Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 01.03.2022г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа
докладваното от съдия гр.д. № 9036/2020
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове- иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско
на моторни превозни средства в размер на 65 700 лв., ведно със законна
лихва за забава на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 20 129,75 лв.,
считано от 19.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата.
ИЩЕЦЪТ- И.С.Ч., ЕГН **********, чрез адвокат А.С.А. – CAK,
твърди, че на 06.07.2017 г. е сключил застраховка „Каско
на МПС, клауза „А“ със З. „У.“ АД, обективирана в
полица No 17206110034, с която застрахова собственото
си МПС - лек автомобил марка „АУДИ“, модел A6“, регистрационен номер CO 3080
ВР, шаси
WAUGGAFC9CN137394. Срокът на действие на договора е от 14.00 ч. на
06.07.2017 г. до 24.00 ч. на 05.07.2018 г. На 06.07.2017 г. е платена и първата
вноска от застрахователната премия, която е разсрочена на четири вноски, всяка
от които в размер на 881,26 лева. В
полицата е предвидено самоучастие на
застрахования в размер на 5% от всяка щета, но не по- малко от 100 лева.
Застрахователната сума по полицата за покритие по клауза „А" - Пълно каско е в размер на 72 000 лв. Излага, че в срока на
действие на застрахователния договор процесното МПС е
станало обект на престъпление по чл. 346, ал.1 от НК, като противозаконното
отнемане е извършено в гр. София, кв. „Бояна“, ул. „******, за времето от 18.30
часа на 20.07.2017 г. до 06.47 часа на 21.07.2017 г., когато установява липсата
му. Твърди, че незабавно е подал сигнал към компетентните органи и по случая е
образувано досъдебно производство № 230, ЗМК № 2086/2017 г. по описа на 06-то
РУ „Полиция“ – СДВР, въз основа на което е образувана и пр. пр. № 28866/2017 г.
по описа на СРП, по която е постановено спиране на наказателното производство
от 07.09.2017 г., а извършителят не е открит. Ищецът сочи, че на 21.07.2017 г.
е уведомил и застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като З. „У."
АД образува преписка № 17112060003, а на същата дата той е представил пред
застрахователя и регистрационен талон на застрахованото МПС – част I и част II,
ключовете на автомобила – 1 бр., договор за покупко-продажба на МПС и уведомление
за пострадал. На 28.07.2017 г. представил и удостоверение от началника на РУ
„Полиция" - СДВР за заявената кражба на застрахованото МПС и документ с
данни за банковата му сметка. Навежда, че въпреки представянето на всички
необходими документи, на 06.03.2020 г.
застрахователното дружество го уведомило, че отказва да изплати
обезщетение като се позовава на т. 6.5.16 и т. 6.5.19 от ОУ към
застрахователния договор. Ищецът намира, че отказът на застрахователя е неоснователен,
като навежда, че всички предпоставки за заплащането на обезщетението са налице.
Твърди, че действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
събитието – 21.07.2017 г. е равна на застрахователната стойност при
подписването на договора за застраховка, тъй като между двете са изминали едва
15 дни. Заявява, че като се приспаднат 5 % самоучастие
от негова страна, размерът на обезщетението следва да е 65 756,16 лв.
Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ У.АД, ЕИК ******,
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е налице валиден
застрахователен договор като твърди, че същият е нищожен поради липса на
съгласие ( не е знаел, че МПС няма
гражданска отговорност и е с прекратена регистрация), липса на предмет (шасито на автомобила съответства на това на друг такъв).
Оспорва размера, като твърди, че претендирания не
отговора на действителната стойност на МПС. Оспорва и претенциите за лихва за
забава. Претендира разноски за производството.
Съдът, след
като обсъди направените доводи
и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Представено по делото е свидетелство за регистрация на МПС- част I и част II, с
което се установява, че ищецът е собственик на
МПС - лек автомобил марка „АУДИ модел „А6", регистрационен № ******, шаси WAUGGAFC9CN137394, по което обстоятелство страните не спорят.
От представените писмени
доказателства - удостоверение от началника на 06 -то СВДР, издадено въз основа на образувано по сигнал
на ищеца па 21.07.2017 г. досъдебно производство № 230, ЗМК № 2086/2017 г. и постановление
за спиране на наказателното производство от 07.09.2017 г. по пр. пр. №
28866/2017 г. по описа на CPII, се установява, че процесното МПС е станало обект престъпление по чл. 346, ал.1 от НК, като противозаконното
отнемане е извършено в София/кв. „Бояна",
ул. „******за времето от 18.30 часа на 20.07.2017 г. до 06, часа на
21.07.2017 г., по
което обстоятелство страните също не спорят.
