Решение по дело №588/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „КОНЕ“ ЕООД, ЕИК201463544, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, "Околовръстен път", 87, като правоприемник на досегашния касатор „Лифтком сервиз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, ул. „Околовръстен път“ № 87, представлявано от М.Ш.и М.Б.– управители, чрез представител по пълномощие адвокат Д.К. и съдебен адрес: ***, е оспорил решение №28/10.02.2023г., постановено по АНД № 1193/2022г. на Районен съд Несебър, с което е изменено наказателно постановление № НП-12/27.01.2022г. на заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), в частта относно размера на имуществената санкция, която е намалена от 500 на 100 лв., а в останалата част наказателното постановление е потвърдено.

С наказателно постановление № НП-12/27.01.2022г. на заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор е наложена имуществена санкция на „Лифтком сервиз“ ЕООД, в размер на 500 лв., на основание чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания на продуктите (ЗТИП) за нарушение на чл.7а , т.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно. Счита, че нарушението не е безспорно установено и това следва от показанията на свидетеля А.според който не може да бъде извършена проверка на устройството на асансьора, което сигнализира за претоварване по никакъв друг начин освен чрез претоварване на асансьора със статичен товар, което в конкретния случай не е извършено. Освен това счита, че в хода на административнонаказателното производство пред наказващия орган са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават наказателното постановление, като твърди, че не е спазена стриктно процедурата по уведомяване на нарушителя за АУАН и за срока, в който той следва да се яви за връчване на акта. На следващо място твърди, че липсва дата на съставяне на наказателното постановление, която препятства проверката относно спазването на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Счита, че в случая този давностен срок е пропуснат, защото според касатора не е възможно наказателното постановление да е изготвено на 27.01.2022г. и да е връчено едва на 22.03.2022г. От този факт касаторът е направил извод, че наказателното постановление е антидатирано и практически е изготвено след 20.02.2022г. – датата, след която срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН е изтекъл.

Твърди още, че релевантният АУАН е съставен от М.С.К., а в наказателното постановление като автор на АУАН е посочен Т.П.А.. Този факт според касатора също основава порочност на издаденото наказателно постановление.

На последно място твърди, че неправилно е осъден да плати сумата 60 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с потвърдената част от наказателното постановление, тъй като административнонаказващят орган не е бил защитаван и представляван от юрисконсулт, за да му се присъжда такова възнаграждение. Иска обжалваното решение на Районен съд Несебър да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление изцяло.

Касационна жалба против същото решение, в частта му, в която съдът е изменил наказателното постановление относно размера на наложената имуществена санкция, е подала и Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез представител по пълномощие П.П.– старши експерт юрист, който е упълномощен от заместник-председателя на ДАМТН да го представлява пред съдилищата в страната и да осъществява процесуално представителство.

В тази касационна жалба се твърди, че районният съд неправилно е приел наличие на забрана за влошаване на положението на жалбоподателя и определяне на по-високо наказание от това, определено от предходния състав на същия Районен съд. Това е така, защото според този касатор първо постановеното решение №167/25.07.2022г. е било отменено изцяло и делото е било върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. Затова и вторият състав на районния съд не е обвързан от решението на предходния такъв, в т.ч. и относно преценката за размера на наложената имуществена санкция. Касаторът счита, че наложеното от него наказание, в качеството му на административнонаказващ орган съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение, доколкото се касае за допускане в експолатация на съоръжение с повишена опасност и липса на писмено уведомяване на ползвателя на същото при констатирана неизправност, изразяваща се в неработещо устройство за контрол на товара и сигнализация за претоварване. Според касатора като се държи сметка, че санкционната разпоредба на чл.55, ал.2 от ЗТИП е бланкетна и се прилага спрямо широк кръг от административнонаказателно отговорни лица, в конкретния случай нарушителят е лице, което е професионално ангажирано да гарантира безопасната експлоатация на съоръжение с повишена опасност и затова размерът на наложената имуществена санкция е правилно определен и се явява справедлива и законосъобразна с оглед изпълнение на целите на административното наказание съгласно чл.12 от ЗАНН. Твърди още, че въпросното нарушение не е първото извършено от „Лифтком сервиз“ ЕООД. След направена справка в информационната система на ДАМТН се установило, че срещу дружеството има издадено и предходно наказателно постановление – наказателно постановление № НП-281/18.10.2021г. за нарушение на чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от НБЕТНА.

Този касатор оспорва и присъдените в полза на наказаното лице разноски в размер на 704 лв., като твърди, че такива следва да се присъждат само, ако съдът отмени обжалвания акт, каквото в случая не е налице. Иска настоящата съдебна инстанция да отмени решението на Районен съд Несебър в частта, в която е изменено наказателно постановление № НП-12/27.01.2022г. на заместник председателя на ДАМТН, като е намален размерът на наложената имуществена санкция от 500 на 100 лв., а по съществото на спора да потвърди наказателното постановление в тази част. Освен това касаторът оспорва и решението в частта, в която ДАМТН е осъдена да заплати на „Лифтком сервиз“ ЕООД сумата от 704 лв., представляваща направени разноски – възнаграждение за един адвокат пред районния съд при второто разглеждане на делото, както и при разглеждането му по КАНД №1943/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.

В съдебно заседание всеки от касаторите, които са съответно и ответници по касация спрямо касационните жалби на другия субект, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище.

Представителят на Прокуратурата счита двете касационни жалби са неоснователни, а обжалваното съдебно решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежно легитимирани лица, поради което са допустими за разглеждане.

Административнонаказателната отговорност на „Лифтком сервиз“ ЕООД е ангажирана за това, че на 08.07.2021г., около 10:00 часа, след извършена проверка в присъствието на В.Г.– асансьорен монтьор, служител на проверяваното дружество, в обект хотел „Сирена Палас“ гр. Обзор се установило, че в обекта е монтиран и се експлоатира пътнически електрически асансьор с регистрационен № БсАС 6040, заводски № АЕ 35396, с товароподемност 450 кг и 6 спирки. Асансьорът е бил с включено захранване и е превозвал пътници. По време на проверката се установило, че този в асансьор не работи устройството за контрол на товара и сигнализацията за претоварване.

Като нарушена е посочена нормата на чл.7а, т.1 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори. Съгласно тази норма лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомят писмено ползвателите им и да не допускат експлоатация на асансьорите, когато същите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл.10, ал.1 от същата наредба. Според последно цитираната норма, нейната точка 14, лицата, които поддържат асансьори, задължително уведомяват писмено ползвателите им, които с тяхно съдействие спират асансьорите до отстраняването на следните неизправности: 14. Неработещо устройство за контрол на товара или сигнализация за претоварване.

Съгласно чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите за други нарушения на глава V на закона и наредбите по неговото прилагане наказанието е глоба или имуществена санкция от 100 до 2000 лв.

С обжалваното решение районният съд е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган, в рамките на срока по чл.34 от ЗАНН. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на „Лифтком сервиз“ ЕООД относно твърдяна нарушена процедура при връчването на АУАН, като е приел, че на дружеството е връчена по надлежен начин покана, в която е посочена дата и час за явяване. Представител на дружеството не се е явил и са възникнали предпоставките за приложение на чл.40, ал.2 от ЗАНН, за това АУАН е бил оформен при спазване на тези изисквания. По-късно той е връчен на законния представител на дружеството-жалбоподател при спазване на чл.43, ал.4 от ЗАНН. Затова съдът е приел, че изискванията на ЗАНН в тази насока са спазени надлежно.

Съдът е отхвърлил като неоснователно и възражението за антидатиране на наказателното постановление с цел прикриване на обстоятелството, че то е съставено след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Според съда това твърдение е останало недоказано по делото. Обратно, доказана е трудност при връчване на наказателното постановление, като съдът е посочил наличието на изходящо писмо от ГДИДТН от 02.02.2022г. (л.17 от АНД № 210/2022г. на Районен съд Несебър), което доказва осъществен опит за връчване на наказателното постановление още на тази дата, който се оказва неуспешен.

На следващо място съдът е приел, че нарушението е описано по ясен и изчерпателен начин, който съответства на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е приел, че допуснатата техническа грешка при изписване на актосъставителя в обстоятелствената част на наказателното постановление е процесуално нарушение, което не е от категорията на съществените и не може да опорочи издаденото наказателно постановление, защото грешката в името на актосъставителя не е оставила съмнения за издадения АУАН и за неговата релавантност към това наказателно постановление.

На следващо място съдът е приел, че нарушението е доказано по несъмнен начин, като се е позовал на показанията на свидетеля К., според който асансьорът има датчик, нефункциониращ при задействането му, а това е ясна индикация за неработещо устройство за контрол на товара. Затова районният съд е приел, че са доказани всички елементи от фактическия състав на описаното в АУАН и в наказателното постановление нарушение, затова и отговорността на дружеството е ангажирана надлежно.

Съдът е развил много подробни доводи за приложението на принципа „reformatio in peus“, като е приел, че след като с първото решение, постановено по АНД № 210/2022г., съдът е намалил размера на наложената имуществена санкция и това решение не е било обжалвано в тази част от наказващия орган, вторият състав на районния съд няма право да влошава положението на наказаното лице и следва също да намали размера на имуществената санкция в същите предели.

Съдът е осъдил и двете страни за разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на претендираното с жалбата. Така „Лифтком сервиз“ ЕООД е било осъдено да заплати на ДАМТН 60 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, а ДАМТН е била осъдена да заплати на дружеството 704 лв., представляващи направени по делото разноски за възнаграждение на адвокат за производството по АНД № 1193/2022г. и производството по КАНД № 1943/2022г.

Касационната жалба, подадена от „Лифтком сервиз“ ЕООД, с настоящ правоприемник „КОНЕ“ ЕООД, е неоснователна.

Изводите, въз основа на които почиват възраженията в жалбата относно наличието или отсъствието на съответното нарушение, произтичат изцяло от показанията на свидетеля А.който е служител на касатора. Последният факт следва да се отчита при преценката на достоверността на тези показания. В тях същият свидетел е заявил, че е изпратил техник на място заедно с инспектора при провеждане на прегледа и от там са му съобщили, че претоварващото устройство не сработва. След ден-два той лично посетил обекта, за да отстрани повредата, а след седмица или две лично присъствал на прегледа с главния инспектор, когато устройството вече работело. Твърди, че това устройство не е подменяно. Същевременно същият свидетел е заявил, че при извършване на проверката, когато е констатирано, че устройството не сработва, служителят, изпратен от свидетеля А.който присъствал по време на проверката, не е влязъл в шахтата заедно с инспектора. Самият свидетел посочва, че понякога електрически сигнал от механичния контакт може да не се произведе вследствие на окисляване поради влажната среда. По отношение на конкретната шахта същият свидетел е заявил, че е много влажна, до толкова, че има мокри елементи. Освен това шахтата често се е наводнявала. По отношение на претоварването на асансьора със статичен товар, свидетелят в показанията си, дадени пред съда на 25.05.2022г., изрично е посочил, че този начин за проверка на претоварващото устройство е най-сигурният начин, но съвсем не е заявил, че това е единственият начин. Изразите, които свидетелят е използвал, са следните: „Сменихме контакта и няма как влагата да изчезне там сама. Изискването е, доколкото знам, че трябва да има товар в кабината при такава проверка, за да се установи дали кабината е претоварена. Има различни контакти, които няма как да сработят с натискане, затова товарът е сигурният начин.“ В случая свидетелят е заявил, че проверяващият инспектор сам е натиснал контакта долу в шахтата и така е установил претоварването на асансьора. От изявлението на свидетеля, че има различни контакти и някои от тях не могат да сработят с натискане, се обосновава изводът, че има други контакти, които биха сработили с натискане. Същевременно свидетелят К., който се явява проверяващият инспектор установил нарушението, е заявил, че в кабината на асансьора има сигнализация, която показва кога действително асансьорът е претоварен, но това се случва само ако товарът е превишен. В противен случай тази сигнализация в кабината не се включва. Според К. има и друга сигнализация, която е под кабината и тя е видима само от лице, което има достъп до шахтата. Затова той разпоредил да бъде спрян асансьорът и влязъл в шахтата. Твърди, че устройството, което се намира в кабината, представлява един датчик, който задействали принудително и тогава се установило, че устройството за претоварване не работи. Този свидетел твърди, че техникът, който е служител на наказаното дружество, също бил в шахтата. Свидетелят К. не отрича, че не е извършено натоварване на асансьора със статичен товар, но е счел този експеримент за ненужен, тъй като след като огледал асансьора откъм шахтата, установил, че устройството не работи, а това се случило като задейства датчика на устройството и вижда, че то не сработва. Механизмът на проверката на устройството подробно е описано в самите показания на свидетеля К., дадени на 25.05.2022г.

От анализа на тези свидетелски показания се установява, че проверката на устройството за претоварване на асансьора може да се извърши не само чрез претоварването му със статичен товар, на което мнение са и двамата свидетели, просто свидетелят Алексиев има повече очаквания за резултат от този експеримент, отколкото от проверката, която се извършва на самото устройство след като се влезе в шахтата. Обстоятелството, че самото устройство след спиране на асансьора не е било сменено, не обосновава извод за недоказаност на факта на неговата повреда към датата на проверката, тъй като ако то може да се ремонтира, не е нужно да се подменя изцяло. От показанията на свидетелите се установява още, че основен причинител на този вид повреди е влагата, а това води до извода, че дружеството, поддържащо асансьора, е нужно по-често да извършва проверки на устройството за претоварване на асансьора заради климатичните обстоятелства в този регион, водещи до по-лесно корозиране на метали.

По тези съображения съдът счита, че нарушението е доказано по несъмнен начин и правилно е била ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество.

Споделя изцяло мотивите на районния съд относно възражението на касатора за антидатирането на наказателното постановление. Обратно на твърдението на касатора постановлението има дата и тя е 27.01.2022г. Пет дни по-късно наказателното постановление е изпратено до „Лифтком сервиз“ ЕООд. Този факт се установява от придружително писмо на л.17 от АНД № 210/2022г. Връчването е било неуспешно, затова на 21.03.2022г. е направен нов опит за връчване. Този факт се установява от друго придружително писмо на л.18 от същото дело. Освен обстоятелството, че наказателното постановление е връчено на наказаното лице два месеца след издаването му, няма никакви други факти, данни и обстоятелства, които да сочат, че има съмнение за антидатиране.

Съдът споделя и изводите на районния съд относно допуснатата техническа грешка, изразяваща се в това, че в наказателното постановление при посочване на акта за установяване на административно нарушение, на който се позовал наказващият орган, е записано, че той е съставено от Т.П.А., а всъщност самият акт сочи, че неговият съставител е М.С.К.. Съдът споделя изводите на районния съд, че това не е съществено процесуално нарушение, което да обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление, доколкото АУАН е индивидуализиран правилно, а именно това е от значение, тъй като административно-наказателното производство е започнало с този АУАН и приключва с процесното наказателно постановление и в двата акта следва нарушението да е описано по идентичен начин. Грешката, допусната при изписване на актосъставителя, действително не накърнява ничии права.

Неоснователно е възражението на същия касатор относно присъдената на ответника сума от 60 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Този касатор твърди, че ответникът не е бил представляван от юрисконсулт, за да се присъжда такова възнаграждение. Съдът установи, че в съдебно заседание, както при първото разглеждане на делото, така и при настоящото пред районния съд, въпреки, че в съдебно заседание действително не се е явил представител на ответника, по дело № 210/2022г. и по дело №1193/2022г. процесуален представител на ответника е представил писмени бележки, в които подробно е изложил възраженията на ответника по касация. Затова и присъждането на съда на юрисконсултско възнаграждение е обосновано.

Касационната жалба, подадена от наказващия орган – заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, е частично основателна.

Тази касационна жалба е неоснователна в частта й, в която се твърди, че районният съд неправилно е изменил, като е намалил размера на наложената имуществена санкция. Настоящият съдебен състав счита, че наложената с наказателното постановление имуществена санкция, в размер на 500 лв., при предвидена в нормата на чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите имуществена санкция от 100 до 2000 лв., не е мотивирана от административнонаказващия орган. В самото наказателно постановление изрично е посочено, че установеното нарушение не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, а същевременно експлоатацията на асансьор с неработещо устройство за контрол на товара и сигнализация за претоварване крие риск от възникване на злополуки. Оттам насетне административнонаказващият орган е посочил изводи, целящи да мотивират размера на наказанието, които обаче са общи, бланкетки, като например, че именно този размер съответства на характера и степента на обществената опасност на нарушението и точно този размер ще съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция. Липсват същински мотиви, които да обосноват, изхождайки от конкретните факти на конкретния казус, защо имуществената санкция от 500 лв. е именно съответната и подходяща по размер санкция, с което следва да се санкционира процесното нарушение. Съображенията в касационната жалба, че процесното нарушение не е първото, като изрично е описан номер и дата на предходно издадено наказателно постановление за друго извършено нарушение, не могат да санират отсъствието на мотиви в наказателното постановление. Освен това тези съображения за предходно нарушение е следвало подробно да бъдат описани и доказани в хода на самото административнонаказателно производство, за да се даде възможност на привлеченото към отговорност лице да се защитава от такива факти, с оглед правилното определяне на размера на наказанието. Именно за това излагането на тези факти едва в касационната жалба при разглеждане на делото за втори път пред касационна инстанция, не могат да доведат до друг извод, освен до този, направен от районния съд в проверяваното решение, че размерът на имуществената санкция следва да бъде намален до минимално предвидения в санкционната норма

Мнозинството от настоящия съдебен състав счита, че решението е неправилно в частта му, в която съдът е осъдил ДАМТН да заплати на „Лифтком сервиз“ ЕООД направени по делото разноски в размер на 704 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат съразмерно с отменената част от наказателното постановление. Мнозинството от касационния състав счита, че принципите, приложими в исковото гражданско производство е недопустимо механично да се пренесат в административнонаказателното производство, където се прилагат принципите на наказателното правораздаване и процес. В конкретния случай наказателното постановление не е отменено. Обратно, с решението, предмет на настоящото дело, наказателното постановление е потвърдено в частта относно извършеното деяние, дееца и наличието на всички обективни елементи от състава на административното нарушение. Изменена е единствено преценката на наказващия орган за съответния на конкретното деяние справедлив размер на имуществената санкция. Обратното разбиране, възприето от районния съд, е довело до абсолютно несправедливо разпределение на тежестта относно направените разноски, защото при наличие на потвърдено наказателно постановление за всички елементи от състава на нарушението, както и относно субекта, на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице са присъдени разноски в размер на 4/5 от всички направени от него разноски. Затова мнозинството от настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение в частта, в която е осъдена ДАМТН да заплати на „Лифтком сервиз“ ЕООД разноски в размер на 704 лв. следва да бъде отменено като неправилно. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, но такива не са претендирани.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №28/10.02.2023г., постановено по АНД № 1193/2022г. на Районен съд Несебър, в частта, в която е осъдена Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на „Лифтком сервиз“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 704 лв., представляваща направени разноски – възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство пред АНД № 1193/2022г. на Районен съд Несебър и КАНД №1943/2022г. на Административен съд Бургас.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №28/10.02.2023г., постановено по АНД № 1193/2022г. на Районен съд Несебър в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

НА СЪДИЯ Д. ГАНЕВА

по КАНД №588/2023г. по описа на Административен съд - Бургас

Не съм съгласна с решението на мнозинството от настоящия касационен състав в частта, в която приема, че решение № 28/10.02.2023г. на РС-Несебър е неправилно в частта му, с която съдът е осъдил ДАМТН да заплати на „Лифком сервиз“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 704 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отменената част от наказателното постановление. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производството пред съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В чл.143 от АПК е уредена отговорността за разноски при отмяна и при потвърждаване на оспорения административен акт, а според чл.144 от АПК, за неуредените случаи се прилагат правилата на ГПК. С оспореното решение съдът е изменил НП в частта му относно санкцията, като същата е намалена, което по същество представлява потвърждаване на НП в една част и отмяна – в друга (така определение №10291/01.08.2018г., постановено по административно дело № 8147/2018 г. на ВАС, І отд.). Следователно разноските следва да се присъдят съразмерно, както е направил и РС-Несебър.

По изложените съображения считам, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила и в частта, с която въззивната инстанция е осъдила ДАМТН да заплати на „Лифком сервиз“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 704 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отменената част от наказателното постановление.

СЪДИЯ:

(Д. Ганева )

	Председател:
	Членове: