Решение по дело №425/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                      Гр. София, 11.05.2021 г.       

 

 В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав   

                                                                           

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 425 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 362 - 364 от ГПК.

Предявен е от ищеца “Е.С.” ЕООД, ЕИК********, против ответника “Т.” ЕООД, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 17.01.2019 г. между “Е.С.” ЕООД, като купувач, и “Т.” ЕООД, като продавач, за следните недвижими имоти, представляващи обекти от масивна девететажна ад министративна техническа сграда, находяща се в гр. София, кв. “Банишора”, ул. ********построена върху урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел I (първи) в квартал 12 (дванадесети) по плана на гр. София, със застроена площ от 803 (осемстотин и три) квадратни метра, а именно: осми самостоятелен етаж, целият с разгърната застроена площ от 566 (петстотин шестдесет и шест) квадратни метра и с обща площ на стаите 405 (четиристотин и пет) квадратни метра, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, девети самостоятелен етаж, целият с разгърната застроена площ от 145 (сто четиридесет и пет) квадратни метра и неизползваема покривна тераса, цялата с разгърната застроена площ от 442 (четиристотин четиридесет и два) квадратни метра, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота.

Ищецът твърди, че е купувач по сключения с ответника предварителен договор за покупко-продажба на недвижимите имоти. Твърди, че в чл. 5 от предварителния договор е уговорена между цената на недвижимите имоти в общ размер на 280 000 лева без ДДС. Твърди, че в чл. 6 от предварителния договор е уговорен начина на плащане на цената: първа вноска от 28 000 лева се заплаща в 5-дневен срок от подписване на предварителния договор, т.е. до 22.01.2019 г.; втора вноска в размер на 28 000 лева следва да се плати в 20-дневен срок от сключване на предварителния договор, т.е. до 06.02.2019 г.; а остатъкът от цената в размер на 224 000 лева се заплаща в деня на сключване на окончателния договор. Твърди, че е договорено, че окончателният договор за покупко-продажба на недвижимите имоти се сключва във формата на нотариален акт в срок не по-късно от 18.02.2019 г. Твърди, че ответникът не е предприел действия за сключване на окончателен договор в предвидения срок до 18.02.2019 г., нито се е явил в кантората на уговорения между страните нотариус за това.

Ищецът твърди, че предварителният договор не е прекратен към момента на подаване на исковата молба и за ищеца е възникнало правото да претендира обявяване на същия за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по предварителния договор. Твърди, че ищцовото дружество е изправна страна по предварителния договор и е изпълнило задълженията си по предварителния договор. Твърди, че е заплатило първата авансова вноска от продажната цена в размер на 28 000 лева на 21.01.2019 г. Твърди, че втората авансова вноска по предварителния договор в размер на 28 000 лева не е платена на ответника, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по договора да представи удостоверение за наличието/липсата на тежести за имотите.

Твърди, че е дал на ответника допълнителен срок до 28.02.2019 г. за явяване при нотариус и сключване на окончателен договор за гореописаните имоти, но това не е сторено от ответника. Твърди, че от 02.01.2014 г. до момента на подаване на исковата молба ищцовото дружество като наемател държи имотите – предмет на предварителния договор, по силата на договор за наем от 27.12.2013 г.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът “Т.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен предварителния договор от 17.01.2019 г. Сочи, че по отношение на процесните недвижими имоти на 14.01.2019 г. е съставен ревизионен акт, за който ответното дружество не е било уведомено към датата на сключване на предварителния договор и който се обжалва към момента на подаване на отговора на исковата молба. Сочи, че това ревизионно производство поставя ответното дружество в обективна невъзможност да се яви на насрочените дати за прехвърляне на правото на собственост върху недвижимите имоти по предварителния договор. Сочи, че тази обективна невъзможност не може да се вмени във вина на ответното дружество. Сочи, че производството по обжалване на ревизионния акт създава пречки да се яви пред нотариус, респективно да предаде необходимите документи на ищеца.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между ответника “Т.” ЕООД, като продавач, и ищеца “Е.С.” ЕООД, като купувач, е сключен предварителен договор от 17.01.2019 г. за продажба на недвижим имот, съгласно който продавачът се задължава да продаде на купувача следния недвижим имот - част от обекти от административно-техническа сграда, находяща се в гр. София, кв. “Банишора”, ул. ********а именно: осми самостоятелен етаж (а по схема от СГКК – София – седми надпартерен) с обща площ на стаите от 405 кв.м. и РЗП от 566 кв.м., девети самостоятелен етаж (а по схема от СГКК – София – осми надпартерен), целия с РЗП от 145 кв.м. и неизползваема покривна тераса, цялата с РЗП от 442 кв.м., наричан за краткост “имота”.

Съгласно чл. 5 от предварителния договор, договорната обща цена на имота, описан в чл. 1, е 280 000 лева без ДДС, включваща изцяло съответната площ на двата етажа и площта на съответните проценти идеални части от общите части на сградата.

Съгласно чл. 6 от предварителния договор, купувачът се задължава да заплати на продавача посочената в чл. 5 цена за имота на вноски. Уговорено е между страните, че първа авансова вноска (задатък) в размер на 28 000 лева се заплаща в 5-дневен срок от подписване на предварителния договор чрез банков превод по посочена от продавача банкова сметка. ***, че втората вноска в размер на 28 000 лева ще бъде платена от купувача в 20-дневен срок от деня на сключване на предварителния договор чрез банков превод по посочена от продавача банкова сметка, ***ерение за тежести, отразяващо вписвания по партидата на имота за период от десет години преди сключване на сделката, от което е видно, че върху имота няма вписани тежести и права на трети лица върху имота, искови молби с предмет имота или договори с предмет отдаване ползването на имота. Уговорено е между страните, че трета вноска в размер на 224 000 лева ще бъде платена в деня на сключване на окончателен договор чрез банков превод по посочена от продавача банкова сметка.

***. 10 от предварителния договор, страните се задължават да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота във формата на нотариален акт в срок не по-късно от 18.02.2019 г.

Съгласно чл. 11 от предварителния договор, ако окончателен договор не бъде осъществен преди 18.02.2019 г., страните се задължават да се явяват на 21.02.2019 г. в 10 часа в кантората на нотариусА.Г., с рег. № 437 на Нотариалнатака камара, намираща се на адрес: гр. София, ул. “********, партера, за сключване на окончателен договор за продажба на имота в нотариална форма.

Съгласно чл. 15 от предварителния договор, продавачът декларира, че притежава изцяло и в пълен обем правото на собственост върху имота; че имотът не е прехвърлян на други лица, не са упълномощавани други лица за продажбата му; че имотът не е обременен с вещни тежести; че върху имота не са учредени вещни права в полза на трети лица, в това число право на ползване; че за имота няма вписани искови молби, няма висящи съдебни спорове, искови, обезпечителни и изпълнителни дела; че имотът не е предмет на реституционни претенции, на делба и на други предварителни договори за покупко-продажба; че представените от продавача документи са автентични и с вярно съдържание и че няма други релевантни документи, касаещи правото на собственост върху продаваемия имот, както и че не са налице каквито и да било обстоятелства, които да доведат до пълна или частична евикция на купувача.

Представен е от ищеца анекс от 21.01.2019 г. към предварителния договор, с който продавачът е указал на купувача банкова сметка *** – “Евротур Релакс Сат ТВ” ООД, по която да бъде заплатена договорената в чл. 6 цена.

Представени са от ищеца писма по електронна поща, изпратени до ответното дружество, с което го кани за сключването на окончателен договор за имота.

Представен е от ищеца констативен протокол под акт № 46, том I, общ рег. № 430/28.02.2019 г. на нотариусА.Г.,*** действие – РС – София, издаден по молба на “Е.С.” ЕООД, от който е видно, че на 28.02.2019 г. нито представляващият дружеството продавач, нито надлежно упълномощено от него лице, се яви в нотариалната кантора до 11,15 часа за сключване на нотариален акт за покупко-продажба, при условията на сключения между страните предварителен договор.

Представен е от ищеца Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 186, том V, рег. № 33599, дело № 936/13.11.2006 г. на Б.Я.– нотариус, с рег. № 258 на Нотариалната камара, с район на действие – РС – София, вписан в Служба по вписванията – София под акт № 83, том 193, дв.вх.рег. № 76946/13.11.2006 г., с който ответникът продавач е закупил процесните имоти: осми самостоятелен етаж, девети самостоятелен етаж и неизползваема покривна тераса.

По делото са представени схеми на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.513.117.1.18 и 68134.513.117.1.19, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София.

По делото са изискани справки от Имотния регистър за процесните имоти.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещо лице В. Я.. Вещото лице дава заключение, че първи етаж на сградата е означен в кадастралната карта (КК) като нулев – “0” и поради това етажите в КК стават с един по-малко от реално съществуващите, поради което в случая действителната кота ± 0.00 се намира на 1.10 м над прилежащия терен и етажът, който в КК е нулев, всъщност е 1-ви. Вещото лице дава заключение, че поради тази разлика в номерирането на етажите 8-ми етаж по нотариален акт се явява 7-ми по кадастралната карта и съответно 9-ти по нотариален акт съответства на 8-ми по кадастралната карта.

Вещото лице дава заключение, че въз основа на данните в двата източника - кадастралната карта и нотариален акт № 186/13.11.2006 г. по отношение идентичността на имотите се установява, че осми самостоятелен етаж, целият с РЗП от 566 кв.м., включително и прилежащите общи части от стълбището и асансьорите, състоящ се от 16 стаи и една тоалетна, с обща площ на стаите 405 кв.м. е частично идентичен със Самостоятелен обект в сграда 68134.513.117.1.18.

Вещото лице дава заключение, че девети самостоятелен етаж, целият с РЗП от 145 кв.м., включително и прилежащите общи части от стълбището и асансьорите, състоящ се от три стаи и коридорни помещения, е частично идентичен със Самостоятелен обект в сграда 68134.513.117.1.19, а застроената част на девети етаж е разположена в източната част на високото тяло и площта й е 124 кв.м.

Вещото лице дава заключение, че терасата по архитектурни проекти е разположена на 9-ти етаж и заема непокритата част от етажа; покрита е с хидроизалоционен материал и върху нея са разположени съоръжения на мобилни оператори. Съгласно § 5, т. 59 ЗУТ, “тераса” е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Вещото лице дава заключение, че неизползваемата покривна тераса, цялата със ЗП от 442 кв.м. по описание в нотариален акт №186/13.11.2006 г., фактически представлява покрив на сградата, т.е. обща част.

Вещото лице дава заключение, че схема № 15-16362/10.01.2019 г. на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.513.117.1.18 се отнася за имот № 1 по нотариален акт № 186/13.11.2006 г. - осми самостоятелен етаж, целият с РЗП от 566 кв.м.; схема № 15-18444/11.01.2019 г. на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.513.117.1.19 се отнася за имот № 2 по нотариален акт № 186/13.11.2006 г. - девети самостоятелен етаж, целият с РЗП от 145 кв.м. Вещото лице посочва, че местоположението и площта на Самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 68134.513.117.1.18 и 68134.513.117.1.19 по кадастралната карта не отговарят на действителните.

Вещото лице дава заключение, че достъп до неизползваемата покривна тераса е възможен единствено през коридора на девети етаж; терасата не е техническо съоръжение за обслужване на общи части, самата тя представлява обща част - покрив. По смисъла на ЗКИР “самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура” е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Терасата представлава обща част - покрив и не е допустимо да бъде самостоятелен обект.

При изслушване на заключението в проведеното на 19.01.2021 г. съдебно заседание вещото лице пояснява, че третият обект не е тераса, а е покрив на осмия етаж и се явява обща част на сградата; не е оформено като тераса с трайна настилка, по която може да се ходи, а е само с хидроизолация. Посочва, че тази част се явява покрив на сградата и представлява обща част.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Прeдявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Легална дефиниция на договора за продажба се съдържа в чл. 183 от ЗЗД, съгласно която с този договор продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Следователно съществените елементи на договора за продажба са индивидуализиране на вещта, цената, която купувачът се задължава да заплати, и начина на плащане на цената. Договорът за продажба се определя като двустранен, консунсуален, възмезден договор.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да са налице при кумулативна даденост следните предпоставки: продавачът по предварителния договор за продажба на недвижим имот да е собственик на имота, предмет на договора; предварителният договор да е действителен и да не е развален, като същият следва да съдържа действителни уговорки относно съществените условия на окончателния договор; цената да е заплатена към момента на приключване на съдебното дирене или се постановява решение, което замества окончателния договор, при условие, че ищецът изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.

Предвид конститутивния характер на предявения иск, съдът намира, че признанието на иска от ответника, направено с молба в проведеното на 09.06.2020 г. съдебно заседание, следва да бъде зачетено като признание на фактите и обстоятелствата по делото. Обявяването на предварителен договор за окончателен се постига единствено по съдебен ред - чрез решение, основано на формираните от съда фактически и правни изводи. От друга страна, ищецът не е поискал произнасяне с решение съобразно признанието по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между ответника “Т.” ЕООД, като продавач, и ищеца “Е.С.” ЕООД, като купувач, е сключен предварителен договор от 17.01.2019 г. за продажба на процесните недвижими имоти - част от обекти от административно-техническа сграда, находяща се в гр. София, кв. “Банишора”, ул. ********а именно: осми самостоятелен етаж (а по схема от СГКК – София– седми надпартерен) с обща площ на стаите от 405 кв.м. и РЗП от 566 кв.м., девети самостоятелен етаж (а по схема от СГКК – София – осми надпартерен), целия с РЗП от 145 кв.м. и неизползваема покривна тераса, цялата с РЗП от 442 кв.м.

Същият е сключен в изискуемата от закона писмена форма, доколкото окончателният договор се сключва под формата на нотариален акт. Налице е необходимото по чл. 19, ал. 2 от ЗЗД съдържание с оглед включените уговорки относно съществените условия на договора – недвижими имоти, продажна цена, начин на плащане на цената.

За сключването на предварителния договор е достатъчно волеизявление за разпореждането, изходящо от управителя на дружеството с ограничена отговорност, а решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност по чл. 137, ал.1, т. 7 от ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителната сделка с недвижимия имот, собственост на дружеството, и съответно не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен ред, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение от 15.11.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК.

По делото не са представени доказателства и не се установява продавачът ответник да е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността, поради което за купувача ищец възниква правото да иска обявяването на предварителния договор за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

В Решение № 72/14.07.2011 г. по т.д. № 659/2010 г. по описа на ВКС, Т.К.,  I Т.О., е прието, че в рамките на особеното съдебно производство по чл. 362 – 364 от ГПК при иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД съдът осъществява до голяма степен същите действия, които извършва нотариусът, проверявайки дали е изпълнено задължението за прехвърляне правото на собственост върху имота; дали са налице предпоставките за перхвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота, както и факта на плащане на уговорената продажна цена (която съставлява елемент от договора). След като съдът следва да замести с решението си обещания окончателен договор, то той не разполага с правото да внася каквито и да било изменения в съдържанието му, тъй като е задължен в съдебния акт да възпроизведе клаузите на обещания договор, така както те са очертани в предварителния договор, когато счете, че искът е основателен.

В случая се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ответникът продавач се легитимира като собственик на гореописаните недвижими имоти, предмет на предварителния договор, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 186, том V, рег. № 33599, дело № 936/13.11.2006 г. на Б.Я.– нотариус, с рег. № 258 на НК, с район на действие – РС – София.

Съдът намира, че не може да се приеме, че ответникът е собственик на всички продавани имоти – предмет на процесния договор, в частност обекта, наречен в предварителния договор “неизползваема покривна тераса”. Съгласно легалната дефиниця в § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ, “тераса” е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, “самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура” е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. В случая от неоспореното от страните и прието заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че т.нар. “неизползваема покривна тераса” фактически представлява покрив на сградата, на осмия етаж, и се явява обща част за цялата сграда. Както посочва вещото лице, в действителност дори не е оформена като тераса с трайна настилка, по която може да се ходи, а е само с хидроизолация.

След като няма данни цялата сграда да принадлежи на ответника, съдът намира, че в случая следва да се приложи правилото на чл. 38, ал. 1 от ЗС, че общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. С оглед на това покривът/част от покрива представлява обща част на сградата и принадлежи на всички собственици в сградата. Видно от заключението на вещото лице терасата не е нито част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.513.117.1.19, нито отговаря на изискванията за самостоятелен обект по смисъла на ЗКИР. Поради това не може да се направи еднозначен извод, че т.нар. “неизползваема покривна тераса” е валидно прехвърлена с процесния нотариален акт на ответника продавач и съответно че ответникът е собственик на този имот.

Доколкото предварителният договор е сключен за покупко-продажба на трите имота, следва да се извърши преценка дали е възможно да бъде обявен за окончателен по отношение само на осми самостоятелен етаж и девети самостоятелен етаж. В чл. 5 от предварителния договор е договорена обща цена на имотите в размер на 280 000 лева без ДДС. Няма данни страните да са уговорили отделни цени на отделните обекти– предмет на предварителния договор. С оглед на това и тълкувайки предварителния договор по реда на чл. 20 от ЗЗД, съдът намира, че действителната обща воля на страните е да бъдат продадени трите имота заедно (осми етаж от сградата, девети етаж от сградата, неизползваема тераса) за общата продажна цена от 280 000 лева без ДДС. С оглед на това съдът, който с решението си по иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД замества обещания окончателен договор, не разполага с правото да внася каквито и да било изменения в съдържанието му, а клаузите следва да бъдат възпроизведени така, както те са очертани в предварителния договор (така в цитираното по-горе решение на ВКС). Обратното би означавало да се извърши промяна от съда в договорените между страните условия по предварителния договор, което не е допустимо. С оглед на изложеното след като ответникът не се установява да е собственик на този имот и продажната цена е уговорена общо за трите имота, съдът при задължителната проверка, която извършва в настоящото производство, намира, че това е пречка за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба на имотите за окончателен.

За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че от изисканите по делото справки от Агенцията по вписванията - Имотен регистър се установява, че върху имотите има наложени възбрани преди вписването на исковата молба, които няма данни да са заличени – от 12.04.2011 г., от 03.10.2018 г., от 18.01.2019 г. Съгласно чл. 6, т. 2 и чл. 15 от предварителния договор, безспорно страните са договорили, че за да се плати втората вноска от продажната цена, която не е платена от купувача ищец, следва да се представи удостоверение, от което да е видно, че върху имота няма вписани тежести и права на трети лица, съответно за да се придобие имота от купувача, същият да не е обременен с вещни тежести. Това условие, което с оглед характера на сделката е съществено по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, не е изпълнено. Вписаните възбрани представляват вещни тежести върху продавания имот и същите засягат правата на купувача на имота, тъй като след вписването на възбраната разпореждането с имота е недействително спрямо взискателя и присъединилите се взискатели, съгласно чл. 452, ал. 2 от ГПК. С оглед на горното съдът намира, че това представлява пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният конститутивен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ответникът не претендира разноски по настоящото дело, поради което такива не му се присъждат по делото.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Е.С.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес център “Евротур”, ет. 1, ап. офис 1, против “Т.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 17.01.2019 г. между “Е.С.” ЕООД, като купувач, и “Т.” ЕООД, като продавач, за следните недвижими имоти, представляващи обекти от масивна девететажна административна техническа сграда, находяща се в гр. София, кв. “Банишора”, ул. ********построена върху урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел I (първи) в квартал 12 (дванадесети) по плана на гр. София, със застроена площ от 803 (осемстотин и три) квадратни метра, а именно: осми самостоятелен етаж, целият с разгърната застроена площ от 566 (петстотин шестдесет и шест) квадратни метра и с обща площ на стаите 405 (четиристотин и пет) квадратни метра, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, девети самостоятелен етаж, целият с разгърната застроена площ от 145 (сто четиридесет и пет) квадратни метра и неизползваема покривна тераса, цялата с разгърната застроена площ от 442 (четиристотин четиридесет и два) квадратни метра, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ :