№ 271
гр. гр.Велинград, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
в присъствието на прокурора А. В. В.
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20235210100441 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 19 от Закона за гражданската
регистрация.
Образувано е по молба на З. К. У. за промяна фамилното й име от „У.“
на „Х“.
Молителката твърди, че е родена в гр. Пловдив, но е с постоянен адрес
с. Кръстава, Община Велинград.
Излага, че през 2012 г. сключила граждански брак с М.Х.У. и приела
да носи неговата фамилия. До сключването на брака носела бащината си
фамилия Х.
Твърди, че е известна с бащината си фамилия в квартала, където
живее, сред близки и познати. Тази фамилия приемала като своя и с нея се
идентифицирала в обществото. Фамилията У. й била чужда и й създавала
значителни неудобства.
Излага, че по съображения от личен и семеен характер иска да
промени фамилното си име от У. на Х, като промяната се отрази в актовете за
гражданска регистрация.
Счита, че изложеното очертава важни обстоятелства по смисъла на
чл.19, ал.1 от ЗГР, като предпоставка за промяна на фамилното й име от „У.“
на „Х“, което обуславя и правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Велинград не подава
отговор.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Пловдив излага становище
за допустимост и основателност на иска. Счита, че изложените причини от
молителя са важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на
молителката, намира за установено следното:
От представените като доказателство по делото Акт за раждане № 1027
от 07.10.1991г. и справка с данни за лица, променили името си е видно, че
молителката е родена на 05.10.1991г. в гр. Пловдив и при раждането си е
записана с имената „Р. К. Х“. През 2010 г. е променила личното си име по
реда на чл. 19а ЗГР от „Р.“ на „З.“. На 19.03.2012 г. е сключила граждански
брак с М.Х.У., след което е приела да носи фамилията на съпруга си „У.“,
видно от представения Акт за сключен граждански брак № 04/19.03.2012г.,
издаден от длъжностно лице по гражданско състояние при Община
Велинград. Оттогава фигурира в документите за самоличност с имената З. К.
У.. Срещу нея няма образувани и висящи наказателни производства. Няма
данни за наложени забрани да напуска територията на Република България.
От показанията на свидетеля М.Х.У., съпруг на молителката, се
установява, че сред хората, с които живее и с които поддържа близки
контакти е известна с фамилното име Х. Традицията в родния й край била
след омъжването си момичетата да запазят бащината фамилия, поради което
близките й продължавали да я назовават с нея. С фамилията „Х“ молителката
продължавала да се представя навсякъде. С брачната си фамилия не могла да
свикне и не приемала като своя. Освен това често се налагало да обяснява как
точно се изписва дали У., или ОРУЧОВА. Случвало се фамилията й да бъде
изписвана погрешно в заявления, попълвани от служители на различни
институции в страната и чужбина. Това налагало допълнително да бъдат
отстранявани тези несъответствия, което понякога било свързано с разходи и
на средства. Поради това фамилното име, което приела да носи след брака и
с което фигурирала в официалните документи, освен че й било чуждо и
създавало допълнително неудобства.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което се
урежда с императивни правни норми. Името носи информация за произхода
на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко
физическо лице. Съгласно чл. 19 ЗГР промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат
промяната. Промяната на името е регламентирана като потестативно право,
което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по
предвиден ред. В закона няма легално определение кои обстоятелства са
„важни”. В практиката се приема, че преценката е конкретна, като
2
значимостта на обстоятелството се определя в контекста на всеки отделен
случай. Такива са всички лични и обществени обстоятелства, които правят
носенето на името и в случая фамилията лично и обществено неудобно или
неподходящо. /в този смисъл са решения № 434 от 24.06.2010 г. по гр. д. №
712/2009 г. и № 145 от 8.05.2010 г. по гр. д. № 628/2011 г. на ІV г.о./.
Съгласно чл. 14 ЗГР фамилното име на всяко лице се образува от
фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите налагат друго, а фамилното име при сключване на
граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.
Изискванията на цитираната норма, която определя принципа на образуване
на фамилното име и възможните изключения - са императивни.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че след
сключване на брак молителката е приела да носи фамилното име на съпруга
си „У.“, което желае да промени, като възстанови предбрачната си фамилия
„Х“. В случая съдът намира, че са налице важни обстоятелства по смисъла на
чл. 19 ЗГР, обуславящи промяна на фамилното име. Като такива следва да се
определят традициите в семейството и общността, където е отгледана, които
повеляват момичето да запази бащината си фамилия, след като се омъжи.
Като важно обстоятелство следва да се приеме, че с предбрачната си фамилия
молителката е известна сред своите близки и познати, които продължават да я
наричат и понастоящем с фамилията „Х“ и с която тя продължава да се
представя и на последно място неудобството, което й причинява понякога
допусканите грешки при изписване на фамилията й в заявления, подавани
пред различни институции.
Действително в чл. 53 СК е предвидено, че след развода съпругът може
да възстанови фамилното си име преди този брак. Така формулирана
разпоредбата обаче, според настоящия състав, не изключва възможността
освен след развода, възстановяването на фамилното име да стане и по време
на брака, стига да е налице някое от обстоятелствата по чл.19, ал.1 ЗГР. Освен
това, законът предоставя избор на съпругата при сключване на брак както да
запази своята фамилия от преди брака, така и да приеме фамилията на
съпруга си. Така направеният избор при сключване на брака не следва да се
счита за окончателен и за съда да е изключена възможността за промяна на
фамилията на съпруга по време на брака при наличието на важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР.
В случая изтъкнатите от молителката и установени от съда причини, са
именно такива „важни обстоятелства“.
От понятието „важни обстоятелства“ не следва да се изключва и
субективното желание на лицето да носи определено име като правото му на
самоопределяне, в конкретния случай желание, свързано с принадлежност
към определена фамилия- тази на родствениците си. Ето защо не следва да се
отрича възможността на все още омъжената жена да си възвърне фамилията
3
от преди брака. Изхождайки от закона, но съобразявайки морално-етичните
съображения , съдът намира, че искането на молителката не влиза в
противоречие с тях, дори напротив- демократичността на обществото е един
от неговите основни признаци, поради което важна причина за субективното
желание на един човек да си промени името, е фактът, че не го чувства
приемливо за себе си.
Доколкото името е част от личностното самоопределение на лицето,
субективното му желание да носи фамилното име от преди брака може да се
квалифицира като „важно обстоятелство” особено когато това е свързано със
съображения за зачитане на традиции в семейството, предвид правото му на
свободно самоопределянето по тези признаци, и исканата промяна няма за
цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени
институции.
В случая, с оглед правната сигурност и съответствието на правната с
фактическата действителност, идентифицирането на молителката с
фамилията „Х“ представлява важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗГР. Ето защо съдът счита, че молбата с правно основание по чл. 19, ал. 1 ЗГР
за промяна на фамилното й име от „У.“ на „Х“ следва да бъде уважена. Не се
установяват користни или неправомерни подбуди или цели от исканата
промяна.
По изложените съображения юридическото положение следва да бъде
приведено в съответствие с фактическото такова, като за в бъдеще бъдат
отстранени затрудненията при идентификацията на лицето.
Така мотивиран и на основание чл. 530 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 19, ал.
1, предл. последно от ЗГР, съдът счита искането за основателно, като се
допусне промяна на фамилното име на молителката от „У.“ на „Х“.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ДОПУСКА, на осн. чл. 19, ал. 1 ЗГР промяна на фамилното име на З. К.
У., ЕГН: ********** от „У.“ на „Х“.
Препис от решението да се връчи на молителя и заинтересованите
страни.
Съобщения да се изпратят на съответните служби ГРАО и Бюро
съдимост Пловдив за отбелязване на настъпилата промяна в гражданската
регистрация на молителката.
Препис от решението да се изпрати на Районна прокуратура Пазарджик
ТО Велинград, с оглед правото й по чл. 537, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 537, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4
5