РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Пирдоп, 11.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД- ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на дванадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Петя Александрова, сложи за
разглеждане докладваното от съдията Паралеева АНД № 19 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.П.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Наказателно постановление /НП/ № 19-0347-001019/18.12.2019 г., издадено от
началника на РУ-Пирдоп към ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН и
чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание -
глоба в размер 50 лв. за нарушение на чл.104а ЗДвП /използва мобилен телефон по
време на управление на МПС без устройство, позволяващо използване на телефона
без участие на ръцете/ и на същия са му отнети 6 контролни точки на основание
Наредба №Iз-2539 на МВР.
В жалбата Л.П.Х. е замолил съда да отмени издаденото срещу него НП №
19-0347-001019/18.12.2019 г. като неправилно и незаконосъобразно. Не сочи
конкретни съображения за становището си за незаконосъобразност на обжалваното
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Х. не се явява и не се
представлява, като не взема становище и в писмена форма. Въззиваемата страна-
РУ Пирдоп не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище.
РП-Пирдоп също не изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
На 12.12.2019 г., около 10.00 ч. в гр. Пирдоп, на ул. „Хаджи Ненчо Дончев“
служителите на РУ-Пирдоп Н.И.К. и А.П.Д., изпълнявайки служебните си задължения,
забелязали, че водачът на преминаващ товарен автомобил „Дачия Логан“ с ДК№ СА2672ТХ
говори по телефона по време на движение, поради което го настигнали със
служебния си автомобил и го спрели за проверка. При проверката била установена
самоличността на водача – Л.П.Х.. За констатираното нарушение служителят на МВР
Н.К. съставил Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ бл.№257669/12.12.2019
г., на основание на който е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН бл.№257669/12.12.2019г. от Н.К. ***/
против жалбоподателя Л.Х.. АУАН е съставен за това, че на 12.12.2019г., около
10.00ч. в гр.Копривщица, на бул. „Х.Н.Дончев“, до пл. „20-ти Април“, в посока
на движение Пирдоп-Стрелча управлява товарен автомобил „Дачия Логан“ с ДК№ СА2672ТХ, собственост
на фирма „К2 сървиз“ ООД, с ЕИК: *********, като разговаря по мобилен телефон
без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете. Като нарушена
разпоредба актосъставителят е посочил чл.104а ЗДвП. АУАН е подписан от
посоченото за нарушител лице, както и от актосъставителя и свидетеля по акта. В
графата за възражения е записано „Полицаят не се представи, не носи шапка и
жилетка“.
От свидетелските показания на Н.И.К. и А.П.Д. се установява, че двамата
свидетели си спомнят за конкретния случай и поддържат констатациите от АУАН. И
двамата са категорични, че ясно са видели, че жалбоподателят и водач на
проверения от тях автомобил говори по телефона докато шофира, без устройство
„свободни ръце“ и че телефонът е бил на ухото му. Свидетелят К. твърди, че
жалбоподателят е минал покрай тях, говорейки по телефона, което ги е накарало
да го настигнат и да го спрат в района на училището. Твърди, че го спрели,
представили се и го уведомили защо го спират. Същият не отрекъл, че е говорил
по телефона. Свидетелят К. е сигурен, че водачът е говорил по телефона и че не
е имал устройство „свободни ръце“. Свидетелят Д. също твърди, че водачът е
минал покрай тях и от близко разстояние са видели, че телефонът е на ухото му. И
двамата свидетели заявяват, че са връчили екземпляр от акта на водача. Според
свидетеля К. водачът имал възражения, които обаче нямали общо с установеното
нарушение. Казал, че са били без шапки и че не са се представили, което
актосъставителят определя като „лъжа“.
Видно от приобщената по делото справка за нарушител/водач
срещу Л.П.Х., преди процесния случай няма издадени други актове, наказателни
постановления и фишове.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за
нарушител) против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в
законоустановения срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 08.01.2020 г., а
жалбата е подадена също на 08.01.2020 г.).
Съдът, в контекста
на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Процесуални нарушения при издаване на НП от формално
естество, било то съществени или несъществени, не бяха констатирани, поради
което съдът намира, че не са налице пороци в обжалваното НП.
Компетентността на
издаващия наказателното постановление началник на РУ- Пирдоп се извежда от
изричен акт на министъра на вътрешните работи- Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
г., с която е определено кои лица имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП и
кои - да издават НП по ЗДвП. Наказателното постановление е издадено от
Началника на РУ-Пирдоп, а според т.2.8 от Заповедта сред определените да
издават НП по ЗДвП длъжностни лица са началниците на РУ при ОДМВР – на
обслужващата територия. Поради това съдът счита за установено, че издателят на
обжалваното НП има такова правомощие. Актосъставителят Н.К. е поименно оправомощен
със Заповед №517з-3200/23.06.2020г. на Директора на ОДМВР-София във вр. т.1.4
от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, да
съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Наказателното постановление, от което се поражда отговорността за
жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57 ЗАНН и с
реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Екземпляр от АУАН и препис от НП са
били връчени на нарушителя, както повеляват чл.43, ал.5 и чл.58, ал.1 ЗАНН.
Единственият пропуск, който съдът констатира в описанието на фактическата
обстановка е липсата на посочване на начина на преминаване на автомобила,
управляван от жалбоподателя, покрай патрулния автомобил, позволил на
свидетелите ясно да видят, че жалбоподателят говори по телефона. Пропускът за
упоменаване на това обстоятелство съдът не намира за съществен, доколкото това
представлява подробност, каквато подробност не е задължително да намери отражение
в АУАН и НП, а беше установена със свидетелските показания в съдебно заседание.
Посоченото за свидетел в акта лице е било и очевидец на установяване на
нарушението, поради което фактът, че свидетелят е само един не променя извода
за спазване формата на акта, като необходимостта от двама свидетели законово
съществува единствено ако те са свидетели само на съставяне на акта.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН,
поради което образуването на административнонаказателно производство е било
допустимо. Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за
произнасяне от страна на наказващия орган, който се е произнесъл
законосъобразно и след изтичане на тридневния срок за възражения от страна на
нарушителя, закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на
12.12.2019 г., а НП е от дата 18.12.2019г.
В АУАН лицето, срещу което е съставен, е вписало възражение, което обаче
няма пряка връзка със самото нарушение, а се отнася за евентуални нарушения от
страна на полицейските служители на техни служебни задължения, свързани с
необходимостта да се легитимират и да носят всички реквизити от служебната си
униформа. Дори тези нарушения да са осъществени, за което няма доказателства,
те не са се отразили на законосъобразността на издадения АУАН и съответно- на
НП и биха могли да доведат единствено до ангажиране дисциплинарната отговорност
на полицейските служители.
Съдът, с оглед преценката за законосъобразност от
формална страна на обжалваното НП, дължи преценка и на обстоятелството дали нарушението
е извършено или не, което е и спорно по делото.
Съдът в настоящия случай счита за установено по несъмнен
начин, че нарушението е извършено, което се потвърждава от събраните в
настоящото производство доказателства. На първо място, съставеният от свидетеля
К. АУАН има доказателствена сила, произтичаща от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираната норма, редовно съставеният АУАН
възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така
въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта
факти е на санкционираното лице. Такива доказателства не са ангажирани пред настоящата
съдебна инстанция, въпреки осигурената възможност на жалбоподателя за това. На следващо място, разпитани са непосредствено пред съда двама
свидетели - очевидци на нарушението, които потвърждават записаното в АУАН, а
съдът не намери основание за съмнение във верността на показанията им, които са
еднопосочни и непротиворечиви, т.е. събрани са и други доказателства освен
процесния АУАН. Нарушението, освен това, е правилно квалифицирано.
Съдът не намира нарушението за маловажен случай и не
счита, че в конкретната хипотеза би могъл да бъде приложен чл.28 ЗАНН, тъй като
обществената опасност на деянието не е ниска, а чрез провеждане на разговор от
водач по мобилен телефон по време на движение се застрашават обществени
отношения, свързани с живота и здравето на хората.
Административнонаказващият орган правилно е приложил
материалния и процесуалния закон и законосъобразно, на основание чл.183, ал.4,
т.6 ЗДвП е наложил на Л.П.Х. административно наказание глоба в определения в
разпоредбата размер, който не варира в определени рамки, а е конкретен – 50 лв.
При нарушения по ЗДвП наказващият орган има право да
отнеме и контролни точки на нарушителя, което в конкретния случай и е сторено
законосъобразно, съобразно НАРЕДБА № Із-2539 от 17
декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (загл. изм. - дв, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.). Бил е законосъобразно приложен чл.3 от цитираната
наредба.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0347-001019, издадено от Началника на РУ-Пирдоп на
18.12.2019 г., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП на Л.П.Х., ЕГН: ********** е наложена
ГЛОБА в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104а ЗДвП и са му отнети 6
контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: