№………./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
мл.
с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
въззивно частно търговско дело № 1273 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба вх. №55616/29.07.2019 г., подадена от „Банка ДСК“
ЕАД срещу разпореждане № 30862/16.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 9701/2019 г. по описа на
РС-Варна, в частта, с която е отхвърлил заявлението на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Е.К.Ч.
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата 120,00 лв. (сто и двадесет лева) за дължими разходи при изискуем
кредит.
В частната жалба се
излагат подробни съображения, свързани с незаконосъобразността на постановеното
разпореждане от заповедния съд. Моли се за отмяна на разпореждането.
Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на
доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите по
жалбата, намира следното:
„Банка ДСК“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Е.К.Ч., за следните суми: сумата 14175,00 лв., представляваща непогасена главница по сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 24.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 291,23 лв., представляваща дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода 10.03.2019 г. – 19.06.2019 г.; сумата 7,65лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода 10.04.2019г.-19.06.2019г.; сумата 3,94 лв., представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода 20.06.2019 г. – 21.06.2019 г., както и сумата от 120,00 лв. за дължими разходи при изискуем кредит, на основание чл. 418 вр. чл. 417, т. 2 от ГПК.
Заповедният
съд с разпореждане № 30862/16.07.2019 г. е приел за
нищожна претендираната от банката 120.00 лева
разходи, свързани свързани със събирането на
вземането.
Съдът намира, че подадената частна жалба е
основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение,
ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като следи служебно
за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Възраженията, че
само пред исков съд и в състезателно производство могат да се разглеждат
въпроси за недействителност на клаузи /чл. 26 от ЗЗД/, в частност за нищожност
на потребителски клаузи, са неоснователни и несъответни на изобилната практика
СЕС по тези въпроси. Съдът още на фаза заповедно производство следва да
осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения –
потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се
откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и
добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на
потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на
вземането си в осъдително исково производство.
Процесният договор за кредит, сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и Е.К. Чекезов е потребителски по своя
характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Въззивният съд счита, че претендираната
от заявителя сума в размер на 120.00 лева, определена от кредитора като разход по
изискуем кредит, противоречи на чл. 10а и чл. 33 от ЗПК, като съображенията за
това са следните:
В т. 8 от Общите
условия към Договора за кредит, е посочено, че кредитополучателят заплаща на
кредитора всички разходи по обслужването на задължението и принудителното
събиране на вземането. В тази връзка, сумата в размер на 120.00 лева се
претендира от заявителя като разход по изискуем кредит, чиито размер е предварително фиксиран в т. 10 в
приложената към договора за кредит Тарифа на Банката по т. XII “Кредити“ (л.10 от
делото на ВРС).
Според настоящия
съдебен състав заявителят „Банка ДСК“ ЕАД принципно има право, съгласно т. 8 от
Общите условия, да търси от длъжника разходите, свързани с принудителното
събиране на вземане (вкл. за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането), но само ако те са реално извършени и техният конкретен размер е
безспорно установен със съответните доказателства. Претендираното,
обаче, вземане за разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лева, е изначално
определен още при сключването на договора, без да е ясно по какви критерии е
формирана тази сума, и дали въобще са реализирани (доказателства не са
представени) поради което съдът намира, че тази претенция противоречи на ЗПК. Систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл. 10а, чл. 19 ал.3 и чл. 33 от ЗПК налага извод,
че законодателят е ограничил свободата на договаряне, като кредиторът, освен
обявената договорна лихва и обезщетението за забава, няма право да възлага и
други плащания върху длъжника като допълнителни такси и предварително фиксирани по размер разходи. Възстановяването на
разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник зависи от конкретните, а не от абстрактно предвидените при
сключване на договора разноски, направени поради неизпълнението, както е в
случая. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран при
изискуемост на кредита, придава на тази клауза неустоечен
характер, което противоречи на чл. 33 от ЗПК, доколкото от длъжника се търсят
допълнително фиксирано обезщетение за същия период, през който се претендира
лихва за забава.
В обобщение вземането за сумата от 120,00
лв. противоречи на нормите на чл. 10а, ал.2 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК и на основание
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част поради
противоречие със закона.
По тези съображения,
съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
30862/16.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по ч.гр.д. № 9701/2019 г. по описа на РС-Варна, в частта, с която е отхвърлил
заявлението на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Е.К.Ч. за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата 120,00 лв.
(сто и двадесет лева) за дължими разходи при изискуем кредит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: