Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е           № 70

 

                                               гр. Хасково,  18.04....2012 год.  

                В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

       ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН  СЪД ..................колегия в публичното

      заседание на .......   21 март………….………....................................……

      две хиляди и дванадесета……….……………  ...........година в състав :

                

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА        

                                              ЧЛЕНОВЕ : ТОШКА ИВАНОВА                                                                                                                                             

                                                                    ЙОНКО ГЕОРГИЕВ                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

                                                                                                                                                                   

при секретаря ..Антоанета Иванова .…..........и в……. присъствието

на      прокурора .......…..като…………... разгледа докладваното  от      ПРЕДСЕДАТЕЛЯ…..……..………В..гр.д.№…113......….. по описа

     за 2012 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

                          Производството е по чл. 258 от  ГПК.

                 Обжалвано е решение № 289 / 11.11.2011 год.,постановено по гр.д.№ 579/2011 год.по описа на РС-Димитровград,с което предявените от З.Г.Н. против М.Т.М., искове с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД за сумата 492 лв. и с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 742 лв.,както и по чл. 86 от ЗЗД за сумата 1087,58 лв.,като неоснователни са били отхвърлени.       

                Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата  З.Н., която го е обжалвала в срок и в този смисъл въззивната жалба е процесуално допустима. В същата се правят оплаквания, че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано.В жалбата се излагат  оплаквания,че изводите на съда,че не е  провела пълно доказване на предявените искове са изцяло незаконосъобразни и не почиват на събраните по делото доказателства.Твърди се,че от приложеното гражданско дело, с влязло в сила решение е бил разрешен спора частично,поради което следвало съдът да обсъди в настоящето производство същите доказателства и в този смисъл да направи противоположен извод. Моли настоящата инстанция да отмени решението на РС и вместо него се постанови друго такова, по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се и деловодни разноски.

                  Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

                  В срока по чл. 263 от ГПК  не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна. В с.з. се изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

               Съдът като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, констатира от фактическа страна следното:

                Районен съд - Димитровград е бил сезиран от З.Г.Н., с иск за сумата 492 лева с правно основание чл. 232 ал.2 от ЗЗД и за сумата от 742 лева с правно основание чл. 45 от ЗЗД,както и за сумата от 1087,58 лв. с правно основание чл. 86 от ЗЗД.В исковата молба ищцата е твърдяла единствено,че пред РС-Димитровград е било образувано гр.д.№ 1075/2004 год.С решение № 78/27.04.2005 год. съдът осъдил ответника М. да й заплати сумата от 500 лева,представляваща част от общо дължимия наем в размер на  992 лв.за отдаден под наем на ответника лек автомобил марка „Форд екскорт”.Останалата част от същата претенция,ищцата заявява именно в настоящия процес,като претендира да й бъде присъдена на посоченото основание и сумата 442 лева.Освен това в исковата молба се излагат твърдения,че по същото дело и със същото решение,съдът е осъдил ответника да й заплати и сумата от 500 лева,на основание чл. 45 от ЗЗД,за нанесени щети от страна на ответника по наетия автомобил,като отново посочената сума била претендирана като част от целия  размер на причинените имуществени вреди,възлизащи общо на сумата 1243,59 лв.,поради което е претендирала на посоченото основание сума от 742,59 лв.Освен това счита,че ответникът й дължи и лихва за забава за времето от 12.05.2004 год.,когато бил поканен с нотариална покана да се издължи в 7 дневен срок и което той не сторил до датата на завеждането на исковата молба – 25.03.2011 год.В този смисъл размерът  на претенцията с правно основание чл. 86 от ЗЗД ищцата е определила на сумата от 1087,58 лв.

              Ответникът е оспорвал иска, като е взел становище,  че сумата не се дължи,тъй като  е изплатил цялата присъдена с цитираното по-горе решение и други задължения към ищцата нямал.Освен това оспорва твърденията,че лекия автомобил е бил увреден от него,поради което не може да му се ангажира отговорността..

              Районният съд при решаването на спора е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил обоснова извод за неоснователност на исковите претенции.

              По делото е единствено безспорно установено,че между страните е съществувал друг правен спор, на същите правни основания и същия предмет  на спора,за което е образуваното гр.д.№1075/2004 год.по описа на РС-Димитровград.В посоченото дело ищцата е предявила частично своите искове, доказала е същите по основание и размер,поради което съдът е уважил исковете в размерите в постановеното  решение № 78/27.04.2005 год.Казаното обаче не може автоматично да обвърже съдът,който следва да разгледа  останалата част от частично  предявените и уважени искове.Ищецът в случаите,когато  претендира останалата част от общия размер на една своя претенция е длъжен да проведе пълно и главно доказване на същата.Видно от доказателствата по делото обаче е,че ищцата не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на предявените искове.В развилото се производство по гр.д.№  1075/2004 год. ищцата е въвела като предмет на делото само част от спорното право/предявила е иск за част от наема,както и за част от обезщетението за непозволено увреждане/.Тогава само тази част е станала предмет на делото ,а не цялото спорно материално право.Затова говорим и за частичен иск.Ето защо сега,когато се предявява останалата част от същия иск,то ищецът следва отново,след като е очертал предмета на делото ,да  извърши всички процесуални действия по доказването.Установи се обаче,че това по делото не се е случило.Ищецът се е задоволил само да се позове на приложеното гражданско дело,което обаче не е достатъчно доказателство да обоснове основателност на  останалата част от претенцията му,а още повече като се отчита и поведението на ответника,изразяващо се в оспорване изцяло на исковите претенции.

            При така възприетата фактическа обстановка,която е била изяснена и от първостепенният съд се налага единствено правилния извод,че предявения иск е останал недоказан,поради което правилно и законосъобразно същия  е бил отхвърлен с обжалваното решение.

              Настоящата инстанция като прецени доказателствата по делото  достигна до същия извод и поради пълно съвпадение  на изводите му, с тези на първата инстанция,счита че на основание чл. 272 от ГПК следва да препрати към мотивите на  районния съд.      

              Ето защо приема,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди.В този смисъл въззивната жалба се явява неоснователна изцяло.

 

                     Водим от горното,съдът

 

                                Р        Е         Ш        И :

 

       ПОТВЪРЖДАВА решение № 289/11.11.2011 год.,постановено по гр.д.№ 579/2011 год.на районен съд -Димитровград.

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                           2.