Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.Велико Търново, 09.07.2019г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря А. Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1668 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молба за прекратяване на граждански брак с развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от Семейния кодекс.
Молителите Х.Й.Т. и И.М.Т., двамата от гр.*, чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, молят съда да прекрати брака им с развод при условията на чл.50 от СК, като заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за това. Излагат в писмен вид постигнатото между тях споразумение по чл.51 за последиците от прекратяването на брака.
В съдебно заседание молителите лично и чрез процесуалния си представител мл.адв. М. М. от ВТАК, редовно преупълномощена, поддържат молбата. Съдът, след като изслуша становищата на молителите, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак №*/27.11.1993г., изд. от Община **, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 27.11.1993г. От брака си страните имат родено едно навършило пълнолетие дете.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата за прекратяване на граждански брак с развод по взаимно съгласие е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Налице са предпоставките на чл.50 и чл.51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите на страните за прекратяване на брака. Съдът се убеди в сериозното и непоколебимо съгласие на молителите за прекратяване на брака им с развод, чрез двукратно изразената им воля, а именно - при предявяване на молбата и на проведеното открито съдебно заседание. Постигнатото между молителите споразумение за последиците от прекратяването на брака не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.
Предвид горното, молбата по чл.50 от СК се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като съдът прекрати брака на молителите с развод по взаимно съгласие при уговорените в споразумението по чл.51 от СК условия.
Съдът на основание чл.6 т.3 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, определя ДТ по допускане на развода в размер на 40лв., вносима от молителите по равно. Доколкото при завеждане на молбата е внесена ДТ в размер на 25лв., останалата дължима ДТ в размер на 15лв. следва да се заплати от молителите по равно, т.е. всеки от тях по 7,50лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.50 вр. чл.51 от Семейния кодекс, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №*/27.11.1993г. на Община *, между Х.Й.Т., с ЕГН **********,*** и И.М.Т., с ЕГН **********,***, с развод по взаимно съгласие, без да издирва мотивите за прекратяване на брака.
УТВЪРЖДАВА постигнатото
между страните споразумение по чл.51 от СК, уреждащо последиците от
прекратяване на брака, както следва:
СТРАНИТЕ заявяват, че от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.
СТРАНИТЕ заявяват, че семейното жилище, 1/6 ид.част от което е собственост на Х.Й.Т., с ЕГН **********, находящо се в гр.*, ул."*" **, ще се ползва от мъжа Х.Й.Т..
СТРАНИТЕ заявяват, че по време на брака не са придобивали недвижими имоти.
СТРАНИТЕ заявяват, че всички движими вещи, придобити по време на брака, са разпределени между тях доброволно и че за в бъдеще няма да имат претенции един спрямо друг за такива.
СТРАНИТЕ заявяват, че нямат претенции един спрямо друг за заплащане на издръжка.
ЖЕНАТА И.М.Т. след прекратяване на
брака с развод ще носи предбрачното си фамилно име „И.”.
ОСЪЖДА Х.Й.Т., с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса по
допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 7,50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/, ведно с 5лв. /пет лева/, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.М.Т., с
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса по
допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 7,50 лв. /седем лева и
петдесет стотинки/, ведно с 5 лв.
/пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………..