П Р О Т О К О Л
№ 331/7.5.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
На седми май Година две хиляди и двадесета
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНЧО САВОВ
Секретар: ЕЛКА
КОЛЕВА
Прокурор: ВАЛЕНТИНА ДАЧЕВСКА
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Савов
ЧНД № 416 по описа за 2020
г.
На именното повикване
в 11:15 часа се явиха:
Производството
по реда на чл. 437 от НПК в
днешното съдебно заседание се провежда чрез видеоконферентна връзка със
задържаното лице, което се намира в Затвора - Варна и има постоянна връзка със
състава на съда и страните, в частност прокурора, защитника, респективно съдът
също има пряк и непосредствен контакт със задържаното лице.
ЛИШЕНИЯТ от свобода И.Т.А., редовно призован, явява се лично.
Явява се Йордан Йорданов – Началник на Затвора - Варна, редовно упълномощен.
Л. св. А.: Не желая адвокатска защита.
Прокурорът: Да се даде ход на
делото.
Началникът на Затвора Йорданов: Да се даде ход на делото.
Л. св. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните
от личното досие на лицето и приложените към делото писмени документи.
Началникът на затвора
Йорданов: Поддържам
становището.
Прокурорът: Считам, че
депозираната молба е допустима.
Л. св. А.: Поддържам молбата.
Страните заявиха, че
няма да сочат нови доказателства.
ПО СЪЩЕСТВО:
Началникът на затвора
Йорданов:
Уважаеми г-н Председател, считам
молбата за допустима и основателна. Спрямо л. св. е приложена изцяло
прогресивната система във връзка с изпълнение на присъдата, поради което
считам, че наказанието е изпълнило своите цели предсрочно. Ако бъде уважена
молбата и постановено условно предсрочно освобождаване, предлагам мярка за
пробационен надзор „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ до 3
години в изпитателния срок.
Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, считам, че подадената от л. св. А. молба за
условно предсрочно освобождаване е допустима, но неоснователна. При запознаване
с материалите по делото и досието, безспорно се установява, че е налице едната
от кумулативните предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК а именно, към настоящия
момент или по-скоро към момента на подаване на молбата за условно предсрочно
освобождаване на л. св. да е изтърпял поне една втора от наложеното му
наказание. Независимо от това обаче считам, че към настоящия момент не е налице
втората изискуема предпоставка и именно поради това считам, че не са налице
основания за уважаване на подадената молба. Считам, че при преценката на съда
за това налице ли са предпоставки за допускане на условно предсрочно
освобождаване следва да бъде обърнато внимание на няколко обстоятелства. На първо
място, видно в материалите по досието му за периода от 27.05.2008 г. до 23.06.2016
г., когато е влязла в сила присъдата по НОХД № 458/2009 г. на ВОС, с която е
определено наказанието, което търпи л. св., той е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ и този период е зачетен при изтърпяване
на наложеното наказание. Присъдата е била изпратена от ВОП в Затвора Варна на
16.09.2016 г., като всъщност след тази дата е започнало нейното изпълнение и
правния статус на л. св. е променено от такъв на лице имащ статут на подсъдим на
лице, на лишен от свобода. Всъщност след тази дата вече реално е съществувала
възможност за осъществяване на корекционна дейност и след тази дата е започнала
корекционната работа с лицето, с оглед постигане целите на наказанието,
заложени в чл. 36 от НК. Видно е при запознаване с материалите по досието, че от
фактически изтърпения до момента период, който има значение за преценката на
съда налице ли е първата предпоставка, период от 8 години и почти един месец е
период, в който лицето е било с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а
едва 3 години и 8 месеца е период на реално изтърпяване на наказанието и период
на осъществяване на корекционна работа с л. св. в Затвора - Варна. Видно е, че
в периода на практически реализирана корекционна работа е твърде кратък, както
съпоставен с периода на задържането под стража, така и съпоставен с периода в
сравнение наложеното наказание лишаване от свобода и останалата част от наказанието
му, за което се иска условно предсрочно освобождаване, което е 5 години и 8 месеца.
Видно е също така от материалите в досието на л. св. на 16.12.2018 г. е било
направено препланиране на присъдата, като е преценено, че зоните по отношение
на които е необходимо надграждане и затвърждаване на постигнатите позитивни
промени чрез продължаване на активна корекционна дейност в съотношение към правоотношението,
умение за мислене, като заложената времева задължителност на корекционната
работа за постигане на заложените цели и задачи е една година. Считам, че към
настоящия момент в досието на л. св. не се съдържат достатъчно убедителни
писмени доказателства, въз основа на които да се направи категоричния извод, че
предсрочно за период от около 5 месеца дадените цели и задачи са били
постигнати и то в степен да обуслови условно предсрочно освобождаване на
лицето. Безспорен факт е, че работи, награждаван е многократно. Във връзка с
наградите считам, че не следва да остава извън вниманието, че в една значителна
част от случаите награждаването е по случай официални празници, коледни, новогодишни,
03.03. и т. н. като с такива са награждавани голяма група лица, които не са
свързани с конкретното лично поведение и действия и постигнати резултати именно
от този л. св. Голяма част от заповедите за наградите и доводите за награждаване
на л. св. А., изложени доста декларативно, без визиране на конкретни факти,
обстоятелства, ситуации или негови действия, които са мотивирали постановяването
на наградите. В тази насока считам, че броя на наградите, които са били дадени
на този л. св. сам по себе си не може да бъде разгледано откъснато от всички
факти и обстоятелства и да бъде основен довод за уважаване на подадената от
него молба. Считам, че при преценката на съда не следва да бъде пренебрегвана
също така и квалификацията на престъпленията, за които е осъден л. св. и за
които търпи настоящите наказания. Не следва да остава без внимание изключително
високата обществена опасност на извършените престъпления, обстоятелствата и начина
на тяхното извършване. Считам, че тези факти и обстоятелства следва задължително
да бъдат отчитани при всяка една преценка за това дали лицето се е поправило, и
то поправило реално, дали са постигнати целите на наказанието и дали заслужава
с поведението си да бъде условно предсрочно освободен, като се прецени това
дали констатираната позитивна промяна в
неговите нагласи и поведение е трайна и необратима, защото това е доводът,
който трябва според мен да бъде водещ при допускане на условно предсрочно
освобождаване, а при отчитане на квалификацията на престъплението, начина на извършването,
обществената опасност в конкретния случай, тези очаквания следва дори да бъдат
дори завишени. С оглед горното, моля да оставите без уважение молбата на л. св.
А..
Л. св. А.: Господин съдия, съжалявам за случилото се. Осъзнал съм
вината си и се разкайвам. За съжаление не мога да върна времето назад. Моля
съда да бъда условно предсрочно освободен.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като се запозна с материалите,
приложени по делото, съобрази становищата както на началника на затвора, на представителя
на Окръжната прокуратура и на лишения от свобода, намира следното:
Постъпила е молба за условно предсрочно освобождаване от л. св. И.Т.А., като същата се поддържа в създебно задседание от л. св. А.
и се прави искане да бъде условно
предсрочно освободен, като счита,
че са налице предпоставки за неговото освобождаване.
Становището на представителя на ОП Варна е, че не следва л. св. А. да бъде условно предсрочно освободен, тъй като предпоставките в закона не
са налице. Излага, че искането е допустимо, но неоснователно, тай
като осъдения не е изпълва критериите на закона за УПО.
Становището на началника на Затвора
Варна е лицето да бъде условно предсрочно освободено.
Съдът като прецени всички материали по
делото, намира, че искането е неоснователно, поради следното:
Установява се от материалите по
делото, че л. св. А. към настоящия момент е изтърпял фактически 11 години, 11 месеца
и 10 дни от наложеното му наказание от 20 години лишаване от свобода, от работа
2г. 4м. и 9 дни или всично 14години 3 месеца и 19дни, като остатъка му е в
размер на 5 години, 8 месеца и 11 дни, т. е. той е изтърпял
повече от ½ от наложеното му наказание.
За настоящия съдебен състав съществува
задължението да обсъди и анализира дали са налице предпоставките на чл. 70, ал.
1 от НК.
Видно
от приложеното по делото досие, се установява, че л. св. се включва в трудовия
процес, награждаван е многократно за своето добро поведение, като от друга
страна е видно, че има две дисциплинарни наказания, които предвид изтеклия период от
време са заличени в досието му към настоящия
момент. Тези обстоятелства налагат извод за нестабилност на положителните
промени в поведението на л. св А.. Това негово поведение с налагане на наказания
и получаване на награди не може да се счете за безупречно при изпълнение на наказанието от
страна на осъдения, докато е изтърпявал наложеното му наказание.
Оценката от риска от рецидив е на много
ниско ниво, от 10 точки, като е отчетен спад от първоначалната му оценка с
27точки.
Същевременно
обаче съдът взема предвид, че основните цели поставени в планирането на
наказанието не са изпълнени в голяма степен.
Счита, че по отношение на осъденото лице е необходимо доизграждане на
социално-приемливи форми на поведение в живота на свобода, което обаче не би
могло да бъде постигнато само с предлаганата пробационна мярка по чл. 42а,
ал.2, т.2 НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Касае се за лице по отношение на което
е постановена присъда за извършено престъпление
по чл. 116 от НК, което е тежко умишлено престъпление, като в същото време е
отчетена високата степен на обществена опасност на дееца, като се вземе предвид
и извършеното престъпление, което се отличава с изключителна бруталност и
жестокост от страна на осъдения.
С така направеното искане на практика
се иска преразглеждане на волята на съдебния състав на Върховния съд на
Република България наложил наказанието от 20 години лишаване от свобода на А.,
което обстоятелство е неприемливо.
Изминалия фактически период на лишаване от
свобода, съдът намира за недостатъчен да се счита, че е постигната генералната
превенция на наказанието и уважаването на
молбата би могло да се възприема като безнаказаност.
Изминалия период от време на фактическо
изтърпяване на наложеното на осъдения наказание в размер на 11 години 11 месеца и 10 дни от
наложеното му накзание от 20 години лишаване от свобода, настоящия съдебен
състав намира за недостатъчен, за да се
осъществят и постигнат целите на генералната превенция, визирана в закона.
Не са налице всички предпоставки в закона за условно
предсрочно освобождаване. В тази
насока доколкото са настъпили корекционни промени, съдът счита същите за недостатъчни и че осъденият не е дал безупречни и категорични доказателства
за своето поправяне.
Добрата
дисциплина от страна на осъдения при спазване на вътрешните правила не е
изключителен аргумент по своя характер, доколкото това поведение се явява
задължение за всички лица лишени от свобода.
Съдът
счита, че в настоящия случай не са налице категорични доказателства за трайни,
съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъденото лице, в
неговия характер и поведение които да сочат, че същия се е превъзпитал и
поправил. В този смисъл съдът приема, че осъдения не се е поправил трайно след
осъждането му за извършеното от него тежко умишлено престъпление по чл. 116 от НК и по
този начин не са изпълнени целите на чл. 36 от НК, поради което и не са
налице предпоставките визирани в разпоредбата
на чл. 70, ал. 1 от НК, а доколкото законодателят е предвидил именно наличие на визираните предпоставки, липсата
им обосновава отказ на искането за условно предсрочно освобождаване на л. св. А..
Предвид гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно
предсрочно освобождаване от лишения от свобода И.Т.А., ЕГН: ********** от изтърпяване на останалата част от
наложено му наказание с присъда по НОХД № 458/2009 г. на Окръжен съд - Варна,
по което изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 20 години.
Определението подлежи
на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от
прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен
в съдебно заседание, приключило в 11.30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: