Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Рени
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Крънчева
ВНЧД № 4598 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е по реда на Глава ХХІ от
НПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от частния тъжител А.Е.К.,
срещу разпореждане от 10.06.2019 г. на съдията – докладчик по НЧХД № 6151/2019
г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 19-ти
състав, с което наказателното
производство по НЧХД № 6151/2019 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, образувано
по тъжба на А.Е.К. срещу К.Г. П., за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, е прекратено, на основание чл. 250,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
В така депозираната частна жалба се
излагат твърдения, че атакуваното първоинстанционно
разпореждане, е изцяло с невярно съдържание. Изтъкват се съображения в насока,
че от приложените копия от документи е видно, че изискванията към тъжбата са
спазени, а доказателствата за извършеното престъпление, визирано в тъжбата, са
напълно доказани чрез тези приложени документи, като е показано и мястото, и
начина на извършеното престъпление. Излагат се аргументи и за направения отвод
на съдията – докладчик по НЧХД № 6151/19 г. по описа на СРС, НО. Сочи се, че с
действията си съдията – докладчик възпрепятства справедливостта, правосъдието и
правото на жертвата, на справедлив съдебен процес.
В съдебно заседание, служебно
назначеният повереник на частния тъжител А.Е.К. – адв. К.В. – от САК, поддържа депозираната жалба по
съображенията, изложени в нея, и моли същата да бъде уважена, атакуваният
съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Намира изводите на съдията –
докладчик при СРС, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, за необосновани, като сочи, че в тъжбата тъжителят е посочил
клеветническия израз „проявява симптоми
на мания за преследване“, както и мястото и датата на употребения
клеветнически израз.
Частният тъжител А.Е.К. поддържа изцяло
становището на защитника си, като счита, че доказателствата по делото са
пределно ясни, тъй като клеветническото твърдение е отправено в молба до орган,
а не в домашна обстановка. Излага, че с инкриминирания израз К. П. го е обидила
и наклеветила.
Упълномощеният защитник на предаденото
на съд лице К.Г. П. – К.– адв. В.Д. – от САК, моли
атакуваният съдебен акт да бъде потвърден. Намира, че от събраните по делото
доказателства е установено по безспорен начин, че частният тъжител не е
изпълнил разпореждането на съдията – докладчик и не е уточнил тъжбата си.
Посочва, че е недопустимо в наказателно производство да се повдига обвинение с
общи изрази и препратки към други документи, тъй като с това се затруднява
защитата на предаденото на съд лице. Моли на подзащитната
й да бъдат присъдени разноските по делото, за които представя списък.
При упражняване на правото си на лична
защита, предаденото на съд лице К.Г. П. – Кръстева, поддържа становището на
защитника си. В последната си дума моли да се потвърди прекратяването на
делото.
Съдът, като взе предвид доводите и
възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваното разпореждане, по реда на чл. 313 НПК, намери
за установено следното:
Наказателното производство по НЧХД №
6151/2019 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, е образувано по повод
депозирана частна жалба (вх. № 1025482/10.04.2019 г. по описа на същия съд), от
А.Е.К. срещу К.Г. П., за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
С тъжбата е повдигнато частно обвинение
срещу П. – К.за клевета, като на л. 6 от съдебното производство по делото е
приложен лист, в който е посочено, че „Всичко
подчертано с жълт маркер е част от престъпните клеветническо набеждаващи манипулативни
инсинуации на К. П., като извършител на криминалното престъпление клевета и
набеждаване с цел да се облагодетелствува.“ Към
тъжбата е приложено копие от отговор на искова молба от К.Г. П. – К.до СРС,
Трето отделение, 92-ри състав по гр. д. № 65886/2017 г., в което, на л. 2 и 3
(л. 8 и 9 от съдебното производство), определени изразни средства са маркирани
в жълт цвят.
Претендира се признаване на П. – К.за
виновна по повдигнатото частно обвинение. С тъжбата е предявен и граждански иск
срещу П. – К.за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените от деянието имуществени и неимуществени вреди на тъжителя, и е
отправено искане за конституиране на тъжителя в качеството му на граждански
ищец в производството.
Със свое разпореждане от 16.04.2019 г.,
постановено по НЧХД № 6151/2019 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, съдията –
докладчик е оставил без движение тъжбата, подадена от А.Е.К. срещу К.Г. П.,
като е дал указание, на основание чл. 81, ал. 1, изр. 1 от НПК, в 7-дневен срок
от уведомяването му, тъжителят да отстрани нередовностите
в тъжбата и в частност – да посочи обстоятелствата на конкретните престъпления,
в които обвинява лицето, срещу което подава тъжбата, със съответни
индивидуализиращи същото характеристики, извличащи се от фактологията
на описанието, а не декларативно посочени, нито пък с препратки към приложение,
след края на тъжбата, чрез маркирането им с цветно пишещо средство, което е
недопустимо, като се има предвид конкретика относно
място и време на извършване на всяко едно от твърдените деяния, чрез словесно
описание, визиране на всяко едно от клеветническите твърдения, респективно
обидни думи и изрази, отправени по адрес на тъжителя, чрез цитирането им; да се
уточни кои думи и изрази се твърди, че са клеветнически или обидни за частния
тъжител; да се посочи мястото и времето на осъществените деяния.
Разпореждането на съдията – докладчик
при СРС, НО, 19-ти състав от 16.04.2019 г., е връчено на тъжителя на 31.05.2019
г., видно от отбелязване в призовката за страна (л. 16 от съдебното
производство).
На 05.06.2019 г. частният тъжител е
депозирал изложение до СРС, НО, 19-ти състав, вх. № 1038372/05.06.2019 г., в
което е оспорил твърдението на съдията – докладчик, че фактологията
на описаното за извършено от К. П. е декларативно и е посочил, че
разпореждането на съдията – докладчик е злонамерен опит да се обезсмисли
извършеното престъпление и да се прикрие престъпния замисъл и неговия
извършител. Посочва се, че фактологията по
обвинението се извежда от приложения към тъжбата отговор по гр. д. № 65886/2017
г., както и че не съществува правна забрана за маркирането с цветно пишещо
средство на важни абзаци, касаещи извършените престъпления. Цитира се, че
предаденото на съд лице е употребило израза „ищецът проявява симптоми на мания за преследване“, като се сочи, че
по този начин е посочено мястото и времето на престъпните деяния. Излагат се и
съображения по същество на частното обвинение. Отправя се искане за отвод на
съдията – докладчик.
Със свое разпореждане от 10.06.2019 г.,
постановено по НЧХД № 6151/2019 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, съдията –
докладчик е прекратил наказателното производство по НЧХД № 6151/2019 г. по
описа на същия съд, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, като е приел, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. Със същото разпореждане съдът е оставил
без уважение искането на тъжителя за отвод на съдията – докладчик, като
неоснователно.
В мотивната
част на атакувания съдебен акт, съдията – докладчик е посочил, че в писменото
изложение на тъжителя, депозирано в съда на 05.06.2019 г., не са изправени
посочените в разпореждането на съдията – докладчик недостатъци на частната
жалба. Прието е, че отново не се съдържат елементите, които и частната тъжба не
съдържа, касаещи обвиненията, досежно време, място,
механизъм на извършване на твърдените деяния; не са конкретизирани твърдените
клеветнически изрази, които да са причинили на тъжителя тежки последици.
Изложено е, че е недопустимо това да става с препратки към приложени към
тъжбата документи. Посочено е, че времето и мястото на твърдените деяния,
следва да се съдържат в тъжбата и не могат да се предполагат, ако не са
посочени в нея, с посочени препратки. Изложени са съображения и по
неоснователността на искането за отвод на съдията – докладчик.
Срещу така постановения съдебен акт, в
неговата цялост, е подаден и сезиращият настоящата инстанция документ – частна
жалба от тъжителя А.Е.К..
Настоящият съдебен състав намери, че в
частта, с която се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, с който съдията – докладчик е оставил без уважение
искането на тъжителя за отвод, частната жалба на тъжителя А.Е.К. е процесуално недопустима, като
депозирана срещу акт, който не подлежи на оспорване, поради което следва да се
остави без разглеждане.
Отводът е личен акт. Преценката, налице
ли са основания за отвод на съдията – докладчик, е предоставена единствено на
лицето, чието отвеждане от по-нататъшното участие в съдебното производство, се
иска. Тази преценка не подлежи на
преразглеждане по реда на редовния инстанционен
контрол от по-горния по степен съд, отделно
от окончателния съдебен акт. Поради това и атакуваният съдебен акт, в
частта, с която съдията – докладчик е оставил без уважение искането на частния
тъжител за отвод на същия, не подлежи на
съдебен контрол от настоящата инстанция.
Подадената частна жалба, в частта, с
която се атакува, като неправилно и незаконосъобразно разпореждането на СРС,
НО, 19-ти състав от 10.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство
по НЧХД № 6151/2019 г. по описа на същия съд, съдът намери за допустима, като подадена от лице с
надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, но по
съществото й неоснователна, по
следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1
от НПК, производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен
акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението. Тъжбата е процесуален
способ за възбуждане на наказателно преследване срещу определено лице за
осъществен състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Изискванията към съдържанието на
тъжбата, за да бъде процесуален документ, годен да инициира образуването на
наказателно производство за престъпление от частен характер, са регламентирани
в чл. 81, ал. 1 от
НПК. Съгласно посочената законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде писмена и
да съдържа данни за подателя; за лицето, срещу което се подава, и за
обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към тъжбата да се приложи и
документ за внесена държавна такса.
Настоящата инстанция изцяло споделя
изводите на СРС, досежно наличието на прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. В конкретния по делото
случай, депозираната на 10.04.2019 г. тъжба от А.Е.К. срещу К.Г. П.,
действително не отговаря на императивните изисквания, които законът поставя, за
да бъде допусната до разглеждане.
На първо място, както правилно е приел
съдията – докладчик при първоинстанционния съд, в тъжбата не е посочена датата или периода
от време, в който тъжителят счита, че е осъществено деянието, което
инкриминира. Посочено е единствено това, че „за последен път лицето К. П. е направила престъпните си клеветническо
набеждаващи инсинуации на 15.10.2018 г. при обжалването на бракоразводното дело
пред СГС“, като същевременно, към тъжбата е приложен отговор на искова
молба от К.Г. П. до СРС, ІІІ-то отделение, 92-ри състав от 02.11.2017 г. (л. 7
– 9 от съдебното производство), в който тъжителят твърди, че е подчертал
инкриминираните изрази. При това положение, за
предаденото на съд лице не става ясно, дали
тъжителят инкриминира изрази в отговор на искова молба от 02.11.2017 г. или
други изрази, употребени от предаденото на съд лице на 15.10.2018 г. Съдът,
който е сезиран да се произнесе по същество на тъжбата, също не е в състояние
да очертае предмета на доказване в производството и да извърши преценка за
спазването на преклузивните и давностни
срокове, за които следва да следи служебно.
На второ място, настоящата инстанция
изцяло се солидаризира и с доводите на съдията – докладчик, постановил
атакувания съдебен акт, че в тъжбата не
са изложени каквито и да било твърдения от страна на частния тъжител за мястото на извършване на инкриминираното
деяние и механизмът на извършването му. Единствените фактически твърдения,
съдържащи се в тъжбата, се свеждат до вече цитирания израз, че „за последен път лицето К. П. е направила
престъпните си клеветническо набеждаващи инсинуации на 15.10.2018 г. при
обжалването на бракоразводното дело пред СГС“. Липсват твърдения в насока –
кога
и къде тъжителят счита, че е извършено вменено във вина на П. престъпление „клевета“
(евентуално – и „обида“, както тъжителят сочи в хода на съдебните прения пред
настоящата инстанция), а такива твърдения са безусловно необходими с оглед
гарантиране правото на защита на предаденото на съд лице срещу конкретни
твърдения, които следва да бъдат изложени в тъжбата, и с оглед възможността на
сезираният първоинстанционен съд да извърши преценка,
дали е териториално компетентен да се произнесе по жалбата. Липсват
и конкретно посочени в тъжбата думи или изрази, чрез които тъжителят
счита, че е бил наклеветен, с изключение на израза „симптоми на мания за преследване“, който
тъжителят не твърди в тъжбата да е относим именно към
него. Липсват указания относно датата и
начина, по който тъжителят е узнал за разгласените позорящи го обстоятелства.
В обобщение, в тъжбата не се съдържат дори минимално изискуемите твърдения, които да
очертаят обективните и субективни предели на „частното обвинение“ и да
позволят на предаденото на съд лице да упражни правото си на защита по
отношение на конкретно изнесени в тъжбата твърдения, а на решаващия първоинстанционен съд – да очертае предмета на доказване в
производството.
Вярно е, че към тъжбата е приложен
незаверен препис на отговор на искова молба от К.Г. П. до СРС, ІІІ-то
отделение, 92-ри състав от 02.11.2017 г. (л. 7 – 9 от съдебното производство),
в който определени изразни средства са маркирани в жълт цвят. Верни са и
съжденията на тъжителя в депозираното становище до СРС от 05.06.2019 г., че не
съществува правна забрана за маркирането с цветно пишещо средство на важни
абзаци, касаещи извършените престъпления. По този начин, обаче, както правилно
е приел и съдията – докладчик при СРС, не могат да бъдат очертани обективните и
субективни предели на частното обвинение, доколкото от една страна, не става ясно кои от подчертаните изрази –
при това в неподписан от тъжителя и незаверен препис на документ, са инкриминирани от тъжителя; кои същият намира за клеветнически или
обидни и по какви съображения, а от друга – не е налице съответствие с изискванията на процесуалния закон именно в
тъжбата, а не в придружаващи го документи, да се съдържат твърдения за всички
обстоятелства, на които се позовава тъжителя.
Въпреки дадените ясни и недвусмислени
указания на съда в разпореждането му от 16.04.2019 г. за отстраняване на
констатираните нередовности, същите не са отстранени
от тъжителя; не са положени дори минимални процесуални усилия за отстраняването
им. Обоснован, при това, се явява изводът на съдията – докладчик при първия
съд, че така депозираната тъжба не
отговаря на законовите изисквания на чл. 80 и чл. 81, ал. 1 от НПК за
посочване на обстоятелствата на престъплението, и не е годна да послужи за повдигане на обвинение от частен характер.
При така установеното, настоящият
съдебен състав намира правните изводи на СРС – НО, 19-ви състав в смисъл, че
наказателното производство по НЧХД № 6151/2019
г. следва да бъде прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5 от НПК, за законосъобразни и правилни, а
подадената въззивна жалба срещу разпореждането на
съдията – докладчик при СРС – НО, 19-ви състав – за неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни и доводите на тъжителя, че се касае за „арогантно игнориране или изопачаване и манипулация на фактите“ от
съдията – докладчик, за проявени субективизъм или предубеденост при
произнасянето му по делото. Напротив – същият е приложил процесуалния закон
стриктно и законосъобразно, което изключва всеки възможен извод за
преднамереност или заинтересованост при постановяване на съдебния акт.
Тъй като при цялостната служебна
проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не
констатира допуснати нарушения, още по-малко съществени, на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота, които да налагат отмяната или изменението му, съдът счете, че същият
следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 6 и чл. 338, вр. чл. 250, ал. 4
от НПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена
от частния тъжител А.Е.К., срещу разпореждане от 10.06.2019 г. на съдията –
докладчик по НЧХД № 6151/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 19-ти състав, с което съдията – докладчик е оставил без уважение
искането на частния тъжител за отвод – като процесуално недопустима.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.06.2019
г. на съдията – докладчик по НЧХД № 6151/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 19-ти състав, с което наказателното производство
по НЧХД № 6151/2019 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, образувано по тъжба
на А.Е.К. срещу К.Г. П. за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, е
прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/