Р Е Ш Е Н И Е №
260740
гр.Пловдив, 01.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 27.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 628/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Б.Г.К. против решение № 260053/06.01.2021г. по гр.д.№ 7531/2020г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените от нея искове против „Кредитреформ България“ЕООД за това да бъде признато за установено, че жалбоподателката не му дължи сумата от 9498,98 лева – просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 23.05.2007г., сключен с „Банка ДСК“ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на въззиваемото дружество с договор за цесия; сумата от 1094,06 лева- лихва, дължима за периода 25.06.2008г.- 07.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 211,86 лева- съдебни разноски и 278,05 лева- юрисконсултско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителен лист за горепосочените суми. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и по-конкретно, че РС погрешно е приел, че на жалбоподателката валидно е било съобщено за извършената цесия от „Банка ДСК“ЕАД в полза на въззиваемото дружество, поради което погрешни били и изводите на първоинстанционния съд относно извършването на изпълнителни действия и прекъсване на погасителната давност с тях. Следвало да се приеме, че тъй като въззиваемото дуржество няма качеството на кредитор спрямо жалбоподателката, предприетите от същото действия по изпълнителното дело не е прекъсвали погасителната давност, а също така, че тези действия не са препятствали изтичането на срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди се, че е настъпила и перемпция по изпълнителното производство. Иска се цялостна отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете, ведно с присъждане на съдебни разноски.
От „Кредитреформ България“ЕООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Обстойно е мотивирано, защо следва да се приеме, че на жалбоподателката валидно е съобщено за извършената цесия още през 2010г.. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 7531/2020г. на ПдРС, ХХІІ гр.с. е образувано е по искова молба от Б.Г.К. против „Кредитреформ България“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата- жалбоподател в настоящето производство, не дължи на ответника сумата от 9498,98 лева– просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 23.05.2007г., сключен с „Банка ДСК“ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на въззиваемото дружество с договор за цесия; сумата от 1094,06 лева- лихва, дължима за периода 25.06.2008г.- 07.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 211,86 лева- съдебни разноски и 278,05 лева , за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.10.2008 г. по ч.гр.д. № 10677/2008 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано изп.д. № 20088180400506 по описа на ЧСИ Кремена Демерджиева. В исковата молба се твърди, че въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10677/2008 г. по описа на ПРС в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист Б.К., в качеството й на поръчител по горпосочения договор за кредит. Заповедта за незабавно изпълнение й била връчена на 05.03.2009г., след която дата тя не подала възражение по чл.414 от ГПК. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело № 20088180400506 по описа на ЧСИ Кремена Демерджиева. Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, изтекла след издаването му. Вземанията по същия били прехвърлени с договор за цесия в полза на „Кредитреформ България“ЕООД, като цесията нямала действие спрямо ищцата, доколкото не й била съобщена от банката. Счита, че е настъпила перемция и изпълнителното дело е прекратено. Счита, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение в хода на изпълнителното производство.
С подадения от „Кредитреформ България“ЕООД отговор на исковата молба иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че не е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Дружеството- кредитор не било бездействало в изпълнителното производство, по които били извършени множество изпълнителни действия, с давността била прекъсвана. Счита, че не са налице предпоставките по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Цесията била съобщена на надлежно длъжника надлежно.
Безспорни между страните са следните обстоятелства: че против жалбоподателката, в качеството й на солидарен длъжник- поръчител, и в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист за сумата от 9498,98 лева- просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 23.05.2007г., сумата от 1094,06 лева- лихва, дължима за периода 25.06.2008г.- 07.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2008г. до окончателното плащане, както и сумите от 211,86 лева- съдебни разноски, 278,05 лева- юрк.възнаграждение по ч.гр.д. № 10677/2008г. по описа на Районен съд- Пловдив, въз основа на който е образувано изп.д. № 20088180400506 по описа на ЧСИ Кремена Демерджиева / понастоящем Петрова/, а също така, че заповедта за изпълнение е влязла в сила през 2008г., като срещу нея не е подадено възражение от длъжниците.
Основният спорен въпрос между страните по делото е, дали за извършената в полза на въззиваемото дружество цесия е съобщено надлежно на жалбоподателката. Съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземанията му, като прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По първоинстанционното дело / л.416/ е прието съобщение от „Банка ДСК“ЕАД до Б.К., с дата 29.12.2009г., за извършеното прехвърляне на вземанията от нея в полза на „Кредитреформ България“ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 18.12.2009г.. На самото съобщение не е отразено то да е връчено на адресата. В отговора на исковата молба се твърди, че жалбоподателката е уведомена лично за извършената цесия на 19.10.2010г., но липсват доказателства за това обстоятелство, както измежду тези приложени към отговора, така и измежду материалите по изп.дело № 508/2008г. на ЧСИ Кремена Петрова. Без значение е обстоятелството, дали уведомяването е извършено в хода на първоинстанционното дело с връчване на препис от горепосоченото съобщение от 29.12.2009г. на пълномощника на жалбоподателката, тъй като настъпването на перемпция и изтичането на погасителна давност са поставени от нея в зависимост от наличието на надлежно конституиран и действащ взискател след 25.02.2010г..
На посочената дата- 25.02.2010г., с разпореждане
на ЧСИ Кремена Петрова като нов взискател по изпълнителното дело е
конституирано въззиваемото дружество въз основа на договора за цесия от
18.12.2008г.. Безспорно е, че след тази дата са наложени запори върху трудовото
възнаграждение на жалбоподателката, като са правени удръжки от същото, подробно
описани по дати и суми в молба от самата жалбоподателка на л.13 по
първоинстанционното дело. Налагането на запорите на 19.11.2010г. / върху
трудовото възнаграждение по договор с „Его
Елеганс“ООД/ и на 23.10.2015г. / върху трудовото възнаграждение по договор с
„АС-999“ООД /, както и постъпването на суми по същите на дати през няколко
месеца през периода от 19.07.2011г.- 25.03.2020г., се установяват от
материалите по изпълнителното дело и от самия изпълнителен лист, на гърба на
който са отразени постъпилите суми.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. При съпоставка на текстовете на двете разпоредби става ясно, че двугодишният срок, в който принудителното изпълнение може да се прекрати по право, се прекъсва с всяко искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия, а погасителната давност се прекъсва с предприемане от съдия изпълнителя на определено изпълнително действие. По отношение на твърдяната от жалбоподателя перемпция следва да се отбележи, че с молбата от „Банка ДСК“ЕАД за образуване на изпълнителното дело / л.370 по първоинстанционното дело/ е заявено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, като ЧСИ е оправомощен да извършва всякакви изпълнителни действия по негово усмотрение. При наличието на такова възлагане не може да се приеме, че взискателят е бездействал, ако съдебният изпълнител е предприемал изпълнителни действия от негово име и по свое усмотрение.
Както се приема и в мотивите към Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК, „без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/е установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му“. Това важи преди всичко в случаите, когато правният субект, явяващ се надлежен кредитор в отношенията с длъжника, е инициирал изпълнителното производство, овластил е ЧСИ да предприема изпълнителни действия по свое усмотрение и такива действия са предприемани. Със същите се прекъсва не само срокът на погасителната давност, но и двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Перемпция би настъпила при липса на възлагане по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, защото тогава взискателят трябва да иска извършването на конкретни изпълнителни действия през периоди по- кратки от две години. При това положение, ако деен е взискателят- цесионер, за който цесията не е породила действие в отношенията с длъжника, а цедентът, който все още се легитимира като кредитор спрямо длъжника, бездейства, независимо от това, дали са извършвани изпълнителни действия по искане на ненадлежно конституирания взискател, перемпция ще настъпи, като същата ще рефлектира спрямо валидността на последващите изпълнителни действия. В конкретния случай обаче, с оглед на заявеното с молбата за образуване на изпълнителното дело възлагане по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, следва да се приеме, че ЧСИ не е действал по инициатива на новоконституирания взискател, а в изпълнение на възлагането, поради което не е настъпила перемпция и не е изтекла погасителна давност. За пълнота на мотивите следва да се отбележи и това, че през периодите, през които са постъпвали суми от работодателите по наложените запори върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката, не е налице бездействие от страна на кредитора, тъй като той не е длъжен да иска, а и ЧСИ не е длъжен да предприема нови изпълнителни действия, тогава когато вече предприетите дават резултат. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като на основание чл.78, ал.4, вр. ал.8 от ГПК в полза на въззиваемото дружество ще следва да присъдено юрк.възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция в минималния размер от 100 лева по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260053/06.01.2021г. по гр.д.№ 7531/2020г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., с което са отхвърлени предявените от нея искове против „Кредитреформ България“ЕООД за това да бъде признато за установено, че жалбоподателката не му дължи сумата от 9498,98 лева – просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 23.05.2007г., сключен с „Банка ДСК“ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на въззиваемото дружество с договор за цесия от 18.12.2008г.; сумата от 1094,06 лева- лихва, дължима за периода 25.06.2008г.- 07.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 211,86 лева- съдебни разноски и 278,05 лева- юрисконсултско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителен лист за горепосочените суми.
ОСЪЖДА Б.Г.К. ***-А, ЕГН: **********, да заплати на „Кредитреформ България“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, райн „Красно село“, ул.“Шандор Петьофи“№ 10 сумата от 100 лева- юрк.възнаграждение за процесуално представителство по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: