Решение по дело №75/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, която е входирана в общинска администрация на 27.02.2024г. от Е. С. С. от [населено място], общ. З. с посочен съдебен адрес – [населено място], [улица], ет. 3 – Адвокатско дружество „К. и съдружници“, срещу Мълчалив отказ на Кмета на О. З. по Искане вх. №94-00-341/31.01.2024 г. на жалбоподателя, В жалбата се сочи, че по действащата регулация на [населено място], [община], подходът до имота му е предвиден да се осъществи през улица, преминаваща през поземлени имоти № 311 и № 312 по плана на селото, която да обслужва собствения им УПИ VII-313, в кв.46, съгласно действащата регулация на [населено място], [община]. Няколкократно през годините е подавал заявления до О. З. да се открие процедура по изменение на регулацията на [населено място], [община], за прокарване на предвидената улица, които са оставали без отговор. Това бездействие на Общинската администрация го е принудил да поиска извършването на процедура по чл.190 от ЗУТ, като с влязла в сила Заповед № 418/06.10.2011 г. на ВРИД Кмета на [община], издадена на основание на чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, им е разрешено да прокарат временен път съгласно изготвена скица-проект през поземлен имот № 311, в кв.46 по плана на [населено място], собственост на С. М. К. и Ф. Х. К., със срок - до откриване на улица по регулация, която да обслужва УПИ VII-313, в кв.46 по плана на [населено място]. След като по тази причина 10 години имат непрекъснати конфликти със собствениците на служещия имот, отново искат прилагане на действащата регулация чрез прокарване на предвидената по плана улица, но пак без никакъв отговор от [община]. Сочи се, че е съсобственик на поземлен имот № 313 с площ 690 кв.м., участващ с 590 кв.м. в УПИ VII, в кв.46 и със 100 кв.м. в УПИ XVIII - Озеленяване, кв.46 по ЗРКП на [населено място], одобрен със Заповед № РД- 271а/31.03.1983 г.

След входиране на жалбата в общинска администрация на 27.02.2024 г. на следващия ден е изпратено писмо до заявителя изх. № 94-00-905/28.02.2024 г. с което е направен изричен отказ за изменение на регулация на [населено място], общ. З. с прокарване на улица, която да обслужва УПИ VІІ - 313, както и съседния УПИ ІV - 310, кв.46, съгласно действуващата регулация, преминаваща през поземлени имоти №311, 312 по плана на селото.

С писмото си, Кметът на община З. заявява, че жалбоподателят е направил искане №94-00-341/31.01.2024 г, като при водените устни преговори не е установено по категоричен начин, искането му за осигуряване на достъп по предвидената в действуващия план, улична регулация или чрез изменение на уличната регулация по трасета на временно реализирания път през имот 311 съгласно Заповед №418/06.10.2011 г. на Кмета на [община].

Уточнено е, че уличната регулация, предвидена да обслужва УПИ VII-313, кв.46 по ПУП на [населено място], е утвърдена със Заповед № РД-271А от 31.03.1983 г. на П. на ОНС- [област]. Тя е с приблизителна дължина 70 линейни метра, от о.т.315, през о.т.316 до о.т.317, като представлява улица - тупик с уширение. Предвидена е за реализиране върху части от имоти: № 357; № 354; № 312; № 311 и № 310 по плана на [населено място]. Констатирано е, че стръмните и пресечени терени, в много от населените места в [община], изискват сравнително голям финансов ресурс за проектиране. Пояснено е, че придобиването на терените, от страна на [община], от частни лица, собственици на имотите, върху които е предвидена да се изгради техническата инфраструктура, чрез отчуждителни мероприятия, задължава последващо проектиране и изпълнение на тези проекти, което е свързано с осигуряване на финансови средства за това. Посочено е и, че със Заповед № 418/06.10.2011 г. на Кмета на О. З. е осигурен достъп на живеещите в жилищната сграда, застроена в УПИ VII-313, кв.46 по ПУП на [населено място], чрез временен път, през имот с № 311 до разкриване на уличната регулация, предвидена в плана. Установено е, че съгласно чл.135 от ЗУТ, заинтересованите лица могат да правят искания за изменение на устройствените планове, с писмено заявление до Кмета на Общината, като към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Уточнено е в същото и, че Заповедта на Кмета на Общината за допускане изработването на проект за изменение на подробния устройствен план - план регулация /ПУГТ-ПР/ се издава въз основа на становище на Главния архитект на общината, както и, че за да се одобри проект за изменение на подробния ПУП-ПР, по реда на чл.129 от ЗУТ, всички заинтересовани лица, засегнати от предвиденото изменение на плана трябва да бъдат съгласни.

Като мотиви за отказа се сочи и, че прокараният и благоустроен временен път, през имот № 311 до УПИ VII-313, кв.46 по ПУП на [населено място] не може да стане част от уличната регулация с проект за изменение на подробния устройствен план - план регулация /ПУП-ПР/, без за това да има съгласие от собствениците на имота.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуален представител. Твърди че изпратеното писмо не може да послужи като отказ и същото не е индивидуален административен акт.

Ответникът не се явява и не се представлява.

По делото не е спорно, че жалбоподателят е съсобственик на поземлен имот № 313 с площ 690 кв.м, участващ с 590 кв.м в УПИ VII, в кв.46 и със 100 кв.м в УПИ XVIII - Озеленяване, кв.46 по ЗРКП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-271А/31.03.1983 г. Не е спорно и че собственици на поземлен имот № 311, в кв.46 по плана на [населено място] са С. М. К. и Ф. Х. К., които не са дали съгласие за изменение на уличната регулация. Не е спорно и че по искане на жалбоподателя е разрешен достъп до имота му, с прокарване на временен път със Заповед № 418/06.10.2011 г. на Кмета на О. З. за негова сметка до прокарване на улица през ПИ № 311, както и че плана на селото относно уличната регулация от 1983 г. не е приложен.

Не е спорно и че след подаване и входиране на жалбата срещу мълчалив отказ на кмета да се произнесе по искането е последвал изричен такъв от ответника с писмо изх.№ 94-00-905/28.02.2024 г.

Съдът, като съобрази, че при оспорване на мълчалив отказ и наличие на последвал изричен такъв в хода на производството, какъвто в настоящия случай е писмо до заявителя изх.№ 94-00-905/28.02.2024 г. на кмета на [община], производството продължава по оспорването на изричния отказ. По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от АПК и ППВС № 4/1976 г., при подадена жалба срещу мълчалив отказ, тя трябва да се приеме за жалба и срещу изричен отказ, ако такъв е последвал, предвид на това, че законът приравнява напълно мълчаливия отказ към изричния такъв. В тези случаи са напълно едни и същи функциите на съда при осъществяване на контрол за законосъобразност на изричен или мълчалив отказ (ТР № 16/1975 г г. на ОСГК). Определение № 10550 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9938/2023 г., III о., докладчик председателят М. Д..

С оглед разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК, предмет на настоящото оспорване и на съдебна проверка за законосъобразност са както мълчаливият отказ, така и последвалият го изричен такъв.

Предвид изложеното, жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването, срещу индивидуален административен акт и в законоустановения срок.

Издаването на отказ в случая за изменение на уличната регулация, представлява индивидуален административен акт, противно на твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, при което налице годен за оспорване акт, като в случая отказа е постановен по заявление на жалбоподателя, при което налице правен интерес от оспорването.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: При заявяване на искане да се издаде индивидуален административен акт, при наличие на правен за заявителя интерес, за административния орган /АО/ възниква задължение за произнасяне и в случай, че са налице и съответните предпоставки за това, да издаде искания акт. В случая заявителя е съсобственик на имот, до който му е разрешен достъп с прокарване на временен път, но видно от направеното искане, заявителят няколкократно е правил искане за изменение на уличната регулация, която да минава през имоти 311 и 312, при което и налице воля именно за изменение на уличната регулация, при което направените изводи, че от водените разговори не е установено по категоричен начин, какво точно е заявеното искане не може да послужи като основание за отказа.

Освен това, в случай на неяснота, административния орган е могъл да укаже на молителя да конкретизира искането си, а именно дали същото е за прокарване на улица съгласно действуващата регулация от 1983 г. предвид Заповед № РД-271А от 31.03.1983 г. на П. на ОНС- [област], изменение на улична регулация съгласно Заповед № 418/06.10.2011 г. на Кмета на О. З. или различно изменение за ПУП-ПРЗ.

Едва след, като е уточнено това искане, Кметът на община З. може да се произнесе по повод на това, налице ли са предпоставките за издаване на административен акт или извършване на услуга.

Наличието или липсата на предпоставките на чл.134 и 135 от ЗУТ, могат да послужат като мотиви, след като по силата на чл.35 и сл. от АПК се вземат предвид всички факти и обстоятелства в наличните доказателства по административната преписка и съответно се прояви инициатива за допълване на преписката. В случай, че АО, установи да е необходимо съгласуване или становище, той следва да предприеме необходимите действия и съответно да даде указания за изпълнение на такива от страна на заявителя, но не и да постанови отказа, преди да е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК.

Предвид изложеното, оспорения отказ следва да се отмени, като се върне преписката на Кмета но О. З. за произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението указания. В съответствие с чл. 172, ал. 3 от АПК, когато бъде отменен мълчаливият отказ в производството по оспорване пред съда се смята за отменен и изричният такъв, последвал преди решението за отмяна, поради което, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Е. С. С. от [населено място], [община], Мълчалив отказ на Кмета на О. З. да се произнесе по Искане вх. №94-00-341/31.01.2024 г., както и изричен отказ с писмо изх. № 94-00-905/28.02.2024 г. на Кмета на [община].

ВРЪЩА преписката на Кмета на О. З. за произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания, в едномесечен срок.

ОСЪЖДА О. З. да заплати на Е. С. С. направените по делото разноски в размер на 1510 лв., от които 1500 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. ДТ за образуване на делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от същото.