Присъда по дело №281/2021 на Районен съд - Попово

Мотиви по НОХД № 281 по описа за 2021 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият ИСКР. П. Й. от гр.Р. е предаден на съд по реда на Глава XXIX-та от
НПК по обвинение за това, че „на 10.11.2021 г., около 01.45 часа, в с.Ц.А., община П., по
ул.“И.К.“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.“, модел
„П.“, с регистрационен № ***, който е със служебно прекратена регистрация на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП, т.е. не е бил регистриран по надлежния ред, съгласно чл.140 от
ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР в сила от 14.04.2000 г. за регистрацията,
отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени
от тях“ – престъпление по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Районна прокуратура Т., ТО П., в с.з. чрез прокурор Т. поддържа обвинението като
безспорно доказано, пледира за налагане на наказание глоба в максимален размер предвид
съдебното минало на подсъдимия.
Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен, прави искане за разглеждане на делото по реда на
Глава ХХVІІ-ма от НПК–„съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”. Предвид на това, съдът
на основание чл. 372, ал.4, във вр. с чл. 371,т.2 НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнание се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства
по делото, поради което и обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат
събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Упълномощеният от него защитник адв.Й.К. от АК-Р. също намира, че са налице всички обективни
предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Пледира алтернативно
за определяне на наказанието в хипотезата на чл.58а,ал.4, във вр. с чл.55 от НК и налагане на наказание
пробация, респ. наказание глоба по реда на чл.58а,ал.5 НК.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията вписани в нормата
на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият ИСКР. П. Й. живеел в гр.Р., бил с основно образование, неженен,
безработен, многократно осъждан за престъпления по транспорта, за последен път по нохд
№ 413/2015 г. на РС Карнобат, като изтърпявал и ефективно наказание ЛОС /справка за
съдимост л.13-16/. Бил правоспособен водач за категории „С“, „В“, „СЕ“ „М“, „АМ“, „ТКТ“
и „ВЕ“ , с правоспособност придобита през 1993 г. като до настоящото деяние бил
санкциониран многократно по административен ред за други нарушения на ЗДвП /справка
л.10-11 от БП/.
На 02.09.2021 г. подсъдимият закупил л.а.“Ф. П.“, с рег.№ № ***, след което за него
възникнало задължението по чл.143, ал.15 от ЗДвП, в двумесечен срок от придобиване, да
регистрира закупеното МПС. От друга страна, неизпълнението на това задължение, водело
до служебно прекратяване регистрацията на автомобила. Тъй като подсъдимият не
изпълнил задължението за регистрация в посочения срок, то на 04.11.2021 г. регистрацията
била служебно прекратена /справка л.8/.
Въпреки липсата на регистрация на л.а., на 10.11.2021 г. подсъдимият предприел
управлението му, като при движение по ул.“И.К.“ в с.Ц.А., общ.П., около 01.45 ч. изгубил
управлението на превозното средство, което излязло от пътя и попаднало в канавката.
Спукани били три от гумите му, при което било невъзможно л.а. да се върне на пътя.
Подсъдимият решил да пренощува в автомобила, като употребил алкохол /по негови данни
водка и бира/. По сигнал на настъпило ПТП на място пристигнал дежурен екип от РУ П.,
пред който подсъдимият се държал неадекватно, не можел да говори и да обясни къде се
намира, отказал и проба за алкохол. Впоследствие била извършена и проверка в
информационните масиви на МВР, при която било установено, че л.а. управляван от
подсъдимия е със служебно прекратена регистрация, при което материалите били
докладвани на прокурор от РП Т.. След събиране на допълнителни доказателства било
1

образувано БП № *** г. по описа на РУ П. за извършеното от подсъдимия престъпление по
чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен
начин от събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по БП № *** г. на РУ П.
писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на св.С.Р. депозирани в
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им
по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие
обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от
съда по реда на чл.372,ал.4, вр. с чл. 371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа
страна и при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че подс.ИСКР. П. Й. е осъществил състава на престъплението
по чл.345, ал.2,вр. с ал.1 НК като на 10.11.2021 г., около 01.45 ч., в с.Ц.А., общ.П., по
ул.“И.К.“, е управлявал МПС – л.а.„Ф. П.“, с рег.№ ***, който е със служебно прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП, т.е. не е бил регистриран по надлежния
ред, съгласно чл.140 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР в сила от 14.04.2000
г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях.
Непосредствен обект за престъплението по чл.345 НК са обществените отношения
във връзка с регистрирането на моторни превозни средства. ЗДвП императивно установява,
че по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само МПС, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Съгласно чл.140, ал.2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. В
конкретният случай се касае за управление л.а. с рег.№ СС 88 66 РВ, регистрацията на който
е била служебно прекратена съгласно чл.143,ал.15 от ЗДвП, считано от 04.11.2021 г.
Следователно, към инкриминираната дата - 10.11.2021 г. подс.Й. е управлявал МПС, което
няма нужната съгласно Наредба №І-45/2000 г. на МВР регистрация. От субективна
страна подс.Й. е извършил престъплението умишлено с пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че л.а. е с прекратена регистрация, т.е.
няма нужната такава и не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване, но въпреки това го е привел в движение и управлявал по път, отворен за
обществено ползване в населено място до настъпване на ПТП.
Съдът обсъди и възможността за приложение на чл.9,ал.2 от НК, като прие, че
конкретното деяние не разкрива явно незначителна обществена опасност, за да не е
престъпно. Касае се за формално престъпление, при което следва да се приеме, че съгласно
законодателната логика осъществяването на признаците на престъплението от обективна и
субективна страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде
криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни последици.
Хипотезата на чл.9, ал.2 от НК можеше успешно да се коментира ако някакви важни
обстоятелства са налагали управлението на нерегистрирано МПС и подсъдимият не е имал
друга възможност, освен да го използва. Следва да се посочи и това, че незнанието на
обстоятелството, че управлението на нерегистрирано МПС е престъпно, не е извинително
обстоятелство /"Ignoratio juris neminem excusat" - незнанието на закона не е извинително/.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания
на чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено
съгласно правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две
отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората
по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на
2

чл.55 НК, за което обаче е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ.
изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус първоинстанционният
съд прие, че наказанието следва да се индивидуализира по правилата на чл.58а, ал.5 от НК,
тъй като не отчете многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да го мотивират да
приложи чл.55 НК. При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващо вината
обстоятелства направените от него самопризнания и проявеното чрез тях съжаление за
стореното (самопризнания, които в случая няма пречка да бъдат отчетени като смекчаващи
обстоятелства, тъй като следва се приеме, че „…съставляват елемент от цялостно,
обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№
1/2008 г. на ОСНК на ВКС). Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете съдебното
минало на подсъдимия, данните за системно нарушаване на ЗДвП и настъпилото ПТП,
поради което наказанието беше определено при баланс между смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства.
Наказанията, предвидени в чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК са алтернативни–до 1 г. ЛОС или
глоба в размер от 500 до 1000 лв., при което и след преценка по реда на чл.57,ал.1 НК и
отчетените по-горе отегчаващи обстоятелства прие, че на подсъдимия следва да бъде
определено наказание ГЛОБА в максималния размер от 1000 лв. /хиляда лева/, което се
явява адекватна форма за извършеното от подсъдимия.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

3

Номер на акта:	23
Дата:	23 ноември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20213520200281
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 ноември 2021 г.

Присъда по дело №281/2021 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите