Р
Е Ш Е Н И Е № 178
гр. Сливница, 12.11.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав,
в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при участието на
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
74 по описа на съда за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-София” ЕАД срещу
Е.Ж.К. и Р.П.К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и
чл. 110, ал. 2 ЗС и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено солидарно
по отношение на ответниците, че ищецът е носител на парично вземане в размер на
515,61 лв., от които 401,31 лв.- главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.,
отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014
г.- 20.04.2015 г., доставена до топлоснабден имот- апартамент № 14, находящ се
в гр. София, общ. Триадица, ул. „Мила Родина“ № 36, вх. А, ет. 6, 84,75 лв.-
законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 13.10.2017 г., 24,01 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за м. 05.2015 г., и 5,54 лв.- лихва
за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 18.10.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението, което парично вземане е удостоверено в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.10.2017 г. по ч.гр.д. №
74113/2017 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че ответниците са били
собственици на процесния топлоснабден имот и като такива са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като между тях и ищеца
е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ са
общоизвестни, влезли са в сила и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия
е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите
не са осъществили насрещната парична престация – да заплатят установената
покупна цена, обективирана в представената по делото фактура.
Твърди, че процесните парични задължения са
срочни и клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в
случай че клиентът изпадне в забава, т.е след изтичане на 30-дневен срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди
се, че с изтичане на последния ден от месеца ответниците са изпаднали в забава
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е начислява законна лихва върху дължимите
суми.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на
чл. 112г, ал. 1 ЗЕЕЕ (чл. 138б ЗЕ) сградата-етажна собственост, в която се
намира топлоснабдения имот на ответниците, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД.
Твърди се, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. Доколкото сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са
начислявани по прогнозни сметки, след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В подкрепа на твърденията на
ищеца, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота, са били издадени и изравнителни сметки
(индивидуални справки).
Ответниците, получили препис от исковата молба
с приложенията на 24.01.2018 г., в законоустановения срок по чл. 131 ГПК – на
22.02.2018 г. (видно от пощенското клеймо), са представили отговор на исковата
молба, с който са направили възражение за местна неподсъдност на делото, тъй
като постоянният адрес и на двамата е в с. Пролеша, общ. Божурище, обл. София,
което е било уважено, като с Определение от 08.03.2018 г. СРС, 76 състав, е
прекратил производството по гр.д. № 90029/2017 г. по описа на СРС и е изпратил
делото на РС- гр. Сливница по компетентност. Поддържат, че към исковата молба
нея не са представени доказателства, установяващи, че между ищеца и ответниците
има сключен валиден договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабдения
имот, че ответниците са потребители на топлинна енергия, че ищецът е доставил
до посочения в исковата молба топлоснабден имот топлинна енергия в количество и
качество, съобразени с техните нужди, като тази доставка следва да е била
извършена реално и ответниците реално да консумирали топлинна енергия на този
адрес, че топломерите в това жилище са били отчетени от служители на дружеството
ищец и че същите са в изправност, като се сочи още, че ищецът следва да докаже,
че ответниците му дължат сумите за незаплатена топлинна енергия, както и че са
изпаднали в забава. Позовават се на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП и § 1 от ДР на
ЗЗП, с оглед които разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ се дерогира от чл. 62 ЗЗП
относно непотърсената услуга. В тази връзка се позовават и на решения на ВАС
във връзка приложението на правото на ЕС относно непоръчани доставки, като се
сочи, че по делото липсват доказателства за изрично предварително искане за
доставка на топлинна енергия, отправено от ответниците. Сочи се, че ищецът не е
представил доказателства, установяващи реалното доставяне на количеството
топлинна енергия, чието заплащане се иска. Наред с това се твърди, че ищецът не
е представил първични счетоводни документи, от които да е видно от къде
произтича дългът и каква неговата структура, като сред представените доказателства
липсват и съобщенията към фактури за процесния период, а също така и изравнителни
сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение „Техем Сървисиз“ ЕООД.
Поддържат, че ищецът незаконосъобразно е
претендирал лихва върху прогнозни сметки, което според практиката на ВАС е
нищожно. По отношение на Общите условия, на които се позовава ищецът, се сочи,
че същите макар и абстрактно формулирани нямат нормативен характер, с оглед
което предвиденото в тях, че същите могат да бъдат променяни само 30 дни след
публикуването им и то по желание на ищеца, се явява неравноправна клауза, след
като ОУ не могат да се възразяват по всяко време, каквото е приложимото
европейско право. Сочи се, че твърдението на ищеца, че ОУ уреждат търговските
взаимоотношения между ищеца и потребителите на ТЕ е невярно, тъй като писменият
договор между страните е задължителен и е недопустимо устно договаряне, а по
делото не е представен такъв писмен договор. Позовават се на разпоредбите на
чл. 149а и чл. 149б ЗЕ, които няма как да бъдат изпълнени посредством общи
условия, доколкото са специфични за всяка сграда в режим на етажна собственост.
Позовават се и на Регламент 2006/2004 ЕО, директивите към него и ЕКПЧ, както и
на Директива ЕО 93/13 относно неравноправните клаузи, която е категорична, че
под тях попадат договорите при Общи условия и че неравноправна е всяка клауза,
която ограничава правата на потребителя или той не би сключил такъв договор при
тези условия.
Оспорва се доказателствената стойност на
представеното по делото извлечение от сметка за аб. № 370254, което наред с
това не е подписано и подпечатано, като навеждат същите възражения и по
отношение на представеното по делото съобщение към фактура. Сочи се, че тези
документи са едностранно съставени от ищеца и третото лице- помагач и съдържат
изгодни за техните издатели твърдения, в който смисъл не се ползват с обвързваща
съда доказателствена сила и фактите отразени в тях подлежат на установяване с
всички допустими по ГПК доказателствени средства.
По отношение на представения от ищеца договор
между етажната собственост и „Техем Сървисиз“ ЕООД от 02.09.2001 г. се поддържа,
че същият към момента е невалиден, тъй като дружеството за дялово разпределение
е регистрирано като лице, извършващо тази услуга в публичния регистър на
Министерство на енергетиката през 2007 г., което означава, че към момента на
влизане в сила на разпоредбите на чл. 139а, чл. 139б и чл. 139в ЗЕ същото не е
било регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, респ. следвало е да бъде сключен нов
писмен договор с клиентите в сграда- етажна собственост за извършване на
услугата дялово разпределение, в случай че именно това е лицето, избрано от
етажната собственост.
На последно място се сочи, че по делото не са
представени доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция,
както и че измервателният уред топломер е поставен на границата на етажната
собственост и че общият топломер е преминал метрологична проверка, като се
прави искане съдът да задължи ищеца да представи доказателства, че общият
водомер и топломер са надлежно регистрирани и такива, че са преминали
техническа проверка.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем
Сървисиз“ ЕООД, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
РС- гр. Сливница, III състав, е бил сезиран с кумулативно обективно и
пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването
на спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът
се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачите да ги получат и да заплатят уговорената продажна цена;
2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача и 3) купувачът да не изпълни насрещната парична престация. Доколкото
се претендира, че ответниците отговарят солидарно по отношение на ищеца,
основателността на иска предполага установяването на обстоятелствата на които
се основава същата.
Установява
се от приложеното ч.гр.д. № 74113/2017 г. по описа на СРС, че същото е
образувано по депозирано пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
вх. № 3080434/18.10.2017, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД, което съдът е
уважил в цялост, като на 24.10.2017 г. е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Е.Ж.К. и Р.П.К. за сумата
в размер на 401,31 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 05.2014 г. до 04.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 18.10.2017
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 84,75 лв. за периода
от 16.09.2015 г. до 13.10.2017 г. главница в размер на 24,01 лв. за периода от
до, мораторна лихва в размер на 5,54 лв. за периода от 16.09.2015 г. до
13.10.2017 г., като е присъдил на заявителя и сторените от него разноски по
делото, а именно 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
по чл. 410 ГПК
е била връчена на длъжниците на 13.11.2017 г., като в законоустановения
двуседмичен срок- на 23.11.2017 г. всеки един от тях е подал възражение по чл.
414 ГПК. С разпореждане от 28.11.2017 г., получено по електронната поща на
заявителя на същата дата, съдът му е указал, че
може в едномесечен срок от уведомяването да предяви иск за установяване
на вземането. В указания срок- на 22.12.2017 г. са постъпили доказателства за
предявяване на иска от заявителя.
Производството по делото е образувано с искова
молба вх. № 2032282/22.12.2018 г. по описа на СРС, препратена по подсъдност на
РС- гр. Сливница, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ АД срещу Е.Ж.К. и Р.П.К., с
която се иска съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е носител на солидарно дължимото от тях парично вземане в размер на
515,61 лв., от които 401,31 лв.- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г.
отразена в обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон
01.5.2014 г.-20.04.2015 г., доставена до топлоснабден имот- апартамент № 14,
находящ се в гр. София, общ. Триадица, ул. „Мила Родина“ № 36, вх. А, ет. 6,
84,75 лв.- законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 13.10.2017 г., 24,01
лв., представляваща сума за дялово разпределение за м. 05.2015 г., и 5,54 лв.-
лихва за забава върху последната сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 18.10.2017 г.,
до окончателното изплащане на задължението, за което парично вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.10.2017 г. по
ч.гр.д. № 74113/2017 г. по описа на СРС.
С разпореждане от 21.06.2018 г. съдът е
оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да индивидуализира
вземането си за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение, чрез очертаване
на неговия период, както и да въведе конкретни фактически твърдения, от които
обосновава претенцията вземанията да бъдат установени по отношение на
ответниците при условията на солидарност.
Доколкото уточнителната молба вх. №
2103/04.07.2018 г. по описа на РС- гр. Сливница, с която ищецът е конкретизирал
основанието за пасивната солидарност на ответниците и периода, за който се
дължи обезщетението за забавено изпълнение на паричното задължение за дялово
разпределение, е била подадена от процесуален представител на ищеца-
юрисконсулт Полина Николова, без приложено към молбата пълномощно, с
определението си за насрочване съдът е указал на ищеца да представи по делото
доказателства за надлежно учредената представителна власт на юрк. Николова,
респ. да потвърди извършените от името на дружеството действия без
представителна власт. Със същото съдът е указал на ищеца, че в случай на
неизпълнение на това указание, съдът ще приеме, че указанията му, дадени с
разпореждане от 21.06.2018 г., не са били изпълнени със съответните на това
процесуални последици. Доколкото периодът, за който се дължи обезщетението за
забавено изпълнение на паричното задължение за дялово разпределение в размер на
5,54 лв., е част от правно индивидуализиращите белези на това вземане, като
същият не е бил индивидуализиран съобразно указанията, дадени от съда (по
делото не са представени доказателства за надлежно учредената представителна
власт на юрк. Николова), съдът намира, че в тази си част производството следва
да бъде прекратено.
По отношение на останалата част от иска, съдът
намира, че следва да се произнесе по същество, въпреки че твърденията,
обосноваващи наличието на пасивна солидарност, а именно, че ответниците са
съпрузи, са въведени с допълнителната молба, която е подадена от лице, за което
липсват доказателства да е било упълномощено да представлява дружеството. Това
е така тъй като в исковата молба формално се съдържат твърдения за наличие на
пасивна солидарност между ответниците, като установяването на този
правнорелевантен факт в хода на процеса е въпрос на доказване, а не на
редовност на исковата молба.
По делото е представен Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 117, том I, рег.
№ 1651, дело № 106/2015 г. на нотариус Мариета Николова, рег. № 362 на НК,
видно от които на 23.02.105 г. ответниците са прехвърлили възмездно правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот на Сергей Кирилов Тодоров и
Силвия Данаилова Димитрова. Представено е и заявление-декларация от Сергей
Тодоров, подадена до ответника, с която последният е направил искане партидата
на процесния топлоснабден имот да бъде променена на негово име. Към заявлението
е приложен и подписаният между него и ответниците споразумителен протокол от
22.04.2015 г., видно от който ответниците са се споразумели с купувача на
процесния имот, че задълженията към „Топлофикация- София“ АД, „Софийска вода“
АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД и етажната собственост до момента на предаване на
владението на имота- 17.04.2015 г. са за сметка на продавачите ответници.
По делото са представени и договорите за
дялово разпределение, сключени съответно между ищеца и третото лице помагач
„Техем Сървисиз“ ЕООД и „Техем Сървисиз“ ЕООД и етажната собственост с адрес
гр. София, ул. „Мила родина“ № 36, където се намира и процесният топлоснабден
имот.
По делото са представени и съобщение към
фактура № ********** от 31.07.2015 г., в което е отразено, че окончателното
задължение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. е в размер на 401,31
лв. В същото не се съдържа информация за кой абонатен номер и до кой
топлоснабден обект е доставено количеството топлинна енергия, чието заплащане
се претендира. Представено е извлечение, изходящо от ищеца, в което е посочено,
за аб. № 370254 са издадени два броя фактури съответно за дялово разпределение
за 05.2015 г. с № ********** от 31.05.2015 г. на стойност 24,01 лв. и начислена
лихва в размер на 5,54 лв. и обща фактура № ********** от 31.07.2015 г. на
стойност 401,31 лв. и начислена лихва в размер на 84,75 лв. Тези документи обаче съдът приема, че не
представляват доказателства за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства,
свързани с доставената до ответниците топлинна енергия. Това е така, тъй като
те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл фактурите притежават
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези
частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай
че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно
признание от страна на потребителя, че е получил от доставчика топлинната
енергия на стойност, посочена във фактурите, респ., че дължи заплащане на
същата. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства.
Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването,
а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме
за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните
гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това
претендира като настъпили- чл. 154, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай по делото не бяха
ангажирани доказателства относно фактите, които съдът е указал, че ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, поради което и при
приложението на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че исковите претенции се явяват
неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени. Следва да се
отбележи, че с определението си за насрочване на делото, в което е бил
инкорпориран и проектът на доклад по делото, който е бил приет за окончателен в
проведеното на 18.10.2018 г. открито съдебно заседание (по което ищецът, макар
и редовно призован не изпрати представител), съдът е задължил ищецът да
представи цитираните в исковата молба съобщения към фактури и изравнителни
сметки, като му е указал, че на основание чл. 161 ГПК в случай на неизпълнение
на това указания съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събирането на допуснатите доказателства. В този и
смисъл и съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че
ищцовата претенция за заплащане на стойността на доставената до процесния
топлоснабден имот топлинна енергия, както и тази за заплащане на стойността на
дяловото разпределение, се явява недоказана. Нещо повече, съдът с определението
си за насрочване на делото е допуснал изслушването на заключения по поисканите
именно от ищеца съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, последната
с разширен от съда предмет, но по делото не са били представени доказателства
за внасяне на определения от съда депозит, с оглед което в открито съдебно
заседание от 18.10.2018 г. съдът е отменил определението си. Съобразявайки
разпоредбата на чл. 161 ГПК, следва да се приеме и по отношение на допуснатите
експертизи, че ищецът е създал пречки делото да бъде попълнено с
доказателствения материал, необходим за установяване на фактите, свързани с
предмета на доказване. В допълнение следва да се посочи, че по делото не бяха
ангажирани и доказателства, които да обосновават твърдяната от ищеца пасивна
солидарност на ответниците.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Действително по делото се установява, че ответниците са били
собственици на процесния топлоснабден имот, доколкото е представен титулът за
собственост на приобретателя, видно от който прехвърлители са именно Е. и Р.
Костадинови, с оглед което неоснователно се явява възражението им, че между тях
и ответника не е съществувал валиден договор за продажба на топлинна енергия за
топлоснабдения имот. Не се установява обаче ищецът да е доставил до имота на
ответниците каквото и да било количество топлинна енергия в периода от
01.05.2014 г. до 20.05.2015 г., с оглед което неоснователно се явява искането
за заплащане стойността на същата, както и този за извършено дялово
разпределение.
За пълнота на изложението, въпреки че това не
би могло да промени крайните изводи на съда, следва да се посочи, че
възражението на ответниците, че разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ се дерогира
от чл. 62 ЗЗП, също се явява неоснователно. В този смисъл е налице
задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, съгласно което за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Останалите възражения на ответниците, във
връзка с недоказаността на претенцията, съдът приема за основателни по
изложените по-горе съображения.
Предвид акцесорния характер на иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и съобразявайки, че главният иск с правно основание
200, ал. 1 ЗЗД подлежат на отхвърляне, следва да бъде изцяло отхвърлен и искът
за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени сторените от тях
разноски в производството, но такива не са били поискани, а и по делото няма
доказателства за заплащането им, поради което и по арг. от чл. 81, вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК съдът не дължи изрично произнасяне.
Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал.
1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени
от „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Е.Ж.К., ЕГН ********** и Р.П.К., ЕГН **********,***,
за признаване за установено солидарно по отношение на ответниците, че ищецът е
носител на парично вземане в размер на 510,07
(петстотин и десет лева и 7 ст.) лева, от които 401,31 лв.- главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2015
г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г.- 20.04.2015 г., доставена до топлоснабден
имот- апартамент № 14, находящ се в гр. София, общ. Триадица, ул. „Мила Родина“
№ 36, вх. А, ет. 6, 84,75 лв.- законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до
13.10.2017 г. и 24,01 лв., представляваща сума за дялово разпределение за м.
05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 18.10.2017 г., до окончателното изплащане на
задължението, което парично вземане е удостоверено в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.10.2017 г. по ч.гр.д. №
74113/2017 г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено солидарно по отношение на Е.Ж.К.
и Р.П.К.,*** ЕАД е носител на парично вземане в размер на 5,54 (пет лева и 54 ст.) лева, представляващо лихва за забава върху
сумата за дялово разпределение.
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.10.2017 г. по ч.гр.д. № 74113/2017 г. по описа
на СРС в частта, с която е разпоредено Е.Ж.К. и Р.П.К. да заплатят на „Топлофикация-София”
ЕАД сумата в размер на 5,54 (пет лева и
54 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху сумата за дялово разпределение.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем
Сървисиз“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО,
в частта имаща характер на
определение, с която съдът е прекратил частично производството и е обезсилил
частично издадената заповед за изпълнение, може да бъде обжалвано с въззивна
частна жалба пред Окръжен съд-София в 1-седмичен
срок, а в останалата си част с въззивна жалба в 2-седмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: