О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260039 21.10.2020г. гр.Шумен
Шуменският окръжен съд наказателна колегия
На двадесети и първи октомври през
две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
София
Радославова
Членове:1.Нели Батанова
2.Димчо Луков
сложи за разглеждане внесеното по
реда на чл. 341 и сл. от НПК
в закрито заседание докладваното от окръжния съдия София
Радославова
ВЧНД № 318 по описа за 2020г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред Окръжен съд гр. Шумен е образувано по жалба на Д.С.Д. ЕГН **********,
против Определение № 406 от 14.09.2020г. на Районен съд - Шумен, постановено по
ЧНД № 1552/2020г., с което е оставена без уважение жалбата на Д., против
постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна
прокуратура -Шумен, с което е прекратено досъдебно производство № 792/2017г. по
описа на РУ-Шумен, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, на правно
основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл.199 от НПК.
С жалбата
си Д. изразява несъгласие с изводите на прокурора. Счита, че при правилно
установена фактическа обстановка, разследващите са достигнали до неправилни
правни изводи. Намира, че погрешно разследването е водено единствено в хипотеза
за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК и са игнорирани данни за
извършено друго престъпление. Изразява становище, че алтернативно са налице
такива както за престъпление по чл.209 от НК и евентуално такова по чл.323 от НК като възможни хипотези за деятелност на конкретно лице, като обекта на
извършеното противоправно поведение е един и същ, а именно личния му автомобил.
Излага
доводи и за това, разследването не е пълно, всестранно и обективно, а
определението на съда, с което е потвърдил постановлението на РП-Шумен
немотивирано и бланкетно.
Моли съда
за отмяна на определението на РС-Шумен и връщане на делото на РП-Шумен за
продължаване на разследването с конкретни указания.
След като
се запозна с доводите изложени в жалбата и приложените към ВЧНД № 318/2020г. на
ШОС материали, съдът намира жалбата на Д.Д. за процесуално допустима, а
разгледана по същество и основателна поради следните съображения:
Досъдебното производство е образувано и
водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК – за това, че през месец април
2016г. в гр.Шумен противозаконно присвоил чужда движима вещ – л.а. „Фолксваген
Венто“ № рег. *******, собственост на Д.С.Д., която владеел.
С
постановление от 14.02.2019г. на прокурор при ШРП наказателното производство е
било прекратено, като с определение от 14.03.2019г. то било потвърдено от
състав на ШРС. След жалба на Д. състав на ШОС отменил определението на ШРС,
като върнал делото на прокуратурата с конкретни указания. В хода на
допълнителното разследване същите били изпълнени.
За да постанови обжалваното
определение, районният съд въз основа на всички събрани по делото доказателства
приел следната фактическа обстановка:
От 2006г. жалбоподателя Д.
притежавал л.а.“Фолксваген Венто“ с Рег. *******, който от края на 2015г.
престанал да ползва. Бил си закупил нов автомобил „Дачия“ който ползвал като
такси. Старият автомобил стоял паркиран пред блока, в който живеел, нямал
технически преглед, не бил платен данъка му, бил с неизправен акумулатор и с
изпуснали амортисьори.
На 11.04.2016г. Д. по време на
работата си като такси качил клиенти, с които влязъл в разговор и разбрал, че
търсят автомобил за купуване. Споделил им, че има автомобил за продаване и
клиентите му – свидетелите Т. З. А. и С. Д. Х. пожелали да ги откара до
автомобила, за да го видят какво представлява на външен вид. Д. ги откарал до
автомобила и след като го огледали А. и Х., решили да го закупят.
Според показанията на
жалбоподателя, същият предложил автомобила си за сумата от 1000 лева, които
трябвало да се платят на два пъти по 500 лева, като първите, представлявали
капаро. Сделката трябвало да се осъществи в рамките на около две седмици. От
друга страна, според показанията на двамата свидетели – купувачи, се били
разбрали с Д. да закупят автомобила за 500 лева, като му дали на ръка сумата от
250 лева и 40 евро, а останалата сума да доплатят при реализиране на сделката.
След постигане на договореност между двете страни Д. изпразнил багажника на
колата от негови лични вещи и предоставил на купувачите контактния ключ и
малкия талон на автомобила. Записал и от предоставената лична карта данните на
жената, както и мобилния и телефонен номер и се качил в таксито си, за да
продължи работата си. Пак според неговите показания на следващия или по следващия
ден му се обадил св. А. и му заявил, че по колата има да се прави много ремонт,
като помолил цената да бъде свалена, но жалбоподателя не се съгласил, като му
казал да не прави повече ремонти и да му я връща. В проведения разговор,
конкретно не посочил кога и къде да бъде върната колата. А. и жалбоподателя
след няколко дни провели още един разговор, но пак конкретно не постигнали
никаква уговорка, по връщането на колата, пък и видно от материалите по делото
жалбоподателя не е проявил някаква настойчивост по прибиране на автомобила си.
От своя страна и двамата свидетели /купувачи на л.а./ твърдят, че
още при виждането на автомобила А. дал на жалбоподателя сумата от 330 лева, при
което жалбоподателя записал данните на св. Д., и дал рег. талон № 2 /малкия
талон/ на автомобила. За да стане лекия автомобил годен за движение двамата
свидетели закупили 4 бр. амортисьори на обща стойност 210 лева, нов акумулатор,
заплатили застраховка гражданска отговорност за 56 лева и други разходи. След
около 10 дни, А. се свързал с Д. и му съобщил за направените разходи по
автомобила, като искал да бъдат приспаднати от цената, но Д. не се съгласил и А.
му казал, че ще му върне колата, ако той му плати направените до момента
разходи. Проведения разговор обхванал и темата за платени или неплатени данъци
за минали години и в краен резултат между двамата не била постигната уговорка
за оформяне на сделката документално както е по закон. Автомобилът останал да
се води на името на жалбоподателя. И двете страни твърдят, че уговорката им за
продажбата на автомобила била устна и не са сключвали никакви писмени договори
относно покупко-продажбата му. Доколкото бил платил сумата от 330 лева за
автомобила и допълнително направил още разходи за него, А. считал автомобила за
свой /че го е закупил/, независимо, че нямали оформени документи по установения
от закона ред, поради което след известно време /след около два месеца/, решил
да го замени с друг автомобил - „Фолксваген Голф 2“, като тази замяна била
извършена със св. С. Ю. от с.Никола Козлево, който в последствие го разменил с
друг автомобил и т.н. размяната продължила докато следите на автомобила се
изгубват. Размяната станала при предаване на талон № 2 и контактния ключ.
Процесния автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. ******* е обявен с телеграма №
36382 от 01.12.2017г. за Общодържавно издирване, което до момента е без
резултат, а от 28.03.2019г. автомобила е с прекратена регистрация.
В хода на разследване по делото
били разпитани множество свидетели имащи отношение към автомобила, а именно
всички лица свързани с продажбата му и последващите му замени и продажби,
включително и лицата от застрахователната компания с която през 2017г.
неустановено лице е сключило застраховка гражданска отговорност за автомобила,
изискани са документи от различни институции /Сектор „ПП“ при ОД МВР- Шумен,
Гаранционен фонд, Община Шумен, ИА „АА“/ проведени са очни ставки, назначена е
и изготвена автотехническа оценителна експертиза, а впоследствие и повторна
такава.
Видно от заключението на
изготвената повторна експертиза, която е съобразена с допълнително съобщените
данни за състоянието на автомобила /нови гуми, газово устройство и теглич/,
които обаче няма как да бъдат проверени, доколкото не е правен оглед на
автомобила и същият към настоящият момент липсва, стойностната пазарна оценка
на лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. *******/произведен 1992г.-24
годишен/, към м. април 2016г. възлиза на сумата от 990.00 лева.
За да потвърди постановлението за
прекратяване на наказателното производство на РП-Шумен първоинстанционният съд
споделил доводите на прокурора и приел изведените правни изводи за правилни,
като ги преповторил в мотивите на обжалваното определение.
Настоящата инстанция намира, че
постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Същото страда от процесуални
пороци – наличие на вътрешни противоречия в правните изводи. Същите са
преповторени от първоинстанционния съд в
обжалваното определение.
Разследването е проведено повърхностно
и непълно. Въпреки големия си обем / предимно от искания и постановления за
удължаване на срока/ материалите по делото не дават необходимите основания за
да се направи извод за липса на престъпление по чл.206, ал.1 от НК или неговата
недоказаност. Неверен е и извода, че са изчерпани всички процесуални способи за
провеждане на едно пълно, всестранно и обективно разследване.
За да прекрати наказателното
производство прокурора е направил извод, че деянието не може да бъде доказано
от субективна страна, тъй като А. твърдейки че е заплатил цена / не цялата / и
направените от него разноски /недоказани/
в неговото съзнание е било, че автомобила е негова собственост и се
разпоредил с него като с такава.
Този извод на прокурора, споделен
и от първоинстанционния съд е неправилен и не почива на наличните доказателства
по делото.
В правната норма регламентираща
престъплението обсебване изрично законодателят е посочил, че за да е налице
такова престъпление е необходимо деецът противозаконно да се е разпоредил в
свой интерес с чужда вещ, която владеел на някакво правно основание. Действително
в случая са налице две групи противоположни твърдения относно фактите и
уговорките около самото предаване на автомобила. Те обаче по никакъв начин не
игнорират няколко безспорни факта – че автомобила е собственост на Д., че
същият го е предал на А., че са имали спор за цената, че А. го е владял, че А.
е запознат със законовата процедура за покупко-продажба на автомобили поради
занаят, че няма доказателства за направени от него подобрения или други
административни разходи във връзка с автомобила, както и че въпреки
несъгласието на Д. да прехвърли собствеността на автомобила без значение какви
са били причините за това, той съзнателно се е разпоредил с него в свой
интерес. Доказателства за това са както показанията на Д. и А., така и на св. Х.
относно начина и мотивите на А. да престъпи към продажбата на процесния
автомобил. Един по задълбочен анализ на тези факти и доказателствата по делото
биха дали отправна точка за друг по-различен правен извод. Следва да се има
предвид, че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в
разпореждане с веща, така и в отказ да бъде върната.
Настоящата инстанция, както вече
имаше възможност да посочи намира, че разследването е проведено повърхностно и
непълно. Проведените разпити на владелците на автомобила, след като А. се е
разпоредил с него, са изключително оскъдни, незадълбочени и непълни. Същите са
проведени формално и поради това не носят необходимата доказателствена тежест
за разкриване на обективната истина. Разследващите органи не са и установили
всички лица, които през различните периоди от време са владеели автомобила.
Прави впечатление например, че не са направени усилия да се установи кое е
лицето от гр.Дългопол, на което е продаден в един момент автомобила, макар за
него да е имало изключително определящ за установяване на самоличността му
факт.
Все в тази връзка не е предприето
нито едно процесуално действие /с изключение на информацията за наличие на
направена гражданска отговорност през октомври 2016г./ за проверка на
твърденията на св. А. относно направените ремонти и разходи по автомобила,
които от своя страна, пак според неговите твърдения са се явили пречка за
финализиране на сделката с Д. по покупко-продажбата на автомобила. Тази
проверка се явява от изключителна важност и с оглед преценката за достоверност
на свидетелските показания както на самия А., така и на св.Д. и Х..
Ето защо въззивния съд намира, че
изводите на районният съд, а оттам и на прокурора са освен неправилни, но и
прибързани.
Липсата на пълнота, всестранност
и обективност в разглежданото наказателно производство биха могли да бъдат
отстранени. Органите на досъдебно производство не следва да се ограничават само
с изрично посочените в настоящия съдебен акт указания за продължаване на
разследването. Същите разполагат с процесуалната възможност по собствена
преценка да бъдат извършени и други следствени действия за постигане на пълнота
и обективност при воденото от тях разследване.
Относно изложеното в жалбата на Д.С.Д.,
че деянието на Т. А. следва да се квалифицира като такова по чл.209, ал.1 от НК
или по чл.323, ал.1 от НК, съдът няма процесална възможност да вземе отношение.
На този етап от наказателното производство, на което се намира делото, съдът
няма правомощия да указва на разследващите органи каква да е правната
квалификация, както и да визира лицата, които са осъществили дадено деяние по
НК. Преценката за наличието на обективни признаци от изпълнителното деяние е в
правомощията на разследващия орган и прокурора, след извършване на
допълнителните процесуално-следствени действия, посочени по-горе в настоящото
определение.
Непълнотата в разследването, едностранчивия
подход при анализа на събраните до настоящия момент доказателства, както от
страна на прокурора, така и от районният съд са опорочили постановените актове
и като такива същите следва да бъдат отменени като необосновани и
незаконосъобразни, а делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура –
Шумен за продължаване на разследването.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение № 406 от 14.09.2020г. на Районен съд - Шумен по ЧНД № 1552/2020г.
ОТМЕНЯ Постановление
№ 1537/16 от 06.08.2020г. за прекратяване на досъдебно производство № 792/2017г.
по описа на РУ - Шумен.
ВРЪЩА делото
на прокурора при РП-Шумен за изпълнение на дадените в определението указания.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл.340, ал.2,
предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото
определение.
Председател:
Членове: 1.
2.