От представената преписка по щета № 17112060003 на З. „У." АД се установява, че на
21.07.2017 г. ищецът е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като 28.07.2017 г. в
хода на ликвидационната процедура е предоставил на застрахователя
регистрационен талон на застрахованото МПС - част I и част II, ключовете на автомобила - 1 бр.
(21.07.2017 г.), удостоверение от началника на РУ „Полиция" - СДВР за
заявената кражба на застрахованото МПС и документ с данни за банковата му сметка
(28.07.2017г.). От преписката по щета се установява и че ответникът е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение като се позовава па т. 6.5.16 и т.
6,5.19 з) от ОУ, за което ищецът е уведомен на 06.03.2020 г.
По делото е прието заключение на АТЕ
и доп. такова, неоспорено от страните, поради което съдът кредитира изцяло,
според което действителната стойност на лек
автомобил марка „Ауди", модел „А6", с номер на рама
WAUGGAFC9CN137394 при първа
регистрация през 2014 г. към дата на
събитие 21.07.2017 г. е 55 761, 62 лева. Средната пазарна стойност на лек автомобил марка „Ауди", модел
»А6", с номер на рама WAUGGAFC9CN137394 при първа регистрация през 2012 г. към дата на събитие 21.07.2017 г. е 41
894, 97 лева. Стойността на
необходимия ремонт за отстраняване на щетите, констатирани при сключването на
застраховката, възлизат на 1 836,43 лева. От определената
по-горе средна пазарна стойност на процесния
автомобил при първа регистрация през 2012 година се изважда стойността на
необходимия ремонт за отстраняване на констатираните при огледа увреждания и се
получава действителната стойност на автомобила към 21.07.2017 г.- 41 894, 97 - 1836,43 = 40
058,54 лева.
В допълнителната АТЕ се посочва, че средната пазарна стойност на лек автомобил
марка „Ауди", модел „А6", с номер на рама WAUGGAFC9CN137394 при първа
регистрация през 2012 г.
към дата на събитие 21.07.2017 г. е 47 449, 59 лева.
По делото е прието
и заключение на допуснатата от съда ССчЕ, която не е оспорена от страните, възприета от съда
като обективно изготвена, според което дължимата към 06.07.2017 г. застрахователна премия за лек автомил AUDI А6,
рег.№ ******, със собственик по регистрационен талон И.С.Ч., ЕГН **********, по условията на Застрахователна
полица №17206110034
на З. „У." АД, при застрахователна стойност 55
761,62 лева, е в размер на 2 258,35 лева. При застрахователна стойност 41 894,97 лева, размерът
на дължимата към 06.07.2017 г. застрахователна
премия за процесния автомобил, по условията на Застрахователна полица №
17206110034 на З. „У." АД, е 1 696,75 лева.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Искът с правно
основание чл.405 от КЗ е основателен.
Разпоредбата на чл.405 от
КЗ(отм.) дава право да се претендира
обезщетяване при настъпване на застрахователното
събитие- застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение
в уговорения срок. Т.е. , за да се реализира отговорността по чл.405 от КЗ, е необходимо да са
налице следните елементи от фактическия
състав-1/ да има валидно сключен договор за застраховка между страните към момента на
настъпване на застр. събитие; 2/ застрахованият в 7-дневен срок от узнаването да е уведомил
застрохователя, освен ако в общите условия
е предвиден друг срок; 3/ да е допуснал застрохователя
за извършване на оглед и да
е представил поисканите документи, свързани с установяване на събитието и размера на вредите.
Не се спори от страните, че ищецът е собственик на МПС - лек автомобил марка „АУДИ модел „А6",
регистрационен номер ******, шаси WAUGGAFC9CN137394., което видно от представеното
по делото свидетелство за регистрация на МПС- част I и част II.
Не се спори, че процесното МПС е станало обект
престъпление по чл. 346, ал.1 от НК, като противозаконното отнемане е извършено
в София/кв. „Бояна", ул. „******за времето от 18.30 часа на 20.07.2017 г.
до 06, часа на 21.07.2017 г., което се установява от удостоверение от началника
на 06 -то СВДР, издадено въз основа на образувано по сигнал на ищеца па
21.07.2017 г. досъдебно производство № 230, ЗМК № 2086/2017 г. и постановление
за спиране на наказателното производство от 07.09.2017 г. по пр. пр. №
28866/2017 г. по описа на CPII.
Не се спори, че на 21.07.2017 г.
ищецът уведомява застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като З.
„У." АД образува преписка по щета № 17112060003.
Не се спори и че ответното дружество е отказало изплащане на
застрахователно обезщетение като се позовава па т. 6.5.16 и т. 6,5.19 з) от ОУ,
за което ищецът е уведомен на 06.03.2020 г.
Спорните обстоятелства по делото във
връзка с отговора на ответника се свеждат до следното:
- Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение, което да е
възникнало от застраховка „Каско на МПС", клауза
„А", обективирана в полица № 17206110034 от
06.07.2017 г. по повод МПС - лек автомобил марка „АУДИ'4, модел
„А6", рсгистрационен номер ******, шаси WAUGGAFC9CN137394;
- Относно действителната стойност на процесното
МПС към 21.07.2017 г. - датата на противозаконното му отнемане;
- Относно размера на дължимата от ищеца застрахователната премия с оглед па
действителната стойност на МПС;
- Относно момента, от който застрахователят е изпаднал в забава по
отношение на изплащане на застрахователното обезщетение в случай, че се
установи, че дължи такова.
При цялостния анализ на доказателствата по делото настоящия съдебен състав
счита, че възражението на ответника относно липсата на валидно застрахователно
правоотношение е неоснователно.
Ответното дружество оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, позовавайки се на
разпоредбите на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, чл. 574, ал. 11 от КЗ и чл. 18 и чл. 186 от Наредба 1-45 за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.; изм., бр. 67 от
2012 г.), като твърди, че към датата на сключване на застрахователния
договор за процесното МПС не е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което към
този момент автомобилът не е бил надлежно регистриран в контекста на
дефиницията на приложимите общи
условия. Ответникът не ангажира обаче доказателства за твърдението
си, че автомобилът е бил с прекратена регистрация, а тежестта за това негова. Видно
от съдържанието на отговора на
исковата молба, изрично съществува признание на обстоятелството, че регистрацията на автомобила е била прекратена
едва на 13.02.2020 г. по инициатива на ищеца. Прекратяване на регистрацията на
МПС в хипотезата, в която за него не е налице валидна задължителна застраховка,
не настъпва ех lege, а е необходим нарочен акт на компетентните органи, за издаването на който
по делото отсъстват доказателства. Поради което съдът приема, че към датата на
сключване на процесния застрахователен договор МПС е
било регистрирано по установения ред, респективно е налице валидно
застрахователно правоотношение между страните по застраховка „Каско на МПС, клауза „А", а
договорът не е нищожен поради липса на съгласие.
Неоснователно е и възражението на
ответното дружество за нищожност на процесния
застрахователен договор, тъй като след щателно проучване по време на
ликвидационната процедура било установено, че номерът на шаси
на автомобила отговаря на такъв, произведен и регистриран за първи път през
2012 г„ а не, както е записано в свидетелството за
регистрация част 1 - 11.05.2014 г., а пробегът на МПС се оказал различен и
по-висок от този, заснет при
огледа, поради което у застрахователя било налице основателно съмнение, че това
е същият автомобил, който е представен пред него, а застрахователният договор е
нищожен поради невъзможен предмет и липса на основание. От представения с
отговора на исковата молба протокол за оглед при застраховане на МПС е видно,
че автомобилът е предоставен за оглед на представители на застрахователя на
06.07.2017 г. - в деня на сключване на застрахователния договор. При този оглед
е направено и заснемане на МПС, като снимките са представени по делото именно
от ответното дружество. По време на огледа е направена проверка и снимка на
рамата на автомобила, респективно застрахователят е разполагал с необходимата
информация за годината на производство на автомобила, която е инкорпорирана
като символи в номера на рамата, както и е разполагал със служители,
притежаващи необходимите специални знания, които са могли да установят коя е
годината на производство. Ако е било налице разминаване между данните в
регистрационния талон и рамата, то застрахователят е имал възможност при
полагане на дължимата грижа да прецени дали и при какви условия да поеме да
носи риска или да прекрати застраховката, която има доброволен характер и за
двете страни. По отношение на пробега на автомобила по делото са представени
писмени доказателства - удостоверение от „Порше Интер
Ауто БГ" и снимка на километража, направена на датата на сключване на застраховката. От първия документ е видно, че
регистрираният на 22.04.2014 г. в оторизиран сервиз на марката пробег на МПС е
75661 мили или 121764.6 км., а при извършения оглед на 06.07.2017г. е 13 8312 км. Тези данни отричат
наличието на твърдяното от ответното дружество несъответствие, а други относими доказателства във връзка с тези твърдени не са ангажирани
по делото. В този смисъл твърденията на ответното дружество за нищожност на застрахователния договор на основание чл. 26,
ал.2, предложение от ЗЗД поради невъзможен предмет и липса на основание, са
неоснователни като недоказани.
Неоснователно е второто възражение на ответника относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. В застрахователния договор застрахователната
сума е определена в размер на 72 000 лева. В чл. 7.2 и сл. от приложимите към договора общ. условия е дефиниран начинът, по който следва да
се определя застрахователната сума - употребявани автомобили по един от
следните методи - Каталог „Супер Шваке" на Евротракс, цена в ново състояние, коригирана с коефициент
за остатъчна стойност на застрахователя или на база търговското или техническо
състояние на МПС към датата на сключване на договора, но не повече от
действителната стойност, която се установява от застрахователя. В допълнение се
отчитат допълнително оборудване на автомобила, монтирани фабрично или в
последствие устройства и др. Предвид изявлението на ответното дружество,
направено в застрахователния договор за това каква е определената от него
застрахователна стойност на МПС, то твърдението за наличие на надзастраховане в отговора на исковата молба, е
неоснователно. С оглед доброволния характер на застраховката и принципа за
свобода на договарянето между правните субекти, в допълнение и това, че
застрахователният договор представлява търговска сделка, която ответникът
извършва по занятие, то не
следва да се прави ревизия на постигнатите между страните договорки.
Предвид изложеното искът с правно
основание чл- 405, ал.1 от КЗ е изцяло основателен и
съобразен с договорните клаузи (формиран след приспадане на франшиз
5% и размера на дължимите, но незаплатени вноски от застрахователната
премия).
Искът с правно основание чл.86 от ЗЗД е също основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 108
във вр. с чл. 106, ал. 4 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок,
който не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни, считано от деня, в който
застрахованият е представил всички документи, установяващи настъпването на
застрахователното събитие и размера на претенцията му. Видно от документите по
делото, към 28.07.2017 г. ищецът е предал на служители на ответното дружество свидетелство за
регистрация на МПС част първа и втора, ключа за автомобила, договор за
покупко-продажба на МПС, удостоверение от 06-РУ Полиция-СДВР, от което се
установява настъпването на застрахователно събитие „кражба" на процесното
МПС, данни за банковата си сметка. От този момент за застрахователя започва да
тече срокът по чл. 108 от КЗ. Считано от 19.08.2017 г., ответното дружество е в
забава за изплащане на претендираното застрахователно
обезщетение. Съгласно т. 12.24.1 от общите условия при полиците с безусловен франтпиз, каквато е процесната,
при настъпване на риска „кражба'' или „грабеж на цялото МПС", застрахователното
обезщетение се изплаща до 15 дни след представяне на служебна бележка от РПУ на
МВР, поради което неоснователно е възражението на ответното дружество, че
началният срок, от който следва да се начислява обезщетение за забава върху претендираното застрахователно обезщетение е 15 работни дни
след прекратяване на регистрацията на МПС - 13.02.2020 г. В КЗ на едно
единствено място - чл. 390 е предвидено задължение на застрахования и право на
застрахователя да изисква от ползвателя на застрахователна услуга преди
изплащане на застрахователно обезщетение удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Видно от текста и на ал. 2 това задължение е
приложимо тогава, когато се касае за увреждане на автомобила, което
представлява тотална щета, а не касае изплащане па застрахователно обезщетение
за риска „кражба“. Още повече, че в конкретния случай няма решение от страна на
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, а отказ. По делото няма доказателства, че ответното дружество е изпълнило
изискванията на чл. 18 а, ал. 7 от Наредба 1-45 - при прекратяване на
регистрацията по чл. 18,т. 1 на основание взето решение за изплащане на
тотална щета уведомление от лицензиран застраховател се получава по служебен
път от информационните системи на Гаранционния фонд. Липсата на удостоверение
за дерегистрация на МПС в конкретния случай не е
пречка за изплащане на застрахователното обезщетение или изпадане на кредитора
- застраховател в забава.
Предвид изложеното акцесорната претенция, считано
от 19.08.2017 г. до 26.08.2020 г. - датата на завеждане на исковата молба, е
основателна.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца
следва да се присъдят разноски в пълен размер – 7 988.19лв. - съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с оглед цената на исковете и фактическата и правна
сложност на делото.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ У.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.С.Ч., ЕГН **********, адрес ***, със съдебен адрес:*** чрез
адвокат А.С.А. – CAK, по иск с правно основание чл.405 от КЗ сумата от 65 700 (шестдесет и пет хиляди и седемстотин)
лева.), по иск с правно оснавание чл.86 от ЗЗД за периода от 19.08.2017 г. - датата, на която застрахователят е
изпаднал в забава, до датата на завеждане на исковата молба-26.08.2020г., мораторна лихва в размер на 20 129.75 (двадесет хиляди сто двадесет и
девет лева и седемдесет и пет стотинки),
ведно с дължимата законна лихва върху размера на дължимото обезщетение от
датата на завеждане на настоящата искова молба-26.08.2020г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ У.АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.С.Ч., ЕГН **********, адрес ***, със съдебен адрес:***, чрез
адвокат А.С.А. – CAK, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 7 988.19лв., представляваща разноски, направени по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен
срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: