Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора К., като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 606 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
А.Б.Б. признава, че е
клиент на „ВиК– Варна“ ООД, потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с абонатен №
1730215, за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Х.Т.“ № 46, ап. 14. Твърди, че
за процесния период потребената в обекта вода била измервана с водомер за
студена вода тип „ВКЕЦВ 5 МКБ“, с ид. № 005161,
надлежно монтиран и пломбиран от ответното дружество. Заявява, че показанията
на водомера били ежемесечно отчитани от инкасатор и редовно заплащал дължимите
към ответника суми. Поддържа, че месечното потребление на вода в обекта е около
1-2 куб. м. Посочва, че при редовния месечен отчет през месец ноември 2019 г.
инкасаторът установил консумация от 691 куб. м. за един месец. Счита, че е
невъзможно такова количество вода да премине през мрежата и да бъде доставено и
потребено в собственото му жилище. Поради изложеното подал жалба, както и
искане водомерът да бъде демонтиран и заменен с друг. Излага, че на 26.11.2019
г. това било сторено от служители на ответника, но водомерът не бил изпратен за
експертиза в БИМ. Въз основа на така отчетеното потребление била издадена
фактура № **********/18.12.2019 г. на стойност 2138.52 лв. Ищецът посочва, че
не я е заплатил, тъй като оспорва дължимостта на сумата.
Отправя искане до съда да приеме за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2138.52
лева, представляваща начислена сума за ползвани ВиК
услуги по партида с абонатен № 1730215, за периода от 21.10.2019 г. до
26.11.2019 г., за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Х.Т.“ № 46, ап. 14, за
която сума е издадена фактура № **********/18.12.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество не е
депозирало писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявения отрицателен установителен иск.
Ответното дружество оспорва иска, като навежда
твърдения, че процесното количество вода е потребено за период, надвишаваш един
месец, тъй като в обекта не е извършван редовен ежемесечен отчет.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между
страните е безспорно съществуването на облигационно отношение между тях по
повод предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Х.Т.“ № 46,
ап. 14, с абонатен № 1730215. Видно от представената с исковата молба справка
за облога и плащанията /л. 6/, с оспорената от ищеца фактура е начислена сума в
размер на 2138.52 лева за период на потребление от 21.10.2019 г. до 26.11.2019
г. Отразено е, че с посочената сума е остойностено потребление от 691 куб. м.
вода, като е посочено старо показание от 435 куб. м. и ново показание – 1126
куб. м.
Към
писмените доказателства по делото е приобщен протокол за демонтаж /л. 5/, от
съдържанието на който става ясно, че на 26.11.2019 г., в присъствието на ищеца
е демонтиран водомерът в процесния обект с показание от 1126.934 куб. м. Последното се потвърждава и от приложения на
л. 19 от делото констативен двустранен протокол за подмяна на индивидуален
водомер от 26.11.2019 г.
Видно от
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
104/13.12.2019 г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – София,
демонтираният на 26.11.2019 г. от обекта на ищеца водомер е представен за
изследване на 03.12.2019 г. В протокола е отразено, че е налице метрологична
пломба, корпусът на водомера е без наранявания и няма видими дефекти по същия.
Констатирано е, че водомерът отговаря на изискванията за херметичност и по
време на изпитанието не е установено изтичане на вода от него. Въз основа на
извършеното изследване е установено, че водомерът не съответства на
метрологичните характеристики.
Представени
са също карнет за обекта с отразено последно показание от 23.05.2019 г. /л. 18/
и опис на отчети /л. 33-36/ за периода от 05.12.2018 г. до 25.08.2020 г.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото посочените частни документи са
едностранно съставени от ответното дружество същите не се ползват с материална
доказателствена сила относно посочените в тях обстоятелства и от същите не би
могло да се установи реално потребеното от ищеца количество вода.
Като
свидетел по делото е разпитана А.В., служител на „ВиК– Варна“ ООД, извършваща отчет в района, където
се намира процесният обект на потребление. Последната излага, че не ѝ е
осигуряван достъп до имота на ищеца при ежемесечните отчети, поради което
начислявала прогнозни количества в минимален размер. Заявява, че през ноември
2019 г. извършила реален отчет, при който констатирала теч.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск,
ответникът следва да докаже, че ищецът е
потребил водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период на
посочената във фактура № **********/18.12.2019 г. стойност, както и че
процесното количество вода е отчетено по установения в закона и общите условия
на дружеството ред.
В рамките
на настоящото производство ответникът не успя в условията на пълно и главно
доказване да установи, че процесното количество вода е реално потребено за
периода от 21.10.2019 г. до 26.11.2019 г. Липсват убедителни писмени
доказателства, от които да се установява действителното показание на водомера
към началото на така посочения отчетен период, като от представените от
ответника документи става ясно единствено показанието към 26.11.2019 г. При
това е невъзможно чрез съпоставка на двете показания да се изясни какво е
количеството вода, доставено в обекта за периода, визиран в оспорената фактура.
Нещо повече – в съдебно заседание процесуалният представител на ответното
дружество навежда твърдения, че исковата сума се дължи за потребени ВиК услуги за по-продължителен период.
Предвид
изложеното предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от
страна на ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за държавна такса в размер на 85.54 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът А.Б.Б., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „В.и к.“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, СУМАТА
ОТ 2138.52 лева
/две хиляди сто тридесет и осем лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща начислена сума за ползвани ВиК услуги
по партида с абонатен № 1730215, за периода от 21.10.2019 г. до 26.11.2019 г.,
за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Х.Т.“ № 46, ап. 14, за която сума е
издадена фактура № **********/18.12.2019 г., на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „В.и к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***,
ДА
ЗАПЛАТИ на А.Б.Б., ЕГН **********,***,
СУМАТА ОТ
485.54 лева /четиристотин осемдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: