№ 509
гр. Горна Оряховица, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. П.а
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20224120100712 по описа за 2022 година
Предявените от ищеца в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване искове по чл.344 ал.1 т.1,2,3 и вр. чл.225 ал.1 и т. 4
КТ.
Депозирана е искова молба от В. Х. Д. чрез адв. Ч. против
„ОБСЛУЖВАЩА ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ"
БЪДЕЩЕ -Д.О.". Ищецът твърди, че е работил по трудов договор при
ответника на длъжност "водач на селскостопанска машина". Със Заповед №
07/21.03.2022г. е прекратен трудовия договор и ищецът е дисциплинарно
уволнен. Ищецът счита Заповедта за незаконосъобразна. Не са искани
обяснения от работника. Процесната заповед не е мотивирана, не е посочено
кога е извършено нарушението. Моли да бъде отменена Заповед №
07/21.03.2022г. и Заповед № 23/21.03.2022г, да бъде възстановен на
предишната работа, да му се заплати обезщетение за период от 6 месеца в
размер на 11 898лева със законна лихва.
В законноустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника,
който счита исковата претенция за неоснователна. Счита, че са спазени
изискванията на Кодекса на труда при издаване на процесната заповед.
След като разгледа събраните по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното.
Ищецът е работил по трудово правоотношение към ответника
„ОБСЛУЖВАЩА ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
БЪДЕЩЕ“ -Д.О. на длъжност "водач на селскостопанска машина". Трудовият
договор с работодателя ОБСЛУЖВАЩА ПРОИЗВОДСТВЕНО-
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ БЪДЕЩЕ -Д.О. е сключен на 08.08.2018г.
Със Заповед № 07/21.03.2022г. трудовото правоотношение е прекратено на
1
основание чл. 190 , ал. 1, т. 2 КТ, чл. 187, ал. 1, Т. 1 КТ, дисциплинарно
уволнение. На 15.09.2022г.в 10:00 часа работникът е напуснал работа и не се
връща в същия ден. На 16.03.2022г., 17.03.2022г., 18.03.2022г. комисия
констатира, че повече от три последователни дни работникът не се явява на
работното си място“самоотлъчка“. Ищецът не спори, че на посочените дати
не се е явил на работа.В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника посочва, че Заповед № 23/21.03.2022г. е за прекратяване на
трудовото правоотношение - връчена при отказ, Заповед № 07/21.03.2022г. е
за налагане на дисциплинарно наказание - връчена по пощата.Двете заповеди,
касаят прекратяване на трудовото правоотношение считано от 21.03.2022г. и
липсва спор ищецът да не е узнал за тяхното съществуване. По реда на чл.
193 ГПК е оспорена автентичността на Протокол от 15.03.2022г. относно
автентичността на подписа под предал- е ли е на ищеца В. Д.. Събрани са
доказателства, чрез изготвена съдебно- графологична експертиза и
допълнителна такава, от заключението на които се установява, че подписът
под предал в Протокол от 15.03.2022г. е на ищеца В. Д.. Съдът кредитира,
като обосновано, достатъчно пълно и ясно, заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно- графологична експертиза и допълнителна
такава, а именно че подписите под процесния документ са положени от В. Д.,
поради и което съдът намира направеното оспорване за недоказано.
Работодателят представя по делото съставени констативни протоколи от
15.03.2022г. до 18.03.2022г., за това, че работникът не се е явил на работа.
Тези доказателства не се спорят от ищеца, напротив същият потвърждава, че
не се е явил на работа. Твърденията на ищеца са, че на тези дати е заболял и
потвърдено от него в съдебно заседание е че не му е издаван и не е
представил пред работодателя болничен лист.
По основателността на исковете съдът приема следното:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение
на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани
или приети обясненията на работника или служителя по отношение на
дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху
работодателя. Същият следва да установи при условията на главно и пълно
доказване релевантните за повдигнания спор факти – спазване на
установената в чл. 193 КТ процедура и извършените от работника/служителя
нарушения на трудовата дисциплина, за които е наказан дисциплинарно с
„уволнение“. Поначало искането за даване на обяснения може да бъде
направено и/или прието и от друго лице, комуто работодателят е възложил да
стори това. За извършването на това действие /действия/ в закона липсва
изискване за формално упълномощаване. От значение е единствено
обстоятелството на работника/служителя да е дадена възможност да даде
обяснения по повод на вменените му нарушения на трудовата дисциплина,
които да достигнат до работодателя, респективно до носителя на
дисциплинарна власт и да бъдат съобразени в дисциплинарното
производство, като е без значение кой е техният приносител или кой е
осъществил организационните действия по извършването им. Счита се, че
процедурата по чл. 193 КТ е спазена и в случаите, когато на
работника/служителя е предоставена възможност да даде обяснения /писмено
2
или устно пред работодателя или пред лице, което е натоварено от
работодателя да ги поиска и/или получи/, но работникът не е сторил това по
своя воля.Надлежно връчване е чрез писмената покана срещу подпис от
работодателя до работника или служителя в определен от работодателя
кратък срок да даде устни или писмени обяснения за допуснати нарушения.
Ако такава покана не е отправена, съдът отменя уволнението без да разглежда
спора по същество. Тази разпоредба не се прилага, ако обясненията на
работника не са изслушани или не са били дадено по негова вина.
В случая анализът на ангажираните по делото доказателства не
обосновава извод, че преди налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е поискал обяснения от ищеца във връзка с вмененото му
нарушение на трудовата дисциплина, т. е., събраните доказателства не
обосновават извод, че е спазил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ.
В конкретния случай се оспорва съдържанието на Заповед
№5/17.03.2022г. Видно от същата на първо място се посочва, че на
17.03.2022г. работникът е уведомен в административната сграда на
Кооперацията от касиера Д., че следва да се яви на 18.03.2022г. в 09: 00 часа,
за да даде писмени обяснения за причините за неговото отсъствие. Ищецът
спори да е бил уведомяван на 17.03.2022г., твърди, че не е посещавал
кооперацията. В тази насока самият работодател в издадената от него Заповед
за дисциплинарно наказание посочва, че на 17.03.2022г. лицето не се е явило
на работното място.Представя и два броя Констативен протокол за тези
твърдени факти, като в същото време в Заповед №5/17.03.2022г. посочва, че
на 17.03.2022г. в 09:00 часа работникът е уведомен в административната
сграда от касиера Д., че следва да се яви на 18.03.2022г. в стаята на касиера за
връчване на процесната Заповед. При отказ са положени подписи от А.Л. Д.,
Й.М.П., Р. Т.ова Д.а. С ръчно изписан текст под положените подписи от
неясно кой автор е изписано, че на 18.03.2022г. в административната сграда
на земеделската кооперация в 11:20 часа В. Д. отказва да получи Заповед
№5/17.03.2022г. Ищецът твърди, че на дати 17.03.2022г. и на 18.03.2022г. не е
присъствал на територията на административната сграда на земеделската
кооперация, поради което и оспорва съдържанието на Заповед
№5/17.03.2022г. В тази насока изключително непоследователни и неясни са
показанията на водените от ответника двама свидетели, положили подписите
си като свидетели при отказ. Св. А.Л. , работи като касиер домакин в
земеделската кооперация посочва, че на датите на съставените протоколи 15,
16, 17 март , работникът не се е явил. Свидетелката заявява, че не е
уведомявала на 17.03.2022г. В. Д. да се яви на следващия ден, за да даде
обяснения. Св. Й.П., работи като тракторист в ОППК Бъдеше, посочва, че В.
е следвало да се яви на 21.03.2022г. в кооперацията , за да даде обяснения, за
което е съставен отказ , че лицето е отказал и е заминал. Не си спомня при
полагане на подпис в графа свидетели при отказ в Заповед №5/17.03.2022г.
да е съществувал саморъчно изписания текст под Заповедта.
С оглед изложеното съдът следва да отмени уволнението без да
разглежда спора по същество, като приема, че процесната Заповед
№5/17.03.2022г. не е връчена на работника при отказ на посочената дата
18.03.2022г., както и не се установява истиността на съдържанието на същата
3
на 17.03.2022г. касиерът в кооперацията да е уведомил лично работника в
административната сграда на кооперацията, за задължението му да се яви на
18.03.2022г.Следва да се отмени Заповед № 07/21.03.2022г. и Заповед №
23/21.03.2022г, като незаконосъобразни.
С оглед изложеното искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и
подлежи на уважаване.
Предвид основателността на обуславящия иск за отмяна на
уволнението, искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ също е основателен и подлежи на
уважаване.
Следва ищецът да бъде възстановен на предишната работа. В тази
връзка работникът следва да се възстанови на длъжност"Бодач на
селскостопанска машина" при ОБСЛУЖВАЩА ПРОИЗВОДСТВЕНО-
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ" БЪДЕЩЕ -Д.О.".
Предвид основателността на обуславящия иск за отмяна на
уволнението, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ също е основателен и подлежи на
уважаване, да се заплати на ищеца обезщетение за период от 6 месеца в
размер на 8 074, 32 лева ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 28.04.2022г. до окончателното изплащане.
Видно от изготвената по делото съдебно икономическа експертиза за
дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от шест месеца е 8 074,
32 лева/ периода, който се претендира от ищеца е 22.03.2022г. – 22.09.2022г./.
В съдебно заседание в хода на устните състезания ищецът заяви, че искът
следва да с е уважи според заключението на вещото лице, но не внесе искане
за изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК, като искът
следва да се отхвърли за разликата над 8074, 32 лева до претендираните 11
898 лева, като неоснователен.
По разноските.
Във връзка с оспорването по реда на чл. 193 ГПК разноски не се
следват.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски в размер на 902,
58 лева, за ответника 321, 37 лева.
Ответникът следва да заплати в полза на ГОРС дължимите държавни
такси по исковите претенции и съдебни разноски общо в размер на 518 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за НЕДОКАЗАНО оспорване по реда на чл. 193 ГПК
автентичността на подпис под предал в Протокол от 15.03.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, уволнението на В. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. Д.О., ул.***
против Обслужваща производствено-потребителна кооперация БЪДЕШЕ
Д.О. ЕИК ********, адрес гр. Д.О., ул.*** представлявано от М. П. Б.,
извършено със Заповед № 07/21.03.2022г. и Заповед № 23/21.03.2022г. -
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“;
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, В. Х. Д. с ЕГН
********** с адрес гр. Д.О., ул.*** на заеманата до уволнението длъжност –
„Водач на селскостопанска машина" в Обслужваща производствено-
4
потребителна кооперация БЪДЕШЕ Д.О. ЕИК ********, адрес гр. Д.О.,
ул.*** представлявано от М. П. Б..
ОСЪЖДА Обслужваща производствено-потребителна кооперация
БЪДЕШЕ Д.О. ЕИК ********, адрес гр. Д.О., ул. *** представлявано от М. П.
Б. ДА ЗАПЛАТИ НА В. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. Д.О., ул.***
сумата от 8 074, 32 лева/представляваща обезщетение за оставане без работа
за периода от 22.03.2022г. до 22.09.2022г, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба 28.04.2022г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 8 074, 32 лева, до
претендираните 11 898 лева.
ОСЪЖДА Обслужваща производствено-потребителна кооперация
БЪДЕШЕ Д.О. ЕИК ********, адрес гр. Д.О., ул.*** представлявано от М. П.
Б., да заплати на В. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. Д.О., ул.*** сумата от
902, 58 лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА Обслужваща производствено-потребителна кооперация
БЪДЕШЕ Д.О. ЕИК ********, адрес гр. Д.О., ул.*** представлявано от М. П.
Б., да заплати по сметка на ГОРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 3 и
чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, сумата от 518 лева (петстотин и осемнадесет лева), съставляваща
дължимата държавна такса върху исковете за производството и съдебни
разноски, ведно със сумата от 5.00 /пет/лева за служебно издаване на
изпълнителен лист .
ОСЪЖДА В. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. Д.О., ул.*** да заплати
на Обслужваща производствено-потребителна кооперация БЪДЕШЕ Д.О.
ЕИК ********, адрес гр. Д.О., ул.*** представлявано от М. П. Б. сумата от
321, 37 лева, разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от датата на обявяването му -26.09.2022г.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5