Решение по дело №1472/2017 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 64
Дата: 8 май 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20171870101472
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 64

 

Гр.Самоков, 08.05.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Самоковският районен съд, втори състав ,в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета  година в състав:                                                               

                                                                

                                      

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Екатерина Бандрова ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1472/2017 год. по описа на С.ски районен съд ,за да се произнесе взе предвид следното :

 

         „А и В. С.” АД, със седалище, Ш. ,гр.А. 23 236 и адрес на управление, ул.”В.” № 5,представлявано от изпълнителния директор С.А., чрез пълномощника адв.Румен Антимов е предявил срещу „В.т.” ООД, със седалище и адрес на управление –гр.С. ,ул.”Я.” № 1,представлявано от управителя П.Н.В., иск с правно основание чл.422 от ГПК –за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата в размер на 7 108,27 лева, представляваща незаплатен остатък от задължение по фактури за ремонт и поддръжка на МПС,както следва: Фактура № 02518/015/ от 30.06.2015 год., с падеж 30.06.2015 год.,работна поръчка № 00826/25.06.2015 год., на стойност 171,10 евро или 334,64 лева; Фактура № 02985/015/ от 12.10.2015 год.,с падеж 12.10.2015 год.,работна поръчка № 00981/29.07.2015 год.,работна поръчка № 01035/12.08.2015 год., на стойност 2 559,25 евро или 5 005,46 лева;Фактура № 03178/015/ от 13.11.2015 год.,с падеж 13.11.2015 год.,работна поръчка № 01394/20.10.2015 год.,работна поръчка № 01529/12.11.2015 год., на стойност 1165,05 евро или 2 278,64 лева ;Фактура № 03180/015/ от 13.11.2015 год.,с падеж 13.11.2015 год.,работна поръчка № 01531/13.11.2015 год. ,на стойност 760.00 евро или 1 486,43 лева, ведно със законната лихва върху сумата ,считано 20.09.2017 год./датата на подаване на заявлението в съда/,до окончателното изплащане на задължението.Претендира присъждане на разноските в заповедното и настоящото производство.

         В исковата молба ищецът сочи ,че с разпореждане по ч.гр.д № 1246/2017 год. по описа на РС-С. ,е уважено уважено подадентото заявление и е постановено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу „В.т.” ООД,за сумата от 7 108.27 лева ,представляваща незаплатен остатък от задължение по фактури за ремонт и поддръжка на МПС, както следва: Фактура № 02518/015/ от 30.06.2015 год., с падеж 30.06.2015 год.,работна поръчка № 00826/25.06.2015 год., за смяна на джанта на гума ,поправка на врата –лява ,допълване на масло в диференциал ,с включен труд -1 час за превозно средство”М..”, с рег.№ С. ....ВК, на стойност 171,10 евро или 334,64 лева; Фактура № 02985/015/ от 12.10.2015 год.,с падеж 12.10.2015 год.,работна поръчка № 00981/29.07.2015 год., за пътна помощ ,с включен труд -1 час ,работна поръчка № 01035/12.08.2015 год., за разглобяван на превозното средство ,с включен труд -6 часа , работна поръчка № 01223/22.09.2015 год. за демонтаж на глави на двигател ,демонтаж на картер на двигател ,демонтаж на клипси на двигател ,смяна на клипси на шест цилиндри ,смяна на уплътнение на картер на двигател, монтаж на глави на двигател на шест цилиндри ,монтаж на инжектори на двигател на шест цилиндри ,вентили на двигател,моторно масло ,филтър за масло, смяна на масло в двигателя и филтър за масло ,с включен труд 20 часа за превозно средство „М..”,с рег.№ С. ....ВК стойност 2 559,25 евро или 5 005,46 лева; Фактура № 03178/015/ от 13.11.2015 год.,с падеж 13.11.2015 год.,работна поръчка № 01394/20.10.2015 год., монтаж на глава на двигател ,допълнителна обработка и проверка на шест глави на двигател,с включен труд -15 часа ,работна поръчка № 01529/12.11.2015 год. за смяна на глава на цилиндър на двигател,смяна на антифриз, антифриз ,крушка -4 бр.,поправка на електрическа инсталация , филтър за въздух ,филтър за гориво ,смяна на филтри за въздух и гориво ,моторно масло ,с включен труд -5 часа ,за превозно средство „М..”,с рег.№ С. ....ВК, на стойност 1165,05 евро или 2 278,64 лева; Фактура № 03180/015/ от 13.11.2015 год.,с падеж 13.11.2015 год.,работна поръчка № 01531/13.11.2015 год. за гуми матадор предни ,смяна на гуми на предна ос, за превозно средство „М..”,с рег.№ С. ....ВК ,на стойност 760.00 евро или 1 486,43 лева.Общият размер на дължимите по фактурите суми е 4 655,40 евро или 9 105,17 лева, а след направено плащане на 19.11.2015 год. по Фактура № 02985/015/ от 12.10.2015 год. в размер на 1 021.00 евро или 1 996,90 лева ,дължимият остатък по фактурите е в размер на 3 634.40евро или 7 108,27 лева .Претендира се законната лихва върху посочената сума ,считано от 20.09.2017 год. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението.

         В срока по чл.414,ал.2 от ГПК ,длъжникът „В.т.” ООД, е подало възражение ,за което РС-С. е уведомил заявителя на 18.10.2017 год. ,който в законоустановения  едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК е предявил настоящия иск за  съществуване на взеМ..ето по реда на чл.422,ал.1 ГПК срещу ответника.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си адв.Атанасова е отговорил на исковата молба ,в който е изразил становище за допустимост ,но за неоснователност на предявения иск.Оспорва иска по основание и размер.В отговора се поддържа ,че сумите по фактура № 02518/015/30.06.2015 год. ,на стойност 171,10 евро или 334,64 лева и по фактура № 03180/015/ от 13.11.2015 год. ,на стойност 760,00 евро или 1486,43 лева са заплатени от ответника в брой ,в сервиза на ищеца при получаване на товарния автомобил на 13.11.2015 год. и тези суми не се дължат.Твърди се ,че за останалата сума по фактура№ 02985/015/ от 12.10.2015 год. ,на стойност 2559,25 евро или 5005,46 лева и по фактура № 03178/015/ от 13.11.2015 год. , на стойност 1165,05 евро или 2278,64 лева ,страните са се договорили да бъдат изплатени по банковата сметка на ищцовото дружество. Поддържа се ,че тези суми не са заплати ,поради това ,че в срока на гаранцията на извършения ремонт ,двигателят на товарния автомобил отново е блокирал,в резултат на некачествено извършен от ищеца ремонт и е направено възражение за неправилното му изпълнение.

В отговора се сочи ,че на 29.07.2015 год. товарен автомобил М.. с рег .№ С..... В.,собственост на „В.т.” ООД,е приет за ремонт на двигателя в сервиза на ищцовото дружество в Ш..След приключване на ремонтните дейности по двигателя на 13.11.2015 год. товарния автомобил е напуснал сервиза и се е отправил към България.За извършения ремонт ответникът е превел на 18.11.2015 год. частично сумата от 1021,00 евро или 1996,90 лева по фактура № 02985/015/ от 12.10.2015 год.Твърди се ,че на 15.12.2015 год. късно вечерта на международен път Е-79 близо до гр.Дупница двигателят на товарния автомобил отново е блокирал ,поради което същият е изтеглен аварийно /на буксир/от друг товарен автомобил до гр.С. в ранните часове на 16.12.2015 год.След проведени разговори с форма ,осъществяваща авторемонтни дейности –Д.. ООД с пътна помощ на 17.12.2015 год., товарният автомобил М.. е изтеглен от гр.С. до с.Г., община Е.П. в сервизната база на фирмата ,където е приет за повторен ремонт на двигателя.На 21.12.2015 год. е извършен обстоен преглед на автомобила ,при който е установено ,че поради некачествен ремонт в Ш. и поради неправилен монтаж на буталата на мотовилките,двигателят му е блокирал.След демонтаж на главите на 5-ти и 6-ти цилиндри е установено ,че при предходния ремонт в сервиза на ищцовото дружество не е била извършена необходимата обработка също и на блока на двигателя и това довело до блокирането на двигателя на товарния автомобил.

Сочи се ,че за ремонта на автомобила са закупени нови части от С.Б.ООД,за които са издадени съответните фактури, както следва: Фактура № **********/28.12.2015 год. ,на стойност 396 лева с ДДС ,за цилиндрови втулки за М..;Фактура **********/29.12.2015 год., на стойност 506,00 лева с ДДС,за водна помпа;Фактура № **********/30.12.2015 год. ,на стойност 3386,27 лева ДДС,за закупени резервни части-14 броя.;Фактура № **********/05.01.2016 год. ,на стойност 403,10 лева с ДДС за резервни части -6 броя ;Фактура № **********/05.01.2016 год. ,на стойност 210,00 лева с ДДС за основани лагери -0,25Н992/7 STD;Фактура № **********/06.01.2016 год. на стойност 210,00 лева с ДДС за основани лагери к-т-0,25 D 2876 MAN K1239/7.Общо резервни части на стойност 5111,37 лева с ДДС.

Сочи се ,че за репатрирането и ремонтните дейности извършени от Д.. ООД е издадена фактура № **********/12.01.2016 год. на стойност 8 511,60 лева с ДДС за аварийно теглене от гр.С. до с.Г. и извършен ремонт по списък/Приложение към фактурата с посочените единични цени и списък на резервните части ,необходими за ремонта/.

Поддържа се ,че в резултат на некачествения ремонт ,ответното дружество е било принудено да направи повторен ремонт на товарния автомобил, който ремонт е в общ размер на 13622,97 лева с ДДС,включващ стойността на вложените резервни части и остойностения труд за извършените ремонтни работи.

Твърди се още ,че за срока на повторния престой за ремонт -28 дни, процесния автомобил не е извършил превози по сключения от 01.04.2015 год. договор за превоз между „В.т.” ООД и „т.ПРЕС” ООД за срок от една година и е претърпяло допълнителни загуби в размер на 5 600 лева без ДДС ,изчислено за 28 дни по 200 лева без ДДС на ден –загуба ,съгласно Приложение 2 към договора от 01.04.2015 год. – Флат 200 лева без ДДС на ден/, както и вреди на обща стойност -3332.00 лева  без ДДС ,изчислени въз основа на средномесечния пробег на камиона по GPS за 5 месеца  за 4 900 км. по 0,68 лева /1 км. без ДДС,съгласно същото Приложение № 2 към договора, за неосъществени превози за 28 дни , съгласно договора за превоз.

Поддържа се ,че ответното дружество лично е уведомило изпълнителния директор на ищцовото дружество за нанесените вреди от некачествения ремонт своевременно /в 6 месечния срок съгл.чл.265,ал.3 от ЗЗД/,с писмо от 05.02.2016 год. ,изпратено по електронната поща и с писмо от 18.02.2016 год.На 12.03.2016 год. изп.директор на ищцовото дружество е потвърдил получаването на уведомителното писмо ,но до настоящият момент не е изпълнил дължимото обезщетение на ответника за некачествено изпълнение на ремонта.

С отговора на исковата молба ответното дружество на основание чл.211 от ГПК е предявило насрещен иск срещу ищеца за заплащане на сумата в размер на 24 341,81 лева ,ведно със законната лихва ,считано от 12.03.2016 год. до окончателното й изплащане ,за претърпени имуществени вреди ,в резултат на неточно изпълнение на задължения по договор за изработка ,както следва:13 622,97 лева с ДДС, обезщетение за вреди ,представляващо стойността на разходите ,необходими за поправка на некачествено /неточно //извършения от ищеца ремонт , в т.ч. стойността на вложените резервни части в размер на 5 111,37 лева и остойностения труд за извършения повторен ремонт в размер на 8 511,60 лева; 3 998,40 лева с ДДС или 3332,00 лева без ДДС- обезщетение за вреди от неосъществени превози за 28 дни ,въз основа на средномесечния пробег на камиона на 5 месеца 4 9000 км.,изчислени по GPS на същия по 0.68 лева /1км. без ДДС/Приложение 2 от договора за превоз/; 6 720.00 лева с ДДС или 5 600 лева без ДДС-престой на товарния автомобил от нереализирани курсове по сключен договор за превоз за 28 дни ,изчислено за 28 дни по 200 лева на ден Флат ,ведно със законната лихва ,считано от 05.02.2016 год. ,до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор ,при условията на евентуалност ,ответникът е направил възражение за прихващане на сумата от 24 341,81 лева ,дължима от ищцовото дружество на ответника ,с претендираните от ищеца суми за задължение по фактури за ремонт на обща стойност 7 108,27 лева до погасяване на по-малката от двете суми.

В срока за отговор на насрещния иск ищецът е изразил становище за допустимост ,но за неоснователност на предявения насрещен иск и е изложил подробни съображения.Оспорва обстоятелствата ,на които се основава насрещния иск.Оспорва представените към насрещния иск писмени доказателства с изключение на платежно нареждане за превод на сумата от 1021 евро.

С определение в з.з. на 24.07.2018 год. на осн.чл.219,ал.1 от ГПК е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника „Д..” ООД-гр.Н.х.,представлявано от Д.И.Д.Aдв.Антимов–пълномощник на ищеца поддържа предявения иск.Оспорва изцяло насрещния иск.

         Адв.Атанасова-пълномощник на ответника оспорва предявения иск,като неоснователен.Поддържа изложеното в писмения отговор. Поддържа предявения насрещен иск по изложените в отговора съображения.

         Третото лице помагач Д..” ООД не изпаща представител и не изразява становище по предявения иск.

         С.ският районен съд,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,намери за установено следното:

Между ищеца и ответника е сключен неформален /устен/ договор за обслужване на превозни средства .В съответствие с договора ищецът е изпълнил работни поръчки за поддръжка и ремонт на собствено на ответника превозно средство ,за което е издал и представил на ответника 4 броя фактури ,описани подробно по-горе, а именно:Фактура № 02518/015/ от 30.06.2015 год.,с падеж 30.06.2015 год., на стойност 171,10 евро или 334,64 лева; Фактура № 02985/015/ от 12.10.2015 год., с падеж 12.10.2015 год., на стойност 2 559,25 евро или 5 005,46 лева;Фактура № 03178/015/ от 13.11.2015 год.,с падеж 13.11.2015 год., на стойност 1165,05 евро или 2 278,64 лева;Фактура № 03180/015/ от 13.11.2015 год.,с падеж 13.11.2015 год. ,на стойност 760.00 евро или 1 486,43 лева.Общата цена на извършените и посочени в гореописаните фактури услуги бела 4655,40 евро или 9105,17 лева ,като взеМ..ето по фактура 02985/015/ от 12.10.2015 год. било частична погасено чрез плащане на 19.11.2015 год. на сумата 1021,00 евро или 1996,90 лева .Това обстоятелство не се оспорва от ищеца.По делото е приложено платежно нареждане от 18.11.2015 год. за извършения превод.

За ремонта на товарния автомобил М.. са закупени нови части от С.Б.ООД,за които са издадени съответните фактури, както следва: Фактура № **********/28.12.2015 год. ,на стойност 396 лева с ДДС ,за цилиндрови втулки за М..;Фактура **********/29.12.2015 год., на стойност 506,00 лева с ДДС,за водна помпа;Фактура № **********/30.12.2015 год. ,на стойност 3386,27 лева ДДС,за закупени резервни части-14 броя.;Фактура № **********/05.01.2016 год. ,на стойност 403,10 лева с ДДС за резервни части -6 броя ;Фактура № **********/05.01.2016 год. ,на стойност 210,00 лева с ДДС за основани лагери -0,25Н992/7 STD;Фактура № **********/06.01.2016 год. на стойност 210,00 лева с ДДС за основани лагери к-т-0,25 D 2876 MAN K1239/7.Общо резервни части на стойност 5111,37 лева с ДДС.

 За репатрирането и ремонтните дейности , извършени от Д.. ООД е издадена фактура № **********/12.01.2016 год. на стойност 8 511,60 лева с ДДС за аварийно теглене от гр.С. до с.Г. и извършен ремонт по списък/Приложение към фактурата с посочените единични цени и списък на резервните части ,необходими за ремонта/.

         По делото са представени 4 броя платежни нареждания; Удостоверения за нови части от „С.Б.” ЕООД от 11.02.2016 год.,ведно с приложение към фактурата и списък с необходимите части за ремонта; Договор за превоз от 01.04.2015 год. между „В.т.” ООД  и „т.ПРЕСООД;Пълномощно за В.В. с нотариална заверка от 14.01.2014 год.;Снимки на двигателя и на товарния автомобил ,при извършения оглед от Д.. ООД-34 бр.;Електронно съобщение от  05.02.2016 год. за некачествен ремонт от „В.т.” ООД и претенция за обезщетение ;Уведомително писмо от 18.02.2016 год. до С.А. ;Електронно съобщение от 11.03.2016 год. за получаване на уведомително писмо;Уведомително писмо от 25.03.2016 год. до С.А.; Писмо от ищцовото дружество то ответното дружество относно уведомително писмо от 18.02.2016 год.;Записи от GPS на товарен автомобил М.. с рег.№ С..... В.,за месеците 09,10,11 и м.12.2015 год. и м.01.2016 год. на хартиен носител;Свидетелство за регистрация на процесния товарен автомобил.

         По делото е представен констативен протокол от 12.01.2016 год.,съставен от  служител на фирма „Д..” ООД К.Й. ,за извършено на 21.12.2015 год. разглобяване на демонтиран двигател на товарен автомобил М.. ,с рег.№ С. ....ВК, в който са отразени констатациите за причините за отказа на двигателя да работи.

         По делото е представена електронна кореспонденция между управителите на ищцовото и ответното дружество.

         От показанията на свидетеля Р.Й.С.-собственик на фирма „Д..” ООД се установява ,че през 2015 годна ,преди Коледа в сервиза на фирмата в с.Г. ,Е.П. /понастоящем в с.Н.х./е докаран товарен автомобил М.. ,собственост на ответника.Автомобилът е докаран с друг автомобил на фирмата,а не на собствен ход, тъй като бил със затегнат двигател ,неработещ.В сервиза камионът е частично разглобен ,за да се установи какъв е техническия проблем с двигателя.Собственикът на товарния автомобил бил извикан в сервиза ,за да види и да бъде уведомен за това ,което е установено.Свидетелят заявява ,че работата по ремонта на двигателя е била преустановена по нареждане на собственика на камиона до идването на представител на сервиза ,където е извършен преди това ремонта.Сочи,че след около пет дни собственикът на товарния автомобил П.В. довел в базата двама представители на сервиза в Ш..Имената им не знае.Били македонци и говорели помежду си на македонски.Не са разговаряли със свидетеля ,но той ги разбирал,знаел македонски и чул какво си говорят ,но така и не става ясно от показанията на свидетеля какво са си говорели.Показал им какво се е случило с двигателя.При монтажа на двигателя имало обърнати елементи-буталата, които са довели до счупване на маслени дюзи.Причина за блокиране на камиона е неправилен монтаж на буталата на мотовилките ,които удрят върху маслените дюзи и ги чупят. Свидетелят обяснява ,че двамата представители кимали утвърдително и единствено отговаряли с „Да”.Не задавали въпроси и според свидетеля били съгласни с това ,което виждат.Не направили заключение каква е причината за повредата на двигателя,както и не подписали изготвения протокол .Представителят на „В.т.” също не подписал констативния протокол.Свидетелят твърди ,че последният не позволил на двамата представители от сервиза в Ш. да подпишат какъвто и да е било документ.Свидетелят заявява ,че констативният протокол е подписан от техническия секретар на фирма Д.. ООД и е съставен под негова диктовка.Не подписал протокол ,тъй като не бил в района на сервиза ,в деня ,когато е издаден протокола и това е наложило документа да бъде подписан от техническия секретар.

         Ремонта на двигателя е извършен с изцяло закупени нови части от клиента /ответното дружество/и приключил на 10-12 януари 2016 год. Свидетелят сочи ,че за извършения ремонт е съставен протокол, в който са описани повредите по двигателя ,демонтираните части и вложените нови части за ремонт на двигателя.Издадена е и фактура.

         От показанията на свидетелката К.Й. –служител във фирма „Д..” ООД се установява ,че през месец декември 2015 год. в сервиза на фирмата е извършен ремонт на двигателя на товарен автомобил с рег.№ С. ...., собственост на „В.т.”.Обяснява ,че е съставила констативен протокол на 21.12.2015 год. под диктовката на Р.Й. ,който е констатирал повредата в двигателя на камиона. Заявява,че протокола е съставен на 21.12.2015 год. ,е издаден на 12.01.2016 год.Сочи като причина за ремонт на двигателя е неправилен монтаж на буталата

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза ,от заключението на която се установява следното:Фактурата № 02518/015/ от 30.06.2015 год. ,на стойност 334,64 лева ,описана в исковата молба и приложена по делото не е налична и не е осчетоводена в счетоводните документи на ответното дружество „В.т.” ООД.Фактура 02985/015/ от 12.10.2015 год. ,на стойност 5005,46 лева е осчетоводена в счетоводните документи на ответното дружество и е отразена в подадената данъчна декларация по ДДС с № 2300-1365054 от 12.11.2015 год. Фактура № 03178/015/ от 13.11.2015 год. ,на стойност 2278,64 лева е осчетоводена в счетоводните документи на ответното дружество и е отразена в подадената данъчна декларация по ДДС с № 2300-13724889 от 14.12.2015 год. Фактура № 03180/015/ от 13.11.2015 год. ,на стойност 1486.43 лева е осчетоводена в счетоводните документи на ответното дружество и е отразена в подадената данъчна декларация по ДДС с № 2300-13724889 от 14.12.2015 год.

Общата стойност на осчетоводените фактури при ответното дружество е 8 770,53 лева .На ответното дружество е признато правото на данъчен кредит по тези фактури и такъв е ползван съгласно подадените декларации по ДДС.Описаните фактури са осчетоводени ,описани в протоколи ,съгласно разпоредбата на чл.117 от ЗДДС.Протоколите са съставени от „В.т.” ООД на основание Вътрешна общност на доставка  

Ответното дружествоВ.т.” ООД е извършило плащане към ищцовото дружество „А и В. С.” АД на 19.11.2015 год. на стойност 1996.90 лева ,като не е отразено по коя от фактурите е то.

         Видно от заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза ,стойността на повторно извършения ремонт на товарен автомобил от фирма Д.. ООД съгласно фактура № 0000005514от 12.01.2016 год. е на стойност 8 511,60 лева с ДДС, за аварийно теглене от гр.С. до с.Г. и извършен основен ремонт на двигателя на товарен автомобил М.. ,с рег. .№ С. ....ВК по списък.       Вещото лице е отразило ,че съгласно приложение към фактура № **********/12.01.2016 год. за вложените резервни части и труд ,същите възлизат резервни части за сумата от 5 871,60 лева  и вложен труд -2 640 лева или общата стойност е 8 511,60 лева ,който е заплатена по банков път на 13.01.2016 год. и на 29.02.2016 год.

         Общата стойност на закупени и други авточасти за ремонта на автомобила по приложените фактури ,описани в заключението на вещото лице възлиза на 5 111,37 лева.Всички фактури са осчетоводени и включени в декларациите ,съгласно ЗДДС.

         Общата сума за извършения ремонт /8 511,60 лева/ и закупените резервни части / 5 111.37 лева възлиза на 13 622,97 лева .Размерът на законната лихва ,за периода от 12.03.2016 год. до 03.11.2017 год. /датата на завеждане на исковата молба/възлиза на 2274,28 лева /съгласно приложена справка за изчисляване на лихвите към заключението/.

         Според заключението на вещото лице ,размерът на вредите за ответното дружеството от принудителния престой за ремонт и невъзможността за изпълняване на курсове ,изчислени на база на сключения договор за превоз от 01.04.2015 год. и съгласно Приложение № 2 от договора за превоз е за 28 дни неосъществен превоз х 200.00 лева на ден Флат ,възлиза на 5 600 лева или 6 720.00 лева с ДДС.Размерът на законната лихва за времето от 05.02.2016 год.  до 01.10.2018 год. /деня на изготвяне на заключението / възлиза на 1808.80 лева .

         Обезщетението за вреди от неосъществени превози за 28 дни въз основа на средномесечния пробег на камиона от 5 месеца е 4 900 км., изчислени по GPS на  същия по средна цена на горивото 0,68 лева без ДДС или това е 3332,00 лева или 3998,40лева с ДДС.Размерът на законната лихва за времето от 12.03.2016 год. до 01.10.2018 год. /датата на изготвяне на заключението /възлиза на 1036.25 лева .

         По делото е извършена допълнителна съдебно–счетоводна експертиза ,от заключението на която се установява ,че размера на вредите на ответното дружество „В.т.” ООД от принудителния престой за ремонт и невъзможността за изпълняване на курсове ,изчислени на база на сключения договор за превоз от 01.04.2015 год. и съгласно Приложение № 2 от договора за превоз е за 28 дни за времето от 17.12.2015 год. до 12.01.2016 год. неосъществен превозх200.00 лева на ден Флат възлиза на 5 600 лева или 6720.00 лева с ДДС.Договорът е сключен за календарни дни от годината.Обезщетението за вреди от неосъществени превози за 28днивъз основа на средно месечния пробег на камиона от 5 месеца е 4 900 км. ,изчислени по GPS на същия по средна цена на горивото 0,68 лева без ДДС или това е 3332,00 лева или 3998,40лева с ДДС.

         Средномесечният пробег на камиона вещото лице е изчислило на база на пуснатите фактури от ответното  дружество към „т.пресООД-гр.Велико Тръново за извършен превоз за периода от м.юни 2015 год. до м.октомври 2015 год. ,който т.порт е описан по фактури ,отразени в заключението , общо за периода -24 955 км.

         При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл.422 от ГПК,като предявен в предвидения срок, считано от съобщаването за постъпилото възражение от и спрямо надлежните страни, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на сумата по издадената заповед за изпълнение в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1246/2017 год. по описа на РС-С., която сума /по основание и размер/ е предмет на установителния иск.

Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.1,вр. с чл. 415,вр.чл.258,ал.1 ЗЗД,чл.266,ал.1 ЗЗД, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД от ГПК има за предмет да се установи съществуването на взеМ..ето, за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение.

Уважаването на иска по чл.422 от ГПК предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните да е съществувало валидно облигационно правоотношение;ищецът да е изправна страна по последното и да е изпълнил своите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация, в претендирания размер.Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявения установителен иск.

Разгледан по същество искът е основателен .

По делото не е спорно между страните ,че е бил сключен неформален/устен/ договор за обслужване на превозни средства.В съответствие с договора ищецът и кредитор по договора е изпълнил работни поръчки за поддръжка и ремонт на собствени на ответника/ длъжника/ превозни средства , за което е издал и представил на ответника описаните по-горе и приложени по делото 4 броя фактури, на обща стойност 4655,43 евро или 9105,17 лева .Страните не спорят, че ответникът е извършил частично плащане на 19.11.2015 год. по фактура № 02985/015/ от 12.10.2015 год. в размер на 1021,00 евро или 1996,90 лева, като неизплатена е останала сумата 3634,40 евро или 7108,27 лева, претендирана от ищеца. Изхождайки от предмета на сключения между страните договор и извършените от ищцовото дружество ремонтни дейности по товарен автомобил М.., с рег. .№ С. ....ВК, съдът приема, че възникналото между страните облигационно правоотношение има типичните белези на договора за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД, като ищецът е изпълнител по него, а ответникът –  възложител. Следователно в случая се касае до иск с правно основание чл.266, ал. 1 ЗЗД вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД. Договорът за изработка, съгласно чл. 258 и чл. 266 от ЗЗД е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Консенсуален, защото страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие, двустранен, защото създава задължения и за двете страни: за едната – да изработи нещо, за другата – да приеме изработеното и да го плати. Възмезден, защото срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждението.

В случая съдът намира, че с осчетоводяване на процесните фактури, описани в исковата молба в счетоводството на ответника и  отразяването им в данъчните декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях, извършеното частично плащане по фактура № 02985/015/ от 12.10.2015 год. ,представляват действия по приеМ..е на извършената, фактически изпълнена от изпълнителя работа и работата следва да се счита приета от възложителя-търговец, щом последния не се е противопоставил веднага след узнаването й (знанието на ответника се презумира с факта на осчетоводяване на фактурата).Съгласно чл.264, ал.2 от ЗЗД при приеМ..ето възложителят трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приеМ..е или се появят по-късно.За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, като съгласно ал.3 ако не направи такива възражения, работата се счита приета. По делото не са събрани доказателства поръчващият да е направил възражения за неизпълнение или некачествено изпълнение на възложените дейности по ремонта на двигателя на товарния автомобил и след като поръчващият не е направил възражения за некачествено изпълнение, то налице е валидно приеМ..е на възложената работа.

Съдът приема, че само по себе си, отразяването на процесните фактури в счетоводството на ответното дружеството и ползването на данъчен кредит по същите представлява недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., което е постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК и като такова има задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г.

По гореизложените съображения наведените в отговора на исковата молба твърдения от ответника във връзка с предявения иск по чл.422,ал.1 ГПК са неоснователни.

Ответникът твърди ,че в срока на гаранцията за извършения ремонт на двигателя на ремонтирания в сервиза на ищеца товарен автомобил е блокирал .Такъв срок между страните не е изрично уговарян и щом като не е ,съществуването на такъв срок може да се приеме само ,ако той е установен с нормативен акт.В случая срокът на гаранция за извършения ремонт би се определял от шведското законодателство ,не от българското.Това е ,така доколкото при липса на договорно установяване на гаранционен срок ,същият се прилага ,ако съществува по законодателството на страната, в която е извършена услугата .По делото в тази насока не се събраха доказателства .

Неоснователно е твърдението на ответника ,че блокирането на двигателя на товарния автомобил е в резултат на некачествено извършен в сервиз на ищцовото дружество ремонт на двигателя/неправилен монтаж на буталата на мотовилките/.Ангажираните от ответника писмени и гласни доказателства не установяват при условията на пълно и главно доказване твърдения от него факт.Не установяват техническата причина за повредата на двигателя на товарния автомобил.Показанията на свидетеля Р.Й. са неубедителни.По делото не се установи какво са констатирали на място в сервиза на фирма Д.. ООД двамата представители на ищцовия сервиз,след като са видели частично разглобения товарен автомобил поради ремонт на двигателя.Свидетелят заяви,че не е комуникирал с тях ,те си говорели помежду си ,на македонски език ,не задавали въпроси ,кимали утвърдително и според него били съгласни с това ,което виждат,но така и не става ясно какво са си говорели и какво са видели.Визуалните възприятия и констатациите на двамата представители не са материализирани в никакъв документ.За съда остава загатка как свидетелят Р.Й. е разбрал с какво точно са се съгласили лицата и най-вече дали са се съгласили именно с това,че блокирането на двигателя е поради некачествено извършен ремонт в техния сервиз в гр.М..... ,Ш..Неизяснено остава обстоятелството защо след като представителите на ищцовия сервиз са кимали утвърдително ,в знак на съгласие с всичко ,което им е показано не са подписали констативния протокол ,издаден на 12.01.2016 год.Той не е подписан и от представителя на ответното дружество ,както и от свидетеля Р.Й., представляващ фирма „Д..” ООД ,който е участвал в ремонта на двигателя на товарния автомобил.Установи се ,че този документ е съставен от техническия секретар на фирмата –свидетелката К.Й. ,под диктовката на свидетеля Р.Й.. Неубедително е за съда обяснението на свидетеля ,че не е подписал констативния протокол ,тъй като не бил в района на сервиза ,в деня, когато е издаден протокола и това е наложило документа да бъде подписан от техническия секретар.Протоколът е изготвен под диктовката на собственика на фирма Д.. ООД Р.Й. и документа следва да бъде подписан от неговия издател.  

От представеното и прието по делото писмено доказателство писмо по електронна поща от 12.03.2016 год. се установява ,че ищцовото дружество е уведомило ответното дружество ,че техниците ,които са посетели сервиза в с.Г. ,в България ,са стигнали до заключението ,че дефекта и щетите върху превозното средство не се дължат на ремонта на същото, извършен по-рано в сервиза на ищеца в Ш..Това води до извод и за причината ,поради която представителите на ищцовия сервиз не са подписали констативния протокол и техните констатации не са били обективирани в документа.Констативният протокол като частен свидетелстващ документ няма материална доказателствена стойност и във връзка с изложените по-горе съображения относно неговата достоверност откъм процедура по съставяне и отразени констатации,съдът не следва да го кредитира.

Предвид гореизложеното предявеният установителен иск по чл.422,ал.1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 7 108,27 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.09.2017 г/датата на подаване на заявлението в съда/. до окончателното изплащане на задължението.

 По насрещния иск на ответника.

Ответникът „В.т.” ООД-гр.С. е предявил срещу ищеца насрещен иск за заплащане на сумата в общ размер на 24 341,81 лева ,ведно със законната лихва ,считано от 12.03.2016 год. до окончателното й изплащане, за претърпени имуществени вреди ,в резултат на неточно изпълнение на задължения по договор за изработка ,както следва:13 622,97 лева ,представляващи стойността на разходите, необходими за поправка на некачествено/неточно/ извършения от ищеца ремонт/труд и части/,3998,40 лева ,представляваща вреди от неосъществени превози за 28 дни ,въз основа на средномесечния пробег на камиона за 5 месеца -4900 км. и 6 720.00 лева ,представляващи престой на товарния автомобил от нереализирани курсове по сключен договор за превоз  за 32 дни.  

         Насрещният иск е допустим ,но неоснователен.

По делото безспорно се установи ,че по възникналото валидно облигационно правоотношение между страните ,ищецът е изправна страна по договора –изпълнил е възложената му работа –ремонт на двигателя и поддръжка на товарния автомобил, а ответникът в качеството му на възложител дължи възнаграждение.Ангажираните от ответника доказателства не установиха твърдения от него факт –некачествено извършен от ищеца ремонт на двигателя на процесния камион и неправилния монтаж на буталата на мотовилките е довел до блокиране на двигателя,не се установи техническата причина за неговата повреда.Това води до извода, че не е налице пряка причинна връзка между увреждането –блокирането на двигателя и извършения от ищеца ремонт на същия в сервиза в Ш.. Претендираните имуществените вреди не са в пряка причинна връзка с извършения ремонт от ищеца, което обосновава и неоснователност на насрещната претенция.

По изложените по-горе съображения ,неоснователно е възражението на ответника за прихващане на сумата от 24 341,81 лева ,дължима от ищцовото дружество на ответника ,с претендираните от ищеца суми за задължение по фактури за ремонт на обща стойност 7 108,27 лева до погасяване на по-малката от двете суми.

По разноските.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът „В.т.” ООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца „А и В. С.” АД направените по делото разноски в общ размер на 1735 лева,от които 340 лева адвокатско възнаграждение по предявения иск, 1250 лева  адвокатско възнаграждение по предявения насрещен иск и 145 лева държавна такса.

Воден от  горното ,съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на паричното вземане на „А и В. С.” АД, със седалище, Ш. ,гр.А. 23 236 и адрес на управление, ул.”В.” № 5,представлявано от изпълнителния директор С.А. срещу „В.т.” ООД, със седалище и адрес на управление –гр.С., ул.”Я.” № 1,представлявано от управителя П.Н.В., по иск с правно основание чл.422 от ГПК –за сумата в размер на 7 108,27 лева, представляваща незаплатен остатък от задължение по фактури за ремонт и поддръжка на МПС,както следва: Фактура № 02518/015/ от 30.06.2015 год., с падеж 30.06.2015 год.,работна поръчка № 00826/25.06.2015 год., на стойност 171,10 евро или 334,64 лева; Фактура № 02985/015/ от 12.10.2015 год.,с падеж 12.10.2015 год.,работна поръчка № 00981/29.07.2015 год.,работна поръчка № 01035/12.08.2015 год., на стойност 2 559,25 евро или 5 005,46 лева;Фактура № 03178/015/ от 13.11.2015 год.,с падеж 13.11.2015 год.,работна поръчка № 01394/20.10.2015 год.,работна поръчка № 01529/12.11.2015 год., на стойност 1165,05 евро или 2 278,64 лева ;Фактура № 03180/015/ от 13.11.2015 год.,с падеж 13.11.2015 год.,работна поръчка № 01531/13.11.2015 год. ,на стойност 760.00 евро или 1 486,43 лева, ведно със законната лихва върху сумата ,считано 20.09.2017 год./датата на подаване на заявлението в съда/,до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.т.” ООД-гр.С. насрещен иск срещу А и В. С.” АД, със седалище, Ш. ,гр.А. 23 236 и адрес на управление, ул. ”В.” № 5 за заплащане на сумата в размер на 24 341,81 лева, ведно със законната лихва ,считано от 12.03.2016 год. до окончателното й изплащане ,за претърпени имуществени вреди ,в резултат на неточно изпълнение на задължения по договор за изработка ,както следва:13 622,97 лева с ДДС,обезщетение за вреди ,представляващо стойността на разходите ,необходими за поправка на некачествено /неточно //извършения от ищеца ремонт , в т.ч. стойността на вложените резервни части в размер на 5 111,37 лева и остойностения труд за извършения повторен ремонт в размер на 8 511,60 лева; 3 998,40 лева с ДДС или 3332,00 лева без ДДС- обезщетение за вреди от неосъществени превози за 28 дни ,въз основа на средномесечния пробег на камиона на 5 месеца 4 9000 км.,изчислени по GPS на същия по 0.68 лева /1км. без ДДС/Приложение 2 от договора за превоз/; 6 720.00 лева с ДДС или 5 600 лева без ДДС-престой на товарния автомобил от нереализирани курсове по сключен договор за превоз за 28 дни ,изчислено за 28 дни по 200 лева на ден Флат ,ведно със законната лихва ,считано от 05.02.2016 год. , до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „В.т.” ООД, със седалище и адрес на управление –гр.С., ул.”Я.” № 1,представлявано от управителя П.Н.В. да заплати на А и В. С.” АД, със седалище, Ш. ,гр.А. 23 236 и адрес на управление, ул. ”В.” № 5 направените по делото разноски в общ размер на 1735 лева,представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника „В.-т.“ ООД -„Д..” ООД-гр.Н.х.,представлявано от Данаил Илчев Драганов.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски окръжен съд от съобщението на страните.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: