на страните, следва да се посочи още, че съдът приема за неоснователни и твърденията на ищеца за това, че са останали неизпълнени и условия на самия договора, а именно, липсва протокол-опис на арендуваните обекти, съобр. т.2.1 от договора, липсва и издаден запис на заповед в полза на арендодателя съобр. т.5.2.2 от същия.По отношение на липсващия протокол-опис към договора, съдът, съобразявайки приложимия към момента на сключването на договора материален закон, а именно-разпоредбата на чл. 6,ал.5 от ЗАрЗ(ред. ДВ, бр. 35 от 1999 г.), съгласно който  „При липса на опис се предполага, че обектът на договора е бил приет, съответно върнат, в надлежното състояние. Липсата на опис не е пречка арендаторът да упражнява фактическата власт върху обекта на договора и другите си права по арендния договор”, приема, че посочената липса е допустима съгл. законова разпоредба, а що се отнася до липсата на запис на заповед, същата се издава за да обезпечи правата на арендодателя, поради което именно той би могъл да релевира подобно възражение.

 С оглед на изложените доводи, съдът приема, че страните са били валидно обвързани от арендния договор, сключен без нотариална заверка на подписите и конвертиран в договор за наем, поради което предявения иск за прогласяване на нищожността на същия е неоснователен и следва да се отхвърли, на осн. чл. 26,ал.2,предл. трето от ЗЗД.

Доколкото е установено по делото наличието на валидно облигационно отношение между страните по  Договор за аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд № ПС-02-13 от 05.07.2011г., конвертиран в наемен договор при същите условия, при които е сключен, съдът приема, че всяка от страните дължи на другата изпълнение на поетите с договора задължения, при което ищецът, като е изпълнил свое такова, а именно-да плати договорените 50% от дължимото годишно плащане, не е  извършил това при начална липса на основание, обстоятелство, обуславящо отхвърлянето и на паричната претенция за връщане на внесената авансово сума по договора в размер на 1 475,65лв., като неоснователна, на осн. чл. 55,ал.1,предл. първо от ЗЗД.

             По разноските: С оглед изхода от спора и доколкото ответникът не е претендирал разноски, такива не се присъждат, поради което и съдът не следва да се произнася по възражението му за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение,  на осн. чл. 81 от ГПК.

            Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Ш.А. с ЕГН ********** ***, действащ чрез процесуалния си представител а..П.Д.-САК, против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните - София, съгл. чл. 31, ал. 2 от ГПК, вр.  чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ, действащ чрез пълномощника си Т.Т.-директор на ОблСЗ Търговище, иск за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за аренда № № ПС-02-13 от 05.07.2011г. на земеделски земи от държавния поземлен фонд  поради липса на предписаната от закона форма- писмена с нотариално заверени подписи на страните, като неоснователен, на осн. чл. 26,ал.2,предл. трето от ЗЗД.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Ш.А. с ЕГН ********** ***, действащ чрез процесуалния си представител а..П.Д.-САК, против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните - София, съгл. чл. 31, ал. 2 от ГПК, вр.  чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ, действащ чрез пълномощника си Т.Т.-директор на ОблСЗ Търговище, иск за връщане на платеното по договора-авансова вноска в размер на 1 475,65лв., като дадено при начална липса на основание, като неоснователен, на осн. чл. 55,ал.1,предл. първо от ЗЗД.

             РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищкия окръжен съд.

 

                                                                                 Съдия: