№ 198
гр. Дупница, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510102215 по описа за 2023 година
Б. З. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез адв. И. Х. - АК
Благоевград, със съдебен адрес: ***, е предявил срещу В. Б. Ш., ЕГН ********** и Н. З. Ш.,
ЕГН **********, двете с адрес за призоваване: гр. ***, искове с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на
ответниците правото на собственост на ищеца върху 1/6 ид. част от УПИ VI-815 /шести, с
пл. номер осемстотин и петнадесети/, попадащ в кв.20 по регулационния план на гр.
Бобошево, Кюстендилска област, одобрен със Заповед № 231/04.12.1990 г. на кмета на
община Бобошево, с площ от 640 кв.м., при съседи: улица, УПИ VII-813, УПИ V-816, УПИ
XVIII-814 и УПИ IV - 817, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда,
друга масивна сграда, масивен гараж и паянтова сграда, всичките търпими, съгласно
разпоредбите на ЗУТ; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 23, том 3,
peг. № 3288, дело № 397 от 2023 г. на нот. С.С. за размера над 5/6 ид. части, както и нот. акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 24, том 3,
peг. № 3289, дело № 398 от 2023 г. на нотариус С.С..
Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на основание наследство от З.Н.
Ш., ЕГН **********, починал на 19.03.2020 г., на описания недвижим имот.
На 17.07.2023 г. с нотариален акт № 23, том 3, peг. № 3288, дело № 397 от 2023 г. на
нотариус С.С. ответниците са признати за собственици на имота на основание наследство и
давностно владение при равни права.
1
В нотариалното производство ищецът като законен наследник на З.Н. Ш. не е
признат за съсобственик с притежаваната от него 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 24, том 3, peг. № 3289, дело № 398 от 2023 г. на нотариус С.С. на същата дата -
17.07.2023 г., В. Б. Ш. прехвърлила на Н. З. Ш. правото на собственост върху ½ ид. част от
описания имот.
Ищецът твърди, че от дълъг период от време работи в чужбина, но всяка година се
прибира и посещава дома на родителите си, като ответниците не са препятствали
владението му върху имота.
В постъпилия писмен отговор се сочи, че процесният имот е наследствен на страните,
но частта, притежавана от ищеца, е придобита на основание изтекла давност от ответниците.
Ищецът отдавна напуснал наследственото жилище и не е идвал в него от 30 години. Преди
повече от 10 години бил уведомен за необходими ремонтни дейности в имота, но заявил, че
къщата не е негова и отказал да участва финансово. Ответниците са показали на ищеца, че
са установили фактическа власт върху целия имот, считайки го за свой, като не са го
допускали в имота.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 117/03.08.2023 г. на
община Бобошево, З.Н. Ш. е починал на 19.03.2020 г., като неговите наследници по закон са
В. Б. Ш. /съпруга/, Б. З. Ш. /син/ и Н. З. Ш. /дъщеря/.
С нотариален акт № 23, том ІІІ, peг. № 3288, дело № 397 от 2023 г. на нотариус С.С.
на 17.07.2023 г. В. Б. Ш. и Н. З. Ш. са признати за собственици при равни права на УПИ VI-
815 в кв.20 по регулационния план на гр. Бобошево, Кюстендилска област, одобрен със
Заповед № 231/04.12.1990 г. на кмета на община Бобошево, с площ от 640 кв.м., ведно с
построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, друга масивна сграда, масивен
гараж и паянтова сграда, на основание наследство от З.Н. Ш. и давностно владение.
С нотариален акт № 24, том ІІІ, peг. № 3289, дело № 398 от 2023 г. на нотариус С.С.
на 17.07.2023 г. В. Б. Ш. е прехвърлила на Н. З. Ш. ½ ид. част от описания имот срещу
задължение за издръжка и гледане
От показанията на свидетелите С.Т. и Е.М. се установява, че ищецът от около 20
години живее и работи в чужбина, но периодично /1-2 пъти годишно/ се прибира в България
и посещава родния си дом. До преди около две години бил в добри отношения с
ответниците, които постоянно живеят в процесния имот. От около две години споделя със
свидетелите, че ответниците не го допускат в имота.
Свидетелката В. Н. /дъщеря на ищеца/ сочи, че била на 11 месеца, когато баща й
напуснал процесния имот и се запознала с него едва когато била в пети-шести клас. Тя го
уведомявала с писма за нуждата от грижи и средства за неговия баща, както и за
необходимостта от ремонт на къщата, но той отказвал да участва финансово и посещавал
много рядко имота, като според свидетелката причината била неговото нежелание, а не
2
недопускането му в имота от ответниците.
Свидетелката К.Н. сочи, че е в приятелски отношения с Н. Ш., посещавала е
процесния имот и знае, че поддръжката му се осъществява от ответниците; не виждала
ищеца да идва в имота.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственик,
съобразно твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответниците е да наведат и
установят правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ищеца.
Предявеният иск е допустим, предвид снабдяването с титул за собственост върху
целия процесен имот от ответниците и извършеното разпореждане с имота между тях.
С доклада по делото е прието за безспорно, че приживе З.Н. Ш. е бил собственик на
процесния имот. Ответниците твърдят, че са придобили имота на основание давност,
каквато не се установи да е текла приживе на наследодателя, т.е. до 19.03.2020 г. Не бяха
ангажирани доказателства, че ответниците са отблъснали и по явен и недвусмислен начин са
показвали отричане на владението на З.Н. Ш., който до смъртта си е живял в имота според
свидетелските показания. В периода от 19.03.2020 г. до датата на предявяване на иска по
чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. чл.116, б. «б»
ЗЗД/ - 13.12.2023 г., давностният срок за недобросъвестно владение не е изтекъл.
Поради това единствено за пълнота следва да се посочи, че презумпцията на чл.69 от
ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение
/Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт
върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите,
намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието,
на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал
да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
В конкретния случай е безспорен наследственият характер на възникналата след
смъртта на З.Н. Ш. съсобственост. Следователно основанието, на което е установена
фактическата власт от неговите наследници, показва съвладение.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. Ответниците са започнали упражняването на
фактическата власт като държатели на идеалната част на другия съсобственик – ищеца,
който от дълъг период от време пребивава извън страната. За да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Не са такива действия
плащанията на дължими данъци и такси, извършвани ремонтни дейности в съсобствения
имот, защото всеки съсобственик съгласно чл.30, ал.3 ЗС е длъжен за участва в тежестите за
общата вещ съобразно дела си, респ. – може да иска от останалите да заплатят съответна
част от разноските, които е поел изцяло.
3
По делото не бяха ангажирани доказателства за извършване на такива действия от
ответниците в периода до 17.07.2023 г. От свидетелските показания се установи, че до преди
около две години ищецът е имал безпрепятствен достъп до съсобствения имот, като едва
след смъртта на наследодателя през 2020 г. ответниците са отказвали да допускат ищеца в
имота. До датата на предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната
давността на основание чл.84 ЗС вр. чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 13.12.2023 г., давностният срок за
недобросъвестно владение не е изтекъл.
Поради гореизложеното съдът приема, че процесният имот не е изгубил съсобствения
си характер и ищецът, като наследник на починалия на 19.03.2020 г. З.Н. Ш., се легитимира
като собственик на идеална част от имота, съответстваща на наследствения му дял – 1/3 ид.
част, съобразно представеното удостоверение за наследници. Следователно искът е
основателен за претендираното право на собственост върху 1/6 ид. част от имота.
Предвид обстоятелството, че ответниците не са придобили по давност идеалните
части от процесния имот, наследствени на ищеца, следва да се уважи като основателно
искането по чл.537, ал.2 от ГПК за съответна отмяна на нотариален акт № 23, том ІІІ, peг. №
3288, дело № 397 от 2023 г. на нотариус С.С. - за размер от 1/6 ид.ч. от УПИ VI-815 и
построените в него сгради.
На отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези,
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху
недвижим имот /ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК/. Поради това
искането за отмяна на нотариален акт № 24, том ІІІ, peг. № 3289, дело № 398 от 2023 г. на
нотариус С.С. е недопустимо и производството в тази му част следва да се прекрати.
Ищецът не претендира разноски, съобразно уточнението, направено в последното
съдебно заседание.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Б. Ш., ЕГН ********** и Н. З.
Ш., ЕГН **********, че Б. З. Ш., ЕГН **********, е собственик по наследство от
починалия на 19.03.2020 г. З.Н. Ш. на 1/6 ид.ч. от УПИ VI-815 /шести, с пл. номер
осемстотин и петнадесети/, попадащ в кв.20 по регулационния план на гр. Бобошево,
Кюстендилска област, одобрен със Заповед № 231/04.12.1990 г. на кмета на община
Бобошево, с площ от 640 кв.м., при съседи: улица, УПИ VII-813, УПИ V-816, УПИ XVIII-
814 и УПИ IV - 817, ведно с 1/6 ид.ч. от построените в имота двуетажна масивна жилищна
сграда, друга масивна сграда, масивен гараж и паянтова сграда, всичките търпими, съгласно
разпоредбите на ЗУТ.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 23, том ІІІ, peг. № 3288,
дело № 397 от 2023 г. на нотариус С.С., с който В. Б. Ш., ЕГН ********** и Н. З. Ш., ЕГН
********** са признати за собственици при равни права на основание наследство и
давностно владение на описания недвижим имот, за размер от 1/6 ид.ч. от УПИ VI-815 в
кв.20 по регулационния план на гр. Бобошево, както и от построените в имота двуетажна
4
масивна жилищна сграда, друга масивна сграда, масивен гараж и паянтова сграда.
ПРЕКРАТЯВА производството по искането за отмяна на нотариален акт № 24, том
ІІІ, peг. № 3289, дело № 398 от 2023 г. на нотариус С.С. като недопустимо.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, а в частта, с която е прекратено
производството по делото, има характер на определение и може да се обжалва с частна
жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5