Определение по дело №10216/2022 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 27

гр. Велико Търново, 28.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновският административен съд, касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:    ДИАНА КОСТОВА

                                                                                              ЕВТИМ БАНЕВ

                                              

изслуша докладваното от съдията Банев по КАХД № 10216/ 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 95, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и § 4б от ДР към Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

 

 

Образувано е по частни жалби на Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора град Плевен, срещу Определение № 615/ 28.06.2022 г. и Определение № 676/ 11.07.2022 г., постановено по адм.д. 130/ 2022 г. по описа на Административен съд – Габрово. С първото от обжалваните определения е оставено без уважение искането на Г.В. за освобождаване от заплащане на държавна такса по посоченото дело на АС – Габрово, а с второто - искането му за предоставяне на безплатна правна помощ, във връзка с жалба, подадена срещу Определение № 615/ 28.06.2022 г. по посоченото дело на АС – Габрово. В частните жалби се сочи, че макар и грамотен, В. няма юридическо образование и не разбира посочените две определения по адм.д. 130/ 2022 г. на АС - Габрово, за да ги обжалва в пълнота с правни аргументи, а освен това в закона е въведено задължително условие частната му жалба да бъде приподписана от адвокат. Извън тези оплаквания, в частната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на определението № 615/ 28.06.2022 г. по адм.д. 130/ 2022 г. на АС – Габрово, като подателят счита, че не дължи държавна такса. Изтъква се, че такава такса не е предвидена в ЗИНЗС, а съдилищата следва да прилагат законите еднообразно и в точния им смисъл, за да се избегне противоречива практика и порочни разрешения, ограничаващи достъпа до правосъдие на социално слаби хора. Развиват се и доводи по същество, за липсата у Г.В. на доходи, позволяващи му внасянето на държавна такса и заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение. Първоначално жалбата е подадена до Административен съд – Габрово, като след отвеждане на съдиите от този съд, с Определение № 8884/ 12.10.2022 г. по адм. д. № 9131/ 2022 г. на ВАС, на основание чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Велико Търново.

Към двете частни жалби са приложени молби за назначаване на безплатна правна помощ за изготвяне на жалба и процесуално представителство по делото на АС – Габрово и декларации относно семейно и материално положение и имотно състояние на Г.В.. В декларациите е посочено, че същият няма доходи от трудова или търговска дейност, или други доходи, няма информация за доходите на съпругата си, от много години няма връзка с нея, тъй като от 12 години е в затвора, не притежава МПС, няма дялове /акции/ в търговски дружества и парични влогове. Вписано е, че В. притежава недвижими имоти, без те да са индивидуализирани, както и че тези имоти са възбранени от КПКОНПИ от 2010 година, а делото е все още висящо на първа инстанция – ВТОС. Деклараторът е отбелязал, не може да се разпорежда с имуществото си, трупа дългове за данъците му, а общините и НАП го разпродават. Посочил е и че откакто е в затвора не работи, тъй като не му се предлага работа въпреки заявеното от него желание.

 

Съдът, като взе предвид изложеното в частните жалби и представените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Не е спорно и от наличните в делото документи се установява, че Г.В.В. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, като към дата 22.03.2022 г. е пребивавал в затвора в град Плевен. На посочената дата В. е подал пред Административен съд – София град, искане за прекратяване на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр. София. Към искането е била приложена молба на Г.В. за освобождаване от държавна такса и декларация за семейно и материално положение, със съдържание сходно на това в подадената декларация при обжалването на процесните определения. След изпращане на делото по подсъдност и прилагането на чл. 133, ал. 6 от АПК, поради отводи на съдии, за разглеждане на искането е образувано адм. дело № 130/ 2022 г. на Административен съд – Габрово. С Определение № 611/ 28.06.2022 г. на съдията-докладчик, производството по чл. 256 от АПК е било отделено и като предмет на адм. дело № 130/ 2022 г. на АС – Габрово, е останало разглеждането на искането по чл. 250 от АПК. След служебно събиране на доказателства за имущественото състояние па Г.В., с Определение № 615/ 28.06.2022 г. съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса. Същото е връчено на Г.В. на дата 30.06.2022 година. С молба от 06.07.2022 г., адресирана до Върховен административен съд, В. е поискал предоставяне на правна помощ за обжалване на Определение № 615/ 28.06.2022 г. по адм. дело № 130/ 2022 г. на АС – Габрово. С Определение № 676/ 11.07.2022 г. по същото дело, съдията-докладчик на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, чл. 23 и чл. 24, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/, е оставил без уважение и искането за предоставяне на безплатна правна помощ. Определението е съобщено на молителя на дата 14.07.2022 г. и е оспорено пред тричленен състав на АС – Габрово с частна жалба от 20.07.2022 г., като отново е поискано назначаването на правна помощ. За разглеждане на частната жалба е образувано адм. дело № 162/ 2022 г. на АС – Габрово, като след отвод на съдии, същото е прекратено и изпратено на ВАС за прилагане на чл. 133, ал. 6 от АПК. С Определение № 8884/ 12.10.2022 г. по адм. д. № 9131/ 2022 г. на ВАС, на основание чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Велико Търново.

 

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

 

Частните жалби са подадени в сроковете по чл. 230, предл. първо от АПК, вр. съответно с § 4б от ДР към ЗИНЗС и чл. 95, ал. 5 от ГПК и отговарят на приложимите в производствата от вида на настоящото, изисквания на чл. 212, чл. 213 и чл. 213а от АПК, вр. с чл. 231 от същия кодекс. Жалбите са подадени от надлежна страна, участник в производството пред едночленен състав на АС – Габрово, пред компетентния да ги разгледа съд, и като такива са процесуално допустими.

 

Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че същият изначално не дължи държавна такса за разглеждане на искането му по чл. 250 от АПК /което е предмет на делото след отделянето/, доколкото внасянето на такава не е предвидено в специалния закон /ЗИНЗС/. Направеното от Г.В. искане не е с правно основание разпоредба от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, при което по отношение на него са приложими разпоредбите на общия процесуален закон. За образуваните съдебноадминистративни производства се дължи държавна такса, която в случая е в размера по т. 2б, б. „а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси - 10,00 лв., а съгласно чл. 151, т. 3 от АПК следва да бъде внесена предварително и документът, удостоверяващ заплащането й да бъде приложен към искането /“исковата молба“/. Впрочем, до същите изводи явно е достигнал и самият подател на искането по чл. 250 от АПК, доколкото към същото е приложил молба за освобождаване от заплащането на държавна такса

По отношение законосъобразността на отказите на съда да освободи Г.В.В. от държавна такса и да му предостави безплатна правна помощ по адм. дело № 130/ 2022 г. на АС – Габрово. На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Аналогични са и подлежащите на преценка обстоятелства при предоставянето на правна помощ – процесуално представителство по граждански и административни дела, посочени в чл. 23, ал. 3, вр. с чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Безплатната правна помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПП /подготовка на документи за завеждане на дело/, се предоставя при конкретно посочени изисквания, като принципно относими биха могли да бъдат тези по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПП – лицето и семейството му да отговарят на условията за получаване на месечна помощ по реда на чл. 9 и чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане или на условията за подпомагане с целева помощ за отопление за предходния или настоящия отоплителен сезон /по чл. 9 и сл. от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. но МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление/.

 В случая, независимо от декларираните от Г.В. обстоятелства, първоинстанционният съд служебно е установил, че макар голяма част от твърденията за запорирано/възбранено имущество на същия да са верни, той и съпругата му притежават недвижими имоти, върху които няма вписани тежести, а съпругата му – и лек автомобил, който не е запориран. Отделно Г.В. има дялово участие в капитала на няколко търговски дружества, в част от които дружествените му дялове не са запорирани, а съпругата му развива търговска дейност като собственик на капитала и управител на „Валенс 2010“ ЕООД – гр. Велико Търново. На последно място, представена справка от Затвора Плевен сочи, че в периода месец януари 2021 г. – месец април 2022 г. Г.В. ежемесечно е получавал парични средства, които след месец април 2022 г. са в размер на поне 150,00 лева. Изброените констатации на съда се потвърждават изцяло от наличните в делото доказателства и практически не са били оспорени от частния жалбоподател. От представена от Затвора Плевен справка е видно и че в качеството му на лишен от свобода, на същия се осигуряват безплатни храна, ежедневно облекло, място за живеене, медицинско обслужване, такова задължение е и нормативно установено за затворническата администрация /чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/. 

 

При тези фактически установявания, настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на решаващия съд, че не са налице основания за освобождаването на Г.В. от заплащането на държавна такса и предоставянето на безплатна правна помощ по чл. 21, т. 2 и т. 3 от ЗПП. 

 

На първо място, не се установява, че Г.В. няма средства за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение за правна помощ по чл. 21, т. 2 и т. 3 от ЗПП. Както към молбите и декларациите на същия, така и към настоящия момент, липсват данни за доходите на съпругата му, при което съдът не е в състояние да извърши преценка относно доходите на семейството на В., в съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 23, ал. 3, т. 1 от ЗПП и респективно дали тези доходи съответстват на изискванията на чл. 9 и чл. 10 от ПППЗСП, респ. на тези за подпомагане с целева помощ за отопление за предходния или настоящия отоплителен сезон, съответно дали са достатъчни да покрият без съществени затруднения разходите за държавна такса и адвокатска защита. Възможността за такава пълна и обективна преценка е осуетена от бездействието на самото лице, искащо освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ.

На второ място, В. не е декларирал притежаваното от него имущество, като само е посочил, че то е възбранено от КПОКОНПИ и му генерира единствено загуби, което твърдение не се подкрепя от събраните от АС – Габрово доказателства. Обратно установява се притежаване от В. на имоти/части от имоти, както и на дялове в капитала на търговски дружества, върху които не са наложени обезпечителни мерки, а и наличието на обезпечения поначало не препятства получаването на доходи от такъв вид имущество. От друга страна, съгласно чл. 116, ал. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки върху имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително изпълнение. Освен това, по молба на лицето, след налагане на обезпечителните мерки, съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост /чл. 119 от ЗПКОНПИ/. Молителят не е ангажирал доказателства, че няма никакво несеквестируемо имущество, нито че е поискал да му бъде разрешено по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ извършване на плащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, и такова му е било отказано.

На трето място, установява се по безспорен начин, че частният жалбоподател е получавал суми в месечен размер на минимум 150,00 лв., поне в годишен период преди постановяване на обжалваните определения. Дори да се приеме, че семейството на Г.В. не му оказва никаква финансова помощ и единствените му разполагаеми средства към момента на подаването на искането по чл. 250 от АПК и към този на произнасянето на АС – Габрово, са единствено посочените суми, следва да се има предвид, че ищецът пребивава в затворите в гр. Ловеч и гр. Плевен в един продължителен период от време. В качеството му на лишен от свобода на същия се осигуряват безплатни храна, място за живеене, медицинско обслужване, вкл. снабдяване с лекарства, при необходимост облекло и средства за поддържане на лична хигиена /чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/. Тоест В. не е извършвал разходите за живот и издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от свобода, а в молбите не се сочат някакви извънредни разходи, които е бил принуден да посреща. Ето защо не може да се приеме, че той би бил затруднен при набавянето на средства за заплащане на държавна такса /10,00 лв./ или на адвокатски хонорар, който съобразно характера на делото, не би бил в големи размери. При така изложеното, правилни са изводите на решаващия състав, че липсата на средства за заплащане на държавна такса и за ангажиране на адвокат, не е установена по делото.

На последно място, конкретно по отношение обжалваното определение от 11.07.2022 г., следва да бъдат споделени и съображенията на първоинстанционния съд, относно приложимостта в случая на чл. 24, т. 1 от ЗПП. Съгласно последната разпоредба, безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая от Г.В. е поискано предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 2 и т. 3 от ЗПП /подготовка на документи за завеждане на дело и процесуално представителство/, конкретно за обжалване на Определение № 615/ 28.06.2022 г. по адм. дело № 130/ 2022 г. на АС – Габрово, с което му е отказано освобождаване от заплащане на държавна такса. Обратно на поддържаното от молителя, въпросното определение не е неразбираемо, а съдържанието на самите частни жалби сочи, че то е било в пълнота и правилно възприето и осмислено от адресата му. Самото оспорване на съдебния акт, с който е отказано освобождаване от заплащане на държавна такса, не се отличава с правна и фактическа сложност, било е успешно реализирано от В., а производството по разглеждането му се развива в закрито заседание и не изисква процесуално представителство. В тази връзка изложените от АС – Габрово съображения относно нормативно гарантираната защита на интересите на лицата, инициирали производства по обжалване на първоинстанционните съдебни решения, чрез разпоредбите на чл. 218, ал. 2, вр. с чл. 236, чл. 235, ал. 1 и чл. 234, ал. 2 от АПК. Същите се споделят изцяло от настоящия състав и е ненужно да бъдат преповтаряни. Тези съображения впрочем изцяло важат и за главното съдебно производство, инициирано от В., чрез подаване на искане по чл. 250 от АПК. То също се развива без провеждане на открити заседания, с целена максимална бързина, като съдът действа при засилено служебно начало, включително във фазата на събиране на необходимите за разрешаването на спора доказателства /чл. 252 и чл. 253 от АПК/. Съобразно изложеното, правилна е преценката на АС – Габрово, че частният жалбоподател не е бил затруднен да осъществи и лично адекватната си защита пред съд.

 

По изложените съображения настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия състав, постановил обжалваните определения. Не е доказано, че по отношение на Г.В. са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса по адм. дело № по адм. дело № 130/ 2022 г. на АС – Габрово, нито тези по чл. 22, ал. 1 или чл. 23, ал. 3 от ЗПП, за предоставяне на безплатна правна помощ. Упражняването на правото на достъп до правосъдие в конкретния случая не е ограничено, доколкото В. разполага с възможности да осигури заплащането както на дължимата такса, така и на адвокатско възнаграждение, ако желае да ползва квалифицирана правна помощ за водене на делото. Подадените от него частни жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя в сила Определение № 615/ 28.06.2022 г., постановено по адм.д. № 130 от 2022 г. по описа на Административен съд – Габрово.

 

Оставя в сила Определение 676/ 11.07.2022 г., постановено по адм.д. № 130 от 2022 г. по описа на Административен съд – Габрово.

 

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                                          2.