РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Габрово, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20224200100301 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба на И. А. И., чрез адв. С. Н. от
Софийска адвокатска колегия против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „С.“ № 67. Иска се да бъде осъдено ответното дружество
да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие на причинени вреди
при настъпило пътно транспортно произшествие в размер на 26 000,00 лв., заедно със
законната лихва върху присъдената сума от 13.04.2022 г до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски и прави доказателствени искания.
В исковата молба се твърди, че на 14.03.2022 г., около 16,55 ч., ищецът е пострадал
изключително тежко в резултат на ПТП. Управлявал е лек автомобил „К.“с рег. № ***, като
се движил по път ІІ-44 в посока от гр. Севлиево към гр. Габрово, когато на км 20+400 на
разклона за с. Г., движещият в насрещната лента за движение лек автомобил „Л.“ с рег. №
***, управляван от К. П. В. е предприел маневра завой на ляво към с. Г., навлязъл е в
лентата на движение на ищеца и се е стигнало до удар между двете МПС-та.
В резултат на ПТП-то ищецът е получил изключително тежки травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на главата със сътресение на мозъка, суспектни
данни за фрактура в областта на дясна седалищна кост, контузия на ляво рамо. Изпитвал е
силно главоболие, имал е болки в лявото рамо, гадене и световъртеж след ПТП. Лечението
му продължава.
Ответникът по делото е издал застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със срок на валидност до 16.12.2022 г.
Ищецът И. е освободен от заплащането на държавни такси с определение № 427 от
25.07.2022 г., на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
С разпореждане в закрито заседание от 25.07.2022 г., съдът е разпоредил да се връчи
1
препис от исковата молба с приложенията на ответниците с указанията по чл. 131 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
процесуалния представител юрисконсулт К. И.. Твърди, че пред застрахователя е била
разгледана преписка № 000-1000-03-22-7214 от 04.04.2022 г., образувано по предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от И. А. И. за причинени
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 14.03.2022 г.
Оспорва изцяло предявеното искова претенция за неимуществени вреди по
основание и размер. Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва твърденията в исковата молба, че
процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача К.
В., при управлението на лек автомобил „Л.“ с рег. № ***. Във връзка с произшествието е
било образувано досъдебно производство № *** г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на
МВР- Габрово.
Оспорва да са настъпили описаните в исковата молба телесни травми и увреждания
за ищеца. Оспорва, че в причинно –следствена връзка с механизма на произшествието за
ищеца са настъпили телесни травми и здравословни състояния, като оспорва и твърденията
за техния морфологичен характер, за провеждане и естеството на лечението и за неговата
продължителност. На самостоятелно основание оспорва твърдението, че вредите са
настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяването на
механизма на транспортния инцидент. Твърди изключителния принос на пострадалия за
настъпилите травми.
Оспорва размера на иска и иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди. Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца на
направените по делото разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, като оспорва и претендирания размер.
Взема становище по доказателствата и прави доказателствени искания. Моли на
основание чл. 213 от ГПК да се съедини производството по исковата молба на И. А. И. и
тази на В. И., които имат връзка помежду си и с цел процесуална икономия. По това искане
съдът се е произнесъл с протоколно определение от 22.11.2022 г., с което е оставил без
уважение направеното искане, поради различие на заявените правно релевантни факти.
Фактите от значение за делото са: извършеното пътно транспортно произшествие с
МПС, управлявано от водачът К. П. В., застраховано при ответника ЗК „Лев Инс“ АД,
неговата вина, има ли съпричиняване от страна на пострадалото лице И., довело до
настъпването на претърпените от него неимуществени вреди.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
На 14.03.2022 г., около 16,55 ч., ищецът И. А. И. при управление на лек
автомобил „К.“с рег. № ***, като се движил по път ІІ-44 в посока от гр. Севлиево към гр.
Габрово, при км 20+400 на разклона за с. Г. претърпява ПТП с движещият в насрещната
лента за движение лек автомобил „Л.“ с рег. № ***, управляван от К. П. В., който е
предприел маневра завой на ляво към с. Г., навлязъл в лентата на движение на ищеца, като
се е стигнало до удар между двете МПС-та. Това се установява от представения по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1034-96/14.03.2022 г. и
приложеното към делото ДП № 1752 ЗМ-37/2022 г. по описа на ОД на МВР – Габрово.
За пътно-транспортното произшествие е изготвен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, протокол за ПТП № 1749674 от 14.03.2022 г. и протокол за оглед на
2
местопроизшествието от 14.03.2022 г. В протокола за оглед е записано, че лек автомобил
„Л.“ е намерен със скъсана предна кормилна щанга.
Лекият автомобил „Л.“ с рег. № *** е със сключена застраховка с ответното
дружество, което е било поканено от ищеца, чрез неговия процесуален представител да
заплати застрахователно обезщетение в размер на 26 000,00 лв. за претърпените
неимуществени вреди в резултат на пътно транспортното произшествие с претенция вх. №
3573 от 04.04.2022 г. /л.8/.
С писмо изх. № 2721 от 13.04.2022 г., относно щета 0000-1000-03-22-7214/04.04.2022
г. по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ЗК „Лев Инс“ АД е
изискало да му бъдат представени документи, на основание чл. 106, ал. 3 от КЗ и е заявило,
че с оглед на представените документи по преписката и до получаване на изискуемите
такива, ЗК „Лев Инс“ АД не е налице основание да уважи предявената претенция, предвид
разпоредбите на чл. 496 от КЗ.
С уведомяване на застрахователя, чрез изпращането на писмената покана ищецът е
изпълнил задължението си по чл. 380 от КЗ.
От представената от ищеца е епикриза от отделение по Хирургия към МБАЛ „Д-р
Тота Венкова“ АД – Габрово се установява, че ищецът е постъпил в отделението на
14.03.2022 г. и е изписан на 16.03.2022 г. с окончателна диагноза – „Мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма. Контузио капитис. Комоцио церебри.“ В епикризата е
отразено, че не се личат фрактури на костите образуващи лява раменна става. Суспектни
рентгенови данни за фрактура в областта на дясна седалищна кост без дислокация. Не се
личат фрактури на костите образуващи черепа. Назначена му е била терапия с Манитол,
Рингер, Алмирал. Главоболието и световъртежът постепенно са намалели и неврологичният
статус е останал в норма. Издаден е бил болничен лист: № Е20220031020 от 16.03.2022 г. за
33 дена, от 14.03.2022 г. – 15.04.2022 г.
От заключението на съдебно -медицинската експертиза на в. л. д-р Св. Р. се
установява, че пострадалият при ПТП на 14.03.2022 г., И. А. И. е получил следните
травматични увреждания: Травма на главата, довела до мозъчно сътресение протекло без
загуба на съзнание, поради което се е наложило лечение в Хирургично отделение на МБАЛ
– гр. Габрово за периода от 14.03.2022 г. до 16.03.2022 г. медикаментозно, с оплаквания от
главоболие и световъртеж, след което е изписан за домашно амбулаторно лечение. Видими
наранявания по меките тъкани на главата не е имал. Имал разкъсно - контузна /или порезна/
рана по вътрешната страна на лявата предмишница, която в последствие била обработена,
без да е шита. Имал е болки в лявото рамо, поради което е бил консултиран със специалист
ортопед-травматолог. Поставени са му били три инжекции в лявото рамо /по една, три
седмици последователно/, в резултат на което болките в лявата раменна става намалели.
Оплакал се и от болки в гръдния кош при дишане, като при прегледа в болницата е
установена болка и при натиск в областта на гръдната кост и дясната гърда. Ползвал е 80
дена отпуск по болест във връзка с претърпяното ПТП, като не са представени медицински
документи във връзка с това. Ищецът упражнява физически труд като общ строителен
работник и при работа продължава да има болки в лявата раменна става. Главоболието и
световъртежът отшумели в рамките на месец и половина, а болките в гърдите и лявата
предмишница в рамките на около месец. При работа получава отново болки в лявата
раменна става, което наложило допълнително лечение и отпуск по болест. Към настоящия
момент по вътрешната долна трета на лявата предмишница има напречно разположен белег
с размери 4x0,5 см с червен цвят, разположен леко под нивото на кожата. Не са установени
други негативни последици от вещото лице.
3
Травмите получени от ищеца са причинени в резултат на пътно транспортното
произшествие, като: Травмата на главата - при съприкосновение на главата с отворената
въздушна възглавница; Травмата на лявото рамо - при удар на лявото рамо в предната лява
врата; Болката в гърдите без видими травматични вреди на меки тъкани и костни структури
се дължи на съприкосновение с поставен предпазен колан; Разкъсно - контузната /или
порезна/ рана по вътрешната повърхност на лявата предмищница се дължи на
съприкосновение с режещи ръбове от обекти в купето, получени в следствие на ПТП.
Ударното въздействие е придало инерционни сили действащи спрямо тялото на ищеца в
посока напред, нагоре и наляво. Видими травматични увреждания по меките тъкани на
предната повърхност на гръдния кош не са описани /но такива може да липсват и при
правилно поставен предпазен колан/. При постъпването на ищеца в хирургично отделение е
имал оплаквания от болки в гърдите, както и болка при натиск в областта на гръдния кош и
дясната гърда, което може да се дължи на действието на колана. Без поставен предпазен
колан ищецът би получил най-вероятно по тежка черепно мозъчна травма, а също така
травми на долни и горни крайници и други части на тялото с увреждане на костни
структури.
Главоболието и световъртежът отшумели в рамките на месец и половина, а болките в
гърдите и лявата предмишница в рамките на около месец.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение и допълва, че
установеното мозъчно сътресение е в лека степен, без загуба на съзнание. Последиците са
отшумели в обичайния оздравителен период. За оплакванията от главоболие и световъртеж,
по време на болничния престой е провеждано лечение, а след това хигиенно –диетичен
режим. Специално лечение не е провеждано. В личната амбулаторна карта на ищеца е
посочено, че е посетил ортопед, който му е поставил инжекции. Допустимо е травмата на
гърдите да е от предпазния колан, а травмата на главата от въздушната възглавница. Ако
ищецът е бил без поставен предпазен колан е щял да има по-тежки увреждания. Вещото
лице е запознато, че е констатирано, че колана е в свободно положение.
По делото е допусната и изготвена съдебно автотехническа експертиза. От
заключението на вещото лице инж. Х. Х. се установява, което се основава на твърденията в
исковата молба и отговора, както и от събраните по делото доказателства, че на 14.03.2022
г., около 17.00 часа на път II - 44 /Севлиево - Габрово/ км. 20 + 400, л. а. „К.“с рег.№ ***
управлявана от И. А. И. се движи в посока от гр. Севлиево в посока гр. Габрово със скорост
около 70 км/ч. = 19,44 м/с. По същото време л.а. „Л." с per. № *** управляван от К. П. В. се
движи в посока от гр. Габрово към гр. Севлиево със скорост около 70 км/ч. = 19,44м/с. В
района на кръстовището за с. В. общ. Габрово, когато двата автомобила са на разстояние от
около 91,9 м. един спрямо друг, л.а. „Л." започва отклонение наляво, при което започва
навлизане в лентата за насрещно движение /лентата за движение на л. а. „К."/, като
разстоянието между автомобилите е около 67,6 м. един от друг. При отклонението си на
ляво л.а. „Л.“ навлиза в лентата за движение на л. а. „К.“, при което следва челен удар между
двата автомобила, като скоростта им в момента на удара е около 70 км/ч. = 19,44 м/с. В
следствие на удара - л. а. „К.“се завърта по посока на часовниковата стрелка отлагайки
следи се установява както е описано в протокола за оглед, л.а. „Л.“ се обръща на дясната си
страна и се установява както е описано в протокола за оглед. При настъпване на процесното
ПТП е причинена средна телесна повреда на возещите се в л. а. „К.“ - В. С. И., от с.П.,
общ.Севлиево, ул. „В." №1, изразяваща се във фрактура на таза, и на Ю. А. И., от с. П., общ.
Севлиево, ул. „В." №1, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, фрактура на лява
подбедрица и три ребра. Произшествието настъпва в светлата част на денонощието, около
17,00 часа. Вещото лице е приело, че скоростта на двата автомобила към момента на
4
сблъсъка е около 70 км/ч. Лек автомобил „Л.“ се отклонява на ляво, навлизайки в лентата за
насрещно движение, която е лента за движение на л. а. „К.“, което от техническа гледна
точка е основната причина за възникване на процесното ПТП. Настъпването му е било
могло да се избегне, при не навлизане на л.а. „Л.“ в лентата за насрещно движение. Пътно
транспортното произшествие протича на прав, хоризонтален пътен участък, в зоната на
кръстовище за с. В. и с. Г. общ. Габрово, след наклон при спускане за движещите се в посока
гр. Севлиево. Пътната настилка е нов ситнозърнест асфалт без неравности и разрушения.
Ширината на платното за движение в района на ПТП е 7,60 м., като лентата за движение в
посока гр. Габрово е 3,60 м., а лентата за движение в посока гр. Севлиево е 4,0 м., разделени
с непрекъсната осева линия „М1" и прекъсната „МЗ“ в района на кръстовището.
Ограничението на скоростта въведено с пътни знаци е 60 км/ч. е за двата автомобила. В
двете ленти, при приближаване към мястото на удара, има положена напречна маркировка
„М20" шумяща.
В района на кръстовището за село В., община Габрово, когато двата автомобила са на
разстояние от около 91,9 м., един спрямо друг, л.а. „Л.“ започва отклонение на ляво, при
което започва навлизане в лентата за насрещно движение /лентата за движение на л. а. „К.“/,
като разстоянието между автомобилите е около 67,6 м. един от друг. При отклонението си
на ляво л.а. „Л.“ навлиза изцяло в лентата за движение на л. а. „К.“, при което следва челен
удар между двата автомобила, като скоростта им в момента на удара е около 70 км/ч. = 19,44
м/с. В следствие на удара - л. а. „К.“ се завърта по посока на часовниковата стрелка и
отлагайки следи се установява както е описано в протокола за оглед, а л.а. „Л.“ се обръща на
дясната си страна и се установява както е описано в протокола за оглед. От техническа
гледна точка, основната причина за възникване на процесното ПТП е навлизането на л.а.
„Л.“ в лентата за насрещно движение.
Опасната зона при скоростта им на движение е 51,3 м. за всеки от водачите, при
насрещно движение е - 102,6 м., след навлизане в насрещната лента от водача на л.а. „Л.“,
двата автомобила са се намирали на разстояние 67,6 м. един от друг - 102,6 > 67,6, поради
което ПТП не е било предотвратимо чрез спиране.
Опасната зона при движение със разрешената скорост 60 км/ч = 16,67 м/с. е 41,0 м. за
всеки от водачите, при насрещно движение е – 82,0 м. След навлизане в насрещната лента от
водача на л.а. „Л.“, двата автомобила са се намирали на разстояние 67,7 м. един от друг -
82,0 > 67,6 и ПТП не е било предотвратимо чрез спиране. В района на протичане на
процесното ПТП няма препятствия ограничаващи видимостта на двамата водачи един
спрямо друг. При настъпилият челен удар тялото под въздействието на инерционната сила
продължава движението си напред, в посоката на движение на автомобила. В процесното
ПТП, тялото остава плътно до седалката на автомобила, като движението напред е
ограничено от предпазния колан и предпазва от удар в таблото, волана или въздушната
възглавница.
Лекият автомобил „К.“ е оборудван фабрично за предните седалки с триточкови
обезопасителни колани с пиропатрон за донатягане на колана при удар, отзад е оборудван за
пътниците от ляво и от дясно с триточкови колани, а за средния с двуточков. Тялото под
въздействието на инерционната сила, продължава движението си напред в посоката на
движение на автомобила. При челен удар тялото остава плътно до седалката на автомобила,
като движението напред е ограничено от предпазния колан и предпазва от удар в таблото,
волана или въздушната възглавница. Предпазният колан си остава основното средство за
защита на хората в автомобила. Статистиката сочи, че 70 % от спасените животи при
катастрофи се дължи именно предпазния колан. Неговото използване намалява риска от
гибел на шофьора и пътниците при челен удар 2-3 пъти, при страничен - 1,8 пъти, а при
5
преобръщане 5 пъти.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа изготвената експертиза и допълва, че
при удар, въздушните възглавници се активират от датчик, а пиропатрона ги отваря.
Повечето автомобили втора употреба, когато се купуват катастрофирали, коланите им не се
подменят с нови, но в случая няма данни дали автомобилът е закупен нов или втора
употреба. Пиропатронът на водача няма данни да не се е задействал. Коланът действа, не
блокира наличието на пиропатрон. Пиропатронът го блокира и донатяга, но иначе както на
старите коли, той си блокира при рязко дръпване го задържа, но не блокира в изпънато
състояние. При правилно поставен колан и при задействан пиропатрон, би трябвало да
блокира. Коланът предпазва от удар в таблото, където е поставена въздушната възглавница.
Тялото мръдва около 5 см, главата може и повече, при резкия удар. Възможно е въздушната
възглавница да достигне човека, при поставен колан. Пиропатронът го донатяга и блокира
колана. Откопчаването на колана няма нищо общо с пиропатрона за донатягане. Коланът се
блокира в обтегнато положение, не се прибира. Причината за произшествието е челен удар.
Насрещно са се движили с една и съща скорост двата автомобила. Джипът навлиза в лентата
на "К.. Водачът в показанията си сочи техническа неизправност. Описана е скъсана
кормилна щанга, но дали е скъсана преди или след удара, вещото лице не може да каже. При
скъсана кормилна щанга автомобилът става неуправляем. Ударът е бил челен, малко косо.
При удара джипът се обръща, лекият автомобил се завърта и се установява на уширението
на платното, което е извън платното за движение. Нямат никакъв спирачен път двамата
водачи, нямали са просто време да реагират, според мен. И двата автомобила са в дясната
част на уширението.
Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните
специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своето
заключение вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
По делото е разпитана свидетелката В. С. И., съпруга на ищеца. Свидетелката, заедно
с ищеца и свекърва си на 14.03.2022 г. са пътували от гр. Севлиево към гр. Габрово. С
ищеца са били с поставени предпазни колани и са тръгнали към 16,30 ч., когато времето е
било хубаво, нормално, сухо, спазвали са знаците. Съпругът и е управлявал автомобила.
Движили са се със скорост 70 км/ч, а джипът малко по-силно с 80 км/ч., когато е трябвало да
се разминат, джипът е започнал да криволичи, „все едно губи управление“. След
произшествието са спрели коли, които са им помогнали, а линейките са дошли за пет
минути. Приели са ги в „Бърза помощ“ и са им направили рентгенови снимки. После е
разбрала, че съпругът й има сътресение на мозъка. Преди една година бил изкарал инсулт.
Гърдите много са го болели. Той е станал в Ортопедия, а тя в Хирургия. Прибрал се е на
16.03. /сряда/, когато свидетелката е била още в болницата.дъщеря им си е дошла от
чужбина, за да се грижи за тях, защото той не е можел да става и да се облича. Не е можел да
си вдига лявата ръка. Ставало му лошо. До банята е ходел с придружител и му е било лошо
около месец. Две седмици му е трябвало да има човек до него. Той е бил в едната стая, а тя в
другата. Ползвал е два месеца болничен и после още двадесет дена за рамото. Изпитвал е
болка в рамото и гърдите. Бил е нервен. Тежко е изживял катастрофата, защото майка му
най-много е пострадала. След удара вратите на автомобила не са могли да бъдат отворени,
защото се заключват след скорост от 30 км/ч. Минаващите хора са им помогнали, с въжета,
куки да се отворят вратите. Съпругът и към момента работи като общ работник в строителна
фирма, на по-лека работа, като шофьор на камион.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
6
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент
от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си пред
ответното дружество на 04.04.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, в сила от
01.01.2016 г., увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Разпоредбата на чл. 429, ал.1 от КЗ задължава
застрахователя да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. По делото предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди е именно с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Спазена е разпоредбата на чл. 380 от
КЗ, тъй като ищеца е сезирал застрахователя с искане да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение. Дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди при
увреждането, представляващо застрахователен риск, при който се дължи застрахователно
обезщетение, се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД, а именно по справедливост.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите
обезщетението може да се намали. По делото се спори от застрахователя, че е налице само
вина от страна на водача. Поддържат, че в конкретния случай вина за получените
увреждания има и пострадалия. Пострадалият се е поставил в опасност, като поведението му
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, т.е налице е съпричиняване.
Моторно превозното средство, което е било участник в ПТП- то е застраховано със
застрахователна полица № ВG/223/121003488859 с начална дата на покритие 17.12.2021 г. и
с крайна дата на покритие 16.12.2022 г. в ответното застрахователно дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”.
От доказателствата по делото се установява безспорно и категорично, че от
техническа гледна точка, основната причина за възникване на процесното ПТП е
навлизането на лек автомобил „Л.“, управляван от К. П. В., в лентата за насрещно движение.
В следствие на челния удар на лек автомобил „Л.“ с лек автомобил „К.“, чийто водач е И. А.
И., последният получава описаните по-горе телесни увреждания. Поради което е доказана
причинно-следствената връзка между настъпилото пътно транспортно произшествие и
получените увреждания от ищеца.
Пътно транспортното произшествие протича на прав и равен пътен участък, при
насрещно движение на участниците. Произшествието е станало извън населено място, в
светлата част на денонощието. Пътната настилка е сух асфалт. Страничното преместване на
лек автомобил „Л.“ може да се възприеме като опасност при навлизане в лентата за
движение на лек автомобил „К.“. След навлизане в лентата за насрещно движение масовият
център на лек автомобил „Л.“ се премества странично около 2,0 м. Времето за страничното
преместване е не по-малко от 2,34 сек. Времето за страничното преместване след навлизане
в лентата за насрещно движение е не по-малко от 1,74 сек. Разстоянието, на което се е
намирал лек автомобил „К.“ от мястото на удара е 33,8 м. При навлизане в лентата за
насрещно движение от лек автомобил „Л.“, двата автомобила са се намирали на разстояние
67,6 м един от друг. Опасната зона при скоростта им на движение е 51,3 м за всеки от
водачите, при насрещно движение е 102,6 м. След навлизане в насрещната лента от водача
на лек автомобил „Л.“, двата автомобила са се намирали на разстояние 67,7 м един от друг и
произшествието е било непредотвратимо чрез спиране.
7
В тежест на ищеца, претендиращ вреди от непозволено увреждане, е да установи при
условията на пълно доказване обективните елементи на общия състав на непозволено
увреждане – вреда, противоправно поведение и причинна връзка между поведението и
настъпилия вредоносен резултат. Не е в тежест на ищеца да доказва вината на делинквента,
която се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/, поради което
недоказването на виновното поведение не е предпоставка за неоснователността на иска
Определение № 57 от 10.02.2021 г. на ВКС по т.д. № 1204/2020 г., ІІ т.о./.
Видно от представеното по делото ДП № 264 ЗМ-37/2022 г., в което се намира
протокол за оглед от 14.03.2022 г., лек автомобил „Л.“ е намерен със скъсана предна
кормилна щанга, липсва преден кардан, задвижващ преден мост на преден диференциал,
което по своята същност представлява „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК, което
изключва противоправността на действията на застрахования водач.
От друга страна, в разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 5 от КЗ е предвидено, че
застрахователят отговаря за вреди причинени в резултата на повреда на моторното превозно
средство, която е довела до пътнотранспортно произшествие. Отговорността по чл. 493, ал.
2, т. 5 от КЗ, произтича от тази по чл. 50 от ЗЗД /отговорност за вреди причинени от вещи/.
Тя е обективна без виновна отговорност, която има гаранционно-обезпечителен характер.
Отговорното лице не може да се освободи от задължението си за поправяне на вредите
поради липса на вина. Поради гаранционно-обезпечителен характер на отговорността,
собственикът на вещта, респективно застрахователя, ще отговаря за вредите причинени от
вещта независимо, че е положил всички необходими грижи за поддържане на веща в
изправно състояние. В този смисъл е Решение № 60086 от 2.11.2021 г. на ВКС по т. д. №
1656/2020 г., I т. о., ТК
Съдът приема, че е неоснователно възражението на ответника, за липса на вина на
водача на лекия автомобил. За ангажиране на отговорността по чл. 493, ал. 2, т. 5 от КЗ
такава не се изисква. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е извън обхвата на застраховката
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради обстоятелството, че в чл. 493, ал. 2,
т. 5 от КЗ, законодателя изрично я е предвидил. Случайното събитие по чл. 15 от НК
изключва наказателната отговорност, но не и гражданската.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, ЗК „Лев Инс“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, какъвто се
явява пострадалия И. А. И. по смисъла на чл. 478, ал. 2 и ал. 1 от КЗ.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпените от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
8
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи (решение № 154/09.10.2017 г. по т. д. № 374/2017 г. на ВКС, I
ТО, определение № 597 от 01.12.2017 г. по т. д. № 1330/2017 г. на ВКС, I ТО ТК, решение №
2251/02.11.2017 г. по гр. д. № 2129/2017 г. на САС) и отчете вида и характера на доказаните
по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен
период, прогнозата за възстановяването на ищцата, възрастта на ищеца към датата на ПТП -
51 г. и 7 м., начинът, по който ПТП се е отразило на психиката на ищеца, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Лечението на травмата на главата, която е довела до мозъчно сътресение, протекло без
загуба на съзнание е довело до лечение за два дена в Хирургично отделение. Оплакванията
от главоболие и световъртеж са отшумели в рамките на месец и половина. Болките в
гърдите и лявата предмишница са отшумели в рамките на един месец. При работа обаче
отново е получил болки в лявата раменна става, което наложило допълнително лечение и
отпуск по болест и консултиране със специалист ортопед -травматолог. След поставяне на
три последователни инжекции в лявото рамо /по една три седмици последователно/,
болките са намалели. По вътрешната долна трета на лявата предмишница има напречно
разположен белег с размери 4х0,5 см с червен цвят, разположен леко под нивото на кожата.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата
от 15 000,00 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 26 000,00 лв., искът следва да
се отхвърли за разликата от 9 000,00 лв.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. №
1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.,
решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г.
по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение
№ 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт, на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
9
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290
и сл. ГПК решения на ВКС /решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II
ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
Други/ е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Видно от приложените по делото доказателства- приетата съдебно автотехническа
експертиза и съдебно – медицинска експертиза, както и от свидетелските показания на св.
В. И., ищецът е бил с поставен предпазен колан. Видими травматични увреждания по
меките тъкани на предната повърхност на гръдния кош не са описани, но такива може да
липсват при правилно поставен предпазен колан, според вещото лице. При постъпването на
ищеца в Хирургично отделение имал оплаквания от болки в гърдите, както и болка при
натиск в областта на гръдния кош и дясната гърда, което може да се дължи на действието на
колана. Без поставен предпазен колан ищецът би получил най-вероятно тежка черепно
мозъчна травма, а също така травми на долни и горни крайници и други части на тялото с
увреждане на костни структури /л.58 гръб от делото/.
Във връзка с горното, съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалия.
При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ
(в сила от 01.01.2016 г.), предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-
късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато
ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска
отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го
уведомява за доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват
само в случай, че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на
завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда,
че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане
на претенции. Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от
страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 04.04.2022 г., както
и е била отправена покана за споразумение до застрахователя. Била е образувана преписка
по щета 0000-1000-03-22-7214/04.04.2022 г.
10
Срокът по чл. 497, ал. 1, т . 2 от КЗ изтича на 13.07.2022 г., поради което това е датата
от която е дължимо обезщетението за забава в размер на законната лихва. Претенцията за
законна лихва, следва да се отхвърли, за периода от 13.04.2022 г. /така е претендирано в
исковата молба/ до 04.07.2022 г.
Относно разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата са претендирани разноски в размер на
2730,00 лв., за които има представен списък на разноските /л.87/ и договор за правна защита
и съдействие № 031754 от 16.03.2022 г. Направено е възражение за прекомерност, което
следва да се уважи и сумата, съгласно Наредба №1/2004 г. да се определи на 2680,00 лв.
Това адвокатско възнаграждение ще се редуцира, съобразно отхвърлената част на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди сумата от 1546,15 лв., съобразно уважената част от иска. Съдът определя
възнаграждението, съгласно правилата на чл. 36, ал. 2 от ЗА.
Ответникът претендира да му бъде заплатено юрисконсулстко възнаграждение в размер
на 300,00 лв., депозити за вещи лица в размер на 500,00 лв. /САТЕ/ и 450,00 лв. /СМЕ/.
Съобразно отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на 432,69
лв.
При частичното уважаване на иска, ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати сумата от 600,00 лв. за държавна такса, която следва да
бъде внесена по сметка на ГОС, както и 5,00 лв. при служебно издаване на изпълнителен
лист. Ответникът дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер
на 1 546,15 лв.
Съобразно отхвърлената част от иск, ищеца следва да заплати на ответното
дружество разноски в размер на 432,69 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „С.“ № 67 да заплати на И. А. И., ЕГН ********** от село П.о, община
Севлиево, област Габрово сумата от 15 000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/, на основание чл.
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 2, т. 5 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. 497, ал. 1, т1. и т. 2 от
КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на претърпяно пътно транспортно произшествие, ведно със
законната лихва, считано от 04.07.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. А. И., ЕГН ********** от село П.о, община
Севлиево, област Габрово против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. „С.“ № 67, иск по чл. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 2, т. 5 от КЗ и
чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. 497, ал. 1, т1. и т. 2 от КЗ за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за сумата над 15 000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/, за разликата от 9
000,00 лв., до пълната претендирана сума от 26 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „С.“ № 67 да заплати на адв. С. К. Н. - К. от АК- С., със съдебен адрес в гр. С.,
бул. „М.“ № 12, ет.3 сумата от 1 546,15 лв. /хиляда петстотин и четиридесет и шест лева и 15
11
ст./- адвокатско възнаграждение, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „С.“ № 67 да заплати по сметка за държавни такси на Окръжен съд Габрово
сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/-държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
както и 5,00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН ********** от село П.о, община Севлиево, област Габрово
да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
С., бул. „С.“ № 67 сумата от 432,69 лв. /четиристотин тридесет и два лева и 69 ст./, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
12