№ 3585
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110211753 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А. В. И.а срещу Наказателно постановление №
22-4332-019594/05.10.2022г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на
жалбоподател са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Счита,
че АУАН е съставен при съществени процесуални нарушения. Моли да се отмети
обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподател е редовно призован, не се явява. Явява се процесуален
представител- адв. Г./ с пълномощно по делото/, като моли да се отмени обжалваното НП по
съображения изложени в жалбата. Излага довод, че водача не е знаел, че регистрацията на
автомобила е прекратена служебно, тъй като не е собственик на МПС-то.
В съдебното заседание административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представите, взема становище в писмени бележки. Моли да се потвърди
обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.Претендира изплащане на
възнаграждение, като прави и възражения за прекомерност на адвокатски хонорар.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата срещу Наказателно постановление № 22-4332-019594/05.10.2022г., издадено от
Началник Група към ОПП – СДВР е подадена в законово установения срок и от лице, което
1
има право на жалба, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията
на съда за това са следните:
На 03.07.2022г., около 15: 22 часа в София, по бул.Ботевградско шосе с посока на движение
от бул.В.Вазов към бул.АМ Хемус, жалбоподателя е управлявал лек автомобил "Фиат" с рег.
№ ******, собственост на М. Б. ЕООД. Същият бил спрян за извършване на полицейска
проверка от екип на СДВР – ОПП на пътъна връзка с ул.Околовръстен път, при която се
установило, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП. На
жалбоподателя е бил съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
По случая била извършена проверка, която приключила с Постановление на СРП от
07.09.2022г. с отказ да се образува наказателно производство, като материалите по
преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка наличието на предпоставки за
образуване на административно наказателно производство и налагане на административно
наказание на жалбоподател.
В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция" на
05.10.2022г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: постановление на прокурор при
СРП по пр. пр. № 34677/2022г. по описа на СРП, справка картон на водача, Заповеди
касаещи компетентност на наказващ.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата фактическа обстановка е безспорно
доказана от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира и приложените по делото
писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към
предмета на доказване по делото. Съдът се довери на показанията на разпитани в хода на
съдебно дирене св. Ж. и Й., касаещи обстоятелствата относно техните служебни задължения,
извършена проверка и установено нарушение. Съдът намира, че показанията на тези
свидетели са последователни и непротиворечиви, описват извършена проверка и установено
нарушение.
Съдът намира, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед на
министъра на вътрешните работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на
визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички
реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено
с изискванията на процесуалния закон, респективно и доводите на въззивника в
2
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с
постановление от 07.09.2022г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно
производство и е изпратила преписката на ОПП СДВР за преценка наличието на
предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподател.
Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се
образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда
или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на образуваното
наказателно производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на
обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от
административно наказващия орган със съставяне на АУАН. Привлеченият към
административно наказателна отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е
образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно деяние.
Безспорно, при прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е
бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено административно
нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно
преследване се трансформира в административно. При тази законова хипотеза се облекчава
правното положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна
отговорност му се налага наказание за административно нарушение. В хипотезата на чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове.
Събраният доказателствения материал по делото съдът намира за достатъчен, за да обоснове
извод за недоказаност на субективния елемент от състава на административното нарушение.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45/24.03.2000 г.
Задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е
за собственика според чл. 15, ал. 1 от Наредбата. В разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
пък е предвидена възможността служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса на
застраховането вменява задължение на информационният център да уведоми собствениците
на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка
3
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е
бил прекратен и не е подновен, като им дава срок 14 дни от датата на изпращане на
уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ
застрахователен договор. Нормата на чл. 574, ал. 11 от КЗ регламентира, че когато в срока по
ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява
органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. При
служебно прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
административният орган, извършил дерегистрацията, дължи уведомяване на собственика
на автомобила.
В случая няма никакви данни жалбоподателя да е бил надлежно уведомен за извършеното
на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно прекратяване на регистрацията на МПС и
съответно, към датата на извършване на вмененото му нарушение на чл. 140 от ЗДвП –
03.07.2022г., да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да предположи
за прекратената регистрация на автомобила, и съответно да съобрази поведението си с това
обстоятелство. По делото липсват доказателства за наличието на субективната страна на
нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като неустановени са както
интелектуалният, така и волевият момент на вината като субективен елемент на соченото
противоправно деяние. Действително, незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административно наказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от
обективната действителност за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и съответно на фактическо обстоятелство, което
принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това
незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10
от ЗДвП за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрацията на
автомобила /в този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т. д. №
3/2022 г. на ВКС и ВАС/. С оглед на което и при прилагането на чл. 14, ал. 1 и, ал. 2 от НК
във вр. с чл. 11 от ЗАНН, по отношение на санкционираното нарушение се изключва не само
умисъла на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината
"непредпазливост". В този смисъл е необосновано, още по-малко доказано е приетото от
наказващия орган, че ако и санкционираният водач да не е съзнавал и да не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, а именно "управление на МПС с прекратена
регистрация", е бил длъжен и е могъл да го предвиди. При липсата на уведомяване на
собственика на МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, ползвателят на автомобила към
датата на извършване на вмененото нарушение на чл. 140 от ЗДвП, нито е можел да
предвиди, още по-малко е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН. В
конкретния случай жалбоподател не е направил такова искане, поради което съдът не дължи
4
и произнасяне в тази насока. Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-019594/05.10.20 22г., издадено от
Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподател са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София, в
14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5