РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _29.09._ 2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _шестнадесети септември_ 2009 г. в състав:

                          Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

при участието на секретаря _Я.Д._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело №_20094410100265_ по описа  за _2009_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 99 от СК.

          Постъпила е искова молба от С.С.С. *** против М.М.А. ***., в която се твърди, че страните са сключили граждански брак на 01.07.1992 г. в с. Горско сливово общ. Летница, обл. Ловеч – първи по ред и за двамата. Твърди се, че от брака си страните имат две родени деца, които към настоящия момент са пълнолетни, че от 2004 г. са се разделили и от тогава не поддържат контактите присъщи за съпрузи. Предвид дълготрайната фактическа раздяла, счита, че бракът им не може да бъде заздравен и същия е изпразнен от своето съдържание.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните с развод, по вина на  двамата. Семейното жилище собственост на  родителите на ищцата, находящо се в с. Горско сливово, ищцата желае да й бъде предоставено на нея за ползване. Твърди се, че по време на брака си страните не са придобивали движимо и недвижимо имущество. След развода жената желае да носи фамилното име С.  и счита, че не следва да си плащат издръжка с ответника.

Ответникът, редовно призован по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК не се явява в съдебно заседание. На същия е назначен на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК процесуален представител, който изразява становище, че предявеният иск е допустим.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак е, че между страните по делото е сключен такъв на 01.07.1992 г.  в с. Горско сливово, общ. Летница, обл. Ловеч.

          Представени са 2 удостоверения за раждане, от които се установява, че по време на брака между страните на 17.12.1984 г. и на 26.10.1988 г. са се родили децата Айгюл и Ембие и същите към момента са пълнолетни.

          В съдебно заседание е разпитан един свидетел, от показанията на който се установява изложеното в исковата молба, а именно, че страните по делото живеят разделено от пет години, че  са се отчуждили един от друг, поради което е невъзможно заздравяване на брачните им отношения.

          Предвид всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че искът е основателен и доказан.

          По делото беше установено по един безспорен и категоричен начин, че страните са се дезинтересирали един от друг и не поддържат отношения и контакти присъщи на съпрузи.

          Предвид изложеното, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен.

Вина за дълбокото е непоправимо разстройство на брака, съдът намира, че имат и двамата съпрузи, които не са проявили нужната активност за укрепване на брачната им връзка.

          По време на брака си страните имат две родени деца, които са пълнолетни и родителски права по отношение на същите не следва да бъдат предоставяни, нито пък следва да бъде определяна издръжка.

Страните след прекратяване на брака не следва да си дължат издръжка един на друг. Същите са в работоспособна възраст и не са налице основания за определяне на такава.

Следва да бъде предоставено за ползване семейното жилище на жената – съобразно искането й.

          След прекратяване на брака жената следва да  носи  предбрачното си фамилното име С..

          При този изход на делото, следва да бъдат осъдени страните да заплатят окончателна държавна такса за развод в размер по 20 лв. всеки един от тях.

          Не следва да бъдат присъждани разноски на ищцата, предвид обстоятелството, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 01.07.1992 г. в с. Горско сливово, общ. Летница, обл. Ловеч граждански брак между С.С.С. *** обл. Плевен ул. „Пеньо Йончев” № 17а, ЕГН ********** и М.М.А. ***, обл. Плевен ул. „Цанко Церковски” № 8, ЕГН ********** - като дълбоко и непоправимо разстроен.

          ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

          СЕМЕЙНОТО жилище, находящо се в с. Горско сливово общ. Летница, се предоставя за  ползване на жената.

          СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ на брака жената ще  носи брачното си фамилно име С..

          СЛЕД ПРЕКРАТЯВАНЕ на брака страните не си дължат издръжка един на друг.

          ОСЪЖДА С.С.С. със сочена по-горе самоличност да заплати окончателна държавна такса за развод в размер на 20 лв.

          ОСЪЖДА М.М.А. със сочена по-горе самоличност да заплати окончателна държавна такса за развод в размер на 20 лв.

          РЕШЕНИЕТО за развод, съгласно разпоредбата на чл. 325 от ГПК влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината. В останалата част решението  подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

                            

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: