Решение по дело №2767/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от председателя на Управителния съвет /УС/ Й. В., чрез ю.к. С. С., против Решение №222/19.07.2024 г., постановено по АНД № 130/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.

Релевирани са касационните основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. Въз основа на изложените мотивирани възражения в подкрепа на всяко от касационните основания се претендира отмяна на решението и потвърждаване на оспорения ЕФ като законосъобразен. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на размера на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание по същество касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Ответник „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД, представлявано от управителя В. А., чрез адв. Б. С. в писмен отговор оспорва касационната жалба изцяло, като излага подробни съображения в подкрепа на възприетите от въззивния съд основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Отправено е искане за отхвърляне на касационната жалба и присъждане на разноски за касационното производство съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Варна е изразил становище за оставяне в сила на оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Варна, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес да оспори въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348, ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 02.07.2021 г. в 10, 47 часа с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър, в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено /заснето/ нарушение с ППС - влекач „Скания П 410“ с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 45000, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 от ЗП според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.

Доколкото описаното изпълва състава на нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, против дружеството, което е собственик на ППС - „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД е издаден ЕФ, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП му е наложена имуществена санкция от 2500 (две хиляди и петстотин) лева. С фиша е указано, че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лв., дружеството може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

Районният съд е приел, че в случая са налице три самостоятелни основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. На първо място нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от същия закон, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона за движението по пътищата. Поради това заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, а не както е процедирано в разглеждания казус – с издаване на ЕФ. Констатираното е възприето от въззивния съд като съществено нарушение на процесуалните правила, което е счел за достатъчно основание за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен. В мотивите на въззивното решение изрично е обърнато внимание, че настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълване текста на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП с вписването на "-3б", добавен след израза "чл. 179, ал. 3", обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., не променя този извод на съда. Съобразено е, че нормата е процесуална и се прилага незабавно от момента на нейното влизане в сила, но процесният ЕФ е издаден преди тази дата, т.е. при действието на нормата в нейната предходна редакция. Според съда самата законодателна промяна подчертава правилността на горния извод, че за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП може да се издава ЕФ от 13.02.2024 г. Вторият аргумент, обосноваващ незаконосъобразността на оспорения ЕФ, съдът е посочил, че същият е издаден извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които са приложими и в този вид производства и които имат преклузивен характер, от което е направен извод, че с изтичането им е преклудирана възможността за административнонаказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя. В подкрепа на този извод е посочено, че по аргумент от чл. 187ж, ал. 7 от ЗДвП и чл. 58д, ал. 4 от ЗАНН по юридическа сила и последици електронният фиш е приравнен на наказателно постановление. На трето място въззивният съд е изложил подробно мотивирани съображения за противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителният характер на Директивата и позовавайки се на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, съдът приел, че при приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 (две хиляди и петстотин) лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът е посочил, че единствения начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. Обсъдена е и евентуалната приложимост на чл.185 от ЗДвП като субсидиарна норма, но с оглед предвиждането с нея единствено на глоба като наказание за ФЛ преценил, че тя е неприложима при нарушения, извършени от ЮЛ, какъвто е и настоящия казус. В допълнение към вече изброените основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и с оглед късното му издаване решаващият състав е посочил, че оспореният фиш е издаден и в нарушение на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 година. Посочено е, че посоченият текст на Регламента, задължава АПИ преди да започне административнонаказателно производство срещу нарушителя да изпълни процедурата, разписана в чл. 2 § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., което в случая не е сторено. С тези съображения РС – Девня е отменил ЕФ и присъдил в полза на дружеството разноски в производството.

Касационният съдебен състав преценява правните изводи на въззивният съд като обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) към датата на извършване на нарушението – 02.07.2021 г., регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., обхватът на нормата е разширен до нарушенията по чл.179 ал.3 - 3б от ЗДвП вкл., което е несъмнено доказателство, че към 02.07.2021 г. санкционирането на осъщественото от „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Правилен е изводът на въззивния съд, че санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е достатъчно основание за отмяната на фиша.

Законосъобразно е прието, че след като нарушението е извършено на 02.07.2021 г. издадения ЕФ на 03.02.2023 г. е извън срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

В допълнение към изложеното от РС - Девня, по отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето по дело С-61/23 на СЕС, в следния смисъл: Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В този смисъл санкционната норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по същия закон, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. Както правилно е преценил и районният съд, в ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като съдът правилно е установил, че са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-касационен ответник.

В идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл и въззивният съд с проверяваното решение, което не е обременено с релевираните касационни основания. При задължителната служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, също не е установена незаконосъобразност на решението, което квалифицира касационната жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й, съответно оставяне в сила на решението на Районен съд - Девня.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.3 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Ответникът е представляван в касационното производство от адв. С.. От Договор за правна защита и съдействие, фактура №138/14.08.2024 г. и преводно нареждане от 05.11.2024 г. се установява, че е договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 450 лева. Предметът на спора е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, поради което на основание чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2024 г. минималното възнаграждение за адвокат е 550 лева. Делото е със средна степен на фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност от страна на жалбоподателя е неоснователно. АПИ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника сумата от 450 лева, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение №222/19.07.2024 г., постановено по АНД № 130/2024 г. по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура”, да заплати в полза на „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, адвокатско възнаграждение в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.