Мотиви по
Присъда № 3 от 18.01.2017 г. по НОХД № 23/2016 г. по описа на Военен съд –
Пловдив
От съвкупната
преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото,
съдът приема за установено следното:
Подсъдимият Д.
*** завършил висше образование през 1976
година във Висше военно общовойсково училище „В. Левски” – гр. Велико Търново.
Придобил образователно-квалификационна степен „***” с военна квалификация
„инженерни машини”. За времето от 28.08.1976 год. до 01.04.2000 год. служил като офицер в Българската армия. Първоначално
постъпил на служба, като командир на взвод. През годините достигнал до началник
на военно формирование *** - *** *** В.. По време на службата си заемал
длъжностите: „***”, „***” във Военноморска база – *** В., „***” на
Военноморските сили и „***” на ВМС. През 1998 година завършил инженерен курс
във Военна академия „Г. С. Р.”- С.. Считано от 01.04.2000 год. бил прекратен договора му за кадрова военна служба. След
тази дата постъпил на работа в системата на Министерството на отбраната, като ***
на отдел „Недвижими имоти” – *** В. към Изпълнителна агенция „Управление на
частната държавна собственост на Министерството на отбраната” и *** към отдел
„Недвижими имоти”. За времето от 03.01.2003 год. до 11.11.2009 година заемал длъжността „***” на Териториална
дирекция – В., към Изпълнителна агенция
„Отдих и възстановяване” на МО, а впоследствие агенцията била преименувана с
постановление на Министерския съвет № 294/04.11.2004 год. в Изпълнителна
агенция „Социални дейности на МО” /ИА „СД на МО”/ . Със заповед № 620 от
16.09.2008 год. на Изпълнителния *** на ИА „СД на МО” бил награден с грамота и сребърно отличие. Със
заповед № 850/30.10.2008 год. във връзка с успешното приключване на сезон „Лято
2008” и за образцово изпълнение на служебните задължения бил награден с парична
награда в размер на 300 лева. Със заповед № 1432/06.11.2009 год. /т.VІІ, л. 91
от ДП/ и № ЧР-09-750/11.11.2009 год.
/т.VІІ, л. 89 от ДП/ на Изпълнителния ***
на ИА „СД на МО”, и на основание чл.107, ал.1, т.3 от Закона за държавния
служител, на подсъдимия И. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”,
служебното му правоотношение е било прекратено, и същият е бил освободен от заеманата длъжност. С Решение №
2315 от 09.07.2010 год. на Административен съд – С., И. е бил възстановен на
заеманата преди прекратяване на служебното му правоотношение длъжност, считано
от 24.10.2011г. На същата дата служебното му правоотношение отново е било
прекратено, поради наличието на ново
длъжностно разписание, тъй като междувременно
била създадена Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело”, правоприемник на ИА „СД на МО”, в която не фигурирала длъжността „****”.
С решение №
4/02.08.1999 год. по анд № 4/1999 год.
на Военен съд – В., Д.И. е бил признат
за виновен по чл. 343б, ал. 1 от НК и на основание чл.78а от НК му било
наложено административно наказание глоба
в размер на 200 нови лева и лишен от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от десет месеца.
Решението е влязло в законна сила на 02.08.1999 година.
С Присъда № 12/06.11.2015 г. по нохд № 48/2015
год. на Военен съд – Сливен, бил признат за виновен по 202, ал. 2, т. 1, вр.
ал. 1, т. 1,вр. чл. 201, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 311,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, от НК, за деяния
извършени в периода от месец април 2008 г. до 28.04.2009 г., и осъден на
шест години лишаване от свобода, с
изтърпяване на наказанието в затвор или в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип
при първоначален „СТРОГ” режим. На основание чл. 202, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 37 ал. 1 т. 3 НК е
била постановена конфискация на част от имуществото, собственост на подсъдимия И.,
а именно една втора идеална част от апартамент № 2, ведно със склад № 2 в ***,
вписан в службата по вписвания с вх. Рег. № ***, върху който е наложена
обезпечителна мярка с Определение № 19/05.09.2014 год. на Сливенски военен съд.
На основание чл. 202 ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 НК подсъдимия И.
е бил лишен от правото да заема държавна или обществена длъжност или да
упражнява професия или дейност свързани с управление, съхранение, контрол или
отчитане на финансови средства или стоково-материални средства за срок от шест години.
Присъдата била
обжалвана и с Решение № 22 от 30.06.2016 г. по ВНХОД № 10/2016 г.,
Военно-апелативен съд – С. е потвърдил Присъда № 12 от 06.11.2015 г. по НОХД №
48/2015 г. по описа на Военен съд – Сливен.
Решението на
Военно-апелативен съд – С. е било обжалвано и с Решение № 254 от 21.12.2016 г.
по КНОХД № 1146/2016 г., Върховният касационен съд е оставил в сила въззивно Решение
№ 22 от 30.06.2016 г. по ВНХОД № 10/2016 г. на Военно-апелативен съд – С..
Присъдата на
Военен съд – Сливен влязла в законна сила на 21.12.2016 г.
Подсъдимият М.Х.А.
*** завършил висше образование. Регистрирал фирма *** В., чрез която развивал търговска
дейност. През периода 2008 – 2009 г., въз основа на пълномощни с нотариална
заверка на подписите, представлявал фирмите *** В. и *** В..
1. С Присъда № 46/14.04.2010 г. по нохд
№ 438/2010 год. на Окръжен съд – В., влязла в законна сила на 30.04.2010 г. бил признат за виновен по чл.257, ал.1,
пр.1 /отм./ вр. чл. 255, ал.1, пр.2
/отм./ вр. чл.26 от НК, за деяния извършени в периода 14.09.2006 г. – 14.12.2006
г., и на основание чл. 58а, чл.55, ал.1 т.1 вр. чл.2 ал.2 от НК бил осъден на 1
година и 11 месеца лишаване от свобода, условно
при изпитателен срок от 5 години, както
и „глоба” в размер на 5000 лева
2.
С Протоколно определение от 09.03.2011
г. по нохд № 7109/2010 г. на Районен съд – В., влязло в законна сила на
09.03.2011 г. с което е било одобрено
споразумение от същата дата, бил признат за виновен по чл.308, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, за деяния извършени в периода месец февруари – месец март
2010 год., и на основание чл. 55, ал.1 т. 2 от НК бил осъден на „пробация” с
пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от десет
месеца с периодичност два пъти седмично“, „задължителни периодични срещи
с пробационния служител за срок от десет месеца“ и „безвъзмезден труд в полза
на обществото 300 часа годишно за срок от една година“. С протоколно
определение от 09.03.2011 г. по нохд № 7109/2010 г. на Районен съд – В., влязло
в законна сила на 25.03.2011 г на основание чл.25, ал.1 от НК му било
определено по настоящата и горепосочената присъда едно общо най-тежкото наказание 1 година и 11
месеца лишаване от свобода, условно при изпитателен срок от 5 години и „глоба”
в размер на 5000 лева.
3. С Присъда № 58/12.07.2011 г. по нохд
№ 924/2011 г. на Окръжен съд – В., влязла
в законна сила на 28.07.2011 г. бил
признат за виновен по чл.257, ал.1, пр.1 /отм./ вр. чл. 255, ал.1, пр.2 /отм./ вр. чл.26, ал.1 от НК, за деяния извършени в
периода 14.11.2005 г. – 14.08.2006 г., и на основание чл. 58а и чл.55, ал.1
т.1 вр. чл.2 ал.2 от НК бил осъден на 1
година и 11 месеца лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.1 от НК му било определено,
едно общо най-тежкото наказание 1 година и 11 месеца лишаване от свобода
условно при изпитателен срок от 4 години и 11 месеца и „глоба” в размер на 5000
лева.
4.
С Присъда № 20/24.02.2012 г. по нохд №1868/2011 г. на Окръжен съд – В., влязла
в законна сила на 13.03.2012 г. бил признат
за виновен по чл.257, ал.1, вр. чл. 255, ал.1, пр.2 /редакция до 13.10.2006 г./
вр. чл.26, ал. 1 от НК за деяния извършени в периода 01.12.2005 г. – 30.11.2008 г., и на основание чл.373, ал. 2 от НПК и чл. 58а
от НК бил осъден на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, условно при изпитателен срок от 5 години и „глоба” в
размер на 5000 лева На основание чл.25,
ал.1 от НК му било определено по цитираните до тук съдебни актове, едно общо
най-тежкото наказание 2 години и 8
месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от 5 години и „глоба” в
размер на 5000 лева.
5.
С Протоколно определение от 12.06.2012
г. по нохд № 1867/2012 г. на Районен съд – В. II наказателен състав, влязло в законна сила на 12.06.2012 г., с което е било одобрено Споразумение № 513/12.06.2012 г., бил признат
за виновен по чл.206, ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК, за деяние извършено през месец октомври 2009 г., и на основание 55, ал.1 т.1 от НК
бил осъден на 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, условно при изпитателен срок от 4 години.
По
време на службата на Д.Н.И., като цивилен служител - *** на Териториална
дирекция В. при Изпълнителна агенция „Социални дейност на МО“ гр. С., двамата
подсъдими извършили следното:
Със
заповед № Д-383/03.01.2003 год. на Изпълнителния *** на Изпълнителна дирекция
„Отдих и възстановяване” на Министерството на отбраната – Н.Ц., /т.VІІ,л.88 от
ДП/ подсъдимият И., бил назначен за ***
на Териториална дирекция - В. към ИА „СД на МО” , считано от 03.01.2003 г. Тази длъжност заемал до 11.11.2009 г. В това
си качество Д.И. бил длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, буква „а” от НК
Дейността,
структурата и организацията на работата на Изпълнителната агенция
"Социални дейности на МО" била
определена с Устройствен правилник приет
с ПМС № 165 от 30.12.1999г., обн. ДВ. бр.6 от 21 януари 2000 г. Този правилник бил отменен с ДВ.
бр.27 от 9 Април 2010г. Съгласно устройствения правилник на ИА „Социални дейности на МО", агенцията е
била юридическо лице със седалище гр. С., бул. „Тотлебен" № 34а. Издръжката
на агенцията се формирала от бюджетни
средства и от приходи от собствена дейност. Към Специализираната администрация
на агенцията е била включена и Териториална дирекция „СД на МО“ - В.. С ПМС № 54 от 01.04.2010 година, Изпълнителна
агенция „Социални дейности на МО” е била преобразувана в Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело" със седалище гр. С., ул. „Цар
Освободител" № 7. Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело" станала правоприемник по отношение на управлението на военните
клубове, почивните бази и хотелите, дейността, архива, както и правата и
задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на Изпълнителна
агенция „Социални дейности на МО".
Изпълнителната
агенция „Социални дейности на МО” е била възложител по смисъла на чл.7, т.1 на
Закон за обществените поръчки /ЗОП/. Тя се ръководила и представлявала от Изпълнителен
***. Непосредственото ръководство на дирекциите в агенцията се осъществявало от
техните ***и, в т.ч. и от ***ът на ТД „СД на МО“ - В.. ***ите носели
отговорност за точното и срочно изпълнение на конкретните задачи при
осъществяване на своите функции. Със заповед
№ ОХ-193 от 11.03.2009 г. на
министъра на отбраната /т.Х, л.42-44 от
ДП/, Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО” била определена за
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в Министерство на отбраната, а
Териториална дирекция – В. определена за
разпоредител с бюджетни кредити от по-ниска степен. Със същата Заповед, Изпълнителната
агенция и Териториалната дирекция - В. били включени за работа със Системата за
електронни бюджетни разплащания /СЕБРА/. Тези обстоятелства били отдадени и в Заповед
№ ОХ-220/28.03.2003 год. на министъра на отбраната, с която били утвърдени
Бюджетни указания по разходването на бюджета на МО за 2003 г. /т. ХІ, л.30-31 и
л. 77-83 от ДП/. С писмо № 21-7-21 от 10.01.2003 година на ***а на дирекция
„Планиране и управление на бюджета” /ПУБ/, Териториална дирекция – В. била
уведомена, че й е присвоен код на бюджетния разпоредител по МФ 012-008-012-8 /т.
ІХ, л. 126 от ДП/. Със същото писмо ***ът на дирекция „Планиране и управление на
бюджета” /ПУБ/ упълномощил Д.И. да инициира бюджетни платежни нареждания, да се разпорежда със сметка „наличности” и да
нарежда преводи от транзитната сметка на териториалната дирекция към сметката
на Министерството на отбраната в БНБ /т. ІХ, л. 126, и т. ХІV л.12 от ДП/. Екземпляр от това писмо, заедно със спесимен
на подписа на Д.И. /т. ІХ, л. 83-84 от ДП/, били представени в обслужващата банка – ТБ „Биохим” АД, която
през 2007 год. била преобразувана в „Уни Кредит Булбанк” АД. Отделно от
горното, с писмо № 21-7-19 от 10.01.2003 год. на ***а на дирекция „ПУБ” /т. ІХ, л. 87 от ДП/, ТБ „Биохим” АД е била уведомена, че Д.И. е упълномощен да инициира
бюджетни платежни нареждания, да се разпорежда със сметка „наличности” и да
нарежда преводи от транзитната сметката на териториалната дирекция към сметката на Министерството на отбраната в
БНБ по горепосочения код на териториалната дирекция.
Със
Заповед № 486 от 07.08.2008 год. на Изпълнителния *** на Изпълнителна агенция
„Социални дейности на МО” /т. І, л.102 и т. ІХ, л. 77 от ДП/, Д.И., в
качеството му на *** на Териториална дирекция – В., бил упълномощен с всички
права на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, свързани с
организирането, провеждането и подписването на договори по процедури за
възлагане на обществени поръчки, касаещи дейността на териториалната дирекция.
Съгласно чл.20 от Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане на
обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО” /т. ІV, л. 45-56 от ДП/,
утвърдени от Изпълнителния *** на агенцията през 2009 г., Д.И., в качеството му
на *** на териториалната дирекция, отговарял за защитата на интересите на агенцията и упражнявал
правата на възложител на обществени поръчки.
Във
връзка с привеждането на к.к. „Св.***" – гр.В. в подходящ вид за летния
сезон през 2009 г., в ТД - В. постъпило писмо вх. № 329/16.03.2009 г. /л.166 от
папка веществени доказателства (ПВД)/ от Административния *** на к.к. „Св.***"
- холдинг АД, с искане за възстановяване на оградата, озеленяването и
прилежащите площи по протежение на главната алея на комплекса. Д.И.,***, изпратил Докладна записка изх. № 293 от 25.03.2009
г. / л.167 и 168 от ПВД / до Изпълнителния *** на ИА"Социални
дейности на МО" - С.. В докладната
записка, на основание чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата за възлагане на малки
обществени поръчки /45 000 лв. - 200 000 лв./ предложил да бъде избрана фирма
изпълнител за извършване на ремонтните – строително монтажни работи /Р-СМР/. С
поставена резолюция „Да” и печат на ИА „СД на МО“, докладната записка била
одобрена и върната в ТД - В. с вх. № 427/01.04.2009 г. / л.168 от ПВД/. Д.И., като *** на Териториална дирекция – В. и
възложител съгласно Закона за обществените поръчки, инициирал в началото на
месец април 2009 г., на основание чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата за възлагане на
малки обществени поръчки, процедура под праговете на малките обществени поръчки
/строителство от 45 000 лв. до 200 000
лв./ с предмет Р-СМР възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи
към х-л „***", находящ се в к. к. „***" - В..
На
01.04.2009 г. с резолюция в Докладната записка изх. № 293 от 25.03.2009 г., вх.
№ 427/01.04.2009 г. / л. 168 от ПВД / Д.И.
разпоредил на свидетеля главен експерт В.Е.П. *** да направи маркетингово
проучване и доклад. В.П. се подписал
същия ден на гърба на докладната записка, че получил копие от нея. Д.И.
разпоредил на главен експерт В.П. да изготви и количествена сметка и техническо
задание за извършване на строително-ремонтните работи с предмет Р-СМР
възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи към х-л „***".
След изготвянето им от В.П./ л.170 и л.173 от ПВД/ , Д.И. ги утвърдил в
качеството си на *** на ТД – В.. Същевременно Д.И., злоупотребявайки със
служебното си положение, посочил на свидетеля В.П. трите фирми, които да участват
в обществената поръчка, като не възложил на свидетеля да извърши проучване за
цените на отделните дейности по техническото задание. В Доклад за маркетингово
проучване вх. № 436 от 03.04.2009 г. /
л.175 от ПВД/, в изпълнение на дадените
му указания, В.П. посочил трите фирми указани му от И., а именно: 1. *** - В.; 2. *** - В. и 3.*** – В., като към доклада посочил
като приложения количествената сметка и
техническото задание. С поставена резолюция върху горния доклад Д.И. разпоредил на И.Н. *** да изготви
заповед по чл. 2а от НВМОП. Посочените фирми били поканени с надлежни писма за
участие в обществената поръчка / л.179, л.181 и л.183 от ПВД/. Подсъдимия М.А.
бил Управител на Фирма *** - В., а фирмите *** – В. и *** – В. били
представлявани от А. с генерални пълномощни, които обстоятелства били известни на Д.И..
Със
заповед № 131 от 03.04.2009 г. /л.177-178 от ПВД/ Д.И. назначил комисия за
разглеждане, оценяване и класиране на постъпилите ценови оферти за извършване
на Р-СМР възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи към х-л „***",
състояща се от председател и двама членове. Комисията в изпълнение на
посоченият срок се събрала в пълен състав, получила срещу подпис депозираните
три броя оферти в запечатани непрозрачни пликове от трите поканени фирми, /пликове л.л.185, 186
и 187 от ПВД/ и ги отворила по реда на тяхното постъпване в деловодството.
Комисията съставила протокол рег. № 8 от 08.04.2009 г. / л.196-198 от ПВД/ за
тяхното съдържание и класирала фирмите по следния ред: на първо място *** - В.,
на второ - „***" ЕООД - В. и на трето *** - В.. На първо място била
класирана фирмата посочила най-ниска ценова оферта / вх.№ 445 от 07.04.2009 г.
плик л.186 от ПВД/, а именно *** - В., която
посочила цена без ДДС в размер на 100
000,00 лв. Класирането на която и да е от фирмите на първо място било без
значение за Д.И., тъй като и на двамата подсъдими било известно, че подсъдимият
А. притежавал права да се разпорежда със
сметките и на трите фирми. Протокола на
комисията / л.196-198 от ПВД/ бил
представен за одобрение на ***а на Териториална дирекция - В., Д.И. и утвърден от него. След горното били изпратени
писма до фирмите участнички в конкурса с посочване реда на тяхното класиране.
Без
да бъде извършен по надлежния ред, преди сключване на договора, предварителен
контрол от финансовия контрольор на ИА „СД на МО“ - свидетелката Т.Л.С., на
09.04.2009 г. бил сключен Договор № 19/09.04.2009 г. /л.191-195 от ПВД/ с
предмет Р-СМР възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи към х-л „***“
в к. к. „***" - В.. Договора бил подписан от Д.И., като „ВЪЗЛОЖИТЕЛ - *** ТД –В.“ и от М. А., като „ИЗПЪЛНИТЕЛ: УПРАВИТЕЛ /ХР.Н./“, без
последния да посочи че е пълномощник на собственика на дружеството Х.В.Н.
/т.ІХ, л. 97-98 и л.100-102 от ДП/.
Въпреки
предоставените възможности с разпоредбата на чл.12 от Договора рег. №
19 от 09.04.2009 г. /л.191-195 от ПВД/, Д.И. не определил лица – специалисти от
териториалната дирекция за упражняване на контрол при изпълнение на предмета на
договора от изпълнителя – относно количество, качество, единичните цени на СМР,
както и да подписват Протокол обр. 19 и
всички документи свързани с приемането на обекта. Десет дни след сключване на
договора, от страна на изпълнителя бил съставен Протокол образец 19 от 17.04.2009 г.
/л.189-190 от ПВД/, удостоверяващ изпълнението на Р-СМР на обекта. Д.И. сам
подписал протокола за “ВЪЗЛОЖИТЕЛ: /Д. И./“, а М. А., като „ИЗПЪЛНИТЕЛ: /Хр.Н./“, без последния
отново да посочи, че е пълномощник на собственика на дружеството Х.В.Н. /т.ІХ,
л. 97-98 и л.100-102 от ДП/.
В Протокола били посочени извършени строително ремонтни
работи по обем, брой и цени, както следва:
|
№
|
видови СМР
|
мярка
|
количество
|
Ед. цена
|
Стойност в лева
|
|
1
|
Демонтаж ограда
|
л.м.
|
193,25
|
9,77
|
1888,05
|
|
2
|
Демонтаж врати
|
|
|
|
|
|
|
290/200
|
бр.
|
1
|
187,25
|
187,25
|
|
|
90/180
|
бр.
|
1
|
98,55
|
98,55
|
|
|
590/200
|
бр.
|
1
|
339,47
|
339,47
|
|
3
|
Възстановяване целостта на надзид от реден камък
|
л.м.
|
49,85
|
75,21
|
3749,22
|
|
4
|
Направа кофраж /двустранен/ за шапка
|
м2
|
47,65
|
19,88
|
947,28
|
|
5
|
Доставка и монтаж на арматура от готова скара ф6,5
|
м2
|
95,30
|
9,28
|
884,38
|
|
6
|
Полагане бетон Б15
|
м3
|
19
|
197
|
3743
|
|
7
|
Доставка и монтаж планки за рамките на платната
|
бр.
|
80
|
6,88
|
550,40
|
|
8
|
Доставка и монтаж на нова ограда
|
л.м.
|
158,85
|
357,66
|
56814,29
|
|
9
|
Доставка и монтаж нови врати
|
|
|
|
|
|
|
350/180
|
бр.
|
1
|
1154,32
|
1154,32
|
|
|
265/180
|
бр.
|
1
|
597,88
|
597,88
|
|
|
290/180
|
бр.
|
1
|
741,26
|
741,26
|
|
|
590/180 плъзгаща
|
бр.
|
1
|
2104,87
|
2104,87
|
|
10
|
Монтаж втори ред пана от стара ограда върху съществуваща
|
л.м.
|
64,20
|
53,21
|
3416,08
|
|
11
|
Направа ограда на два реда от стари пана
|
л.м.
|
33,40
|
98,22
|
3280,55
|
|
12
|
Грундиране и боядисване ограда и врати с блажна боя
|
л.м.
|
278,65
|
13,47
|
3753,42
|
|
13
|
Оформяне зелени площи пред оградата
|
м2
|
425
|
8,57
|
3642,25
|
|
14
|
Почистване канавки
|
л.м.
|
153
|
8,40
|
1285,20
|
|
15
|
Арматура на заварка
|
л.м.
|
49
|
78,24
|
3833,76
|
|
16
|
Доставка и монтаж бариера с 4м рамо
|
бр.
|
2
|
1783,33
|
3566,66
|
|
17
|
Монтаж на охранителна камера
|
бр.
|
1
|
348,32
|
348,32
|
|
18
|
Доставка на софтуер и окабеляване
|
к-т
|
1
|
2909,09
|
2909,09
|
|
19
|
Натоварване и извозване на боклуци
|
м3
|
9,6
|
17,13
|
164,45
|
|
20
|
ВСИЧКО
|
100000,00
|
В
действителност извършените строително-монтажни работи били със завишени
стойности в обем, линейни метра и лева, както следва:
|
№
|
видови СМР
|
ед. мярка
|
колич. по замерване
|
основание СЕК – бр.2/2009 г.
|
ед. цена – лева
пазарна(СЕК)
|
стойност в лева
|
завишена стойност – в лева
|
|
|
1
|
Демонтаж ограда
|
л.м.
|
193,25
|
пазарна
|
5
|
966
|
922,05
|
|
|
2
|
Демонтаж врати
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
290/200
|
бр.
|
1
|
пазарна
|
50
|
50
|
137,25
|
|
|
|
90/180
|
бр.
|
1
|
пазарна
|
30
|
30
|
68,55
|
|
|
|
590/200
|
бр.
|
1
|
пазарна
|
100
|
100
|
239,47
|
|
|
3
|
Възстановяване целостта на надзид от реден камък
|
л.м.
|
49,85
|
08.021
|
75,21
|
3749
|
0,22
|
|
|
4
|
Направа кофраж /двустранен/ за шапка
|
м2
|
47,65
|
02.061
|
19,88
|
947
|
0,28
|
|
|
5
|
Доставка и монтаж на арматура от готова скара ф6,5
|
м2
|
105
|
03.006
|
4,59
|
482
|
402,38
|
|
|
6
|
Полагане бетон Б15
|
м3
|
9
|
04.133
|
154
|
1386
|
2357
|
|
|
7
|
Доставка и монтаж планки за рамките на платната
|
бр.
|
80
|
пазарна
|
1
|
80
|
470,40
|
|
|
8
|
Доставка и монтаж на нова ограда
|
л.м.
|
75
|
пазарна
|
80
|
14000
|
42814,29
|
|
|
9
|
Доставка и монтаж нови врати
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
350/180
|
бр.
|
1
|
пазарна
|
500
|
500
|
654,32
|
|
|
|
265/180
|
бр.
|
1
|
пазарна
|
400
|
400
|
197,88
|
|
|
|
290/180
|
бр.
|
1
|
пазарна
|
420
|
420
|
321,26
|
|
|
|
590/180
|
бр.
|
1
|
пазарна
|
850
|
850
|
1254,87
|
|
|
10
|
Монтаж втори ред пана от стара ограда върху съществуваща
|
л.м.
|
61,50
|
пазарна
|
30
|
1845
|
1571,08
|
|
|
11
|
Направа ограда на два реда от стари пана
|
л.м.
|
37
|
пазарна
|
40
|
1480
|
1800,55
|
|
|
12
|
Грундиране и боядисване ограда и врати с блажна боя
|
л.м.
|
278,65
|
13.038
13.082
|
8,29
|
2310
|
1443,42
|
|
|
13
|
Оформяне зелени площи пред оградата
|
м2
|
425
|
пазарна
|
8,57
|
3642,25
|
0
|
|
|
14
|
Почистване канавки
|
л.м.
|
153
|
пазарна
|
8,40
|
1285
|
0,20
|
|
|
15
|
Арматура на заварка
|
л.м.
|
55
|
пазарна
|
67
|
3685
|
148,76
|
|
|
16
|
Доставка и монтаж бариера с 4м рамо
|
бр.
|
2
|
пазарна
|
1783,33
|
3567
|
- 0,34
|
|
|
17
|
Монтаж на охранителна камера
|
бр.
|
1
|
пазарна
|
220
|
220
|
128,32
|
|
|
18
|
Доставка на софтуер и окабеляване
|
к-т
|
1
|
пазарна
|
980
|
980
|
1929,09
|
|
|
19
|
Натоварване и извозване на боклуци
|
м3
|
9,6
|
пазарна
|
17,13
|
164
|
0,45
|
|
|
20
|
ВСИЧКО
|
43138,25
|
56861,75
|
|
|
|
По този начин
в Протокола образец 19, при строително-монтажните работи:
-
по т.1 „Демонтаж ограда“ е била завишена
единичната цена от 5лв. на 9,77 лв.
-
по т.2 „Демонтаж врати“ са били завишени
единичните цени, както следва:
по
290/200 от 50лв. на 187,25 лв.
по
90/180 от 30 лв. на 98,55 лв.
по
590/200 от 100 лв. на 339,47 лв.
- по т.3 „Възстановяване целостта на надзид
от реден камък“ завишението на
крайната цена е само с 0,22 лв.
- по т.4 „Направа
кофраж /двустранен/ за шапка“ завишението
на крайната цена е само с 0,28
- по т.5 “Доставка
и монтаж на арматура от готова скара ф 6,5“ е била завишена единичната цена от 4,59
лв. на 9.28 лв.
- по т.6 „Полагане бетон Б15“ е била завишена
единичната цена от 154 лв. на 197 лв.
- по т.7 „Доставка и монтаж планки за рамките на
платната“ е била завишена единичната цена от
1 лв. на 6.88 лв.
- по т.8 „Доставка
и монтаж на нова ограда“ са били завишени л.м.
от 75 на 158,85 и е била завишена единичната цена от 80 лв. на 357,66 лв.
- по т.9 “Доставка и монтаж нови
врати“ са били завишени
единичните цени, както следва:
по
350/180 от 500 лв. на 1154,32 лв.
по
265/180 от 400 лв. на 597,88 лв.
по
290/180 от 420 лв. на 741,26 лв.
по
590/180 от 850 лв. на 2104,87 лв.
- по т.10 „Монтаж
втори ред пана от стара ограда върху съществуваща“ са били завишени л.м. от 61,50
на 64,20 и е била завишена единичната цена от 30 лв. на 53,21 лв.
- по т.11 „Направа ограда на два
реда от стари пана“ са били занижени л.м. от 37 на 33 и е
била завишена единичната цена от 40 лв. на 98,22 лв.
- по т.12 „Грундиране и
боядисване ограда и врати с блажна боя
е била завишена единичната цена от 8,29 лв. на 13,47 лв.
- по т.13 „Оформяне
зелени площи пред оградата“ няма
промяна в квадратурата, единичната цена и крайната цена.
- по т.14 „Почистване
канавки“ завишението на крайната цена е само с 0,20 лв.
- по т.15 „Арматура
на заварка“ са били занижени л.м.
от 67 на 49 и е била завишена единичната цена от 67 лв. на 78,24 лв.
- по т.16 „Доставка
и монтаж бариера с 4м рамо“ е била занижена крайната цена с 0,34 лв.
- по т.17 „Монтаж
на охранителна камера“ е била завишена единичната цена от 220 лв. на 348,32 лв.
- по т.18 „Доставка
на софтуер и окабеляване“ е била
завишена единичната цена от 980 лв. на 2909,09 лв.
- по т.19 „Натоварване
и извозване на боклуци“ завишението на
крайната цена е само с 0,45 лв.
При това, строително-монтажните
работи в действителност възлизали на 43 138,25 лв., а надписаната сума на 56861,75
лв.
На базата на
Протокола обр.19 за приемане извършените СМР, била издадена от името на фирма ***
– В., фактура № **********/17.04.2009 г. /без номерация в ПВД/.
Фактурата била подписана от М. А., като „съставил Хр. В.“, без последния
отново да посочи че е пълномощник на собственика на дружеството Х.В.Н. /т.ІХ,
л. 97-98 и л.100-102/ и от Д.И., като „получил Д. И.“.
След като
протокол обр. 19 и фактурата били подписани от двете страни, същите били
представени в счетоводството на ТД – В..
Там били оформени платежните документи, включително „БЮДЖЕТНО ПЛАТЕЖНО
НАРЕЖДАНЕ 0656739“ за сумата 120 000,00 лв. с код на бюджетния
разпоредител **********. Бюджетното платежно нареждане било подписано от Д.И.,***
и свидетелката Г.Б. С., като „***“, които имали спесимен в банката. Бюджетното
платежно нареждане било представено в
банката за иницииране на плащането посредством Системата за електронни бюджетни разплащания „СЕБРА".
След одобрение на плащането от финансова служба на Министерството на отбраната, на 22.04.2009 г. били преведени 120 000 лв. с
ДДС по сметка на *** – В. /т.ІХ, л. 91-95 (л.93) от ДП/ за извършването на Р-СМР към хотел „***"
в ТД – В..
С
това двамата подсъдими, осъществили състава на
престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 311, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т.1, б. „а” от НК за подсъдимия И., и по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 4,
вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК за подсъдимия А..
За улесняване на извършеното присвояване
подсъдимите Д.И. и М.А. извършили и друго престъпление, такова по чл.311 от НК.
На 17.04.2009 год., в *** В., двамата подсъдими в съучастие, Д.И. като
извършител, в качеството си на длъжностно лице – *** на Териториална дирекция -
В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, а М.А. като помагач, Д.И., съставил в кръга на
службата си официален документ - протокол образец 19/17.04.2009 г. за
изпълнение на Р-СМР възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи към
х-л „***", съгласно договор рег. № 19/09.04.2009г. , в който протокол И. подпомогнат от М.А. удостоверил неверните
обстоятелства, че след проверка на място е констатирал, че са изпълнени и
подлежат на заплащане строително-монтажни работи за 100 000,00 лв. без ДДС, с
цел да бъде използван този документ, като доказателство за тези обстоятелства и
изявления. В действителност били изпълнени строително-монтажни работи за 43
138,25 лв., така както е посочено по-горе в настоящите мотиви. Съставянето на
протокола е било необходимо условие, за да бъдат изплатени сумите за посочените
в него дейности. Това условие изрично е било посочено в чл.60, ал.1 от Вътрешните
правила за провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки в ИА
„Социални дейности на МО”, утвърдени от Изпълнителния директор на агенцията,
съгласно който плащанията по договорите се осъществявали след представяне на
приемо-предавателен протокол, удостоверяващ изпълнението по договора. С това
двамата подсъдими, осъществили и състава на престъплението по чл.311 от НК.
Горното
извършено от двамата подсъдими съставлява престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1,
вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т.1, б. „а”
от НК за подсъдимия И. и по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 4
вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК за подсъдимият А., тъй
като на 22.04.2009 г. в *** В., двамата подсъдими в съучастие - Д.И. като извършител, в качеството му на
длъжностно лице – ***, а гражданско лице М.А. като помагач, присвоили чужди
пари, в големи размери – 56 861,75 лв., собственост на Изпълнителна агенция
„Социални дейности на МО” - С., поверени на подсъдимия И. да ги управлява, като
за улесняване на длъжностното присвояване двамата подсъдими извършили и друго
престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно
такова по чл. 311, ал. 1 от НК, за това че на 17.04.2009 г., в *** В., Д.И. като длъжностно лице – *** на
Териториална дирекция В. при Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, в
кръга на службата му, в съучастие като извършител, с гражданското лице М.А.
като помагач, съставили официален документ - протокол образец 19 за извършване
на Р-СМР възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи към хотел „***”,
съгласно договор рег. № 19/09.04.2009 г., в който удостоверили неверни
обстоятелства, с цел да бъде използван този документ, като доказателство за тия
обстоятелства и това се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели, от приложените по делото писмени и веществени доказателства, от
заключенията на назначените по делото и изслушани в съдебно заседание съдебно-строителна
техническа експертиза, допълнителната тройна съдебно-строителна-техническа и
оценителна експертиза, съдебно-техническата, съдебно-оценителната,
съдебно-почерковата, комплексната съдебно-графическа, съдебно счетоводната
експертизи и от останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ:
незачитане на установения в страната правов ред, стремеж за лично
облагодетелстване по непозволен начин и за двамата подсъдими, занижени морални
критерии от тяхна страна.
МОТИВИ:
користни и за двамата подсъдими.
ФОРМА НА
ВИНАТА: пряк умисъл.
Условия
способстващи за извършване на престъплението са занижения предварителен
контрол, осъществяван по отношение на провежданите процедури, касаещи
обществените поръчки и поетите в Териториалната дирекция задължения, големия
обем договори и поръчки, които са били реализирани в кратък период, което е
затруднявало ефективното проследяване на конкретните дейности, авторитарния
подход на управление, наложен от подсъдимия Д.И. в Териториалната дирекция.
По отношение
на подсъдимия Д.Н.И. е даден ход на делото и същото е разгледано при условията
на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК.
Защитата на
подсъдимия Д.И. възразява, че фактическата обстановка описана в обвинителния
акт налагала извода, че тя неправилно е субсимирана в правната норма на чл. 202, ал. 2, т. 1, вр.чл.
202, ал. 1, т. 1, вр.чл.201, вр. чл.311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр.чл.93, т. 1, буква „а” НК. Напротив, било налице обективна и субективна несъставомерност
на деянието. Съгласно длъжностната характеристика на подсъдимия И. за
длъжността „***” на ТД В., същият е имал изрично изброени права, но това били така
наречените правомощия по общия контрол, които не включвали заплащане на сумите
по договорите, сключени по Закона за обществените поръчки. В Заповед № 472 от
20 октомври 2004 година на Изпълнителния
*** на ИА „СД на МО“, също имало посочени общи правомощия и при тях също липсвало посочване
на задължения за извършване на плащане на контрагенти по ЗОП. Във Вътрешните правила за провеждане на
процедури за възлагане на обществени поръчки на ИА „СД на МО“, в чл. 60 ал. 1,
последното изречение било посочено, че
всички плащания по договори за възлагане на обществени поръчки се извършвали от
дирекция „Финансово-стопански дейности” на МО. Никъде във вътрешните правила на
агенцията, не било предвидено длъжността „териториален ***” да има отговорност
за законосъобразност на поетите задължения и извършените разходи. Извода от длъжностните задължения съгласно
длъжностната характеристика и цитираната заповед на Изпълнителния *** на ИА „СД
на МО“ бил само един, а именно че подсъдимият И. не отговарял на критериите посочени в чл. 93, ал. 1, буква
„а” и буква „б” от НК. Системата СЕБРА била система за наблюдение на инициираните
плащания, а не била система, чрез която
се извършвали плащанията. Съгласно т. 1.8.8 от Указание 03-13006/2006 г. за
обслужване на сметки на бюджетни предприятия и бюджетни плащания, СЕБРА не била платежна система по смисъла на
чл. 41, ал. 1 от Закона за паричните преводи, електронни платежни инструменти и
платежните системи. Съгласно т.15.6.2, ал. 1, пр. 2 от същите указания, след
регистрацията на документа, обслужващата организация задържала първия екземпляр от него и връщала на клиента втория екземпляр. Този екземпляр сам по себе си не можел да служи
като доказателство за извършено плащане.
Защитата на подсъдимия И. се позовава на Закона за държавния бюджет на
Република България за 2009 година,
параграф 24, ал. 1 и 4 относно организирането и обслужването на
„единната сметка“. Възразява, че в параграф 24, ал.2 от Закона са изброени юридическите
лица, които запазвали финансовата си автономност при управлението на паричните
средства, като сред тях не било Министерството на отбраната и подчинената му
ведомствена агенция - ИА „СД на МО“. Гореизложената
законова регламентация не била съобразена от обвинението, което твърдяло че
подсъдимия И. имал разпоредителна власт със средствата, заложени в единната
сметка на БНБ, и че това били средства на ИА от бюджета на Министерството на
отбраната. Според защитата, ИА „СД на МО“
имала само статут на наблюдател без възможности за извършване на
разплащания. След като Изпълнителната агенция
нямала собствен бюджет и имущество, нямало как и да има разпореждане от териториален
*** с пари, собственост на Министерството на отбраната. Фактът на собственост и
разпореждане със средствата от банковата сметка, от която е било извършено
разплащането, бил обвързан с изпълнителното деяние на престъплението по чл.
202, ал. 2, т. 1 НК, вр.чл. 201 НК. Според защитата на И. било безпочвено
обвинението, че този подсъдим е сключил договор без да е осъществен
предварителен финансов контрол от финансовия контрольор, свидетелката С.. Според
защитата не се доказало от обвинението, че дейността на финансовия контрольор е
била осъществена в нарушение на нормативните правила, тъй като финансовия
контрольор не бил командирован в *** В., за осъществяване на финансовия
контрол. Според защитата, С.
осъществявала такъв контрол, както в *** В., така е в град С. по причина, че не
съществувало задължение за посочване на мястото на контрола. С оглед
предоставените правомощия и мястото в служебната йерархия на подсъдимия И., не
можело да се търси от него отговорност за стойността на извършените Р-СМР, тъй като той нямал такива
задължения по длъжностна характеристика и съгласно Вътрешните правила за възлагане на обществени поръчки. Д.И. не притежавал строителна компетентност,
за да извърши оценка на стойността на изпълнените от фирма *** Р-СМР. Относно
наличието на изпълнителното деяние по чл. 311 НК, липсвали мотиви за
извършването му. Не се доказало от
обвинението, че подсъдимият И. е имал
ясното съзнание, че изготвения от другиго документ е с невярно
съдържание, че отразените в него обстоятелства са неверни, но го подписал с цел
да го използва. Между ТД В. и *** имало единствено облигационни отношения и не
можело да се обоснове извод, че подсъдимият И. умишлено се е разпоредил със 100
хиляди лева в полза на насрещна страна по договор за изпълнение на Р-СМР.
Липсвали доказателства, установяващи, че взаимоотношенията на двамата подсъдими
надхвърляли нормалния деловия порядък,
който се изграждал за бизнес отношения и служебни връзки между тях. От разпита
на свидетеля от НАП В., който извършил
проверката на имущественото състояние на подсъдимия И. и от приобщената справка,
се установявало пълно съответствие между приходите и разходите на подсъдимия И.
през целия период 2003-2009 година, докато е заемал длъжността *** на ТД В..
Според защитата на Д.И. нямало доказателства по делото за наличие на мотив и
цели за извършване на длъжностно присвояване при условията на прекия умисъл. С
оглед на това, защитата на подсъдимия И. намира, че престъплението, в което
подсъдимия И. е обвинен не е осъществено от субективна страна. Същата не
намирала доказателства да е осъществено и от обективна страна, предвид
обективната невъзможност за разпореждане със средства, извън тези предоставени
в транзитната сметка и в сметката за наличности на ТД В.. Фактът на собственост
и разпореждане със сумите предмет на обвинението бил обвързан, както с
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 202,
ал. 1, вр.чл. 201 НК, така и с произнасянето
по гражданския иск. Защитата на подсъдимия И. счита, че не била налице активна
процесуална легитимация за гражданския ищец - ИА „Военни клубове и военно
почивно дело”. Според същата процесуално правосубектни са само онези държавни
учреждения, които имат самостоятелна
бюджетна сметка. В конкретния случай не било
установено агенцията да има сметка за плащане към контрагенти по ЗОП. От
показанията на свидетеля И. било видно, че се касаело за лимити, а не за
парични средства, защото ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” нямала
самостоятелен бюджет. Следователно нямала собствени парични средства. Защитата
на подсъдимия И. счита, че след като Изпълнителната агенция нямала собствени
парични средства, нямало как подсъдимият И. да присвои тези, за които е обвинен
по делото. Предвид изложените доводи и съображения, защитата пледира да бъде
постановена присъда, с която подсъдимия Д.Н.И.
да бъде признат за невиновен и оправдан в извършване на престъпленията посочени
в обвинителния акт. Пледира да бъде
отхвърлен и гражданския иск по посочените по-горе съображения.
Подсъдимият
М.А. декларира, че се признава за виновен, но в дадените от него обяснения по
същество отрича да е осъществил помагачество, както на длъжностното присвояване,
така и на документното престъпление.
Защитата
на подсъдимия А. пледира, че изпълнителното деяние на длъжностното присвояване включвало
противозаконно разпореждане от страна на дееца с повереното му, в качеството му
на длъжностно лице чуждо имущество, а за документното престъпление включвало дееца
да е длъжностно лице. Възразява, че подзащитният й, в случая нямал качеството
на длъжностно лице. Съгласява се, че според т. 3 на Постановление на Пленума на
ВС № 3 от 1970 г., лицата на които имуществото не е връчено или поверено в
качеството им на длъжностно лице, са или подбудители или помагачи. В настоящия
казус обаче не се установявало с какви
точно действия подсъдимия А. умишлено е улеснил извършването на присвояването в
големи размери. Според обвинението, подсъдимия А. подписал протокол обр. 19 от
името на управителя на ***. Факт обаче бил, че подсъдимия А. е имал пълномощно
издадено от управителя на *** и е действал от името и за сметка на ***. Тоест
подсъдимия А. в никакъв случай не е имал качеството на длъжностно лице.
Документа, наречен протокол обр. 19, бил един двустранен протокол, който се
подписвал от две страни. Според защитата на А. протокол обр. 19 бил частен
документ, подписан от 2 страни. Изслушаната строителна експертиза установила,
че всички дейности, така както са описани в протокола, са били извършени.
Според защитата в самия протокол нямало изискване да бъдат посочени цени.
Според нея, не протокол обр. 19 бил определящ за цените на СМР. С оглед
изложеното защитата възразява, че извършеното от подсъдимия А., не следвало да
се квалифицира нито като престъпление по чл. 202 НК, нито като такова по чл. 311 НК, или поне това, което е извършено не следвало да се квалифицира като
престъпление. Защитата пледира съдебния състав да произнесе присъда, с която да
признае подсъдимия А. за невиновен по така повдигнатите му обвинения. В случай,
че не бъде възприето това нейно становище, защитата на А. пледира съдът да се
съобрази със желанието на подзащитния й, спрямо него производството да протече
по реда на съкратеното съдебно следствие. Проявил е готовност да признае фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитата, счита че това изявление
на подсъдимия би могло да бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство и да
се цени наред с останалите такива при
постановяване на присъдата. Пледира съдът да определи наказанието на
подзащитния й в минимален размер или дори
в размер под минималния, на основание чл. 55 от НК. В този случай, счита че са
налице и основанията на чл. 66 от НК, тъй като към момента на извършване на
деянието, А. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Защитата възразява, че посочената в обвинителния акт щета не е за
конституирания граждански ищец, а за Министерството на отбраната, тъй като
ощетяването е станало за МО, чрез превеждане на сумата от неговата сметка в
сметката на ***. Пледира в този смисъл
да бъде постановен съдебният акт.
Съдът
намира за неоснователни обясненията на подсъдимия М.А. и възраженията и
исканията на защитата на двамата подсъдими.
Със
заповед № Д-383/03.01.2003 год. на Изпълнителния *** на Изпълнителна дирекция
„Отдих и възстановяване” на Министерството на отбраната - Н.Ц., /т.VІІ, л.88 от
ДП/ подсъдимият И., бил назначен за ***
на Териториална дирекция - В. към ИА „СД на МО” , считано от 03.01.2003 г. Тази длъжност заемал до 11.11.2009 г. В това
си качество Д.И. и към месец април 2009 г. бил длъжностно лице по смисъла на
чл.93, т.1, буква „а” от НК, във връзка с чл. 201 от НК. Защитата
на този подсъдим възразява, че процесните средства не били поверени на
подсъдимия И. да ги управлява и той не
можел да се разпорежда с тях. Разпоредителните действия били извършени от
първостепенния разпоредител – Министерството на отбраната. Подсъдимия И. не можел да се разпорежда по „Единната сметка“.
В тази връзка се прави възражение, и че бюджетното платежно нареждане не било
доказателство за извършено плащане. Прави се възражение, че Протокол образец 19
не е официален документ. Съдът намира за неоснователни тези възражения. Със
заповед № 486 от 07.08.2008 година на
изпълнителния *** на ИА „Социални дейности на МО“ /т.І, л.102 , т.ІХ л.77 от
ДП/, подсъдимия И. е бил упълномощен с всички права на възложител по смисъла на
Закона за обществените поръчки, свързани с организирането, провеждането и
подписването на договори по процедури за възлагане на обществени поръчки,
касаещи дейността на ТД – В.. Във Вътрешните правила за провеждане на процедури
по възлагане на обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО”, утвърдени от
Изпълнителния *** на агенцията, /л.45-56
т.ІV от ДП/ са регламентирани функциите, касаещи длъжностните лица в
Териториалните дирекции, включително и на *** ***. Същите са давали право на *** *** да
се разпорежда със средства на агенцията при спазване на определени изисквания и
одобрения на разходите в хода на тези
процедури. Предприетите от подсъдимия И. действия, от изготвянето на докладната записка, до подписване на бюджетното платежно нареждане,
са били в изпълнение на правата и задълженията му по т. 3.1; 4.1; 5.1;
5.2; 5.9; 5.10; 6.2; 7.1.2.3.4.5.6; 8.1.2; 9.1.2.3 от длъжностната му
характеристика /л.97-л.100 т.VII от ДП/, с която е бил запознат срещу
подпис, както и в изпълнение на правомощията му по процедурите за малки
обществени поръчки.
Съдът не приема възражението, че процесните
средства не са били предоставени за управление на подсъдимия И. и той не е можел да се разпорежда с тях. През месец април 2009
година е действала Заповед на Министъра
на отбраната, относно утвърждаване на Бюджетни указания по разходването на
бюджета на Министерството на отбраната № ОХ-193/11.03.2009 година /л.1-133 т. Х
от ДП/. В т.235 бук.”б” изрично е
указано, че подчинените структури на второстепенните разпоредители с бюджетни
кредити, каквато структура е била и ТД – В., са участници в процеса на плащания
чрез системата на „Единната сметка“. В т. 243, т. 244 и т. 245 е отразено, че плащанията на всички
разпоредители с бюджетни кредити се извършват чрез попълване на „Бюджетно
платежно нареждане“, което се представя в обслужващата търговска банка.
Второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и подчинените им структури не
разполагат със собствена банкова сметка ***, като всички безкасови разходи се
извършват със средства от Единната сметка на Министерството на отбраната. ИА
„Социални дейности на МО” е била второстепенен разпоредител с бюджетни кредити,
а ТД – В. е била подчинена структура. ИА „Социални дейности на МО” не е била
„оторизиран” второстепенен разпоредител с бюджетни средства, което означава, че
е нямала право самостоятелно да утвърждава плащания в системата СЕБРА. Съгласно
Устройствения правилник на МО всички плащания се извършват чрез дирекция
„Финанси” на МО. Съгласно заключението на вещото лице К.Д., по назначената по
делото съдебно-икономическа експертиза /л.570-л.573 т.3 от съд. дело/ изслушано
в съдебно заседание на 17.01.2017 г. /л.628 гърба – л.629 т.3 от съд.дело/, което
съдът изцяло приема, сумата от 120 000 лв. с включено ДДС по фактура №
**********/17.04.2009 г. е преведена по сметка на *** – В.. Фактическия превод
по сметката на тази фирма е от „Единната сметка“ на МО. На основание
тризвенната структура за разрешаване извършване на разход в системата на
„Единната сметка“, плащането е осъществено, поради наличие на утвърдения от
Дирекция „ПУБ“ МО С., лимит за разход на разпоредителя с кредит ИА „СД-МО“ С.,
съгласно инициирано бюджетно платежно нареждане от ТД „СД-МО“ В.. Сумата 120 000
лв. с включено ДДС по фактура № **********/17.04.2009 г. и Бюджетно платежно
нареждане от 17.04.2009 г. е осчетоводена от ТД В. и е включена в годишния
финансов отчет и баланс на ИА „СД-МО“ С..
През 2006 година БНБ и МФ издават
Указание 03-13006/2006 г. за обслужване на сметки на бюджетни предприятия и
бюджетни плащания, действащо през инкриминирания период /л.1-л.27 т.XI от ДП/. Съгласно точка 8.14 от тези указания платежен
документ е този документ, който създава непосредствено основание за превод.
Точка 12.2, препращаща към гл. ІV „Технология на плащания чрез СЕБРА“, изрично
указва, че бюджетното платежно нареждане е платежен документ, явяващ се
непосредствено основание за превод. Съгласно
т. 15.1 от Указанията, основанието за плащане е документът „Бюджетно платежно
нареждане”. Съгласно т.15.3.1 от Указанията, бюджетното плащане се извършва по инициатива
на наредителя. Точка 15.4.1 предвижда, че конкретно наредителя носи отговорност
за настъпилите последици от неправилно съставен документ. Нито обслужващата
банка , нито системата СЕБРА могат да знаят каква е действително дължимата
сума за изплащане и дали същата е отразена коректно в бюджетното платежно
нареждане, за да носят те отговорност по основанието и размера на плащането. Съгласно
разпоредбата на т.15.5.2 от Указанията, такава отговорност изрично е изключена по
отношение на обслужващата организация. От правна гледна точка, Бюджетното
платежно нареждане представлява диспозитивен официален документ, издаден от оправомощеното
длъжностно лице в кръга на службата му, като обслужващата банка, в съответствие
с точка 15.6.1 от Указанията е задължена да приеме нареждането. Това следва и
от т.15.7 на Указанията, в която е предвидено, че обслужващата организация изпълнява
бюджетното платежно нареждане. В съответствие с т.16.2 от Указанията, СЕБРА
контролира коректната структура на файла, коректността и пълнотата на данните в
него. Постъпилите заявки се предават на системата БИСЕРА, която проверява кои
плащания могат да бъдат изпълнени и наличието или недостига на средства. На
практика всички дейности на структурите, след издаването на бюджетното платежно
нареждане са насочени към изпълнението му. В този смисъл са и показанията на
свидетелите Й.К.Б. - *** на Дирекция
„ПУБ“ МО /л. 334 гърба – л.336 от т.2
съд. дело/, Л.И.И. - Началник отдел
„СЕБРА“ МО /л. 336 гърба – л. 337
от т.2 съд. дело/ и В.Л.К., главен експерт „Счетоводство“ на Дирекция „Финанси“
ИА „СД“ МО/л. 339 – л. 340 от т.2 съд. дело/, които съдът изцяло кредитира. По
настоящото дело бюджетното платежно нареждане е изготвено по надлежния ред и е
подписано от подсъдимия. По този начин е
бил създаден платежен документ, създаващ непосредствено основание за превода на
сумата по фактурата. Тъй като второстепенните разпоредители с бюджетни кредити
и подчинените им структури не са разполагали със собствена банкова сметка ***, разпоредените
суми, въз основа на бюджетното платежно нареждане са преведени безкасово със
средства от „Единната сметка“ на Министерството на отбраната. В съответствие
със системата на двойния подпис, бюджетното платежно нареждане е подписано и от
свидетелката Г.Б. С. – Началник сектор „Финансова дейност“ в ТД – В.,
изпълняваща и задълженията на главен счетоводител на ТД – В. /л.304 гърба-
л.306 от т.2 съд. дело/, чийто показания съдът изцяло кредитира. Именно това е налагало извършване на
документното престъпление с цел улесняване на присвояването, защото преди да
бъде изготвено бюджетното платежно нареждане е следвало документално да се
удостовери основанието за плащане, а именно извършените по обем и стойност
дейности. Съгласно чл. 14 ал. 3 т. 1, чл. 15 т. 1, чл. 16 ал. 2, чл. 17 ал. 2,
чл. 52 ал. 1 т. 6.2 и 7, ал. 2 т. 8.1, 10.1 от Вътрешните правила за изграждане
и функциониране на системите за финансово управление и контрол /л.32-44 т.IV от
ДП/, въз основа на тези документи е следвало да се одобри разхода. Въз основа
на упълномощаването за провеждане на малки обществени поръчки, вътрешните
правила за провеждането им и вътрешните правила за СФУК, подсъдимия И. е имал
правото да нареди плащане, с което се разпорежда с бюджетни средства, осигурени
на Министерството на отбраната, респективно на ИА „Социални дейности“ МО.
Съгласно Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-193/11.03.2009 година / т. Х /
тези средства са били изплатени от „Единната сметката“ на Министерството на
отбраната, въз основа на издадено бюджетно платежно нареждане. Съгласно т. 242
от тази заповед безкасовите плащания задължително е следвало да преминават през
„Единната сметка“, чрез бюджетно платежно нареждане и е било недопустимо,
парите да преминават през транзитната сметка и/или сметката за наличности, с
които е разполагала ТД – В.. Съобразно заеманата от него длъжност и
упълномощаването му със Заповед № 486 от 07.08.2008 година на Изпълнителния ***
на ИА „Социални дейности на МО“, подсъдимия И. е имал право да се разпорежда, по
възложени обществени поръчки, със
средства на Министерството на отбраната, ad hoc за всяка поръчка, след изпълнение на изискванията по
одобрение на разхода. Защитата на подсъдимия И. възразява, че всички плащания
към контрагентите на Министерство на отбраната се извършвали от Дирекция „Планиране
и управление на бюджета”. В чл. 25 т. 6 от Устройствения правилника на МО е
отразено, че Дирекция „ПУБ” координира, коригира и утвърждава ограниченията за разходи и плащания, контролира лимитите за
разход, и извършва банкови разплащания на разпоредителите с бюджетни средства,
включени в СЕБРА. От горното следва, че дирекцията изпълнява банковите
разплащания, разпоредени от съставителя
на бюджетното нареждане, а самата
дирекция няма разпоредителни функции, за това на кого, за
какво и колко да се плати. Съгласно чл. 25 т. 12 от Правилника, Дирекция „ПУБ“ инициира
и извършва всички разплащания по централизирано материално-техническо
осигуряване, а не по териториално такова.
По изложените съображения, съдът
прие, че е налице престъпния състав на чл. 202 от НК, тъй като двамата
подсъдими, подсъдимия И., като извършител, в качеството си на длъжностно лице в
съучастие с подсъдимия А., като помагач, присвоили сумата, собственост
на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО” С., поверена на подсъдимия И.
да я управлява.
Подсъдимият
И., като дългогодишен *** на Териториална дирекция - В. към ИА „СД на МО” С.
добре познавал нормативните разпоредби касаещи малките обществени поръчки и
механизма за тяхното реализиране в системата на ИА „СД на МО” С.. Поради тази причина,
формално спазил цялата процедура по избора на фирма изпълнител за извършване на
ремонтните строително-монтажни работи /Р-СМР/
за възлагане на малка обществена поръчка /строителство от 45 000 лв. до 200 000
лв./ с предмет възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи към х-л
„***", находящ се в к. к. „***" - В.. Видно от показанията на
свидетеля главен експерт В.Е.П. ***, депозирани в съдебно заседание на
14.09.2016 г. /л. 299 гърба – л. 302 т.2
съд. дело/ , които съдът кредитира, този свидетел бил служителят в дирекцията
занимаващ се с маркетинговото проучване, изготвянето на количествените сметки и
техническите задания. Поради тази причина Д.И., злоупотребявайки със служебното
си положение, в изпълнение на умисъла за присвояване, посочил на свидетеля В.П., трите фирми, които
да участват в обществената поръчка, с предмет Р-СМР възстановяване на ограда,
озеленяване и прилежащи площи към х-л „***“. Същевременно Д.И. не възложил на
този свидетел да извърши проучване за цените на отделните дейности по
техническото задание.
Видно
от приложените по делото писмени и веществени доказателства, подсъдимия М.А. е
бил управител на фирма *** – В.. Управител на фирма *** – В. по документи бил
свидетеля Х.В.Н., а управител на фирма ***
- В. бил свидетеля В.Н.Т.. Видно от показанията на свидетеля Н., депозирани в съдебно заседание на 02.11.2016
г. /л.420 гърба – л.422 т.2 съд.дело/,
които съдът изцяло кредитира, този свидетел срещу определена сума е подписал
пред нотариус О.С. и нотариус Б. В., две пълномощни предявени му в съдебното
заседание /л.97-98, т.IX от ДП и на л.132-134 т.I от ДП/.
С тези пълномощни, явяващи се по
същество генерални пълномощни, свидетеля Х.Н., като Управител на фирма *** – В.
упълномощил подсъдимия М.А. и свидетелката Е.И.И., служителка при М.А., с
посочените в пълномощните права. Видно от показанията на свидетеля В.Н.Т.
депозирани в съдебно заседание на 29.11.2016 г. / л.507 гърба – л.508 т.2
съд.дело/, които съдът изцяло кредитира, този свидетел, също срещу определена сума е подписал пред
нотариус документи, с които се оказало, и което в последствие разбрал, че е
станал управител на фирми и е упълномощил определени лица, включително подсъдимия
М.А.. По този начин подсъдимия М.А. имал достъп и оперирал със сметките и на
трите фирми: *** - В., „***" ЕООД -
В. и неговата фирма *** - В.. На практика съобразно изложеното по-горе и трите
фирми били под контрола на М.А., тъй като били представлявани и управлявани от
него. Поради това класирането на която и да е от фирмите на първо място в
процесния случай, било без значение за Д.И. и М.А., тъй като и на двамата
подсъдими било известно, че подсъдимият А. притежавал права да се разпорежда
със сметките и на трите фирми. Свидетелите Х.Н. и В.Т., в показанията си
категорично заявиха, че не са участвали в търгове и не са подписвали документи
с представяне на оферти от името на *** - В. за Н.,*** за Т.. Не са давали
съгласието си имената им да се използват при участие в търгове и не са чували
за обществена поръчка в хотел *** в к.к. „св. ***“. Видно от показанията на
разпитаните по делото свидетели Б.П.С. / л.429 т.2 съд.дело/, В.Д.Г. /
л.430 т.2 съд.дело/ и М.Г.Б. / л.430
гърба т.2 съд.дело/, които съдът кредитира, тези свидетели са били ангажирани от М.А., като работници в к.к. „***“. Дори в процесния случай при който
на първо място била класирана фирмата *** - В., видно от показанията на
свидетеля В.С.И., които съдът изцяло кредитира, депозирани в съдебно заседание на 29.09.2016
г. / л.337 гърба – л.338 гърба т.2
съд.дело/ същият видял на обекта да работят работници от фирмата на подсъдимия М.А.,
които и преди това са работили, като работници на М.А. по други обществени
поръчки по обекти на териториалната дирекция.
Във
връзка с горното, от момента на
стартиране на процедурата по обществената поръчка до приключването й с
подписване на фактурата за стойността на извършените Р-СМР, подсъдимият А., в
изпълнение на умисъла за присвояване се е подписвал на всякъде в документите на
*** – В. и „***" ЕООД - В., без да
посочва че е пълномощник на тези фирми, за да не се разкрие, че в
действителност и трите фирми се представляват от него.
Съдът
изцяло приема заключението на вещото лице инж. Г.Г. изготвил съдебно-техническа
експертиза /л.31-л.43 т.III от ДП/ изслушано в съдебно заседание на 29.11.2016
г., като обосновано и мотивирано, и
заключението на вещото лице Д.Й. изготвил съдебно-оценителна експертиза /л.81-л.84
т.IV от ДП/, изслушано
в съдебно заседание на 17.01.2017 г., като
обосновано и мотивирано. Относно „Монтаж на охранителна камера” и „Доставка на
софтуер и окабеляване” съгласно т.17 и т.18 от Протокол образец 19/17.04.2009
г., двете експертизи са дали стойността
на дейностите по тези позиции в размер на 1200 лв. /220 лв. и 980 лв./. Съдът
не възприе заключението на вещите лица от назначената допълнителна тройна
съдебно строителна-техническа експертиза по тези две позиции – т.17 и т.18,
съответно за 348 лв. и 2909 лв., тъй като тези вещи лица са специалисти в
областта на строителството и свързаните с него дейности. В този смисъл е и
изявлението на вещите лица от допълнителната тройна съдебно строителна -техническа
експертиза, депозирано в съдебно заседание на 17.01.2017 г.
Съдът
приема заключението на допълнителната тройна съдебно-строителна-техническа и
оценителна експертиза /л.43-л.50 т. IX от ДП/, изслушано в
съдебно заседание на 17.01.2017 г. /л.627-л.628 т.3 от съд.дело/, с изключение
по точки 17 и 18 от Протокол образец 19/17.04.2009 г., по изложените по-горе
съображения, и с изключение на отразеното по т. 13 от Протокол образец
19/17.04.2009 г., по изложени по-долу съображения. От показанията на
свидетелите Б.П.С. /л.429 т.2 съд. дело/, О.П.П. /л.508 гърба – л. 509 т.2 съд. дело/, които съдът изцяло кредитира
и други се установи, че дейността по
т.13 от Протокол обр.19 „Оформяне зелени площи пред оградата“ е била извършена.
Били са обработени и засадени 425 кв. м.
при единична цена 8,57 лв. възлизащо на 3642,25 лв. В съдебно заседание
проведено на 17.01.2017 г. експертите по допълнителната тройна съдебна
строително-техническа експертиза, заявиха, че квадратурата и единичната цена по
т.13 от Протокол обр. 19 „Оформяне зелени площи пред оградата“ отговарят на реалните. След представяне на писменото заключение и
изслушването му в съдебно заседание, съдът кредитира заключението по
допълнителната тройна съдебна строително-техническа експертиза, като обосновано
и мотивирано, с направеното по-горе уточнение. Тримата експерти са посетили
обекта, направили са съответните измервания и изчисления, съобразили са се със
Справочника за цените в строителството, издание на СЕК „Стройекспорт“ – С. и
действащите към инкриминирания период пазарни цени. Към заключението е приложен
фотоалбум за онагледяване на обекта и извършваните дейности. Съдът,
съобразявайки изложените по-горе аргументи по т. 13 от Протокол обр.
19/17.04.2009 г. и по точки 17 и 18 от Протокол обр. 19/17.04.2009 г. и
отчитайки заключението на допълнителната тройна съдебно-строителна-техническа и
оценителна експертиза прие, че присвоената сума възлиза на 56 861,75 лв.
Като изпълнител, посочен в документите в офертата
на фирма *** – В., в Договор регистрационен № 19/09.04.2009 г., в Протокол образец 19 от 17.04.2009
г. и във фактура № ********** от 17.04.2009 г., било вписано името на Х.Н., а в офертата на „***" ЕООД – В. било вписано името на В.Т.. Подписите под горните имена във
всички тези случаи обаче били положени от подсъдимия М.А. видно от заключението
на вещото лице В.В. по съдебно почерковата експертиза, депозирано в съдебно
заседание на 29.11.2016 г. / л.510 гърба – л.512 т.2 съд. дело/, което съдът
изцяло кредитира. Макар в заключението да е посочено, като вероятност
полагането на подписа от подсъдимия М.А., съдът съобразявайки показанията на
свидетелите Х.Н., В.Т. и Е.И. /л.427 гърба – л.429 т. 2 съд. дело/, които съдът
изцяло кредитира, както и упълномощаването на А. да представлява тези фирми,
тегленето на пари от сметката на *** – В., стигна до категоричния извод, че
тези подписи са положени от подсъдимия М.А.. Наред с това, видно от заключението
на вещото лице м-р И.П.Д. по съдебно графическата експертиза, депозирано в
съдебно заседание на 29.11.2016 г. / л.509 гърба – л.510 т.2 съд. дело/, което
съдът изцяло кредитира, подписите положени в графа „ВЪЗЛОЖИТЕЛ: *** ТД - В. /Д.И./“
в договор рег. № 19/09.04.2009 г., в графа „ВЪЗЛОЖИТЕЛ: /Д.И./“ в протокол обр. 19 от 17.04.2009 г. и в графа
„ПОЛУЧИЛ: Д.И.“ във фактура №
**********/17.04.2009 г. са положени от подсъдимия Д.И., а в бюджетното платежно
нареждане от 17.04.2009 г. най-вероятно е положен от подсъдимия Д.И..
Цялата
процедура от получаване на одобрената докладна записка до издаване на платежното
нареждане е била осъществена за 17 дни -
от 1 до 17 април 2009 година. Свидетелката, финансовият контрольор Т.С. *** е
била командирована в ТД – Б. и ТД – В. в периода 15-17.04.2009 г., видно от
справка /т.ІХ л.133 ДП/. Преди това през месец април 2009 г. не е била
командирована в *** В.. Контролен лист № 14/09.04.2009 г. /л.206 от ПВД/ за
извършване на предварителен контрол, за проверка преди поемане на задължение е бил изготвен от С. на 17.04.2009 г., пост
фактум, след сключването на Договора
рег. № 19/09.04.2009 г. с предмет Р-СМР възстановяване на ограда, озеленяване и
прилежащи площи към х-л „***", когато свидетелката не е била във В.. Този
факт потвърждава, извода че финансовият контрол е бил последващ, а не предварителен.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка дадени в съдебно заседание
проведено на 02.11.2016 г. /л. 418 – л. 420 от т.2 съд. дело/ в частта, че
предварително била запозната с необходимата й информация от колегите й, както и
по имейл, и затова по-късно с обратна дата е направила заверката. Такива
обяснения свидетелката за пръв път депозира в показанията си в съдебното
заседание. Съдът намира същите, като стремеж свидетелката да омаловажи
допуснатите от нея нарушения и да оправдае поведението си.
Съгласно чл.137 от ЗУТ, оградите
като обекти на Р-СМР са шеста категория. Съгласно чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ, за
такива обекти не се изисква разрешение за строеж, съответно не се изисква
назначаване на строителен надзор. Въпреки,
че в чл.12 от Договор рег.№ 19 от
09.04.2009 г. е била залегнала клауза за определяне на лица - комисия за
упражняване на контрол при изпълнение на договора от изпълнителя, и за
подписване на протокол обр. 19, такива лица, в изпълнение на формирания в
подсъдимия И. умисъл за престъплението по чл. 202 от НК, не били назначени от него,
в качеството му на ***а на ТД – В..
Д.И., в
качеството му на *** на Териториална дирекция – В., управлявал повереното му
имущество на дирекцията. В това
имущество се включвали и средствата по сметката на Министерството на отбраната
в БНБ, по бюджетните кредити изплатени по задължения на Териториална дирекция –
В.. С докладната си записка подсъдимия И. е информирал ръководството на
изпълнителната агенция за необходимостта от извършването на ремонтни работи, с
предмет Р-СМР възстановяване на ограда, озеленяване и прилежащи площи към х-л „***".
След съгласуване докладната записка била върната в Териториална дирекция – В. с
положителна резолюция, което означавало, че има средства да бъде поето
задължението по Р-СМР. От този момент, на практика, на подсъдимия И. е било
поверено да управлява средствата, които ще бъдат изплатени за извършените
Р-СМР. Не е било необходимо тези средства да бъдат предварително фактически
предоставени на И., а той от своя страна да се разпореди с тях, като ги
предостави на трето лице. На отговорни длъжностни лица, какъвто е бил
подсъдимия И., връчване и поверяване има и в случаите, когато имуществото не им
е било предадено фактически по брой, килограм, метър и др. На ръководните длъжностни
лица връчването и поверяването става по силата на избирането или назначаването
им на съответната длъжност. Тези лица се разпореждат с повереното им имущество
с правни, а не с фактически действия. В този смисъл е и Постановление № 3 от 27.06.1970
г. по н. д. № 3/1970 г. на Пленум на Върховния съд. В конкретния случай подсъдимия И. се е разпоредил с имуществото
именно чрез правни действия – подписал е Протокол образец 19, подписал е
фактура № ********* от 17.04.2009 г., явяващи се необходимо условие за
извършване на плащането по договора и е издал бюджетното платежно нареждане №
0656739 от 17.04.2009 г. до „Уни Кредит Булбанк” АД, клон В. за изплащане на
сумата от 120 000 лева с ДДС на фирма *** – гр.В.. С полагането на подписа си
върху бюджетното нареждане подсъдимия И. е потвърдил коректността по
съставянето му и законосъобразността на поетия разход. След подаването на
бюджетното платежно нареждане в обслужващата банка, то е въведено в електронен
вид в Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). След това е
обработено от дирекция „ПУБ” и се пристъпило към безкасово плащане. Средствата
са излезли от „Единната сметка“ на Министерство на отбраната в БНБ и чрез
системата за сетълмент са постъпили директно в сметката на фирмата получател - *** – гр.В., като тези средства не
преминават в никоя от бюджетните сметки на бюджетния разпоредител, инициирал
плащането. При осигурен лимит за разход, дирекция „ПУБ” е била длъжна да одобри
плащането. Дирекцията няма възможност за каквито и да е корекции върху
инициираното бюджетно платежно нареждане. В този смисъл са и показанията на
свидетелите Й.К.Б. - *** на Дирекция „ПУБ“ МО
/л. 334 гърба – л. 336 от т.2 съд. дело/, Л.И.И. - Началник отдел „СЕБРА“
МО /л. 336 гърба – л. 337 от т.2 съд. дело/ и В.Л.К., главен експерт
„Счетоводство“ -Дирекция „Финанси“ на ИА „СД на МО“ /л. 339 – л. 340 от т.2
съд. дело/, които съдът изцяло кредитира. Представяйки бюджетното платежно
нареждане в обслужващата банка, подсъдимия Д.И. се е разпоредил с тези
средства, нареждайки да бъдат платени на *** В.. Д.И. е знаел, че Р-СМР, за
които се изплащат тези средства са били със завишени стойности. От цялата
изплатена на фирмата сума, са били извършени Р-СМР на стойност 43 138,25 лв.
без ДДС. Разпореждайки да бъде изплатена цялата сума от 100000 лв. без ДДС,
подсъдимия И. е извършил присвояване на сумата от 56 861,75 лв.,
собственост на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО”, която му била
поверена да управлява. За извършването на това престъпление И. е бил
подпомогнат от подсъдимия М.А., който получил присвоената сума по банковата сметка
на *** – *** В., която фирма представлявал по пълномощие. С въпросното
пълномощно, на практика М.А. се разпореждал със сумите по сметките на *** – ***
В. в банките.
От
доказателствата по делото се установи, че относно престъплението по чл. 202 от НК подсъдимия А. е действал като помагач, тъй като присвоените средства не са
му били поверени, но умишлено е улеснил извършването на присвояването. Относно
престъплението по чл.311 от НК, подсъдимия А. също е действал като помагач,
тъй като при изготвянето на Протокол образец 19 той не е действал като
длъжностно лице, но умишлено е улеснил подсъдимия Д.И. при извършването на
престъплението по чл.311 от НК.
Съдът намира, че
е налице квалифициращия елемент по чл.
202 ал. 1 т. 1 НК, тъй като за улесняване на присвояването двамата подсъдими са
извършили и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко
наказание. За провеждане на процедурата по малка обществена поръчка е било
необходимо участниците да представят ценови оферти, като елемент от критериите
за класирането им. След определяне на изпълнителя е следвало да се сключи
договор. При приключване на изпълнението по поръчката, съгласно разпоредбата на
чл. 59 ал. 3 и 5 от Вътрешните правила за провеждане на процедури по възлагане
на обществени поръчки в ИА „Социални дейности на МО”, утвърдени от
изпълнителния ***, извършената работа по вид, обем и стойност се приема от
комисия, в която задължително следва да се включи и представител на Централното
управление на агенцията, като се съставя двустранен протокол. Подобно
задължение се съдържа и в чл. 52 т. 7 от Вътрешните правила за изграждане и
функциониране на системите за финансово управление и контрол. Такова лице, в
изпълнение на формирания в И. умисъл за престъплението по чл. 202 от НК, не
било назначено от него, в качеството му на
***а на ТД – В..
Съдът приема,
че е налице квалифициращия признак по чл. 202 ал. 2 т. 1 НК „големи размери”.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1/98 г. на ОСНК на ВКС, този квалифициращ признак
е налице, когато предмета на престъплението надхвърля 70 пъти минималната
работна заплата за страната, към момента на извършване на деянието. През 2009
година минималната работна заплата е била 240 лева. За да е налице признака
„големи размери” е било необходимо предмета на посегателство да е над 16 800
лева. В процесния случай присвоената сума е 56 861,75 лв., многократно надхвърляща
посочената сума, дори и тази за „особено големи размери”, но такова обвинение
не е повдигнато и предявено на подсъдимите.
От всичко
изложено по-горе, съдът стигна до извода, че двамата подсъдими са съзнавали
обществено опасният характер на деянията си, предвиждали са техните обществено
опасни последици и са искали настъпването на тези последици - присвояване на
парични средства в големи размери.
Предвид
гореизложеното, съдът призна двамата подсъдими за виновни в това, че на
22.04.2009 г. в *** В., двамата подсъдими в съучастие - Д.И. като извършител, в
качеството му на длъжностно лице – ***, а гражданско лице М.А. като помагач,
присвоили чужди пари, в големи размери – 56861,75 лв., собственост на
Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО” - С., поверени на подсъдимия И.
да ги управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване двамата
подсъдими извършили и друго престъпление, за което по закон не се предвижда
по-тежко наказание, а именно такова по чл. 311, ал. 1 от НК, за това че на
17.04.2009 г., в *** В., Д.И. като
длъжностно лице – *** на Териториална дирекция В. при Изпълнителна агенция
„Социални дейности на МО”, в кръга на службата му, в съучастие като извършител,
с гражданското лице М.А. като помагач, съставили официален документ – Протокол
образец 19 за извършване на Р-СМР възстановяване на ограда, озеленяване и
прилежащи площи към хотел „***”, съгласно договор рег. № 19 от 09.04.2009 г., в
който удостоверили неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този
документ, като доказателство за тия обстоятелства, престъпление по чл. 202, ал.
2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 311, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т.1, б. „а” от НК за подсъдимия И. и по чл. 202, ал. 2,
т. 1, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр.
чл. 20, ал. 4, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК за
подсъдимия А..
На досъдебното
производство е било повдигнато обвинение срещу двамата подсъдими по тези
текстове, като е прието, че присвояването е в големи размери и предмета на това
присвояване е 60 504 лв. От доказателствата по делото се установи, че
дейността по т.13 от Протокол обр.19 „Оформяне зелени площи пред оградата“ е
била извършена. Били са обработени и засадени 425 кв. м. при единична цена 8,57 лв. възлизащо на
3642,25 лв. Съдът, като съобрази горните обстоятелства стигна до извода, че
доказания размер на присвоените средства е 56861,75 лева и призна двамата
подсъдими за виновни да са присвоили обща сума в този размер, като за разликата
до сумата по обвинението – 60504 лева, съдът призна двамата подсъдимите за
невинни и ги оправда.
Съдът, за да
определи наказанията на двамата подсъдими взе предвид, смекчаващите
обстоятелства: чистото съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимия
И., обстоятелството, че при извършване на деянията подсъдимия А. е имал
подчинена роля, отегчаващите обстоятелства: използването от страна на подсъдимия
И. *** при осигуряването на необходимите за присвоителната дейност условия,
възползвайки се от служебното си положение, водещата му роля при извършване на
престъплението с оглед на правомощията, които е давала длъжността му и
упълномощаването му с всички права на възложител по смисъла на Закона за
обществените поръчки, обстоятелството,
че той се е разпореждал с паричните средства и от него, а не от подсъдимия А. е
зависело дали същите да бъдат присвоени, предишните осъждания за подсъдимия А.,
високия размер на присвоената сума в рамките на квалифициращия признак „големи
размери“ за двамата подсъдими.
Съдът,
отчитайки горното, определи наказания на двамата подсъдими при значителен
превес на смекчаващите вината обстоятелства при условията на чл. 54 НК, за подсъдимия И. ТРИ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а за подсъдимия А. ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като не счете, че са налице многобройни или изключителни по своята
същност смекчаващи обстоятелства, които да обосновават приложението на
разпоредбата на чл. 55 от НК и за двамата подсъдими.
С оглед
размера на наложените на двамата подсъдими наказания лишаване от свобода е
безпредметно обсъждането на приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК.
Съдът, като
отчете конкретно извършеното от двамата подсъдими, на основание чл. 202 ал. 3,
вр. ал. 2, вр. чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 НК, лиши двамата подсъдими от право да
заемат държавна или обществена длъжност или да упражняват професия или дейност
свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства
или стоково-материални средства за срок от по четири години за всеки от тях.
С определение
№ 42/07.09.2015 година на Сливенски военен съд, на основание чл. 72 ал. 1 НПК е
наложена обезпечителна мярка върху притежавани недвижими имоти, собственост на
подсъдимия И.. На основание чл. 202 ал. 3 вр. ал. 2, вр. чл. 37 ал. 1 т. 3 НК,
съдът постанови наказание „конфискация” на част от имуществото, собственост на
подсъдимия И.. Преценявайки имотното състояние на подсъдимия И., тежестта на
извършеното престъпление и характера на имотите, съдът конфискува една втора
идеална част от апартамент № 2, заедно със склад № 2 в *** В., КК „***”, вписан
в службата по вписвания с входящ рег. № 16949/07.07.2006 г., акт. № 19 том LIV
дело № 12742/2006 г.
По делото не
се съдържат данни, за това подсъдимият А. да притежава имущество, спрямо което,
на основание чл. 202 ал. 3 вр. ал. 2, вр. чл. 37 ал. 1 т. 3 НК да бъде
постановено наказание „конфискация”, поради което съдът не му наложи такова
наказание.
На двамата
подсъдими са наложени наказания лишаване от свобода за умишлено престъпление. С
оглед на конкретно наложения размер на наказанията лишаване от свобода и
съгласно действащите към момента на постановяване на съдебния акт разпоредби,
на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, бе
постановено двамата подсъдими да изтърпят
наложените им наказания „Лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от
открит тип при първоначален „общ режим“.
По отношение
на подсъдимия А., на 25.06.2015 година е постановена мярка за неотклонение
„Задържане под стража”. Поради това, и на основание чл. 59 от НК бе приспаднато
от размера на наложеното на подсъдимия А. наказание „Лишаване от свобода”,
времето през което е бил задържан по мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 25.06.2015 година до привеждане на присъдата в изпълнение.
Предявеният от
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” - С. против двамата
подсъдими граждански иск за сумата 60 504 лева, представляващ обезщетение за
нанесени имуществени вреди, е доказан по основание. Съгласно чл. 2 ал. 1 от
Устройствения правилник на ИА "Социални дейности на Министерството на
отбраната", приет с ПМС № 265 от 30.12.1999 г., обн., ДВ, бр. 6 от
21.01.2000 г., в сила от 21.01.2000 г, отменен бр. 27 от 9.04.2010 г., в сила
от 25.05.2010 г., агенцията е юридическо лице със седалище С., бул. Тотлебен
34а. Въпреки, че е била второстепенен разпоредител с бюджетни средства, ИА
"Социални дейности на МО" е имала свой бюджет в рамките на бюджета на
Министерството на отбраната. С действията си подсъдимите са ощетили именно
бюджета на агенцията относно средства предназначени за поддръжка, ремонт и
модернизация на материалната база. С ПМС № 54 от 01.04.2010 г. Изпълнителна
агенция „Социални дейности на МО” е била
преобразувана в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело" със седалище гр. С., ул. „Цар Освободител" № 7. Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело" станала правоприемник по
отношение на управлението на военните клубове, почивните бази и хотелите,
дейността, архива, както и правата и задълженията по договорите, сключени във
връзка с дейността на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО". От
събраните по делото доказателства се установи, че двамата подсъдими са
причинили щета на ИА „Социални дейности на МО", респективно на ИА „Военни
клубове и военно почивно дело” – С. в размер на 56861,75 лв. За тази сума иска
се явява доказан и по размер. Присвояването е осъществено на 22.04.2009 г.,
когато сумата е постъпила по сметка на фирма *** В.. Предвид гореизложеното двамата подсъдими бяха осъдени да заплатят
солидарно на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело” - С.,
сумата 56861,75 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със
законната лихва, определена на всеки дължим падеж от БНБ, считано от 22.04.2009
г. до окончателното й изплащане, а в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Военен съд – Пловдив 2274,47 лв. Държавна такса. Предвид
горното иска в останалата част до пълния предявен размер от 60 504 лева бе
отхвърлен, като неоснователен.
Веществените
доказателства по делото:
1.
Уведомително писмо от „Св. *** холдинг” АД - per. № 329/16.03.2009 год. - 1
/един/ лист.
2. Докладна
записка от *** до Изпълнителния *** на ИА „Социални дейности на МО",
относно избор на фирма-изпълнител за възстановяване на ограда, озеленяване и
прилежащи площи към хотел „***" - изх. № 293/25.03.2009 год. - 1 /един/
лист.
3. Докладна
записка от *** - изх. № 293/25.03.2009 год. с резолюция от Изпълнителния *** на
ИА „Социални дейности на МО" с приложение - вх. № 427/01.04.2009 год. - 2
/два/ листа.
4.
Количествена сметка, ведно и ценово предложение /образец/ - 3 /три/ листа.
5. Техническо
задание за извършване на Р-СМР /възстановяване/ на ограда, озеленяване и
прилежащи площи към хотел „***" - 2 /два/ листа.
6. Доклад от В.Е.П.
***/03.04.2009 год. - 1 /един/ лист.
7. Списък на постъпилите
оферти за Р-СМР /възстановяване/ на ограда, озеленяване и прилежащи площи към
хотел „***" - 1 /един/ лист.
8. 3аповед №
131/03.04.2009 год. на ***, относно назначаване на комисия за разглеждане,
оценяване и класиране на постъпили ценови оферти за извършване на Р-СМР
/възстановяване/ на ограда, озеленяване и прилежащи площи към хотел „***"
- 2 /два/ листа.
9. Покани -
изх. № 331/04.04.2009 год. до: 1. „*** 2. „*** и 3. „*** - 6 /шест/ листа.
10. Плик за
ценовата оферта на „***” ЕООД - вх. № 443/06.04.2009 год. - 1 /едни/ брой;
10.1. Ценово
предложение и оферта от „***" ЕООД - 3 /три/ листа.
10.2.
Удостоверение от Агенцията по вписванията - изх. № 20090127131022/27.01.2009
год. /заверено копие/ - 2 /два/ листа;
10.3
Свидетелство за съдимост per. № 48954/03.04.2009 год. на М.Х.А. *** /заверено
копие/ - 1 /един/ лист;
10.4.
Удостоверение от Националната агенция по приходите - изх. №
03020090128229/23.03.2009 год. за наличието или липсата на задължения на
основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК /заверено копие/ - 1 /един/ лист;
10.5.
Удостоверение от Община В. - Дирекция „Местни данъци" - изх. №
685/03.04.2009 год. по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличието или липсата на
задължения по чл. 162, ал. 2 от ДОПК /заверено копие/ - 1 /един/ лист;
10.6. Съдебно
удостоверение от Окръжен съд-В. изх. № 770/2009 год. на основание чл. 47, ал.
1, т. 2 и 3 от ЗОП /заверено копие/ - 1 /един/ лист;
10.7.
Удостоверение за регистрация в националната агенция по приходите-Министерство
на финансите от 03.01.2007 год. /заверено копие/ - 1 /един/ лист;
10.8. Копие
карта за идентификация по БУЛСТАТ - 1 /един/ лист;
10.9.
Удостоверение за данъчна регистрация от 16.09.2004 год. /заверено копие/ - 1
/един/ лист;
11. Плик за
ценовата оферта на *** - вх. № 445/06.04.2009 год. - 1 /едни/ брой;
11.1 Ценово предложение и оферта от *** - 3 /три/
листа.
11.2.
Удостоверение от Агенцията по вписванията - изх. № 20090317134345/17.03.2009
год. /заверено копие/ - 2 /два/ листа;
11.3.
Удостоверение за регистрация в националната агенция по приходите-Министерство
на финансите от 02.02.2009 год. /заверено копие/ - 1 /един/ лист;
11.4.
Свидетелство за съдимост на Х.В.Н. ***/30.03.2009 год. /заверено копие/ - 1
/един/ лист;
11.5.
Удостоверение от Националната агенция по приходите - изх. № 03020090139249/01.04.2009
год. за наличието или липсата на задължения на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК
/заверено копие/ - 1 /един/ лист;
11.6.
Удостоверение от Община В. - Дирекция „Местни данъци" - изх. №
4257/06.04.2009 год. по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за наличието или липсата на
задължения по чл. 162, ал. 2 от ДОПК /заверено копие/ - 1 /един/ лист;
11.7. Съдебно
удостоверение от Окръжен съд-В. - изх. № 773/2009 год. на основание чл. 47, ал.
1, т. 2 и 3 от ЗОП /заверено копие/ - 1 /един/ лист;
12. Плик за
ценовата оферта на „***" ЕООД - вх. № 446/07.04.2009 год. - 1 /едни/ брой;
12.1. Ценово
предложение и оферта от „***" ЕООД_- 3 /три/листа.
12.2.
Удостоверение от Агенцията по вписванията - изх. № 20090317134323/17.03.2009
год. /заверено копие/ - 2 /два/ листа;
12.3.
Удостоверение за регистрация в националната агенция по приходите-Министерство
на финансите от 15.01.2009 год. /заверено копие/ - 1 /един/ лист;
12.4.
Свидетелство за съдимост per. № 958/25.03.2009 год. на В.Н.Т. *** /заверено
копие/ - 1 /един/ лист;
12.5.
Удостоверение от Националната агенция по приходите - ТД-В. -изх. №
03020090139220/01.04.2009 год. за наличието или липсата на задължения на
основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК /заверено копие/ - 1 /един/ лист;
12.6.
Удостоверение от Община В. - Дирекция „Местни данъци" - изх. №
4256/06.04.2009 год. по чл. 87, ал. 6 от ДОПК „За наличието или липсата на
задължения по чл. 162, ал. 2 от ДОПК" /заверено копие/ - 1 /един/ лист;
12.7. Съдебно
удостоверение от Окръжен съд-В. изх. № 774/2009 год. на основание чл. 47, ал.
1, т. 2 и 3 от ЗОП /заверено копие/ - от 1 /един/ лист;
13. Протокол
на комисията за оценяване и класиране на постъпилите ценови оферти - per. №
8/08.04.2009 год. - 3 /три/ листа;
14. Декларация
по чл. 19 от НВМОП на В.Е.П.- председател на комисията по заповед №
220/21.04.2009 год. - 1 /един/ лист;
15. Декларация
по чл. 19 от НВМОП на Ц. И. Г. -член на комисията по заповед № 220/21.04.2009
год. - 1 /един/ лист;
16. Декларация
по чл. 19 от НВМОП на И.Н.Н. - член на комисията по заповед № 220/21.04.2009
год. - 1 /един/ лист;
17. Писма изх.
№ 355/08.04.2009 год. до: 1. „*** 2. „*** и 3. „*** - 3 /три/ листа.
18. Договор
рег.№19/09.04.2009 г. /оригинал/ – 5/пет/ листа;
19. Протокол
обр. 19 от 17.04.2009 год. /оригинал/ - 2 /два/ листа;
20. Оригинал
на фактура № **********/17.04.2009 год. - 1 /един/ лист;
21. Платежно
нареждане № 5013301090990024/09.04.2009 год. - 1 /един/ лист;
22. Вносна
бележка №0001/09.04.2009 г. – 1 /един/ лист;
23. Платежно
нареждане № 82000 - 1 /един/ лист;
24. Контролен
лист по Договор рег.№ 19/08.04.2009 г. - 1 /един/ лист;
25. Контролен
лист № 14/09.04.2009 год. - 1 /един/ лист,
намиращи се в
хартиен плик с папка Веществени доказателства, са документи касаещи дейността
на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ С. и са собственост на това
юридическото лице. Поради това съдът постанови след влизане на присъдата в
законна сила, веществените доказателства да се върнат на ИА „Военни клубове и
военно-почивно дело“ С..
По делото са
направени пътни разноски за свидетели и за възнаграждения и пътни разноски на
вещите лица, както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание.
Поради това двамата подсъдими бяха осъдени да заплатят в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд – Пловдив направените по
делото разноски в размер на 2495,16 лева, от които 793,00 лева на досъдебното
производство и 1702,16 лева в съдебното производство, като всеки един от тях бе
осъден да заплати по 1247,58 лева.
Предвид
гореизложеното, съдът постанови присъдата.
16.03.2017 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гр. Пловдив