Решение по дело №120/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Т. Д. Ж. с постоянен и настоящ адрес [населено място], [община] [улица], чрез пълномощника си адв.К. И. С. от ЯАК, адрес за призоваване [населено място], ул."[държава]" №7, адв.С. против Решение № 1012-26-61-1/16.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-26-61/07.02.2024 г. на ТП на НОИ-Хасково, подадена от Т. Д. Ж. против разпореждане №261-00-4263-3/23.01.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1 КСО във връзка с чл.11, §3, б.„а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, т.к. са необосновани и издадени в противоречие с материалния закон. Сочи се че решението, с което се потвърждава отказът да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица се обосновава единствено на извършената справка СЕД Н0006, като от получените структурирани електронни документи Ж. е с осигурена заетост и пребиваване в Германия. В същото време спора с ТП на НОИ е относно определяне на пребиваването на оспорващия и според институцията това е Германия, което не отговаря на изнесените от нея факти, защото видно от личната карта е с постоянен адрес [населено място] [община] [област] [улица], а от удостоверение изх.№1/21.02.2024 г. на кметство [населено място] се установява, че Т. Д. Ж. от 26.08.2019 г. е с настоящ адрес [населено място] [община] [област] [улица]. В тази връзка се претендира за уважаване на жалбата и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.С., която подържа жалбата и претенциите в нея по посочените съображения с искане за присъждане на направените по делото разноски.

За ответната страна в съдебно заседание се явява ст.юрисконсулт С., която оспорва жалбата и претендира за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана, и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по съображения посочени в писмена защита. Акцентира на обстоятелството, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност в България и не е пребивавал по времето на последната си заетост в България, поради което НОИ не се явява компетентна институция за отпускане на паричното обезщетение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заявление № 261-00-4263/28.12.2023 г. Т. Д. Ж. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО, като е декларирала, че е безработна, трудовото й правоотношение с работодателя й в Германия е прекратено считано от 23.12.2023 г. и за периода от 23.02.2022 г. до 01.12.2022 г. е работила при същия работодател.

С разпореждане №261-00-4263-1/12.01.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица на основание чл.54г, ал.4, т.1 КСО, във връзка с чл.54, ал.1, т.5 АПК е спряно производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица, поради образувано производство по удостоверяване на осигурителни периоди, доходи от осигурена заетост, причина за прекратяване на трудовото правоотношение по законодателството на Германия и удостоверяване на държавата на пребиваване.

С разпореждане №261-00-4263-2/18.01.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица на основание чл.55 АПК е възобновено производството за отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх. №261-00-4263/28.12.2023 г., т.к. са удостоверени осигурителните периоди, доходи от осигурена заетост, причина за прекратяване на трудовото правоотношение по законодателството на Германия и държавата на пребиваване.

С разпореждане №261-00-4263-3/23.01.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица на основание чл.54ж, ал.1 от КСО във връзка с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО по подаденото от Т. Д. Ж. Заявление № 261-00-4263/28.12.2023 г. с мотиви, че видно от получен СЕД Н006 - отговор на искането за информация за пребиваване, германската компетентна институция удостоверява пребиваване на лицето в Германия в периода на осигурена заетост.

С Решение № 1012-26-61-1/16.02.2024 г. Директорът на ТП на НОИ-Хасково е отхвърлил жалба с вх.№1012-26-61/07.02.2024 г. на ТП на НОИ-Хасково, подадена от Т. Д. Ж. против разпореждане №261-00-4263-3/23.01.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1 КСО във връзка с чл.11, §3, б.„а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.118 КСО.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № 1012-26-61-1/16.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-26-61/07.02.2024 г. на ТП на НОИ-Хасково, подадена от Т. Д. Ж. против разпореждане №261-00-4263-3/23.01.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1 КСО във връзка с чл.11, §3, б.„а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност изискванията за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Хасково е постановена от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ КСО и в изискуемата писмена форма с мотивиран акт при спазване на процедурата визирана в закона. В административното производство не са допуснати нарушения на процедурата, които да опорочават издаденото решение. Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл.54ж КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

За да мотивира акта си административния орган се позовава на разпоредбите на чл.54а, ал.1 КСО, според която право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.

Същевременно от изискания и представен по преписката документ СЕД Н006, представляващ отговор на искането за информация за пребиваване, германска компетентна институция е удостоверила пребиваване на Т. Д. Ж. в Германия в периода на осигурена заетост от 22.03.2022 г. до 30.11.2022 г. и от 02.05.2023 г. до 21.12.2023 г. по законодателството на Германия.

Поради това приложима в случая е разпоредбата на чл.11, § 3, буква "а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка.

Ето защо и доколкото релевантните осигурителни периоди на осигурена заетост от 22.03.2022 г. до 30.11.2022 г. и от 02.05.2023 г. до 21.12.2023 г. са по законодателството на Германия, то същото следва да се прилага и по отношение на системата за социална сигурност, поради което НОИ не е компетентна институция, която да отпусне исканото обезщетение за безработица.

По силата на член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване, а без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице.

В тази връзка в Определение на Съдът на ЕС по дело С-30/22 е посочено, че член 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г., трябва да се тълкува в смисъл, че: не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава членка, в която не е завършило периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период.

Поради това са неоснователни довода и застъпеното в жалбата становище за незаконосъобразност на оспореното решение предвид обстоятелството, че понастоящем лицето е с постоянно пребиваване в Р България, т.к. от значение е къде е завършил период на осигуряване и след като това е станало в Германия, то органите на тази държава членка са компетентни и до тях следва да се подаде заявлението за получаване на обезщетение за безработица.

В съответствие със задълженията си административният орган е направил вярна преценка на данните по преписката и приложимата нормативна уредба и е постановил законосъобразно решение, т.к. Т. Д. Ж. е осъществявала дейност като наето лице в Германия и се прилага законодателството на тази държава-членка, поради което НОИ не е органа компетентен да отпусне заявеното обезщетение за безработица.

Предвид посоченото Решение № 1012-26-61-1/16.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-26-61/07.02.2024 г. на ТП на НОИ-Хасково, подадена от Т. Д. Ж. против разпореждане №261-00-4263-3/23.01.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1 КСО във връзка с чл.11, §3, б.„а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО, е валидно, като издадена от надлежен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателят на основание чл.144 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева, като съответно се отхвърли искането на оспорващия да му се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Т. Д. Ж. с постоянен и настоящ адрес [населено място], [община] [улица], чрез пълномощника си адв.К. И. С. от ЯАК, адрес за призоваване [населено място], [улица], адв.С. против Решение № 1012-26-61-1/16.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-26-61/07.02.2024 г. на ТП на НОИ-Хасково, подадена от Т. Д. Ж. против разпореждане №261-00-4263-3/23.01.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1 КСО във връзка с чл.11, §3, б.„а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО.

ОСЪЖДА Т. Д. Ж. с постоянен и настоящ адрес [населено място], [община] [улица], чрез пълномощника си адв.К. И. С. от ЯАК, адрес за призоваване [населено място], [улица], адв.С. да заплати на ТП на НОИ–Хасково направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на Т. Д. Ж. с постоянен и настоящ адрес [населено място], [община] [улица], чрез пълномощника си адв.К. И. С. от ЯАК, адрес за призоваване [населено място], [улица], адв.С. да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Решението на основание чл.119 КСО не подлежи на касационно обжалване.

На основание чл.138, ал.3 АПК решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл.137 АПК.