Разпореждане по дело №383/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 17/10.04.2014 г., постановено по гр. д. № 2/2014 г., Ардинският районен съд е отхвърлил предявения от Е. М. Ч. от с. Б., община А., Кърджалийска област против З. Й. Ю. от с. Г., община А., Кърджалийска област отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК за недължимост на 25 месечни вноски, всяка в размер по 80 лв., за периода от 27.07.2011 г. до 21.08.2013 г.по изпълнително дело № 148/2013 г. по описа на ДСИ при РС- Кърджали.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Е. М. Ч. от с. Б., община А., който чрез пълномощника си А. Л. Б. го обжалва като неправилно. Поддържа в жалбата, че съдът приел за установено, че за периода от 27.07.2011 г. до 21.08.2013 г., детето на страните по делото живяло в дома на ищеца в с. Б., община А., който заедно със своите близки, се е грижил за него и е обезпечавал мате­иалните му потребности. Въпреки това съдът отхвърлил иска поради това, че ищецът „не е доставял изцяло, по какъвто и да е възможен начин, присъдения размер на издръжката” и не било налице условието на чл. 439 ал. 1 от ГПК. Твърди, че било безспорно, че бракът между страните е прекратен с влязлото в сила на 27.02.2011 г. решение по в. гр. д. № 331/2010 г. по описа на Окръжен съд- Кърджали, като родителските права по отношение на детето П. били предоставени на майката З. Ю., а бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80 лв. През време на бракоразводния процес от 2010 г. и след влизане в сила на съдебното решение, бащата се грижел за детето и го осигурявал материално, тъй като майката била в чужбина. След завръщането й в страната през м. август 2013 г., тя се снабдила с изпълнителни листове за родителските нрава и за издръжката на детето и на 21.08.2013 г. чрез съдебен изпълнител взела детето от дома на бащата. Необоснован бил извода на съда, че майката била лишена от възможност да упражнява родителските си права по отношение на малолетното дете след приключване на съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание, тъй като било установено, че тя заминала за чужбина, преди да приключи бракоразводния процес и като се върнала в България, два или три пъти е посещавала детето в дома на бащата. Неправилен бил извода на съда и за това, че в случай на плащане на присъдената издръжка от 27.07.2011 г. до 21.08.2013 г. от бащата, не би настъпило „неснователно обогатяване” за майката, тъй като бащата не доказал, че „за процесния период единствено и само той от двамата родители е полагал грижи и извършвал разходи по отглеждането на малолетното дете”, че ,,в същия този период е доставял изцяло присъдения размер на издръжката от 80 лв. месечно за детето в натура”. Поддържа, че налице били условията на чл. 439 ал. 1 от ГПК- след влизане в сила на съдебното решение по в. гр. д. № 331/2010 г. на КОС, детето останало да живее при бащата и да се отглежда от него, а ответницата не полагала грижи за него и не предоставяла материални средства. Искането е да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което се уважи предявения иск. Претендира разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание и се излагат сходни съображения.

Ответницата по жалбата З. Ю. моли да се потвърди атакуваното решение, което счита за законосъобразно. Твърди, че не била изоставила детето, а от три години се мъчела да го вземе, което станало през м. август 2013 г. със съдебен изпълнител. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че бракът му с ответницата бил прекратен като с решение № 277/29.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 331/2010 г. по описа на Окръжен съд- Кърджали, упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете П. били предоставени на майката З. Ю., а той бил осъден за заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80 лв., считано от 27.07.2011 г. Твърди, че по време на бракоразводния процес през 2010 г., детето живяло при него и той полагал грижи по отглеждането му. След приключване на делото за развод ответницата З. Ю. заминала за чужбина като детето продължило да живее при ищеца. На 21.08.2013 г. след завръщането на ответницата от чужбина във връзка с изп. дело № 15/2013 г. по описа на ДСИ при РС- А., ищецът предал детето П. на майката и започнал за плаща определената му от съда месечна издръжка в размер на 80 лв. Ищецът твърди, че в периода от м. януари 2010 г. до 21.08.2013 г. детето П. живяло при него и само той се грижел за него, а ответницата била в чужбина и не вземала участие в отглеждането и издръжката на детето. Ответницата се снабдила с изпълнителен лист за присъдената издръжка и било образувано изпълнително дело № 148/2013 г. по описа на ДСИ при РС- Кърджали. Ответницата претендирала ищецът да й заплати издръжка за минало време за периода от 27.07.2011 г. до 21.08.2013 г., равняваща се общо на 2000 лв. И тъй като бил длъжник по изпълнителното дело, ищецът имал правен интерес от установяване по отношение на ответницата, че не дължи 25 вноски по 80 лв. за издръжка на детето П. за периода от 27.07.2011 г. до 21.08.2013 г. в размер общо на 2000 лв., която сума била предмет на изпълнително дело № 148/2013 г. по описа на ДСИ при РС- Кърджали.

От фактическа страна се установява следното:

С решение № 26/30.06.2010 г., постановено по гр. д. № 42/2010 г., Ардинският районен съд е прекратил брака между ищеца в настоящото дело Е. М. Ч. и ответницата З. Й. Ч. по вина на съпругата, предоставил е упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете П. на бащата, определил е режим на лични отношения на детето с майката и е осъдил същата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 80 лв. С решението съдът се е произнесъл и по въпросите за семейното жилище и фамилното име на жената след прекратяване на брака. С решение № 277/29.11.2010 г., постановено по в. гр. д. № 331/2010 г., Кърджалийският окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е предоставено упражняването на родителските права над роденото от брака дете П. на бащата Е. М. Ч.; определен е на майката З. Й. Ч. режим на лични отношения с детето П. и З. Й. Ч. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 80 лева, считано от датата на завеждането на иска, до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на друга причина за изменяването или прекратяването на издръжката, както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати ДТ в размер на 115.20 лв. Вместо това съдът е предоставил упражняването на родителските права над роденото от брака дете П. на майката З. Й. Ч.; определил е на Е. М. Ч. режим на лични отношения с детето П. и го е осъдил да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 80 лева, считано от датата на влизане в сила на решението. С определение № 876/12.07.2011 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд.

На 22.07.2013 г. бил издаден изпълнителен лист от РС- А. за присъдената издръжка в размер на 80 лв. месечно в полза на детето П., дължима от ищеца в настоящото производство, въз основа на който е образувано на 27.09.2013 г. изпълнително дело 148/2013 г. по описа на ДСИ при РС- Кърджали.

Не се спори за това, че ответницата по настоящия иск на 25.07.2012 г. подала жалба до Районна прокуратура- А. с искане да й бъде оказано съдействие да вижда детето си и да го взема при себе си. Същата не отрича в съдебно заседание, че в периода от м. юли 2011 г. до м. август 2013 г. роденото от брака дете е живяло при бащата.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Дж. И. и Ш. Х.се установява, че ответницата по настоящия иск напуснала семейния дом през 2010 г. и оставила детето в дома на бащата, където то живяло през целия процесен период, а бащата се грижел за неговото отглеждане; помагали му неговата майка и сестра; детето посещавало детска градина; бащата няколко пъти пътувал в чужбина, за да работи и да осигурява средства за отглеждането на детето, но през последните две години бил в страната; майката на детето заминала за Белгия и през процесния период идвала два пъти да види детето.

При така изяснената фактическа обстановка, тази инстанция приема, че предявеният иск е основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи. Съображенията на съда за това са следните:

По силата на чл. 143 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за детето си, тя е законово негово задължение да предоставя на детето си средства за задоволяване на потребностите му, за физическото и за духовното му развитие. Когато детето и родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в натура. Когато родителят не упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права /тъй като правото на издръжка принадлежи на детето/. В случаите обаче, когато решението относно родителските права не е приведено в изпълнение, след приключване на съдебното дирене в производството относно издръжката детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез предоставянето й.

В случая, безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, вкл. и от признанията на ответницата по иска, че през целия исков период, /началото на който е датата, на която съдът, който е издал изпълнителния лист относно присъдената издръжка за детето, е приел, че решението относно издръжката е влязло в сила- 27.07.2011 г., и до 21.08.2013 г.- датата, на която детето е предадено на майката с протокол на ДСИ при РС- А./, детето П. е живяло само при бащата- ищец в първоинстанционното производство и, че последният с помощта на близки родственици, му е осигурявал необходимите условия за живеене, средства за издръжка, отглеждане, възпитание и пр. С това е изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК, искът на длъжника да се основава на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /чл. 404 от ГПК/, т. е. на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по посоченото дело- 12.07.2011 г., по което е издадено изпълнителното основание- влязлото в сила решение, относно присъдената издръжка. По този начин ищецът- жалбодател пред тази инстанция, е изпълнил задължението си за издръжка, вменено му с посоченото съдебно решение и респективно правото на детето да получава такава, е погасено чрез предоставянето й. Без значение за този извод е, дали ищецът е имал правно основание да упражнява родителските права, дали са били налице законна причина за прекратяване или изменение на издръжката или друго обстоятелство, при настъпването на което законът да предвижда освобождаване от задължението за плащане на издръжка. Да се приеме противното, би означавало родителят да престира два пъти по едно и също задължение. В този смисъл е и задължителното разрешение, дадено с решение № 134/25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 90/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Като е направил различни изводи и е отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се признае за установено по отношение на З. Й. Ю., от с. Г., община А., Кърджалийска област, че Е. М. Ч., от с. Б., община А., Кърджалийска област, не дължи 25 месечни вноски, всяка в размер по 80 лв., за периода от 27.07.2011 г. до 21.08.2013 г. по изпълнително дело № 148/2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд- Кърджали в полза на детето П. Е. Ч..

При този изход на делото следва ответницата по жалбата да заплати разноските по делото на жалбодателя в размер на 870 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 17/10.04.2014 г., постановено по гр. д. № 2/2014 г. по описа на Ардинския районен съд, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение наЗ. Й. Ю., с ЕГН *, от с. Г., община А., Кърджалийска област, че Е. М. Ч., с ЕГН *, от с. Б., община А., Кърджалийска област, не дължи 25 месечни вноски, всяка в размер по 80 лв., за периода от 27.07.2011 г. до 21.08.2013 г. по изпълнително дело № 148/2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд- Кърджали в полза на детето П. Е. Ч..

ОСЪЖДА З. Й. Ю., с ЕГН *, от с. Г., община А., Кърджалийска област, да заплати на Е. М. Ч., с ЕГН *, от с. Б., община А., Кърджалийска област, разноски по делото в размер на 870 лв. за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/