О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №23
гр. Габрово, 09.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 4 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството пред Административен съд – Габрово е образувано по жалба на едноличен търговец П.С.К. с наименование на фирмата „Стеф-П.К.“*** с ЕИК ********* против Разпореждане с изх. № РД-06-02 от 02.01.2020 година на Директора на РEMO.„Етър.“, с което е отказано допускането на предварително изпълнение на Заповед № 98 от 11.11.2019 година на Директора на РЕМО „Етър“.
В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено неотчитане на нарушените и нарушаващи такива обществени интереси на гражданите на гр. Габрово и посетителите – туристи на РЕМО „Етър“, както и при бланкетно и неправилно неотчитане на значителните финансови вреди, които претърпява и ще претърпи едноличният търговец до влизане в законна сила на Заповед № 98 от 11.11.2019 година на Директора на РЕМО „Етър“. Прави се искане за отмяна на оспореното разпореждане и допускане на предварително изпълнение на горепосочената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение, за които е представен списък /л. 36/.
Установените по делото факти са следните:
Със Заповед № 98 от 11.11.2019 година на Директора на РЕМО „Етър“ /л. 28-30/ в резултат на проведен публично оповестен конкурс едноличен търговец П.С.К. с наименование на фирмата „Стеф-П.К.“*** е определен за наемател на обособена част от имот – публична общинска собственост, представляваща Шекерджийска работилница, разположена в Занаятчийската чаршия на РЕМО „Етър“ – Габрово, като е наредено да се сключи договор за наем за срок от 5 /пет/ години.
Срещу описаната по-горе заповед е подадена жалба от „Робинзон Ин“ ЕООД – гр. Габрово с вх. № 1764 от 26.11.2019 година по описа на Административен съд – Габрово, като е образувано адм. дело № 307/2019 година по описа на съда и с Разпореждане № 780 от 27.11.2019 година /л. 31/ делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.01.2020 година. При извършена служебна справка в деловодната система на съда се установява, че към датата на постановяване на настоящото определение производството по посоченото дело не е прекратено.
С вх. № РД-06-251 от 10.12.2019 година описа на РЕМО „Етър“ – Габрово /л. 7-8/ е депозирано искане от едноличен търговец П.С.К. с наименование на фирмата „Стеф-П.К.“*** с правно основание чл. 60 във връзка с чл. 90, ал. 3 от АПК за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 98 от 11.11.2019 година на Директора на РЕМО „Етър“. Искането е обосновано с твърдения за значително накърнен обществен интерес и непоправима вреда, която едноличният търговец ще претърпи като засегнато от оспорването на горепосочената заповед лице.
С оспореното в настоящото съдебно производство Разпореждане с изх. № РД-06-02 от 02.01.2020 година на Директора на РЕМО „Етър“ /л. 32-34/ е отказано допускането на предварително изпълнение на Заповед № 98 от 11.11.2019 година на Директора на РЕМО „Етър“, като отказът е мотивиран с наличието единствено на твърдения, но не и на надлежни доказателства, които да установяват засегнати права на адресата на заповедта /ЕТ/, които да са с по-висока значимост в сравнение с охранявания държавен и обществен интерес.
При така установените факти, при преценка допустимостта и основателността на оспорването настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна – адресат на акта, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 60, ал. 5 от АПК, надлежно указан от административния орган в оспорения акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция. В ал. 2 на чл. 60 от АПК е предвидено, че предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта. Макар и да не е изрично разписано в закона, упражняването на правомощието по чл. 60, ал. 1 от АПК от административния орган в хипотезата на чл. 60, ал. 2 от АПК - допускане на предварителното изпълнение на акта след неговото издаване - може да бъде осъществено единствено и само при липса на подадена жалба за оспорване на административния акт по съдебен ред и до образуването на административно дело по подадена до съда жалба. Този извод следва от императивната норма на чл. 130, ал. 2 от АПК, съгласно която никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. В този смисъл, след подаване на жалба за оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, образувано в съда административно дело по жалбата и висящо съдебно производство, извън правомощията на административния орган е да разглежда и да се произнася по направено искане за допускане на предварителното изпълнение на акта. С оглед уредбата в чл. 167, ал. 1 от АПК, предвиждаща, че при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган, следва изводът, че при образувано в съда административно дело и при наличието на висящо съдебно производство за разглеждане на жалба против административен акт, разглеждането и произнасянето по искане за допускане на предварително изпълнение на оспорения по съдебен ред административен акт, е подведомствено на съда, пред който делото е висящо.
В случая, както бе посочено по-горе, по жалба на „Робинзон Ин“ ЕООД – гр. Габрово с вх. № 1764 от 26.11.2019 година по описа на Административен съд – Габрово е образувано адм. дело № 307/2019 година по описа на съда и с Разпореждане № 780 от 27.11.2019 година /л. 31/ делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.01.2020 година. На Директора на РЕМО „Етър“ – Габрово е било известно към датата на издаване на процесното разпореждане наличието на висящо съдебно производство по оспорване на Заповед № 98 от 11.11.2019 година на Директора на РЕМО „Етър“, тъй като при служебна справка в деловодната програма на Административен съд – Габрово се установява, че с вх. № 1898 от 18.12.2019 година е представил пълната преписка по издаване на оспорената заповед, в изпълнение на Разпореждане № 780 от 27.11.2019 година по адм. дело № 307/2019 година на Административен съд – Габрово.
При наличните данни за образувано и висящо производство по оспорване по съдебен ред на Заповед № 98 от 11.11.2019 година на Директора на РЕМО „Етър“, по аргумент от чл. 130, ал. 2 и чл. 167, ал. 1 от АПК, извън материалната компетентност на Директора на РЕМО „Етър“ – Габрово е било да разглежда и да се произнася по същество по подаденото до него искане от едноличен търговец П.С.К. с наименование на фирмата „Стеф-П.К.“*** с правно основание чл. 60 във връзка с чл. 90, ал. 3 от АПК за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 98 от 11.11.2019 година на Директора на РЕМО „Етър“.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Разпореждане с изх. № РД-06-02 от 02.01.2020 година на Директора на РЕМО „Етър“, с което е отказано допускането на предварително изпълнение на Заповед № 98 от 11.11.2019 година на Директора на РЕМО „Етър“, е нищожно поради издаването му извън материалната компетентност на Директора на РЕМО „Етър“ – Габрово, като административният орган се е произнесъл по същество по искане, което е подведомствено на съда.
Настоящият съдебен състав не може да реши въпроса по същество, а на основание чл. 173, ал. 4 от АПК следва да изпрати делото като преписка за прилагане по адм. дело № 307/2019 година на настоящия съд и произнасяне по направеното от едноличен търговец П.С.К. с наименование на фирмата „Стеф-П.К.“*** искане с правно основание чл. 60 във връзка с чл. 90, ал. 3 от АПК за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 98 от 11.11.2019 година на Директора на РЕМО „Етър“.
Искането на оспорващата страна за присъждане
на направените в производството разноски
е своевременно направено и основателно с оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция, поради което следва да бъде уважено. РЕМО „Етър“ – Габрово следва да бъде
осъден да заплати в полза на оспорващия едноличен търговец разноски в размер на
550 /петстотин и петдесет/ лева - 50 /петдесет/ лева дължима и внесена държавна
такса /л. 6/ и 500 /петстотин/ лева договорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие /л. 35, гръб/,
чийто размер е предвиденият в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. размерът не е
прекомерен, а и липсва възражение в този смисъл.
Водим от горното и на основание чл. 60, ал. 6 и сл. от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА нищожността на Разпореждане с изх. № РД-06-02 от 02.01.2020 година на Директора на РЕМО „Етър“, с което е отказано допускането на предварително изпълнение на Заповед № 98 от 11.11.2019 година на Директора на РЕМО „Етър“.
ИЗПРАЩА делото като преписка за прилагане по адм. дело № 307/2019 година на настоящия съд и произнасяне по направеното от едноличен търговец П.С.К. с наименование на фирмата „Стеф-П.К.“*** искане с правно основание чл. 60 във връзка с чл. 90, ал. 3 от АПК за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 98 от 11.11.2019 година на Директора на РЕМО „Етър“.
ОСЪЖДА РЕМО „Етър“ - Габрово да заплати на едноличен търговец П.С.К. с наименование на фирмата „Стеф-П.К.“*** и ЕИК ********* сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: